Решение по дело №311/2023 на Административен съд - Смолян

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Обжалва се заподед за ПАМ № 23-0298-000103 ОТ 15.12.2023Г., издадена от командир на отделение в РУ-М. при ОД МВР-[област], с която на Ч. Е. Х., [ЕГН], [населено място], [улица] наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.2а б.“а“ ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС №[рег. номер] за срок от 6м. за нарушение по чл. 150а ал.1 ЗДвП. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на административно - производствените правила, неспазване на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона. Твърди се, че заповедта не е мотивирана, като не е посочено с какъв акт водачът е бил лишен от право да управлява МПС и кога този акт е влезнал в сила. Твърди се, че няма доказателства на 15.12.2023г. водачът да е бил неправоспособен като законът разграничава неправоспособността от временното отнемане на СУМПС. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. От пълномощника му, адв.Б., АК-[област] е депозирана писмена молба вх.№ 137/18.01.24г., с която се поддържа жалбата и се излагат съображения по същество.

Ответникът - командир на отделение в РУ М. при ОД МВР-[област] се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Пледира за нейното отхвърляне и присъждане на разноски. Депозира подробни писмени бележки.

С акатуваната заповед за ПАМ на жалбоподателя е наложена мярка по чл. 171 т.2а, б.„а“ ЗДвП-Прекратяване на регистрацията на МПС с рег.№ [рег. номер] за срок от 6м. за това, че на 15.12.2023г. в [населено място] на РП 86 II кл.при км.122+237 /кръстовище Ч./ с посока от [населено място] към [населено място], като водач на собствения си л.а. Ф. Г. с рег. № [рег. номер] допуска следното нарушение: управлява МПС по пътища, отворени за обществено ползване, след като е лишен с Акт серия АД № 547086 от 12.12.2023г., за което е направена справка в ОДЧ към РУ [община], с което е извършил нарушение по чл. 150а ал.1 ЗДвП. Заповедта е връчена на 15.12.2023г., а жалбата е депозирана на 22.12.2023г., тоест в законоустановения срок и поради това, че е подадена от активно –легитимирано лице, при наличие на правен интерес, пред родово и местно-компетентния съд, жалбата е допустима.

По делото е представен АУАН от 15.12.2023г. /л.11/, предявен и подписан от водача без възражения. Констатациите в АУАН се подкрепят от Докладна записка рег.№ 298р-18988 от 15.12.2023г. /л.15/, изготвена от актосъставителя, според която водачът бил спрял за проверка около 13,10ч.; в хода на проверката е установена самоличността на водача и собствеността на автомобила. Установено е, че с АУАН серия АД номер 547086 от 12.12.2023г. свидетелството за управление на МПС на Ч. Е. Х. е било отнето, за което е издадена заповед за ПАМ №23-1947-000341 от РУ - [област]. От Докладната записка става ясно, че в хода на проверката е извършена проба за алкохол с техническо средство, която е отрицателна и е съставен процесния АУАН за нарушение по чл. 150а ал.1 ЗДвП, с който са иззети двете регистрационни табели и СРМПС № **. Според справката за нарушител /л.17/, жалбоподателят е правоспособен водач от месец април 2022г.; има издадени пет фиша за нарушения по ЗДвП и три АУАН с процесния. Според справка за собственост на МПС /л.29/ управлявания на 15.12.2023г. автомобил е собственост на жалбоподателя.

По делото е представен АУАН от 12.12.2023г./л.31/, както и Заповед за ПАМ от същата дата /л.32/. От тях се установява, че на 12.12.2023г. Ч. Х. е управлявал МПС без застраховка „Гражданска отговорност“, като за нарушението по чл. 638 ал.3 КЗ му е съставен АУАН и му е издадена Заповед за ПАМ, с която на осн.чл. 171 т.1 б.“е“ ЗДвП му е отнето СУМПС до предоставяне на валидна Застраховка „ГО“. Със съставяне на акта по чл. 638 ал.3 КЗ са иззети СУМПС и СРМПС. На 18.12.2023г. е върнато СУМПС, което е видно от отбелязването върху заповедта за ПАМ, издадена на 12.12.23г.

Правни изводи.

Процесната заповед е издадена от компетентен по степен, място и материя орган. Същата изхожда от С. К., командир на отделение в РУ-М. при ОД МВР-[област], за което лице на л.12 от делото е приложена заповед за оправомощаване от директора на ОДМВР да издава заповеди за ПАМ по чл. 171 т.2а б.“а ЗДвП. Делегиращата заповед е издадена на осн.чл.172 ал.1 ЗДвП и доказва компетентността на командирите на отделения да издават заповеди за ПАМ за нарушения по ЗДвП, извършени на обслужваната от съответното РУ територия.

