Решение по дело №441/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от С. Д. П. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ***, подадена срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020 с Изх. № 02-200-6500/7008 от 16.11.2022 г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” – София, В ЧАСТТА, в която е прихваната сума в размер на 2513,07 лева.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е постановен при неспазване на установена форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Посочва, че в уведомителното писмо, в частта на направеното прихващане, не са изложени конкретните причини, поради които е направено прихващане от оторизираната сума по схема ПНДЖ1 в размер на 2513,07 лева. Моли уведомителното писмо да бъде отменено в частта на направеното прихващане.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административният орган – Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ - София, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба чрез упълномощен процесуален представител изразява становище за законосъобразност на оспорения акт, моли подадената жалба да бъде отхвърлена, претендира присъждане на направените по делото разноски, при условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

В писмено становище от административния орган, изготвено на 19.12.2023 г., е изразено следното: По схема ПНДЖ1 е прихваната сума в размер на 2513,07 лева; Приспаднатата от оторизираната субсидия сума е на основание наложени санкции за бъдещ период, съгласно чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014, за направление: Мярка 10: Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС-1/, по заявление с УИН *************, за което кандидатът е уведомен с УП Изх. № 02-200-6500/6244 от 15.11.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020, за кампания 2019, изтеглено от СЕУ на ДФЗ на 16.11.2023 г. и към датата на издаване на становището необжалвано от бенефициента; Посочената сума се прихваща в съответствие с чл. 28 от Регламент /ЕО/ № 908/2014; Обжалваният административен акт е издаден в съответствие с разпоредбите на чл. 106 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; В акта в табличен вид /Таблица 1/ са структурирани детайлно по схеми и мерки исканата сума, наложените намаления, редукции и оторизираната сума, като под таблицата са описани правните основания за наложените намаления, съответните ставки и начина на получаване на оторизираната сума, в съответствие с приложимите методики; В акта /Таблица 2/ по заявените от кандидата схеми и мерки детайлно са посочени датите на оторизация, оторизираните суми и изплатените суми, като под таблицата по колони следват обяснения на отделните понятия и начина на формиране на отделните суми, ведно с основанията за наложените санкции и удръжки; Извършените оторизации по схемите и мерките за подпомагане за животни по линия на директни плащания и конкретно по ПНДЖ1 са коректни и в съответствие с изискванията на приложимото европейско и българско законодателство.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващият С. Д. П. е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ ****** в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. За кампания 2020 г. е подал Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер /УИН/: *************, като една от заявените схеми за подпомагане е Схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството /ПНДЖ1/. Част от приложените към заявлението документи са: Таблица за животните за кандидатстване по схема ПНДЖ1, необвързана с производството 2020; Таблица за отглежданите животни 2020; Декларации.

На 16.11.2022 г. е издаден оспореният в настоящото производство административен акт – Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020 с Изх. № 02-200-6500/7008 от 16.11.2022 г. по описа на ДФЗ– София. С акта оспорващият П. е уведомен за оторизираната субсидия по подаденото от него заявление за подпомагане с УИН: ************* за кампания 2020 г., като е посочено, че в резултат на извършени административни и/или проверки на място, ДФЗ - РА определя размер на финансово подпомагане по подаденото заявление за подпомагане по схемите за обвързано с производството подпомагане за животни и преходна национална помощ за животни за кампания 2020. В акта, в частта относно Схема ПНДЖ1 /говеда/, в табличен вид се съдържат следните данни: В Таблица 1, озаглавена Оторизирани суми: искана сума – 5127,60 лева, намаления - 0 лева, редукции - 0 лева, оторизирана сума - 5127,60 лева; В Таблица 2, озаглавена Извършени плащания: оторизирана сума - 2820,30 лева и 2307,30 лева /колона 3/, прихваната сума- 2513,07 лева /колона 4/, изплатена сума - 307,23 лева и 2307,30 лева /колона 6/. В пояснителен текст след Таблица 2 е посочено, че колона 4 съдържа приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ.

Оспореният акт е и. от В. К. - З. и. д. на ДФЗ към датата на издаване на акта.

Със Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, на В. И. К. - з. и. д. на ДФЗ, са д. п. да и. и п. всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /т. 1 от Заповедта/.

В хода на съдебното дирене от административния орган е представено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020, за кампания 2019, с Изх. № 02-200-6500/6244 от 15.11.2022 г. по описа на ДФЗ, адресирано до оспорващия П. – по подадено от него заявление за подпомагане с УИН: *************. В писмото е отразено, че са наложени санкции за бъдещ период в размер на 2513,07 лева, съгласно чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014, за Направление: Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС-1/, като посочената сума се прихваща в съответствие с чл. 28 от Регламент /ЕО/ № 908/2014. Това уведомително писмо е съобщено на адресата П. на 16.11.2023 г. Писмото е обжалвано от П. по съдебен ред и по жалбата е образувано административно дело № 439 / 2023 г. по описа на Административен съд – Сливен, което е висящо /видно от представените по делото жалба от П., Разпореждане от 01.02.2024 г. по административно дело № 439 / 2023 г. по описа на Административен съд– Сливен, и служебно извършена от съда справка в деловодната система на Административен съд – Сливен/.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Оспореният акт е съобщен на оспорващия на 18.11.2023 г. Жалбата срещу акта е подадена на 30.11.2023 г. Следователно е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореният акт е издаден от Заместник изпълнителен директор на ДФЗ при наличие на компетентност. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /РА/ и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, и по подадени заявки и искания за плащане. В разглеждания случай Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. е д. на с. з. и. д. п. за и. и п. на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.

Оспореният акт е издаден в писмена форма, но е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка.

