РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Девня, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20203120100742 по описа за 2020 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД. Ищецът
твърди, че по повод договор за мобилни услуги от 26.02.2018 г., сключен за
мобилен номер ************ по програма Тотал+, стандартен месечен
абонамент 20.99 лева.Отв.Н. Т. Н. е абонат на дружеството-доставчик на
мобилни услуги „Теленор България” ЕАД, с уговорен срок на действие 24
месеца до 26.02.2020 г.
Сочи, че съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния
оператор „При ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането
на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител-страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата
не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми”. Ищецът твърди, че за отчетния период от 26.02.2018г. до 14.06.2018 г.,
ответника дължи сумата 105.64 лева представляваща дължими и незаплатени
1
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и сумата от
52.47 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за услуги. Твърди се, че отв.Н.Н. като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД
се е съгласил и е приел Общите Условия на оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Твърди, че съгласно чл.49 от
Общите Условия ищецът има право да получава в срок всички плащания,
дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място.
Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор
цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.27 от тези Общи условия,
а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата
на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на
Теленор (чл.75 от ОУ) да прекрати едностранно индивидуалния договор на С.
Маринов. При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези
Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т.19б, в, да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него“. Твърди също, че индивидуалният договор влиза в сила
от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в
индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за
предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от Общите условия е посочено, че
всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени,
съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл.23, б месечния
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален
договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от
потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план (програма) пакет. По силата на чл.26 неполучаването на
фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на
дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на
всякакви допълнителни (извънредни) разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред. Поради това, че отв. Н.Н. не е
извършил плащане на дължимите суми, ищецът предявил в РС Девня
заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично
2
задължение срещу отв. Н.Н. и е образувано ч. гр. дело №83/2020 г. Моли
съда, да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 158.11
лева представляваща дължими и неплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги поради незаплащане на дължими месечни
такси.Претендира заплащане на направените разноски и адвокатски хонорар.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът , чрез особен представител излага становище за допустимост на
предявения иск, но счита същия неоснователен. Оспорва претенцията за
заплащане на дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги. Заявява, че ищцовото дружество не доказва възникване на
предпоставки за начисляване на неустойка, тъй като не доказва да са
предоставени и незаплатени от него услуги, даващи правото за начисляване
на неустойка. Твърди, че няма задължения към ищцовото дружество, които да
произлизат от използвани и незаплатени мобилни услуги. Моли съда, да
постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен.
Претендира разноски.
Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на представените
доказателства, направи следните фактически изводи:
Видно от Договор за мобилни услуги от 26.02.2018 г. между
„Теленор България” ЕАД и ответника е сключен валидно действал договор за
мобилни услуги за телефонен номер *************, сключен за срок до
26.02.2020г. по програма Тотал + 20.99лв.
Представени са Общи условия на „Теленор България” ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги с последно
изменение от 30.04.2016 г.
Видно от Фактура №72701121199, Фактура №**********,
Фактура №72727223018 е начислена сума за плащане 105.64
лв.Неизпълнението на горецитиранети фактури в указания срок е ангажирало
и договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги
, поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на
52.47 лева.
3
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи :
По предявения положителен установителен иск:
Представените доказателства установяват наличието на валидно
сключен договор за предоставяне на мобилни услуги и наличие на
задължения по издадени фактури за процесния период. Констатацията за
неположени от ответника подписи в декларация – съгласие и в приложение –
ценова листа не опорочават валидността на сключените договори, а имат за
последица неотносимост на съответните общи условия и ценова листа за
правоотношенията между страните. Претенцията е отправена след изтичане
срока на процесния договор и не се отнася за вземане, основано на клауза от
общите условия. Месечната такса за съответния тарифен план е вписана в
договора и допълнителното споразумение, които са подписани от ответника,
при което неплтената цена за ползвани услуги е дължима. Ответната страна
не твърди наличие на извършени плащания по съответните фактури и не
представя доказателства в такава насока, при което следва да се приеме, че
задълженията по съответните фактури относно такси и вземания за
предоставени мобилни услуги на обща стойност 158.11 лв са изискуеми и
предявеният установителен иск следва да бъде уважен.
По предявените осъдителни искове:
Доколкото всяка от претенциите за плащане на неустойка е
основана на настъпило основание за едностранно прекратяване на договора за
мобилни услуги и възникнала поради това предсрочна изискуемост на
неустойка съглано общите условия (чл.75, вр. чл.19б, б.“в“, и чл.12, т.2),
които ответникът не е подписал и са неотносими между страните по
процесния договор, всяка от предявените претенции се явява неоснователна.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовата страна обезщетение за направените разноски, от което
730 лв по исковото производство и 25.00 лв по заповедното производство.
Водим от изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Т. Н., ЕГН **********,
ДЪЛЖИ на “Теленор България” ЕАД гр. София, ЕИК *********,
сумата:158.11 лв (сто петдесет и осем лева, 11 ст.), представляваща дължими
и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
и неустойка за предсрочно прекратяване на абонамент за услуги поради
незаплащане на дължими месечни абонаментни такси за което е издадена
Заповед №41 от 31.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч. гр. дело №83/2020 г. на РС Девня, на основание чл.422, вр. чл.415,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Т. Н., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор
България” ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумата 755.00 лв (седемстотин
петдесет и пет лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за сторени разноски,
от които 730 лв в исковото производство и 25.00 лв по заповедното
производство, на основание чл.79, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в
двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5