№ 23096
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110125788 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ***** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците В. Р. М., А. Р. М. – А., М. Р. М., Р. Р. Я. и К. Е. Б., в качеството им на
наследници на Д. Р. М., починал на 14.07.2019 г., въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: г***, като те не са изпълнили насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, което ответниците не са сторили,
поради което претендира от тях при условията на разделност сумите, както следва: 503,94
лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.05.2023 г. до
окончателното плащане, както и 137,05 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г., при
следните квоти: по отношение на В. Р. М. – 4/18, а именно: 111,96 лв., представляваща цена
на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 15.05.2023 г. до окончателното плащане; 30,45 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г.; по отношение на А. Р. М. – А. – 4/18, а именно:
111,96 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
29.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
15.05.2023 г. до окончателното плащане; 30,45 лв., представляваща мораторна лихва върху
1
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г.; по
отношение на М. Р. М. – 4/18, а именно: 111,96 лв., представляваща цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 15.05.2023 г. до окончателното плащане; 30,45 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г.; по отношение на Р. Р. Я. – 2/18, а именно: 55,98 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.05.2023 г. до
окончателното плащане; 15,23 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за
цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г., както и по отношение
на К. Е. Б. – 4/18, а именно: 111,96 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 15.05.2023 г. до окончателното плащане; 30,45 лв., представляваща мораторна лихва
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците В. Р. М. и М. Р. М., чрез назначения по реда
на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Н. М., са подали отговор на исковата молба,
с който оспорват исковете при твърдението, че не се установява приемане на наследството
на общия наследодател от тяхна страна, респ. на съдържащите се в него задължения, тъй
като не са ангажирани доказателства за изрично приемане на същото, респ. чрез
конклудентни действия от тяхна страна. Оспорват получаването и представянето на фактура
№ **********/31.07.2020 г., която да е подписана от тях, оспорвайки доказателствената
стойност на представеното съобщение към нея, твърдейки, че удостоверените в него данни
не съответстват на действителното фактическо положение. Оспорват действието на
представения договор между сградата – етажна собственост и ищеца, тъй като липсва
посочена в него дата на сключването му, както и срок на действие, с оглед на което считат,
че не е доказано кое лице е извършвало отчитането на топлинната енергия. Оспорват
доставянето на топлинна енергия в твърдяното количество и качество, както и ползването на
такава от тяхна страна. Навеждат довод за допуснато нарушение на чл. 13 от Директива на
ЕС № 2006/32/ЕО, според който на заплащане подлежи само реално потребеното и отчетено
количество топлинна енергия. Твърдят, че не са ангажирани доказателства относно начина
на определяне на процента топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация от ищеца,
респ. от лицето по чл. 139б от ЗЕ, както и относно приспадането на технологичните разходи
за сметка на топлофикационното дружество. Правят възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на вземанията, чийто падеж е настъпил преди 15.05.2020 г. С тези
съображения отправят искане за отхвърляне на предявените срещу тях искове.
Ответниците А. Р. М. – А., Р. Р. Я. и К. Е. Б. не са подали отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия предполага
установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение с предмет продажба
(доставка) на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на
продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил
задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
2
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба свързва качеството потребител с
правото на собственост или учредено вещно право на ползване, като от значение е реалното
ползване на съответния вид енергия. Съгласно задължителните постановки на Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза това лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди
(„битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред
на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие
и правен субект, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи
условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. В случая, от представената в
заверен препис Заповед № ЖН-04-Д-003/22.03.1999 г. на кмета на район „Люлин“ се
установява, че на основание чл. 46 от ЗОбС на Д. Р. М., ЕГН ********** е предоставено
ползването на общинско жилище, находящо се на адрес в ****, като същият се е задължил да
сключи договор за наем със Столична община, **** в едномесечен срок на основание чл. 18,
ал. 1 от Наредбата за придобиване, стопанисване и разпореждане с общинско имущество.
