Решение по дело №366/2020 на Окръжен съд - Варна

     Р Е Ш Е Н И Е

                                                             №……….

        гр. Варна, 08.07.2020г.

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публично заседание, проведено на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА

при секретаря Славея Янчева,

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 366 по описа за 2020г. на ВОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен иск с правно основание чл. 62, ал. 1 от СК от Е.А.М. против З.М.М. и Т.Е.А., чрез особения му представител, за оспорване, че ищецът е баща на детето Т..

В исковата молба ищецът Е.М. излага, че с ответницата З.М. са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила съдебно решение на 27.07.2018г. по гр.д.№ 442/2018г. по описа на РС-Провадия, но са във фактическа раздяла от 30.12.2017г. Посочва, че в края на 2017г. ответницата заживяла на семейни начала с друг мъж, от когото на ***г. е родено детето Т.. Твърди, че детето не е заченато от него, тъй като след фактическата им раздяла не е имал никакви интимни отношения с майката З.М.. Поради това, че в актът за раждане на детето ищецът е записан като баща предвид бракът му с ответницата, моли да бъде установено, че същият не е биологичен родител на детето Т..

В съдебно заседание ищецът Е.М., чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Претендира за присъждаен на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът З.М. не е депозирала писмен отговор. Не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

В срока по чл.13 от ГПК писмен отговор е депозирал особеният представител на детето Т.Е.А.. Заявява становище за допустимост и основателност на предявеният иск. Не оспорва твърденията на ищеца в исковата молба касателно фактическата раздяла на страните в края на 2017г., прекратяването на брака им, както и че биологичен баща на роденото от нея дете Т. е лицето, с което съжителства на съпружески начала – С.Т.Ю.. Моли предявеният иск да бъде уважен. В съдебно заседание заявява становище за основателност на предявения иск.

Контролиращата страна ДСП – Провадия, редовно уведомена за инициираното производство не изразява становище по предявения иск. В съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното влязло в законна сила на 27.07.2018г. съдебно решение на РС-Провадия по гр.д.№ 442/2018г. е прекратен бракът между Е.А.М. и З.М.М..

От удостоверение за раждане издадено от Община Варна /л.4/ е видно, че детето Т.Е.А. е роден на ***г. и като нейни родители са вписани З.М.М. – майка и Е.А.М.– баща.

По искане на страните и с оглед доказване на твърденията им са разпитани свидетелите А. А.М. и С.Т.Ю.. От показанията и на двамата се установява, че Е. и З. живели заедно до края на 2017г., след което се разделили. От тогава не поддържали връзка, не са се събирали и не са имали близки интимни отношения. От м.12.2017г. З. заживяла с друг мъж – С.Т., от когото забременяла. Баща на роденото на ***г. дете – Т. бил С.Т.. З. и С. живеели заедно и се грижели съвместно за сина си Т. и не се разделяли откакто се събрали в края на 2017г..

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от СК съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до една година от узнаването на раждането. В настоящият случай, видно от неоспорените твърдения на ищеца в исковата молба, както и с оглед на факта, че детето Т. е родено на ***г., а исковата молба е депозирана в съда на 04.02.2020г. съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим.

От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства се установява, че ищецът и ответницата З.М. са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 21.08.2005г., е прекратен на 27.07.2018г. На ***г. е родено детето Т.. Въз основа на законовата презумпцията в чл.61, ал.1 от СК, в акта му за раждане като баща е вписан Е.А.М.. Изявленията на ищеца и на особения представител на детето в съдебно заседание, както и събраните по делото гласни доказателства обуславят категоричната констатация, че към вероятния период на зачеване на детето ищецът Е.М. и ответницата З.М. са били във фактическа раздяла, което изключва половите контакти между тях, а в следствие на това и възможността детето да бъде заченато от ищеца. В този смисъл са и показанията на св. С.Т., който е заживял на семейни начала с ответницата М. през м.12.2017г. и има непосредствени впечатления от момента на раздялата им и събитията след това. Фактическата раздяла между страните и новата партньорска връзка на ответницата, както и съвпадащите твърдения на страните налагат извод, че последната не е поддържала връзка с бившия си съпруг. Презумпцията за бащинство е успешно оборена, поради което предявеният от Е.М. против З.М. и Т.А. иск с правно основание чл. 62, ал. 1 от СК за приемане за установено, че Е.М. не е баща на малолетния Т. се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

Ищецът е направил искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, но аналогично на брачните искове, така и  в производството по оспорване на бащинство, когато предявяването на иска е законно необходимо, за да се постигне даден правен резултат, всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила, освен ако насрещната страна е била недобросъвестна, оспорила е иска или същият е бил отхвърлен /в този смисъл определение № 456 от 02.10.2012г. на ВКС по ч.гр.д. № 422/2012г., II г.о. ГК/. В случая насрещната страна е майката на детето, която не е оспорила иска, а другият ответник е малолетното дете, чрез назначен от съда особен представител. Детето не може да носи вина или да е недобросъвестно в производството по чл.62, ал.1 от СК. Отговорност за разноски не носи и особеният представител, тъй като той не упражнява свои процесуални права. Поради това направените разноски следва да бъдат понесени от направилата ги страна.

Мотивиран  от  горното,  съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Е.А.М., ЕГН ********** с адрес: *** срещу З.М.М., ЕГН ********** и Т.Е.А., ЕГН ********** ***, че Е.А.М., ЕГН ********** НЕ Е БАЩА на детето Т.Е.А., ЕГН **********, на основание чл. 62, ал. 1 от СК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

След влизане в сила на решението заверен препис да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при Община Варна за извършване на поправки в акт за раждане № 255 от 12.02.2019г.

 

      

                СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: