№ 10792
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110106962 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В.
Д. М. срещу *** с която са предявени обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 от КТ.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор №
***/28.06.2017г. ищецът В. Д. М. започва работа в *** „***, код по ***,
сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 70, ал. 1 КТ с основна
месечна заплата в размер на 1700 лева. Изтъква се, че с допълнително
споразумение № ***/28.08.2020 г. към Трудов договор № ***/28.06.2017 г.,
считано от 01.09.2020 г. ищеца е преназначен на длъжност „***, ***, код по
***“ в Сектор „***“, отдел „***“, Главна дирекция „***“, като основната му
месечна заплата става в размер на 2219 лева, а срокът на трудовото
правоотношение е удължен до приключване на Оперативна програма „***“
2014 – 2020, но не по – дълъг от изчерпване на средствата по техническата
помощ. Заявява, че във връзка с пандемията от Ковид – 19, обявена от
Световната здравна организация и въведеното извънредно положение,
Оперативната програма е продължена. Твърди се, че със Заповед №
***/28.10.2021 г. на **** трудовият договор на ищеца е бил прекратен,
считано от 01.11.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда и
Заповед № ***/26.10.2021 г. за изменение на длъжностното разписание на ***,
а като причина работодателят е посочил „съкращаване на щата“. Счита, че в
тази връзка следва да му бъдат изплатени обезщетения за неизползван платен
годишен отпуск на основание чл. 224 КТ за 2019 г. – 9 дни; за 2020 г. – 20 дни
и за 2021 г. – 20 дни, както и за неспазения срок на предизвестието на
основание чл. 220 КТ във вр. чл. 326, ал. 2, изр. 3 КТ – в размер на три основни
месечни заплати. Намира прекратяването на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 за незаконосъобразно. Посочва, че не е извършен
1
подбор, а дори и такъв да е налице, счита, че същият не е извършен съобразно
законовите критерии. Поддържа, че не са налице основание за съкращаването
на длъжността, тъй като същата продължава да съществува, като нейните
функции, задължения и изисквания, се изпълняват в пълен обем от други
служители на Министерството на трудово и на служебно правоотношение.
Сочи, че след издаване на процесната Заповед, е имало назначения на
служители по реда на ЗДСл. По посочената Оперативна програма, които към
настоящия момент продължават да изпълняват функциите, които той е имал
по прекратеното му трудово правоотношение. Също така, счита, че е
ограничено и правото му на защита, тъй като към датата на връчване на
процесната заповед за съкращаване на щата – 28.10.2021 г., същият не е бил
запознат със съдържанието на Заповед № ***/26.10.2021 г., както и с
утвърденото изменено с нея щатно разписание на ***.
С молба от 29.04.2025г. ищецът сочи, че не поддържа искането си за
изплащане на обезщетение по чл. 224 КТ и чл. 220 КТ.
Предвид гореизложеното се предявяват се процесните искови
претенции, с които се моли да бъде признато за незаконно и отменено
уволнението на ищеца, както и ищеца да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответника *** е подал отговор на исковата
молба, в която изразява становище за неоснователност на исковата молба.
Посочва, че с Решение на НС от 13.12.2021 г. за приемане на структура на МС
на Република България е приета структура на МС на Република България, като
съгласно т. 3 на посоченото решение *** се преобразува като се разделя на ***
и ***. Поддържа, че Главна дирекция „***“ е част от специализираната
структура на ***. Посочва, че *** е правоприемник на Главна дирекция „***“,
която е била част от структурата на преобразуваното ***.
Посочва, че на 28.06.2017 г. ищеца сключва трудов договор с ***, като
заема длъжността „***“ в сектор „***“, отдел „*** и финансово управление“
към Главна дирекция „***“. Сочи, че с допълнително споразумение към
трудовия договор служителят е преназначен на длъжност „***“, в сектор
„***“, отдел „***“ към Главна дирекция „***“, считано от 18.06.2019 г.
