Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
18.12.2024 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №4643 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от С.А.Б., с която са предявени срещу „Обединена
българска банка“ АД (замененo в хода на
процеса, по реда на чл.228 ГПК, от „Е.М.“ ЕООД) и „П.К.“ ООД - в
несъстоятелност установителни искове с правно основание чл.177 ГПК, за
установяване на съществуване на вземане за сумата от 72 000 лв.,
представляваща подобрения в имот, придобит с вписана върху него ипотека за
задължения на трето лице, за който ипотекарния
кредитор е пристъпил към публична продан. Ищецът претендира и законната лихва
върху сумата, като искането е заявено с молба от 23.02.2022 г. (л.102).
Ищецът твърди, че е закупил от „П.К.“ ООД (понастоящем
- в несъстоятелност) недвижим имот с учредена в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД ипотека. Извършил е подобрения в имота в периода 2011-2012 година, за
които твърди да е направил разходи в размер на 80 612,54 лв., вследствие на
което стойността на имота се е увеличила със сумата от 160 000 лв. (в хода
на процеса чрез частично оттегляне на иска претендираната
сумата е намалена на 72 000 лв.). Твърди, че е при придобиване на имота, същият
не е бил в състояние, годно за използването му за жилище - подовете са били
само със замазка, стените и таваните с гипсова замазка, санитарните помещение -
на замазка. За да използва имота за жилищни нужди е извършил всички довършителни
дейности, оборудване на жилището, подмяна на врати и други, като поддържа, че
необходимите разноски, нужни за да се ползва имота по предназначение са в
размер на 62 498,15 лв., а полезните разноски са увеличили стойността му След
извършване на подобренията ответникът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е
пристъпил към публична продан на имота за удовлетворяване на вземанията си към
длъжника „П.К.“ ООД - в несъстоятелност. Сочи, че към датата на предявяване на
иска публичната продан на имота не е проведена.
Ответниците оспорват иска,
оспорват пасивната си легитимация като страна, оспорват вземането да е
възникнало и да съществува, позовават се на изтекла погасителна давност за
реализиране на правата на ищеца, доколкото от извършване на подобренията са
минали повече от 10 години, а от съобщението за насрочване на публичната продан,
получено на 08.12.2014 г. са изтекли повече от 5 години преди датата на
завеждане на делото. По същество, оспорват твърдените разноски както и
стойността на имота да се е увеличила, съгласно твърденията в исковата молба. Сочат,
че претендираните от ищеца разноски не могат да бъдат
окачествени като необходими.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По
възражението за недопустимост на производството:
Видът
на търсената защита и легитимираните да отговарят по иска лица са съобразени с
приетото в приключил спор между страните с решение по чл.290 ГПК Решение №
60167/30.07.2021 г. по т.д. № 2314/2019 г., ТК, II
TO, поради което доводите на ответниците
за недопустимост на производството срещу тях, поради липсата на процесуаланоправна легитимация по иска, са неоснователни.
Правен
интерес от предявяването на иска по чл. 177, ал. 1 ГПК е налице след
като са предприети изпълнителни действия по реализирането на публична продан, а
не след осъществяването й, тъй като специфичната цел на иска е към този краен
момент да снабди ищеца с изпълнително основание за вземането си за необходимите
и полезни разноски, сторени след ипотекирането на имота, които да получи от
разпределението. Тези особености на иска сочат, че дори и публична продан да не
бъде извършена, правата на длъжника по изпълнението не се увреждат с наличието
на съществуващ срещу него изпълнителен титул в полза на ипотекарния
длъжник, тъй като предназначението му не е да послужи като основание за
образуване на изпълнително производство за събиране на вземане, а по изключение
да позволи на ипотекарния длъжник да участва на
самостоятелно основание в разпределението на конкретно реализиран изпълнителен
способ във вече висящо изпълнително производство -способът, с който е осребрен
ипотекирания недвижим имот посредством проведена публична продан. В този смисъл
вземането за необходими и/или полезни разноски се удовлетворява под условието,
че имотът се продаде, и до размера, който не може да бъде по-голям от
получената продажна цена, защото само с нея длъжникът по изпълнението би се
обогатил, каквото цели да предотврати процесната
разпоредба. Търсената защита в настоящия случай не би могла да бъде под формата