Такъв договор не е приобщен към доказателствения материал по делото, но неговото
съществуване не се оспорва, доколкото в открито съдебно заседание на 05.12.2024 г.
особеният представител на ответниците В. Р. М. и М. Р. М. – адв. Н. М., изрично е признал
факта на сключване на такъв в изпълнение на представената по делото настанителна
заповед, респ. възникването на наемното правоотношение по силата на същия със
собственика на процесния топлоснабден имот, а именно: Столична община, поради което
посочените обстоятелства са отделени за безспорни. Нещо повече, в заверен препис по
делото е представена и изходяща от Д. Р. М. с ЕГН ********** молба - декларация от
03.05.2000 г. (л. 10 от делото), адресирана до ищцовото дружество, с която се отправя искане
за откриване на партида на негово име по отношение на имот, находящ се на адрес ****, с
аб. № 166031. Въз основа на изложеното съдът достига до правния извод относно
обстоятелството, че по отношение на това лице е възникнало качеството потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката,
доколкото именно Д. Р. М. е бил облигационен ползвател на процесния имот и е сключил
нарочен договор с топлопреносното предприятие, поради което именно той е бил задължен
да заплаща и начислените суми за потребената в него топлинна енергия за битови нужди. В
същото време от представеното удостоверение за наследници с изх. № РЛН23-УГ51-
7088/22.05.2023 г. (л. 30 от делото) се установява, че М. е починал на 14.07.2019 г., като
видно от отбелязването в него семейното му положение към този момент е било „неженен“.
От данните в документа става ясно още, че починалото лице е оставило за свои наследници
по закон В. Р. М. – брат, А. Р. М. – А. – сестра, М. Р.а М. – сестра, Р. Р. Я. – еднокръвна сестра
и К. Е. Б. – в качеството й на наследник на починалата на 13.01.2002 г. сестра на общия
наследодател З. Р. М.. Следователно, предвид установената по делото и неоспорена от
страните степен на родство между общия наследодател и призованите към наследяване лица
3
и на основание чл. 8, ал. 1 и ал. 3 ЗН, ответниците по делото са придобили по наследство
правата и задълженията, които са част от наследствената маса по повод откритото на
14.07.2019 г. наследство на наследодателя им Д. Р. М. при следните квоти: за В. Р. М. – 2/9
части, за А. Р. М. – А. – 2/9 части, за М. Р. М. – 2/9 части, за Р. Р. Я. – 1/9 част и за К. Е. Б. –
2/9 части. Нещо повече, обстоятелството, че ответниците са наследници на Д. Р. М. не е
оспорено в хода на процеса, като част от тях - ответниците В. Р. М. и М. Р. М., чрез адв. Н.
М., единствено са заявили, че липсват данни за приемане на наследството. Съгласно
разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, а приемането
произвежда действие с откриване на наследството, т. е. въвежда се законова презумция, по
силата на която законните наследници носят отговорност по чл. 60, ал. 1 ЗН от откриване на
наследството по смисъла на чл. 1 от същия до доказване приемане на наследството по опис
или отказ от наследство (в този смисъл Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. дело №
70/2011 г., III Г. О., ВКС). В случая, по делото ответниците В. Р. М. и М. Р. М., а и останалите
трима такива, които не са подали отговор на исковата молба в установения за това срок по
чл. 131 ГПК, не твърдят и не доказват да са приели наследството на общия си наследодател
по опис, или да са се отказали от него, поради което се налага извод, че на основание
наследствено правоприемство посочените лица са придобили съответната част от правата и
задълженията, включени в наследствената му маса при вече изложените по-горе квоти. По
делото няма данни за осъществена впоследствие промяна в правното положение на
наследодателя на страните след придобиване от негова страна на качеството му на наемател
на процесното общинско жилище до деня на смъртта му, поради което съдът прави извод, че
в периода от 01.05.2019 г. до кончината му на 14.07.2019 г. между него и ищеца
действително е съществувало облигационно правоотношение с предмет продажба на
топлинна енергия, в рамките на което Д. Р. М. е имал качеството на потребител, респ. клиент
на такава за битови нужди, а това означава, че всеки от ответниците следва да отговаря за
съответната част от възникналото приживе за наследодателя им задължение за заплащане на
стойността на продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия до имота
съобразно наследствения си дял, както следва: за В. Р. М. – 2/9 части, за А. Р. М. – А. – 2/9
части, за М. Р. М. – 2/9 части, за Р. Р. Я. – 1/9 част и за К. Е. Б. – 2/9 части, на колкото се
равняват и посочените в исковата молба квоти. Не до такъв извод обаче съдът достига по
отношение на останала част от исковия период – от 15.07.2019 г. до 29.02.2020 г., тъй като по
делото не се установява след смъртта на наследодателя М. наследниците му по закон да са