Твърди, че с допълнително споразумение от 28.08.2020 г. ищеца е преназначен
на длъжност „***“ в сектор „***“, отдел „***“ към главна дирекция „***“,
като за тази длъжност е определена една щатна бройка. Изтъква, че видно от
приложеното изменение на длъжностното разписание на *** съгласно Заповед
от 26.10.2021 г. към дата 31.10.2021 г. сектор „***“, отдел „***“ към Главна
дирекция „***“ се състои от 27 щатни бройки, а към 01.11.2021 г. – от 26
щатни бройки. Поддържа, че от посоченото изменение на длъжностното
разписание е видно още, че към 31.10.2021 г. за длъжността „***“ в сектор
„***“, отдел „***“, към Главна дирекция „***“ е определена 1 щатна бройка
по трудово правоотношение, а към 01.11.2021 г. е отразено 0 щатни бройки по
трудовото правтооношение. Твърди, че целта на извършеното изменение на
длъжностното разписание на *** съгласно Заповед от 26.10.2021 г. е с цел
привличане на служител с юридическо образование е необходимо числеността
на отдел „Управление на риска, контрол и сигурност“ да се увеличи от 20 на
2
21 щатни бройки чрез увеличаване на длъжността „*** ***“ от 1 на 2 щатни
бройки, като този факт е породил необходимостта от съкращаване на
длъжността на ищеца. Заявява, че е от значение какъв вид е правоотношението
на ищеца, дали е служебно или трудово.
Счита, че в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът следва да се
произнесе само по доводите за незаконосъобразност на съответното
уволнение, посочени от ищеца. Посочва, че е било налице реално съкращаване
на щата за длъжността, като счита, че следва да се разгледа първо това
основание за уволнение. Изтъква, че за да е налице основание за прекратяване
на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ е необходимо
да има реално съкращаване в щата, което да е налице към момента на
уволнението и да е извършено по съответния ред, както и от орган, който има
право да извършва такива промени. Твърди, че за да има действително
съкращаване в щата, трябва или щатните бройки, които са предвидени за
определена длъжност, да бъдат намалени съответно заличени, или да е
създадена нова длъжност изцяло или отчасти различна от заличената.
Поддържа, че за да се прецени дали с новия щат има реално съкращаване чрез
промяна на трудовите функции и задължения, трябва да се съпоставят
същностните характеристики на длъжностите по новия и стария щат. Твърди,
че когато липсва пълно съвпадение, е налице съкращаване в щата, независимо
дали едновременно с промените в трудовите функции има и намаляване на
бройките по щат. Посочва, че съкращаването на единствената щатна длъжност
и закриване на част от предприятието, прекратяването на трудовия договор с
работника или служителя, който заема длъжността се предхожда от подбор по
преценка на работодателя. Счита, че в основата на подбора е преценката на
критериите за квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Посочва, че от назначената съдебно – икономическа експертиза е установено,
че по утвърденото щатно разписание, щатните бройки на сектор „***“ към
отдел „***“ на ГД ЕФК са намалени от 27 на 26 общо и от 5 на 4 по трудово
правоотношение, като заеманата от ищеца щатна бройка „***“ е била
единствена за съответната длъжност. Твърди, че дори и да има припокриване
на част от преките задължения с длъжността „***“, то те значително се
различават както по същността си, така и по обема на работата, така и по
изискванията за опит и образователно – квалификационна степен за
длъжността. Изтъква, че от анализът на ССчЕ показва още, че изискванията за
заемане на двете длъжности са различни, като за длъжността „***“ се
изискват 2 години професионален опит, а за длъжността „***“ – 5 години,
като в този смисъл, счита, че извършването на евентуален подбор от страна на
работодателя би довел до нарушение на материалния закон. Твърди, че
сравнителният анализ между длъжностните характеристики за длъжността
„***“ и „***“ показва съществени различия както в целта на длъжностите,
така и в преките задължения и изискванията за заемане на длъжността.