на осъдителен иск, доколкото преди приключване на публичната продан и възлагане
на имота, ипотекарният длъжник не е загубил
собствеността си и подобренията в имота, направени от него, са в собствена
полза и от тях не може да произтече вземане срещу трето лице. Целта на
настоящото производство е да се установи (под условие) вземането, което би
възникнало в полза на собственика на продадения ипотекиран имот за подобренията,
ако имотът бъде отчужден, за да може да получи от цената на имота преди ипотекарните кредитори необходимите разноски, които е
направил за имота, както и увеличението на имота, което се дължи на негови
полезни разноски. „вземането, произтичащо
от сторените необходими и/или полезни разноски, се ползва с привилегия и
подлежи на удовлетворяване преди това на ипотекарния
кредитор. Основанието и размерът на вземането следва да се установят по
исков път, тъй като привилегията се реализира след принудителната продажба
на имота, а, за да извърши разпределението, съдебният изпълнител има нужда от
изпълнителен титул“ – така Решение № 60167/30.07.2021 г. по т.д. №
2314/2019 г., ТК, II TO. Терминът „изпълнителен титул“ очевидно не е
използван от съдебния състав в смисъл на изпълнителен лист, доколкото, както бе
посочено по-горе, производство цели да установи по основание и размер
вземането, за което ипотекарния длъжник ще има превилегия да се удовлетвори след публична продан на имота.
По тези съображения съдът приема, че възраженията на ответниците
относно допустимостта на производството са неоснователни.
По
иска по чл.177 ЗЗД:
Съгласно
разпоредбата на чл. 177, ал. 1 ЗЗД, ако собственикът на продадения
ипотекиран имот не е лично задължен, той има право да получи от цената на имота
преди ипотекарните кредитори необходимите разноски,
които е направил за имота, както и увеличението стойността на имота, което се
дължи на негови полезни разноски. Следователно, вземането, произтичащо от
сторените необходими и/или полезни разноски, се ползва с привилегия и подлежи
на удовлетворяване преди това на ипотекарния
кредитор. Основанието и размерът на вземането следва да се установят по исков
път, тъй като привилегията се реализира след принудителната продажба на имота. Искът
е основан на забраната за неоснователно обогатяване на длъжника-продавач, който
би се обогатил, доколкото чрез извършените от ищеца действия по запазване,
поддържане, привеждане за годно ползване или подобрения на имота обективно
допринася за провеждането на публична продан с продажната цена, от която взискателят се удовлетворява и съответно води до намаляване
на задължението на ответника - длъжник в изпълнителното производство. При
извършването на разпределението съдебният изпълнител е овластен
да разгледа искането на третото лице - собственик на ипотекирания имот, но само
ако е налице годно изпълнително основание, признаващо неговото право, т.е за да
извърши разпределението, съдебният изпълнител има нужда от съдебен акт,
противопоставим на кредитора и длъжника.
Правата
по чл.177 ал.1 ЗЗД по отношение на разноските, извършени по имот, собствен на
извършилия ги, има и този, който е знаел, че придобива ипотекиран имот /така решение
№ 60167 от 30.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2314/2019 г., II
Т. О./ Ищецът
има качеството на собственик на ипотекиран за чужд дълг имот - чл. 151, ал. 2, вр. с чл. 177 ЗЗД.
Установява
се от нотариален акт №71, том IV, рег.№ 7901, дело № 637 от 08.10.2009
г. (л.10), че по силата на договор за покупко-продажба ищецът е закупил от „П.К.“
ООД (понастоящем в несъстоятелност) самостоятелен обект с идентификатор
63427.5.251.107, находящ се в сграда №1, построена до
етап „груб строеж“, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.5.251,
представляващ АПАРТАМЕНТ № В60, в секция „В“, на тринадесети етаж, със
застроена площ от 105,22 кв.м., с адрес гр. Русе, ж.к. „Родина“, ул. „*****, за
сумата от 48605 лева.
Според
представеното по делото удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания изх.
№ 3137/2016 г. (л. 13) преди ищецът да придобие собствеността на процесния имот, върху същия са вписани договорни ипотеки с
вх. рег. № 65, том 3, акт № 184, дв.вх.рег. №
9010/29.06.2009 г. и с вх.рег.№ 76/11.02.2008 г., том 1, № 159/2008 г, дв.вх.рег.№1329/11.02.2008 г. в полза на „Обединена
българска банка“ АД, за обезпечаване вземанията на ответното дружество, като по
отношение на имота са предприети принудителни действия, изразяващи се в
наложена възбрана и насрочен опис, съгласно отразеното в уведомление изх. № 2522/12-37377
на ЧСИ И.Х.рег. № 832 в КЧСИ (л. 93).