го заместили в наемното правоотношение със собственика на топлоснабдения недвижим
имот – Столична община, поради което с настъпване на това юридическо събитие на
14.07.2019 г. договорът за наем следва да се счита прекратен, с което отпада и основанието
за заплащане на потребената в имота топлинна енергия за битови нужди от наследодателя на
ответниците, респ. от самите тях съобразно наследствения им дял.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответниците или техният наследодател да са възразили срещу прилаганите от ищеца
общи условия или да са предложили сключването на индивидуално споразумение с него,
поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че за част от процесния период - от
01.05.2019 г. до 14.07.2019 г., титуляр на задължението за заплащане на потребената в имота
топлинна енергия е бил Д. Р. М., съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало и
съществувало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови
4
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 08.10.2015 г., списък към него и
надлежно подписан договор с предмет: възлагане извършване на услугата дялово
разпределение, чиято автентичност не се оспорва, както и с оглед изложеното от вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, етажните собственици в сградата, находяща се на
адрес: гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 15, вх. Б, са възложили извършването на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода на ищеца - *****.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците В. Р. М. и М. Р. М. по
отношение на действието на договора между етажната собственост и ищцовото дружество
поради липсата на посочена в него дата и посочен срок. Най-напред представеният в заверен
препис списък е подписан от голяма част от етажните собственици, като по делото нито се
твърди, нито се доказва решението на общото събрание да е било атакувано от
наследодателя на страните по реда на ПУРНЕС /отм., но действащ към момента на вземане
на решението/. Ето защо, съдът намира, че това решение обвързва всички етажни
собственици, включително и ответниците предвид установения по делото факт, че те са
наследили съответна част задълженията на наследодателя си. В случая, касае се за сделка –
решение на общност от субекти – етажни собственици, което е взето на проведено общо
събрание, осъществено по определен в закона ред и които решения имат действие по
отношение на всички субекти в общността, включително и ответниците. Ето защо, съдът
приема, че договорът за топлинно счетоводство е произвел своето действие. Нещо повече,
по делото се установява още, че за процесния период услугата дялово разпределение в
процесната сграда – етажна собственост се е извършвала именно от *****, като видно от
изводите в заключението по съдебно-техническата експертиза страните са изпълнявали
поетите по договора задължения, като потребителите са допускали представителите на
топлинния счетоводител за отчитане до адреса, с което фактически са потвърдили
обвързаността си от договора за топлинно счетоводство. За пълнота следва да се отбележи,
че съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни са изберат
лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение,
за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното предприятие или
доставчика на топлинна енергия. В случая, не се твърди общото събрание на етажната
собственост да е избрало друго, различно от посоченото в протокола от 08.10.2015 г. лице,
което да извършва дяловото разпределение, нито ищецът да е уведомен писмено за новия
избор. Ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат да черпят
права от неизпълнението на собственото си задължение.
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи - извлечения от сметки и съобщения към фактури, които
не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй като
не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са от
естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
5
период за процесния имот. В същото време обаче, за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост на адрес: гр. София, ж. к.
„Люлин“, бл. 15, вх. Б, е била измервана чрез определено от Закона за енергетиката средство
за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните
разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната
станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. Експертът е отразил, че през
исковия период са начислявани единствено суми за топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване. Детайлно е посочено как се формират те, като е възприет крайният извод,
че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите
за битово горещо водоснабдяване са били начислявани на база за 1 броя ползвател в
съответствие с т. 5.2. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г.