Посочва, че целта на длъжността „*** ***“ е по – широкообхватна, тъй като
включва още и дейности, свързани с наблюдение на изпълнението на
финансовите инструменти в рамките на три оперативни програми – ОП
„Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ за периода
3
2007-2013 г.; ОП „***“ 2014-2020 г. и ОП „Инициатива за малки и средни
предприятия“. Поддържа, че поради естеството на срочното трудово
правоотношение, задълженията на ищеца касаят единствено ОПИК за
програмен период 2014 – 2020 г. и донякъде ОП ИМСП. Сочи, че към
настоящия момент в *** и по – конкретно в Главна дирекция „***“ не са се
запазили функциите, които е изпълнявал ищеца, тъй като тази дирекция
администрира изцяло нов програмен период 2021 г. – 2027 г. с нови програми,
поради което обемът и обхватът на дейностите е разширен. Твърди, че
работодателят не е имал задължение да извърши подбор при съкращението на
щатната бройка заемана от ищеца, тъй като е била единствена за съответната
длъжност. Сочи, че е налице приложеното основание за уволнение –
съкращаване в щата. Заявява, че когато се извършва уволнение поради
съкращаване в щата и съкращаването се отнася до единствената щатна
длъжност работодателят по своя преценка може да уволни съответния
работник или служител, който заема тази длъжност или да направи подбор
съобразно критериите, посочени в чл. 329 КТ. Посочва, че ако реши да не
упражнява правото си на подбор, уволненият работник или служител не може
да оспорва уволнението като незаконно.
С оглед на гореизложеното, счита, че е налице реално съкращаване на
длъжността, не само като щатна бройка, но и като система от функции, които
като съвкупност нито са възложени, нито са включени във функционалните
задължения на друга съществуваща щатна длъжност, като в този смисъл
твърди, че уволнението на ищеца е законосъобразно и не следва да бъде
възстановен на заеманата длъжност.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата молба
по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като напълно
неоснователна и недоказана и да потвърди Заповед № ***/28.10.2021 г. на
**** като законосъобразна, издадена в съответствие с материалния закон и
административно производствените правила. Претендира и разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
Безспорно е между страните, че са били в трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е заемал длъжността „***“ в Главна дирекция „***“.
Считано от 01.11.2021 г. трудовото правоотношение е прекратено със Заповед
№ ***/28.10.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата,
извършено със Заповед № ***/26.10.2021 г.
По делото е безспорно, че с Решение на Народното събрание от
13.12.2021 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република
България (Oбн., ДВ, бр. 106 от 15.12.2021 г., изм., бр. 110 от 24.12.2021 г.) е
приета структура на Министерския съвет на Република България. Съгласно т.
3 на цитираното решение *** се преобразува и се разделя на *** и ***. С
***/25.02.2022 г. Главна дирекция "***" на преобразуваното *** става част от
структурата на ***.
4
От приетото по делото изменение на длъжностното разписание (л.75-77)
се установява, че в сектор „***“ общата численост на персонала е намалена от
27 на 26 бройки. Конкретно, длъжността, заемана от ищеца – „***“, е била
предвидена за 1 щатна бройка до 31.10.2021 г., а от 01.11.2021 г. е отразена с 0
щатни бройки, т.е. длъжността е закрита.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото
лице Е. Ж., което съдът кредитира като обективно и компетентно, се
установява следното:
1. По въпроса за реалността на съкращението: За периода от
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца (01.11.2021 г.) до
преструктурирането на министерството (28.02.2022 г.) в съответния
сектор не са назначавани служители на същата или сходна длъжност,
нито по заместване. Назначен е единствено служител на ръководната
длъжност „Началник сектор“ след проведен конкурс, чиито функции са
съществено различни от тези на ищеца, доколкото последната се явява
експертна а „Началник сектор“ ръководна. Нови назначения на
длъжности, сходни с тази на ищеца, са извършени едва след 01.03.2022 г.
в новосъздаденото *** , което администрира нов програмен период
(2021-2027 г.) с разширен обем и обхват на дейностите.
2. По въпроса за необходимостта от подбор: Длъжностите „***“, „***“ и
„*** ***“ имат припокриващи се функции, но не са идентични. Те са
йерархично степенувани, като заемащите по-високата длъжност имат
повече задължения и отговорности. В допълнение, изискванията за
заемането им по отношение на професионален опит и образователна
степен са различни. Вещото лице изрично заключава, че лице, заемащо
длъжността „*** ***“, може да изпълнява функциите на „***“, но не и
обратното.
От правна страна:
Исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са предявени
в двумесечния преклузивен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ и са процесуално
допустими. Разгледани по същество, те са неоснователни.
По иска за признаване на уволнението за незаконно (чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ): За да бъде законосъобразно уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т.
2 КТ, е необходимо съкращаването на щата да е реално, а не фиктивно.