В разглеждания случай административният орган не е посочил фактически и правни основания за издаването на акта в оспорената му част. В уведомителното писмо няма конкретни мотиви относно материалноправните основания за прихващане на процесната сума. В оспорения акт се съдържат две таблици, в които са изброени размери на: искана сума, оторизирана сума, прихваната сума и изплатена сума. Но липсва посочване на конкретните причини, поради които е извършено прихващане на сума от 2513,07 лева. Включения в оспорения акт пояснителен текст след Таблица 2, озаглавен Съдържание на Таблица 2, не съдържа конкретни фактически обстоятелства в гореизложения смисъл и от същия не могат да се извлекат фактически основания за издаване на акта в оспорената му част. Посочването в този пояснителен текст, че колона 4 от Таблица 2 съдържа приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ, не представлява изложение на конкретните обстоятелства, въз основа на които органът е приел, че са налице условия за прихващане. Не е посочено конкретно въз основа на какъв акт е приспадната сума от оторизираната субсидия. В акта в оспорената му част не се съдържат и правни основания за издаването му. Не би могло да се приеме, че мотивите към акта се съдържат в представената по делото административна преписка, тъй като в преписката липсват документи с такова съдържание. Посочването на фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово вменено задължение води до немотивираност на оспореното уведомително писмо. Ето защо съдът намира, че актът в оспорената му част е немотивиран, а немотивираността препятства упражняването на съдебен контрол и е самостоятелно основание за отмяна на акта в оспорената му част, с оглед разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК.

Волята на административния орган следва да бъде ясно изразена в административния акт или в други документи, съдържащи се в преписката, към които актът препраща. Волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на нови фактически и правни основания – такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. В тази връзка, представеното от административния орган писмено становище по жалбата, изготвено на 19.12.2023 г. – след датата на издаване на акта, не може да замести липсващите в оспорения акт фактически и правни основания за издаването му. В оспореното уведомително писмо и в документите по административната преписка, към които то препраща, липсва изложение на конкретни фактически обстоятелства, които да са относими към процесното прихващане от оторизираната субсидия. Разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК ограничава съдебното установяване само относно онези факти, които са обективирани във фактическото основание на оспорения акт. Административният орган следва да посочи всички фактически и правни основания за издаването на акта си в съдържанието на самия акт или в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка. Недопустимо е мотивите да се допълват впоследствие със съображения, които не се съдържат в акта или в документи от административната преписка, към които актът препраща.

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че цитираното в становището на административния орган Уведомително писмо от 15.11.2022 г. няма характеристиките на влязъл в сила административен акт /обжалвано е по съдебен ред и по жалбата е образувано висящо съдебно производство/, поради което възприетото в становището на административния орган, че за процесната сума е извършено прихващане в съответствие с чл. 28 от Регламент /ЕО/ № 908/2014, е неправилно. В чл. 28 от Регламент /ЕО/ № 908/2014 е предвидено, че без да се засягат други правоприлагащи действия, предвидени в националното законодателство, държавите членки прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга. Прихващане по реда на чл. 28 от Регламент /ЕО/ № 908/2014 е възможно, само ако сумите, с които се извършва прихващане, са установени с влязъл в сила акт. За да бъде извършено прихващане, е необходимо освен наличието на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от РА към бенефициера, да има неуредени задължения на бенефициера, които да са установени в съответствие с националното законодателство, а именно с влязъл в сила акт. В случая за прихванатата сума от 2513,07 лева не може да се приеме, че представлява неизплатено задължение на б. С. Д. П., установено в съответствие с националното законодателство. За да бъде изпълнено това изискване на цитираната разпоредба от европейския регламент, е необходимо сумата да е установена по основание и размер. В случая тези условия не са били налице. Към датата на издаване на оспореното уведомително писмо, не е имало установено с влязъл в сила административен или съдебен акт задължение за плащане на сума от 2513,07 лева, поради което липсват материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 28 от Регламент /ЕО/ № 908/2014. Във връзка с изложеното, за настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 29, ал. 3, пр. последно от ЗПЗП, съгласно която оспорването на индивидуалните административни актове, издавани при прилагането на ЗПЗП, не спира тяхното изпълнение. Уведомителното писмо, с което е наложена санкция за бъдещ период в размер на 2513,07 лева, е издадено на 15.11.2022 г. – преди изменението на чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП /обн., ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г., в сила от 01.01.2023 г./, поради което цитираната разпоредба е неприложима. Същата урежда изпълнението на административни актове, издадени след 01.01.2023 г. и няма обратно действие.

В гореизложения смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд на Република Българи: Решение № 11809 от 30.11.2023 г. по адм. дело № 7050/2023 г., V о.; Решение № 2895 от 29.03.2022 г. по адм. дело № 436/2022 г., V о.

По изложените съображения, уведомителното писмо е незаконосъобразно в оспорената част и следва да бъде отменено в тази част.

С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне в отменената част, при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение указания.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 810 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, и 800 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение, което съдът не намира за прекомерно.

С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на разноски е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на С. Д. П. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ***, Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020 с Изх. № 02-200-6500/7008 от 16.11.2022 г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” – София, В ЧАСТТА, в която от оторизираната сума по схема ПНДЖ1 е прихваната сума в размер на 2513,07 лева.

ИЗПРАЩА преписката на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” – София, за ново произнасяне по подаденото от С. Д. П. с УРН: ****** Заявление за подпомагане с УИН: ************* по схема ПНДЖ1, в горепосочената отменена част, в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията, дадени в настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” – София, да заплати на С. Д. П. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ***, сумата от 810 /осемстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.