Ипотечното
вземане е прехвърлено в полза на „Е.М.“ ЕООД по силата на договор за цесия с
нотариална заверка на подписите, сключен между „Е.М.“ ЕООД и „Обединена
българска банка“ АД на 11.08.2023 г. Длъжникът е надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне от цедента на 21.09.2023 г.
На основание чл.17, ал.1, б.“а“ ПВп, вр. чл. 171 ЗЗД договорът за цесия е вписан по партидите на
договорните ипотеки в Агенция по вписванията.
Установява
се от доказателствата по делото и допуснатите съдебно-оценителни експертизи, че
към 08.10.2009 г. (датата на нотариалния акт за покупко-продажба на процесния имот) апартаментът е бил в състояние на груб
строеж, което състояние изключва възможността собственикът да го ползва за
жилищни цели. Не е спорно, а и се установява от представените писмени
доказателства и технически експертизи, извършили оглед на имота, че в периода 2011-2012
г. са извършени довършителни строително-монтажни работи в имота, за да стане
годен за ползване.
Правото
по чл. 177 от ЗЗД урежда възможността на подобрителя
да получи при продажба на имота преди ипотекарния
кредитор цената на необходимите разноски за имота и увеличението на
стойността му, което се дължи на негови полезни разноски. Необходимите
разноски са тези, които запазват вещта от погиване или повреда или са условие
за нейното запазване или използване и в този смисъл следва да е налице
обективна наложителност за извършването им. За разлика от тях, полезните
разноски увеличават стойността на имота и имат характера на подобрения. Изводът
относно вида на сторените разноски не във всички случай следва да бъде направен
единствено въз основа на извършените действия, а следва да се отчита
фактическия проблем на конкретното състояние на вещта и причината, наложила
извършването на даден разход (в този смисъл Решение № 238 от 19.08.2013 г.
по гр. д. № 1012/2012 г., ІV Г. О., на ВКС и
Решение № 193 от 30.11.2016 г., по гр. дело № 842/2016 г., на ВКС, III
г.о.).
По
делото е представена фактура №238/20.03.2012 г. (л.17) с описание на вложените
материали при извършването на претендираните
подобренията в процесния имот, съгласно която
стойността на извършените СМР в имота е в размер на 41 216,60 евро, като
във фактурата е удостоверено и плащане на сумата.
За
установяване дали твърдяните СМР са реални извършени
и налични в имота, характера и цената им и увеличената стойност на имота в
производство са изслушани две съдебно-оценителни експертизи – първоначална и
повторна. От двете заключения се установява, че ипотекираният имот (апартамент
В60) е със застроена площ от 105,22 кв.м. и се състои от антре, дневна-кухня,
два санитарни възела, две спални и балкон и се намира на тринадесети жилищен
етаж. Подобренията се изразяват в подови настилки от керамика/дървен паркет; стенни
облицовки от керамика/шпакловка и боя; облицовки на тавани, шпакловка и боя;
доставка и монтаж на санитария; доставка и монтаж на котел за газ и отоплителни
тела; доставка и монтаж на кухня; смяна на интериорни и входна врата. Съгласно
заключенията на двете вещи лица, без извършване на процесните
ремонтни работи, имотът не е бил годен за използване.
Вещото
лице Г.А., изготвил първоначалната експертиза, е дал отговор на поставените
въпроси след извършен оглед в имота. Приел е, че всички описани във фактурата
строителни работи са налични в имота. От извършените СМР тези, които
представляват необходими разноски (за довършителни работи, без които имотът не
може да се използва за жилищни нужди) са на стойност 52 148,68 лв.
Извършените ремонтни работи, които представляват полезни разноски – увеличават
стойността му и тези, които са определени от вещото лице като „луксозни“
разноски – надвишаващи средните пазарни цени, са в размер на 10 331,87 лв.
Луксозни разноски, които имат единствено естетическа стойност, не са
установени. Увеличената стойност на имота в следствие на подобренията е в
размер на 44 800 лв. Експертизата е оспорена от ответника и е допусната
повторна експертиза по разширен предмет – с поставени допълнителни въпроси от
страните.
