№ 2070
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20211100112614 по описа за 2021 година
Съдът, като взе предвид исковата молба, приема, че е сезиран с частичен иск с правно
основание чл. 432 КЗ срещу застраховател за сумата от 26 000 лв., част от вземане в общ
размер на 100 000 лв., претендираната като обезщетение за причинени неимуществени
вреди вследствие ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
ИЩЕЦЪТ- Г. АТ. Ч., ЕГН: **********, действаща чрез законния си представител и родител
– СТ. Г. Ч., ЕГН: **********, чрез адвокат В.В. О. от САК, твърди, че на 16.05.2021г., около
19:00 часа, в гр. София, ж.к. “Студентски град“, по ул. “Никола Габровски“, с посока на
движение към ул. “Стоян Камбарев“, О.К. управлявал лек автомобил марка “Ауди“, модел
“А3“, с peг. № ****. По същото време непосредствено след кръстовището, образувано от ул.
“Никола Габровски“ и ул. “Проф. Христо Данов“, ищцата предприела пресичане със
спокоен ход на движение на пешеходната пътека, намираща се на ул. “Никола Габровски“,
непосредствено след кръстовището, като пресичала от дясно на ляво спрямо посоката на
движение на лекия автомобил. Излага, че пътното платно на бул. “Никола Габровски“ се
състои от две платна за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по
две пътни ленти за движение. След като успяла да пресече първата пътна лента и достигнала
до втората пътна лента, тя била блъсната от ляво от управлявания от О.К. лек автомобил
марка “ Ауди“ , модел “А3“, с peг. № ****, като водачът продължил движението си в права
посока, без да намали скоростта и да я пропусне да премине. Сочи, че за описаното ПТП на
виновния водач О.К. е съставен АУАН № 189395/16.05.2021г. за нарушени разпоредби по
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и е издадено наказателно постановление № 21-4332-
011730/14.06.2021г., с което му е наложено административно наказание. Същевременно във
1
връзка с ПТП е образувано и досъдебно производство № ЗМ 11151/2021г по описа на СДВР,
пр. пр. 19516/2021г. по описа на Софийска районна прокуратура. Ищцата твърди, че в
резултат от процесното ПТП са й причинени следните травматични увреждания: Счупване
на горната част на клона на дясната срамна кост; - Фрактура на ацетабулума на лява ТБС;
Охлузвания на лявата предмишница; Кръвонасядане на дясна подбедрица; Охлузване на
десен глезен. Непосредствено след ПТП тя е получила спешна медицинска помощ и е
приета за болнично лечение, като на 16.05.2021г. е извършено и оперативно лечение -
закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, вследствие причинената фрактура
на горен клон на срамна кост вдясно. Изписана е на 20.05.2021г. с препоръки за ХДР и
домашно лечение с препоръка да не спортува за период от 45-60 дни. Навежда, че в резултат
от причинените й травматични увреждания е търпяла силни болки и страдания в областта на
десен долен крайник, ляв горен крайник, сакралната област и таза, включително във връзка с
направената операция. Отделно от това процесното ПТП се е отразило на учебния и
социалния й живот, тъй като продължително време не е могла да посещава училище и да се
среща с приятели. Отделно от това вследствие пътният инцидент била потисната, загубила
концентрация, изпитвала слабост, трудно заспивала и сънувала кошмари във връзка с ПТП,
била тревожна и силно раздразнителна. И към момента не е преодоляла страха след ПТП и
трудно излиза навън, чувства се тревожна, има проблеми със заспиването и е потисната.
Ищцата излага, че към момента на настъпване на ПТП за увреждащия лек автомобил е бил
налице валиден застрахователен договор за риска „Гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество. Предвид това сезирала същото с искане за изплащане на
обезщетение, като с молба от 19.10.2021г. посочила и банковата си сметка. Въпреки това и
към настоящия момент дружеството не е изплатило обезщетение, предвид което намира, че
за нея е налице правен интерес да предяви настоящия частичен иск, с който претендира
ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 26 000 лв., представляващи част от вземане в общ размер на 100 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.” АД, ЕИК ****, чрез
пълномощника юрисконсулт М.В. не оспорва наличието на валидно застрахователно
отношение към момента на настъпване на ПТП, но оспорва иска по основание и размер.