Заповедта е издадена при спазване на процесуалния и материалния закон, както и съобразно целта на закона. Същата съдържа задължителните реквизити по чл. 59 ал.2 АПК; мотивирана е, включително чрез препращане към съставения АУАН; посочено е правното основание за издаването и - чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Словесното описание на нарушението е ясно и в достатъчна степен индивидуализира действията на дееца, а именно управление на МПС, след като СУМПС му е отнето с АУАН от 12.12.2023г. В заповедта са осочени всички юридически факти, от които органът черпи публичното си субективно право да наложи мярката.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила съдът счита следното: Спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. В случая, оспорената заповед е издадена след като е съставен АУАН и са изяснени всички релевантни обстоятелства, поради което нарушение на чл. 35 от АПК не е налице.

Праливно е приложен материалния закон, тъй като според чл. 171, ал. 1 ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на администравните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни мерки. Приложената в слуая мярка се налага на водач, който е управлявал автомобил, след като е бил временно лишен от това паво по чл. 171 т.1 ЗДвП. Става въпрос за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия – елементи от фактическия състав.

Предвид доказателствата по делото, съдът счита, че жалбоподателят е консумирал състава на чл. 150а ал.1 ЗДвП, тъй като на 15.12.2023г., тоест три дни след като временно му е отнето СУМПС с АУАН серия АД № 547086, е управлявал МПС по пътища, отворени за обществено ползване. Според чл.150а ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.Според приложената по делото заповед за ПАМ от 12.12.2023г. /л.32/, жалбоподателят е управлявал МПС без застраховка ГО, което е нарушение по чл. 638 ал.3 КЗ, за което временно му е било отнето СУМПС. Жалбоподателят знае, че СУМПС му е отнето, тъй като това е станало със съставяне на акта на 12.12.2023г., с който са отнети СРМПС и СУМПС, като този акт е предявен и връчен на водача и същият не вписал възражения в него.

От доказателствената сила на АУАН от 15.12.2023г., която не бе оборена, а напротив – потвърдена от писмените доказателства, безспорно се установи качеството на жалбоподателя на „водач“ по § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, който е управлявал МПС след като СУМПС е било временно отнето по чл. 171 т.1 ЗДвП. Освен водач, жалбоподателят е и собственик на управлявания от него автомобил, поради което правилно и законосъобразно е приложен спрямо него текста на 171 т.2а б.“а“ ЗдвП. Според посочената норма, се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава СУМПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В случая СУМПС на Х. е временно отнето по реда на чл. 171 т.1 б.“е“ ЗДвП, поради това, че три дни по-рано е управлявал МПС без застраховка „ГО“. В обжалваната заповед не е посочена изрично нормата на чл. 171 т.1 ЗДвП, касаеща временно отнемане на СУМПС, но са посочени номера и датата на АУАН, с който това е станало, което е достатъчно с оглед правото на защита на дееца. На свой ред, собственикът на автомобила знае, че три дни преди това временно му е отнето свидетелството, за което се е подписал на акта от 12.12.23г.

В случая, при установеното с акта и с останалите писмени доказателства нарушение по чл.150а ал.1 ЗДвП, ответникът законосъобразно е действал при обвързана компетентност, издавайки заповед за ПАМ. Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП, като засягането правата на оспорващия съдът намира за съразмерно и съответно на целта - осигуряване безопасността на движението. Наложен е минималния срок, предвиден в закона от 6 месеца, което отговаря на принципа на съразмерност по чл. 6 ал. АПК.

Като има предвид изложеното съдът счита, че заповедта е законосъобразна, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

От страна на ответника по жалба са претендирани разноски и са представени доказателства за реализирането им. Предвид това и на осн.чл.143 ал.3 АПК в полза на ОДМВР [област] следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл. 24 от Наредбата за заплащате на правната помощ в размер на 100лв.

Водим от горното Административен съд [област]

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ч. Е. Х., [ЕГН], [населено място], [улица]срещу Заповед за принудителна административна мярка № 23-0298-000103 от 15.12.2023Г. на командир на отделение в РУ-М. при ОД МВР-[област], с която на е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.2а б.“а“ ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС.

ОСЪЖДА Ч. Е. Х., [ЕГН], [населено място], [улица]да заплати на ОД МВР - [област] разноски за юрисконсулт в размер на 100лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.