№ 4414
гр. София, 12.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20221110168745 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2,т. 2 и т.3 от ГПК.
Образувано е по заявление на „...“ АД срещу В. М. П. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми дължими по Договор за стоков
кредит от 15.07.2021г.
В заявлението се претендира срещу длъжника да се издаде заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК освен за неплатена главница по договора, възнаградителна лихва и законна
лихва за забава, така и за 120 лева неплатени разходи при изискуем кредит, т.е. такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посоченото вземане на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
В процесния договор за потребителски кредит е уговорено и заплащането на такси по
Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които ... прилага по извършвани услуги на
клиенти или в частност разходи при изискуем кредит.
Относно претендираното вземане за разходи при изискуем кредит съгласно Тарифа
на ... следва да се отбележи, че съдържанието на тези такси и техните размери не се съдържа
в договора за потребителски кредит. Единствено в чл. 13 се съдържа отбелязване, че „по
Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които ... прилага по извършвани услуги на
клиенти“, така и в чл. 14 от ОУ е посочено, че „Таксите за принудително събиране на
вземането са за сметка на кредитополучателя и с тях се увеличава дългът“. Липсват данни за
ясно уточнение на съдържанието на таксите за извънсъдебно събиране и техния размер във
формуляр, съдържащ дължимата преддоговорна информация, и в самия договор за кредит.
Това се явява в противоречие с императивните норми на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗПК и чл. 10а, ал.
4 ЗПК.
Наред с това задължението за плащане на такси за събиране на вземането в
предварително установен размер, който не е обвързан със стойността на реално
извършените от кредитора разходи в тази насока, има характера на допълнително
обезщетение за забавено изпълнение в нарушение нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Ето
защо цитираните клаузи на чл. 13 от Договора и чл. 14 от ОУ са нищожни поради
1
противоречие със закона.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на претенциите
за сумата от 120 лева неплатени разходи при изискуем кредит.
Съобразно отхвърлената част от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 69,80 лева (общо държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер).
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с вх. №
281618/16.12.2022г. подадено от „...“ АД, ЕИК .... срещу В. М. П., с ЕГН: **********, В
ЧАСТТА за сумата от 120 лева неплатени разходи при изискуем кредит, както и в частта за
разноските за разликата над сумата от 69,80 лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2