Оспорва механизма на настъпване на ПТП, изложен в исковата молба, твърдените вреди и
наличието на пряка причинно-следствена връзка между тях и ПТП, както и вината на
водача на застрахования при него автомобил. Оспорва и размера на обезщетението и
претенцията за присъждане на законна лихва. Заявява възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
От представената претенция за изплащане на обезщетение се установява, че ищецът е
2
сезирал ответника за изплащане на обезщетение от процесното ПТП преди завеждане на
исковата молба.
Представена е медицинска документация, която е от значение за изготвянето на СМЕ и
съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
От заключението на СМЕ, изготвено от вещо лице ортопед-травматолог, ценено от съда
изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на процесното ПТП
ищцата е получила следните травматични увреждания: От заключението на СМЕ, изготвено
от вещо лице нефролог, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се
установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата Г.Ч. е получила счупване на долното
рамо на дясната срамна кост на таза. Установените от съдебния лекар травматични увреди -
охлузване на лява предмиш ница, кръвонасядане на дясна подбедрица и охлузване на десен
глезен, биха могли да бъдат получени при процесното ПТП. Счупването на долното рамо на
дясната срамна кост на таза е причинило затруднение на движението на десния долен
крайник за около 45-60 дни. Описаните травматични увреди са получени при удар с или
върху твърди тъпи предмети. Описаните по-горе травматични увреди биха могли да бъдат
получени при ПТП като пешеходец. Проведено е следното лечение : болнично-от 16 05 2021
г до 20 05 2021 г-4 дни и домашно - амбулаторно - от 20 05 2021 г до около 45 - 60 дни. По
време на болничното лечение е направено под венозна анестезия закрито наместване на
счупването на срамната кост. По време на домашно - амбулаторното лечение е провеждала
раздвижване. Възстановителният период е продъжил около 45-60 дни. Ищцата е претърпяла
болки и страдания с голям интензитет непосредствено след ПТП за около 7-8 дни, болки с
умерен интензитет за около 20 - 25 дни, след което интензитетът на болките е намалявал за
около 2 месеца. Здравословното състояние на ищцата е стабилизирано. Самостоятелната й
походка е възстановена и няма понастоящем оплаквания. Няма невъзстановени увреди.
Перспективата в бъдеще е благоприятна. Не се установяват патологични отклонения в
малкия таз. В конкретният случай наличната медицинска документация, преглед и
извършеният анализ на съдържащите в нея данни дават основание да се направи извода, че
не са налице смущенията в менструалния цикъл, както и наличие на деформации и
нарушения на тазовия пръстен във връзка с травматичната увреда, която не може да бъде
причина за бъдещи репродуктивни проблеми /детеродна неспособност/ и опасност от
затруднения при бъдещо раждане. В бъдеще Гергана би могла да води нормален полов, без
да бъдат създадени неудобства за партньорите.
От приетото и неоспорено заключение на АТЕ се установява се установява следния
механизъм на процесното ПТП: На 16.05.2021 г., около 18.45 ч., в гр. София лек автомобил
марка „Ауди,, , "A3" с per. № ****, се движил по бул. „Никола Габровски" в посока от ул.