Повторната
експертиза е изготвена от вещото лице инж. Д.Б.. Вещото лице е дало отговор на
въпросите след оглед на имота. Вещото лице е констатирало разлики в
количествата и размерите на някои от посочените материали и марки и е
съобразило действително извършените ремонтни работи в заключението си.
Конкретните установени разлики между фактурираните и наличните на място СМР са
посочени конкретно в таблицата на л.288-290 от делото. Извършените ремонтни
работи в имота общо са на стойност по фактура в размер на 82 568,49 лв., а
изчислени по среди пазарни цени (по Справочник за цените в строителството, бр.
02.2012 г.) са в размер на 29 426,29 лв. От тях необходимите разноските
(довършителните работи, които са условие за използване на имота) са съгласно
фактурата в размер на 61 242 лв., а по средни пазарни цени (изчислени по
Справочник за цените в строителството, бр. 02.2012 г.) са в размер на
21 949,47 лв. Полезните разноски от своя страна са на стойност съгласно
фактурата в размер на 17 961,78 лв., а по средни пазарни цени –
7 580,69 лв. Увеличението на стойността на имота единствено в следствие на
полезните разноски е в размер на 13 919 лв. Вещото лице сочи, че
стойността на имота по средни пазарни цени (справедлива пазарна стойност) е в
размер на 247 804 лв. Общото увеличение на стойността на имота в следствие
на извършените ремонтни работи към момента на изготвяне на експертизата е в
размер на 71 907 лв.
Съдът
кредитира повторната експертиза, изготвена от вещото лице инж. Д.Б.. Същата е
изключително подробно и убедително аргументирана, има по-голям предмет,
доколкото вещото лице отговаря и на допълнително поставени въпроси от значение
по делото, които не са били поставени пред първоначалната експертиза.
Повторната експертиза не е оспорена от страните, което също обосновава убедителността
й. Ето защо съдът приема, че следва да опре фактическите си изводи на нея и
конкретните изчисления, направени от вещото лице инж. Д.Б..
Както
бе посочено по-горе, искът по чл.177 ЗЗД е основан на забраната за
неоснователно обогатяване. Съгласно т. 9 ППВС № 1/28.05.1979 по гр. д. № 1/79
недопустимостта на неоснователното обогатяване е не само източник на
задължения, но и принцип на гражданското право. Той е развит в редица текстове
на закона (напр. чл.12, ал.2 ЗН, чл.70, ал.3, чл.72 и 74 ЗС и т.н.). Уреждането
на тези фактически състави на основата на неоснователно обогатяване не означава
приложимост на правилата на чл.59 ЗЗД. „Различната
уредба на последиците от поддържането и възстановяването (т.нар. необходими
разноски) и от подобряването (т.нар. полезни разноски) налага във всеки отелен
случай да се преценява необходимостта от извършването на съответната работа:
понякога е достатъчно някакъв детайл да се поправи, а не да се подмени, или
едно помещение да се почисти, а не да се пребоядиса. В такива случаи разноските
до размера на тези за поправката или почистването са необходими, а над
съответния размер до размера на изразходваните средства за подмяната или
боядисването – полезни.“ – така решение № 238/19.08.2013 г. по гр.д. №
1012/2012 г., ВКС, IV ГО.
В
настоящия случай се установява, че в имота са извършени висок клас довършителни
ремонтни работи, като от тях необходимите разноските (довършителните работи,
които са условие за използване на имота) по средни пазарни цени 21 949,47
лв., макар реално извършените работи по фактура да са в размер на 61 242
лв. Полезните разноски от своя страна са на стойност съгласно фактурата в
размер на 17 961,78 лв., а по средни пазарни цени – 7 580,69 лв.
