Р Е Ш Е Н И Е
№…………………….. гр.Г.
РАЙОНЕН СЪД - Г.
Наказателен състав
На 09.06.2020г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар А.Делчева,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов
АН Дело № 24 по описа на РС – Г. за 2020г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
19-0447-000441 от 31.12.2019г. на С.П.Б.-
Началник РУ към ОДМВР С.З., РУ- Г., упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на Д.П.Т. с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.4, т.7 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а, ал.1
от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си и в с.з – лично,
излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на издаденото
Наказателно постановление и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Началник РУ към ОДМВР С.З.,
РУ- Г., чрез пълномощник изразява
становище, че НП е правилно и закосъобразно и следва
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Районна прокуратура-гр.С.З., ТО – Г., редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
По делото бяха
събрани писмени доказателства: Наказателно постановление №
19-0447-000441/31.12.2019г.; АУАН № 61871/15..12.2019г., серия GA; копие от
Справка с УРИ: 447р-9613/20.12.2019г. относно извършена проверка по възражение
УРИ: 447000-5919/18.12.2019г. на РУ Г. по АУАН серия GA 871/15.12.2019г.,
изготвена от Н-к група ОП Т.Георгиева
при РУ Г.; копие от възражение от Д.П.Т. *** против АУАН № 61871/15.12.2019г.
на Д.Н.Д. – мл.контрольор при ОДМВР – С.З., РУ Г. и Справка за нарушител/водач,
копие на адвокатска карта, Служебна бележка от 22.02.2020г. на МБАЛ – Г., копие
на Удостоверение за наследници.
Бяха разпитани в качеството на свидетели Д.Н.Д. - съставил АУАН и Р.С.Ш. – свидетел по акта.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, РС - Г. намира за установено следното от фактическа и правна страна:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 15.12.2019 г., в около11.18 часа, на бул. Република, до дом номер 55 в гр.Г., при управление на МПС л. а. Мерцедес 250 Д, с рег. номер *****, негова собственост не бил сложил обезопасителен колан като водач на МПС е движение. Нарушението било установени от актосъставителя Д.Д. в присъствието на св.Р.Ш.. На място, св.Д.Д. съставил АУАН за гореописаното нарушение на жалбоподателя Д.Т., а впоследствие било издадено и обжалваното Наказателно постановление с оглед констатациите в АУАН.
Съдът следва да отбележи, че кредитира изцяло писмените доказателства. Съдът кредитира и показанията на актосъставителя Д.Д. и на свидетеля по акта Р.Ш., които кореспондират с писмените доказателства по делото. Фактът, че жалбоподателят е бил без колан не се оспорва от него. Същият е отразил в АУАН, че не бил в състояние да сложи колан поради наднормено тегло. Следва да бъде обърнато внимание и на друго обстоятелство. При управлението на автомобила на 15.12.2019г. и спирането му от полицейските служители, жалбоподателят Д.Т. е обяснил, че идва от МБАЛ – гр.Г., където майка му била приета с тежък инсулт, в изключително тежко състояние и с опасност за живота й. Поради това жалбоподателят бил в изключително тежко психично и емоционално състояние. Доказателства в тази насока бяха представени и в с.з. – служебна бележка от МБАЛ – Г., а така също и удостоверение за наследници с отбелязване дата и място на смъртта.
В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, като след това му е предявен и връчен. В този смисъл, изложеното съображение относно нарушение на реда на предявяване и връчване на АУАН, е неоснователно.
АУАН е съставен в преклузивния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в преклузивния такъв /6 месеца/ така, че жалбоподателят да има възможност да направи възражения по акта. Така са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Съдът, не установи процесуални пропуски в тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, административно - наказващият орган, е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.
След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието и на съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. НП също е издадено от оправомощено да го издаде лице. Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.
На следващо място съдът намира, че по отношение на нарушението, в акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 ЗАНН. И в АУАН, и в НП има достатъчна яснота и конкретика относно мястото, датата на нарушението, дееца и в какво се изразява изпълнителното деяние на нарушението. Както АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното нарушение, което е описано с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава му. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Както в акта, така и в НП са посочени и датата и мястото на нарушението. В съставения АУАН деянието е квалифицирано по разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, а след това в издаденото НП, също като такова по разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на относимата правна квалификация, както и съответната санкционна норма, като последните две са правилно определени. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно защитата си.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което е била ангажирана и административно наказателната му отговорност. Съобразно цитираната правна норма, водачите и пътниците в моторни ПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните ПС са оборудвани. Нарушението е формално и се осъществява чрез бездействие - неизползване на предпазните колани, с които МПС са оборудвани. От разпита на актосъставителя и свидетеля по акта и от другите приложени по делото доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, като при направената му проверка е било установено, че не е бил поставил обезопасителния си колан. ПС са оборудвани с колани, за да преминават по съответния ред през тялото на водачите и за да ги предпазват от наранявания по време на движение. Именно, за това същите са обезопасителни и следва да се използват по указания ред. Жалбоподателят е управлявал автомобила, без да е поставил такъв колан, с който е бил оборудван. Така е застрашил своята сигурност.
Настоящият състав на съда не споделя мнението на жалбоподателя изразено в жалбата му, относно логиката на Законодателя в ал.2 на чл.137а от ЗДвП да предвиди изключения от правилото на чл.1, тъй като физическото състояние на всеки човек зависело от емоционалното и психичното му такова.
Разпоредбата на чл. 137а, ал.2 от ЗДвП изрично регламентира изключенията от правилото, разписано в ал.1. Според хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП освободени от задължението за ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан. За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (т.е. стоящи извън субективните желания на лицето) е невъзможно да се постави колан, или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Законът не предвижда спазването на специален ред за удостоверяване на физическото състояние на водача. Т.е. за наличието на хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП не е необходимо в нарочен медицински документ да е удостоверено, че носенето на обезопасителен колан би довело до влошаване на физическото състояние– подобно изискване законът не поставя. Разглеждания случай не е такъв. По делото не бяха събрани доказателства навеждащи на извод за физическо състояние на жалбоподателя, което да не позволява същия – като водач на МПС, да използва обезопасителен колан.
В
настоящия случай, обаче, съдът прецени, че установените по делото факти сочат
наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на
деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните
нарушения от този вид, т. е. налице е „маловажен случай”.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление (в случая административно нарушение), с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса по ЗАНН, съгласно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При съвкупна преценка на всички приобщени по делото доказателствени
материали, настоящият съдебен състав счита, че процесният
случай разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Така, от представената по
делото справка от централния регистър на КАТ се установява, че жалбоподателят Т.
е водач на МПС с образцово поведение. До момента същия има регистрирани три
нарушения на ЗДвП –и трите за превишаване на скорост при управление на МПС,
като последното такова е преди повече от 10 / десет/ години. Тоест, очевидно е,
че процесното нарушение е изключение, изолиран случай
и по-скоро е плод на пропуск от страна на жалбоподателя, свързан с
обстоятелствата около заболяването на майка му, не на системно демонстриране на
поведение, нарушаващо установените със ЗДвП правила за поведение на водачите.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
19-0447-000441 от 31.12.2019г. на С.П.Б.- Началник РУ към ОДМВР С.З.,
РУ- Г., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, с което на Д.П.Т. с ЕГН **********, на
основание чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева, за
извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно
обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му пред Aдминистративен Съд – С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................
/ Хр.Ангелов /