„Баку" към бул. „Г.М. Димитров" със скорост от порядъка на 45 км/ч и в района
кръстовището с ул. „проф. Христо Данов", приближавайки към сигнализираната с пътни
знаци пешеходната пътека, не се е съобразил с разпоредбите на пътни знаци „А 18" и „Д17"
от ЗДвП, както и с поведението на водача на лек автомобил /свидетеля Т./, който е бил спрял
на пешеходната пътека, за да пропусне пешеходката Г.Ч., която е пресичала по пешеходната
3
пътека от дясно на ляво спрямо посоката на движение на лек автомобил „Ауди" със скорост
от порядъка на 6 км/ч, при което е настъпил удар между предната средна част на лек
автомобил „Ауди" и лявата страна на пешеходката. При този удар, който е под масовия
център на тялото на пешеходката, същото се е наклонило към предния капак и е било качено
върху него. Вследствие на предприетото спиране от страна на водача на автомобила тялото
на пострадалата е паднало на пътната настилка. Вещото лице сочи като причини за
настъпването на произшествието субективните действия на водача на лек автомобил
„Ауди", който е възприел движещата се по пешеходна пътека пешеходка със закъснение от
0,73 секунди.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят З. Т. Т., свидетел на процесното ПТП, установява, че пътувал от кв. „Студентски
град“ в посока центъра, като малко преди да шофира било валяло, била мокра настилката,
преминавайки пешеходната зебра, която е срещу картинга до хотел „Вега", едно момиченце
било застанало отстрани. Той спрял колата, бил най-дясно стоящ, момиченцето тръгнало да
минава пред него и следващата кола от ляво го ударила централно. За секунди колата качила
момиченцето на предния капак, изтласкала я на около метър и половина- два, момиченцето
паднало по колене, завъртяло се на настилката и започнало да вика. Не може да прецени
другият автомобил с каква скорост се движел. Шофьорът се опитал да спре на пешеходната
пътека. Момиченцето пресичало по пешеходната пътека.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Искът е основателен.
Разпоредбата на чл.432от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. По този
иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на
МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача,
причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” между водача и застраховател.
По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав
приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква.
Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от
заключението на АТЕ игласните доказателства.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата е
неоснователно- в тази насока не се събраха доказателства.
Безспорно са установени неимуществените вреди, търпяни от ищцата в резултат на ПТП,
реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка между
вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключението на СМЕ.
4
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер
на това обезщетение. Като се има предвид значителните телесни увреждания, пълното
възстановяването на ищцата, липсата на съпричиняване, както и икономическите условия в
страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя
обезщетение в размер на 20 000 лв., поради което искът следва да се уважи до този размер,
а за разликата да се отхвърли.
По изискванията на КЗ- застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда на чл.497,
ал.1, т.1 от КЗ, но лихвата е поискана от датата на завеждане на ИМ, поради което следва да
се присъди от тази дата с оглед диспозитивното начало в процеса.
При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на
уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. С оглед уважената част на иска на
ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1200лв. от направени 1560лв.
Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера
на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер
на 1130лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска ответникът има право на 175.38 лв. от
760 лв.- 460лв.+300лв.(съдът определя юриск. възнаграждение в размер на 300лв.) След
компенсация на ищцата следва да се присъдят 1024.62лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.” АД, ЕИК ****, с адрес в гр. София,
бул.”****, представлявана заедно от Изпълнителните директори М.М.-Г. и П.Д., чрез
пълномощника юрисконсулт М.В. да заплати на Г. АТ. Ч., ЕГН: **********, действаща
чрез законния си представител и родител – СТ. Г. Ч., ЕГН: **********, и двете с адрес: гр.
София, кв. “**** чрез адвокат В.В. О. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, по иск
с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
20 000 лв. (двадесет хиляди лева), заедно със законната лихва върху тези суми от
5
19.10.2021г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20
000 лв. до пълния предявен размер от 26 000лв., предявен като частичен от 100 000лв.
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.” АД, ЕИК ****, с адрес в гр. София,
бул.”****, представлявана заедно от Изпълнителните директори М.М.-Г. и П.Д., чрез
пълномощника юрисконсулт М.В. на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да
заплати на адвокат В.В. О. от САК, адрес: гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 38, ап.2,
адвокатско възнаграждение в размер на 1130лв.
ОСЪЖДА“ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.” АД, ЕИК ****, с адрес в гр. София,
бул.”****, представлявана заедно от Изпълнителните директори М.М.-Г. и П.Д., чрез
пълномощника юрисконсулт М.В., да заплати на Г. АТ. Ч., ЕГН: **********, действаща
чрез законния си представител и родител – СТ. Г. Ч., ЕГН: **********, и двете с адрес: гр.
София, кв. “**** чрез адвокат В.В. О. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски по делото в размер на 1024.62лв.(след
компенсация).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6