Увеличението на стойността на имота единствено в следствие на полезните
разноски е в размер на 13 919 лв., а общо, към момента на изготвяне на
експертизата, увеличението на стойността на имота в следствие на извършените
ремонтни работи е в размер на 71 907 лв. Съдът приема, че вземането следва
да се формира като към стойността на необходимите разноските по средни пазарни
цени се добави стойността на увеличената цена на имота над сумата на
необходимите разноски до общия размер на увеличението, доколкото и двете вещи
лица сочат, че ремонтните работи са от висок клас и способстват да се увеличи
стойността на имота. Както бе посочено по-горе, според цитираната практика на
ВКС по реда на чл.290 ГПК разходите на подобрителя до
размера на сумата, необходима за запазване, поддържане, привеждане за годно
ползване на имота представляват необходими разноски, а над тази сума, в случай
че водят до увеличение на стойността на имота представляват полезни разноски. В
настоящия случай сбора на необходимите разноски (21 949,47 лв.) и
полезните разноски (разликата над 21 949,47 лв. до увеличената цена на
имота 71 907 лв.) като обща стойност (71 907 лв.) не превишава
стойността на разходите на ищеца за извършените СМР (82 568,49 лв.). Ето
защо на ищеца следва да се присъди сумата от 71 907 лв., представляваща
стойността на необходимите разноски и стойността на полезните разноски до
размера на увеличената стойност на имота.
Неоснователни
са възраженията на ответника, свързани с оспорване на представената фактура,
както и на извършеното плащане по нея, свързани с доставчика на стоките и
услугите по фактурата (юридическо лице, свързано с ищеца, чиито законния представител
е последният). За да прецени дали строителните работи отговарят на описаното
във фактурата и дали са реално извършени съдът е съобразил заключението на
изслушаните експертизи, доколкото фактурата представлява частен документ,
непротивопоставим на страните. А за стойността на необходимите разноски,
съответно – увеличената стойност на имота съдът е изследвал средните пазарни
цени за извършените СМР и е съобразил заключението по допуснатата повторна
експертиза, а не посоченото във фактурата.
Неоснователни
са твърденията на ответника за липса на доказателства относно това кое е
лицето, извършило претендираните подобрения.
Собственик на имота е ищецът, до писмените бележки липсва оспорване трето за
процеса лице да е подобрявало имота му, не са представени и доказателства в
тази посока. Ето защо не може да се сподели възражението на ответника, че
ищецът не е доказал да е извършил подобренията, съответно – че не е легитимиран
като титуляр на вземането по чл.177 ЗЗД.
Неоснователно
е и възражението за изтекла погасителна давност. Както бе посочено по-горе, специфичната цел
на иска по чл. 177, ал. 1 ГПК е след предприети изпълнителни действия по
реализирането на публична продан на имот за чужд дълг, собственикът му да се
снабди със съдебен титул, установяващ необходимите и полезни разноски, сторени
след ипотекирането на имота, които да получи от разпределението. В този смисъл
вземането за необходими и/или полезни разноски се удовлетворява под условието,
че имотът се продаде, и до размера, който не може да бъде по-голям от
получената продажна цена, защото само с нея длъжникът по изпълнението би се
обогатил, каквото цели да предотврати разпоредбата на чл.177 ЗЗД. Търсената
защита в настоящия случай не е под формата на осъдителен иск, доколкото преди
приключване на публичната продан и възлагане на имота, ипотекарният
длъжник не е загубил собствеността си и подобренията в имота, направени от
него, са в собствена полза и от тях не може да произтече вземане срещу трето
лице. Целта на настоящото производство е да се установи (под условие)
вземането, което би възникнало в полза на собственика на продадения ипотекиран
имот за подобренията, ако имотът бъде отчужден, за да може да получи от цената
на имота преди ипотекарните кредитори необходимите
разноски, които е направил за имота, както и увеличението на имота, което се
дължи на негови полезни разноски.
Ето
защо и доколкото процесното вземане се установява под
условие и не е изискуемо – то ще възникне ако имотът бъде отчужден, то за него
не би могла да тече погасителна давност. По силата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно т.13 на ППВС
№6/1974 г., погасителната давност за вземане на добросъвестния владелец за
подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението,
от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато
то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота. В настоящия
случай не е налице отнемане собствеността на процесния
имот, ипотекиран в полза на „Е.М.“ ЕООД. Общата 5-годишна давност не е
започнала да тече към датата на подаване на исковата молба по настоящото
производство, тъй като публичната продан не е проведена и ищецът не е лишен от
собствеността си. Поради това съдът приема, че вземането на ищеца за подобрения
за извършените строителни работи в имота не е погасено по давност.
Ето
защо предявеният иск е основателен до сумата от 71 907 лв., представляваща
стойността на необходимите разноски и стойността на полезните разноски до
размера на увеличената стойност на имота и следва да се отхвърли за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 72 000 лв.