за топлоснабдяването. От техническа гледна точка ищецът, извършвал услугата дялово
разпределение, също е изготвял индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с
нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било отразено реално
доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване между начислената от
ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и свидетелствата за
метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал до извод, че общият
топломер в абонатната станция е преминал изискуемите метрологични проверки в
съответствие с изискванията на ДАМТН. Действащата през процесния период нормативна
уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда –
етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1)
на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни
вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. В случая, при съобразяване на резултата от
изравнителната сметка, изготвяна в края на отчетния период, експертизата е приела, че
стойността на реално доставеното до процесния имот количество топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г. възлиза на 453,07 лв., представляваща разликата
между начислените суми по фактури (511,46 лв.) и сумите за възстановяване на абоната по
изравнителната сметка (58,39 лв.), като посочената стойност е без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Доколкото по делото се установи, че
наследодателят на ответниците е бил в облигационна обвързаност с ищеца само за част от
процесния период – от 01.05.2019 г. до 14.07.2019 г., то изчислявайки я по реда на чл. 162
ГПК с оглед данните, отразени в таблица № 4, отразяваща прогнозно начислените суми по
фактури, и таблица № 3, отразяваща годишното изравнение за процесния период, съдът
намира, че общата стойност на доставената топлинна енергия до имота за установения
период на ползване от 01.05.2019 г. до 14.07.2019 г. възлиза на 114,00 лв. Следва да се
отбележи, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в общите условия на *****
сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършвало дялово разпределение. С
последната изравнителна сметка взаимоотношенията между страните се уреждат според
реално потребеното и по този начин абонатът заплаща действително (реално)
изразходваната от него енергия за целия отчетен период. Ето защо, съдът намира, че
6
установения в чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ начин на плащане на консумираната топлинна енергия не
е в противоречие с Директива № 2006/32/ЕС, според която в сметките следва да се включва
само реално потребената енергия. Нещо повече, посочената Директива е транспонирана в
българското законодателство и нейните изисквания са въведени както в Закона за
енергетиката, така и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, поради което
няма пряк ефект и са приложими нормите на националното законодателство. Поради
спецификата на самостоятелните обекти в сгради – етажна собственост и начина на
потребление на топлинна енергия в същите, законодателят е предвидил както монтиране на
средства за търговско измерване на количествата топлинна енергия в абонатната станция,
така и монтиране след него на индивидуални разпределители на топлинна енергия,
инсталирани върху всички отоплителни тела и/или индивидуални топломери за имотите. По
този начин е спазен и принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива № 2006/32/ЕО за
изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно потребление. Ето защо, съдът
приема, че въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото са
установени по категоричен начин доставената и потребена в имота топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
По делото не се твърди, а и не се доказва плащане на процесните суми, поради което
следва да се приеме, че главното задължение за цена на топлинна енергия е доказано по
своето основание, като при този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква
част от него ответниците дължат да заплатят, при което бъде разгледано своевременно
релевираното от ответниците В. Р. М. и М. Р. М. възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните, разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира течението
на давността, като в случая исковата молба е подадена в съда на 15.05.2023 г., а за времето
от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г. /, поради което извън погасителната давност са всички вземания,
чиято изискуемост настъпва не след и на 15.05.2020 г., а след и на 08.03.2020 г. - арг. чл. 114,
ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се претендират вземания за цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г., като след отчитане датата на смъртта на общия за
страните наследодател, същият следва да бъде редуциран за периода от 01.05.2019 г. до
14.07.2019 г., а съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия
на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца,
за който се отнасят. Следователно, действително е налице изтекла погасителна давност по
отношение на вземанията за целия период от 01.05.2019 г. до 14.07.2019 г., тъй като най-
късното месечно задължение – това за м. юли 2019 г. е станало изискуемо на 14.09.2019 г., т.