Съгласно константната практика на Върховния касационен съд (ВКС),
съкращаването е реално, когато съответната длъжност действително се
премахва от щатното разписание на предприятието и трудовите функции,
присъщи на тази длъжност, престават да съществуват като обособена трудова
дейност (напр. Решение № 13 от 04.04.2017 г. по гр. д. № 2239/2016 г., III г. о.,
ВКС). В настоящия случай, от представеното длъжностно разписание и от
заключението на експертизата безспорно се установи, че щатната бройка за
длъжността „***“ е премахната. Трудовите функции, изпълнявани от ищеца,
не са възложени в същия обем и съвкупност на друг служител. Нови
назначения са извършени месеци по-късно, в друга организационна структура
5
и при променени условия. Поради това съдът приема, че е налице реално, а не
привидно съкращаване на щата.
Основният довод на ищеца е, че работодателят е нарушил задължението
си за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. В Тълкувателно решение № 3 от 16.01.12г.по
тълк.дело № 3/2011г.на ОСГК на ВКС е предвидено, че при съкращаване в
щата на единствената щатна длъжност / трудова функция /, работодателят
може да уволни съответния работник или служител, заемащ тази длъжност,
или да направи подбор между него и друг /други/, заемащ близка или сходна
длъжност.
От приетата по делото експертиза се установи, че не се установени
идентични длъжности, които взаимно да се припокриват по трудови функции.
Когато се извършва уволнение, поради съкращаване в щата и
съкращаването в щата се отнася до единствената по естеството си трудова
функция -щатна длъжност, работодателят по своя преценка може да уволни
съответния работник или служител, който заема тази единствена длъжност,
или да направи подбор съобразно критериите и с оглед на целите посочени в
закона . Ако той реши да не упражнява правото си на подбор , уволненият
работник не може да оспорва уволнението като незаконно затова, че
работодателят е уволнил тъкмо него, а не е използвал правото си на подбор , в
резултат на което той би уволнил примерно някой друг работник. Това
разрешение следва от характера на субективното право на работодателя
(Решение № 778-01- III г.о. ВКС, Решение №2159-02- III г.о. ВКС, Решение №
284-04- III г.о. ВКС, Решение №123-08- III г.о. ВКС, Решение № 466-08 III г.о.
ВКС и др.)
Това задължение обаче възниква само когато съкращението на щата се
отнася за част от няколко еднородни длъжности, т.е. когато за една и съща по
вид длъжност има няколко щатни бройки и се съкращават само някои от тях. В
такива случаи работодателят трябва да извърши подбор между всички
служители, заемащи съответните еднородни длъжности, за да останат на
работа тези с по-висока квалификация и които работят по-добре (Решение №
842-98- III г.о. ВКС, Решение№ 128-200- III г.о. ВКС, Решение № 1419-05- III
г.о. ВКС, Решение № 632-08- III г.о. ВКС, Решение № 22-19- IV г.о. ВКС и др.).
В разглеждания случай, длъжността, заемана от ищеца – „***“, е била
единствената такава в сектор „***“. Когато се съкращава единствената щатна
бройка за дадена длъжност, задължение за подбор не възниква. Длъжностите
„***“ и „*** ***“ не са еднородни на длъжността на ищеца, макар и да имат
сходни функции. Те представляват различни йерархични нива с различен
обхват на отговорности и различни изисквания за заемане. Следователно,
работодателят не е бил длъжен да извършва подбор между служителите,
заемащи тези три различни длъжности.
Предвид изложеното, съдът намира, че уволнението е извършено при
наличие на предвиденото в закона основание – реално съкращаване на щата, и
без да е допуснато нарушение на процедурата по чл. 329 КТ. Поради това
исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
6
По иска за възстановяване на предишната работа (чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ): Този иск е акцесорен (обусловен) от уважаването на главния иск за
отмяна на уволнението. С оглед отхвърлянето на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
претенцията за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
също се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК , ищецът
следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на
100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавни такси, на
основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и
сумата в размер на 150 лева, представляваща - разноски по допуснатата ССчЕ.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. М. с ЕГН **********, срещу *** с
БУЛСТАТ ***, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване
за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №
***/28.10.2021 г. на ****, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. М. с ЕГН **********, срещу *** с
БУЛСТАТ ***, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „***“, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В. Д. М. с ЕГН **********, да заплати на *** с БУЛСТАТ
***, сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Д. М. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 150 лв. - депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7