По
искането за присъждане на законната лихва:,
По отношение
искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на подаването на
исковата молба – 08.04.2021 г., заявено с молба от 23.02.2024 г. (л.102-104 от
делото), съдът намира същото за неоснователно. Както вече беше посочено, уважаването
на иска създава съдебно признато вземане за ищеца, даващо му право да участва в
изпълнителното производство, в което е извършена публичната продан на
ипотекирания имот, като от получената продажна цена на имота удовлетвори
вземането си за разноски, преди вземането на ипотекарния
кредитор. Както бе посочено по-горе привилегията се реализира след
принудителната продажба на имота при условия, че такава бъде проведена. Законната
лихва представлява обезщетение за забавено изпълнение, а в настоящия случай
такава не е налице тъй като към момента на предявяване на иска принудителната
продажба на имота не е била осъществена, няма данни такава да е проведена и към
момента на разглеждане на делото. Ето защо и доколкото по отношение на процесното вземане не е налице забавено изпълнение, претенцията
за законна лихва следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед
изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сторените разноски в производството, съразмерно с
уважената част от иска – в това число платената държавна такса в размер на
662,90 лв. и разноски за експертизи и адвокат в размер на 10 286,70 лв.
Съдът
констатира, че е по погрешка е пропуснал да събере държавната такса в пълния
дължим размер. Макар, че с определение от 15.09.2021 г. е дал указания за
внасяне на държавната такса в размер на 6 629,20
лв., ищецът е внесъл такса в по-нисък размер – 662,90 лв. Независимо от допуснатото изменение на иска чрез
намаляването му, поради частично оттегляне на иска, дължимата държавна такса не
подлежи на връщане съгласно чл.74 ГПК по отношение на оттегления размер.
Следователно, ищецът следва да бъде осъден на основание чл.77 ГПК да доплати
остатъка от 5 966,30 лв. -
дължим размер на държавната такса съгласно първоначално предявения иск.
На ответника
„Е.М.“ ЕООД следва да се присъдят направените разноски за прекратената част от
делото и съразмерно с отхвърлената част от иска – за адвокатско възнаграждение
и разноски за експертизи. Основателно е направеното възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на ответника „Е.М.“ ЕООД – в уговорения размер
не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и следва да се
намали до сумата от 9 500 лв. Съгласно чл.78, ал.3 и 4 ГПК, ответникът „Е.М.“
ЕООД има право на съдебноделоводните разноски,
съразмерно с прекратената и отхвърлената част от исковете в размер на 5 450,75
лв.
Ответникът „П.К.“
ООД /в несъстоятелност/ не претендира разноски в производството.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.177, ал.1 от ЗЗД, по отношение на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *****, с адрес: *** и „П.К.“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК *****,
с адрес: гр.София, ж.к. Лозенец, ул. *****13 – партер, че С.А.Б., ЕГН **********, има вземане в размер на 71 907 лв., представляваща обезщетение за стойността
на необходимите разноски и полезните разноски до размера на увеличената
стойност на имота вследствие на извършени в периода 2011 г. – 2012 г. ремонтни
работи в следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № В60, в секция „В“, на тринадесети
етаж, със застроена площ от 105,22 кв.м., с адрес гр. Русе, ж.к. „Родина“, ул.
„*****, представляващ поземлен имот с идентификатор 63427.5.251.107 ипотекиран
в полза на „Е.М.“ ЕООД по силата на договор за цесия от 11.08.2023 г., сключен
с „О.“ АД и вписани договорни ипотеки с вх. рег. № 65, том 3, акт № 184, дв.вх.рег. № 9010/29.06.2009 г и с вх.рег.№ 76/11.02.2008
г., том 1, № 159/2008 г, дв.вх.рег.№1329/11.02.2008
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до пълния предявен размер от 72 000 лв.
ОСЪЖДА С.А.Б., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския градски съд, на основание чл.77 ГПК, сумата 5 966,30 лв., представляваща дължима държавна такса.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *****, с адрес: *** и „П.К.“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК *****, с адрес: гр.София, ж.к.
Лозенец, ул. *****13 – партер, да заплатят на С.А.Б., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 10 949,60 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА С.А.Б., ЕГН **********, да заплати на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *****, с адрес: ***, на
основание чл.78, ал.3 и 4 ГПК, сумата от 5 450,75
лв., представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: ………………………..