е. значителен период от време преди 08.03.2020 г., поради което то, както и предхождащите
го месечни задължения в рамките на исковия период – м. май 2019 г. и м. юни 2019 г. са
погасени по давност. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира
вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна
енергия, които са погасени по давност, позовавайки се на обща фактура, издадена едва на
31.07.2020 г., и чрез включването им в тази фактура е незаконосъобразно, доколкото с това
действие се цели избягване на евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна
7
енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за
тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното
правоотношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям
или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя
или в полза на топлопреносното предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче
винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за
месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна
дата. Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски
стават дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност
за тях. Съгласно заключението по съдебнотехническата експертиза стойността на
задължението за цена на топлинна енергия само за периода от 01.05.2019 г. до 14.07.2019 г.
се равнява на сумата от 114,00 лв., от които съгласно притежаваните права в наследствената
маса ответниците В. Р. М. и М. Р. М. отговарят за по 2/9 части всеки или за сумата от по
25,32 лв. Претенциите на ищеца за присъждане на последните суми обаче се явяват
неоснователни, доколкото периодът, за който са били начислени, изцяло е обхванат от
погасителна давност, поради което предявените срещу тях искове подлежат на отхвърляне.
По отношение на останалите ответници А. Р. М. – А., Р. Р. Я. и К. Е. Б., които в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК не са навели възражение за изтекла погасителна давност, следва да се
приеме, че размерът на месечните задължения за цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 14.07.2019 г. възлиза на изчисления по-горе такъв от 114,00 лв.
Ето защо, при съобразяване на размера на дълга им, те се явяват задължени за сумите,
както следва: А. Р. М. – А. – 25,32 лв. (2/9 от 114,00 лв.), Р. Р. Я. – 12,66 лв. (1/9 от 114,00 лв.)
и К. Е. Б. – 25,32 лв. (2/9 от 114,00 лв.), до които размери предявените срещу тях главни
искове за цена на топлинна енергия са основателни и следва да бъдат уважени, като се
отхвърлят за разликата до пълните предявени размери съответно от 111,96 лв., или за
размера от по 86,64 лв. (по отношение на А. Р. М. – А. и К. Е. Б.), както и от 55,98 лв., или за
размера от 43,32 лв. (по отношение на Р. Р. Я.).
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 15.05.2023 г. до окончателното плащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., изцяло приложими към
непогасените по давност вземания за цена на топлинна енергия, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен
срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за вземанията за топлинна енергия
за периода от 01.05.2019 г. до 14.07.2019 г., за които съдът прие, че не са обхванати от
изтекла погасителна давност по отношение на ответниците А. Р. М. – А., Р. Р. Я. и К. Е. Б.,
не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на
ищеца, за да се поставят клиентите в забава (в този смисъл решение № 4273 от 16.07.2020 г.
на СГС по в. гр. д. № 11883/2019 г.). Изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК, размерът на
обезщетението за забава върху задължението за цена на топлинна енергия, начислено за
периода на забавата от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г., възлиза на 30,73 лв. Отново при
8
съобразяване на дълга на всеки от ответниците – по 2/9 за А. Р. М. – А. и К. Е. Б. и 1/9 за Р. Р.
Я., то А. Р. М. – А. и К. Е. Б. се явяват задължени за сумата от по 6,82 лв. всяка от тях, а Р. Р.
Я. за сумата от 3,41 лв., до които размери предявените срещу тях акцесорни искове за
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия следва да бъдат уважени,
като се отхвърлят за разликата до пълните предявени размери съответно от 30,45 лв., или за
размера от 23,63 лв. (по отношение на А. Р. М. – А. и К. Е. Б.) и от 15,23 лв., или за размера
от 11,82 лв. (по отношение на Р. Р. Я.).
По отношение на направилите основателно възражение за давност ответници В. Р. М. и
М. Р. М., приложение следва да намери правилото, въведено с разпоредбата на чл. 119 ЗЗД,
според което с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не изтекла. С оглед на това, претенциите
на ищеца спрямо тях за заплащане на лихва за забава са неоснователни и като такива
подлежат на цялостно отхвърляне.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се следват претендираните от него разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, а именно: за платена държавна такса по исковата
молба, платена държавна такса за издаване на 1 брой СУ, депозит за СТЕ и юрисконсултско
възнаграждение, определено в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ,
бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния му представител, приключило в рамките на едно открито съдебно заседание, в
което е даден ход. При това положение всеки един от ответниците А. Р. М. – А., Р. Р. Я. и К.
Е. Б.), спрямо които исковете са уважени частично, следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумите, както следва: А. Р. М. – А. – 23,32 лв., К. Е. Б. – 23,32 лв. и Р. Р. Я. – 11,66 лв.
Направените от ищеца разноски за внесен депозит по сметка на съда за особен представител
на ответниците В. Р. М. и М. Р. М. следва да остане за негова сметка с оглед извода на съда
за неоснователност на предявените срещу тях искове. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на ответниците по делото не следва да се присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, тъй като те не претендират и не доказват извършването на такива. По арг.
от т. 7 от ТР № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза
на съда определения депозит за СТЕ съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно:
сумата от 60,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
***** срещу В. Р. М., ЕГН **********, с адрес: ****, осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както
следва: 111,96 лв., представляваща цена на неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 29.02.2020 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес:
****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.05.2023 г. до
окончателното плащане, както и 30,45 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
***** срещу М. Р. М., ЕГН **********, с адрес: ****, осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите,
9
както следва: 111,96 лв., представляваща цена на неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 29.02.2020 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес:
****, с аб. № 166031, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
15.05.2023 г. до окончателното плащане, както и 30,45 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г.
ОСЪЖДА А. Р. М. - А., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на *****, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ***** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите, както следва: 25,32 лв., представляваща цена на неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 14.07.2019 г. по отношение на топлоснабден
имот, находящ се на адрес: ****, с аб. № 166031, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 15.05.2023 г. до окончателното плащане, както и 6,82 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 25,32 лв. до пълния предявен размер от 111,96
лв., или за размера от 86,64 лв. и за периода от 15.07.2019 г. до 29.02.2020 г., както и иска за
мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 6,82 лв. до пълния предявен размер от 30,45 лв., или за размера от 23,63 лв.
ОСЪЖДА К. Е. Б., ЕГН **********, с адрес**** да заплати на *****, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: *****, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите, както следва: 25,32 лв., представляваща цена на неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 14.07.2019 г. по отношение на топлоснабден
имот, находящ се на адрес: ****, с аб. № 166031, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 15.05.2023 г. до окончателното плащане, както и 6,82 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 25,32 лв. до пълния предявен размер от 111,96
лв., или за размера от 86,64 лв. и за периода от 15.07.2019 г. до 29.02.2020 г., както и иска за
мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 6,82 лв. до пълния предявен размер от 30,45 лв., или за размера от 23,63 лв.
ОСЪЖДА Р. Р. Я., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на *****, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: *****, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите, както следва: 12,66 лв., представляваща цена на неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 14.07.2019 г. по отношение на топлоснабден
имот, находящ се на адрес: ****, с аб. № 166031, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба – 15.05.2023 г. до окончателното й заплащане, както
и 3,41 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена на
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 12,66 лв. до пълния предявен размер
от 55,98 лв., или за размера от 43,32 лв. и за периода от 15.07.2019 г. до 29.02.2020 г., както и
иска за мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 3,41 лв. до пълния предявен размер от 15,23 лв., или за размера от 11,82
лв.
ОСЪЖДА А. Р. М. - А., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на *****, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 23,32
лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА К. Е. Б., ЕГН **********, с адрес**** да заплати на *****, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 23,32 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. Р. Я., ЕГН **********, с адрес: **** да заплати на *****, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 11,66 лв.,
10
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА *****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***** да заплати в
полза на Софийски районен съд, сумата от 60,00 лв., представляваща депозит за СТЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11