Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.СОФИЯ, 17.03.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛН СЪД, 4-ти състав, в
публично съдебно заседание на 08.01.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕНЕЛИН
ИВАНОВ
АДЕЛИНА ИВАНОВА
с участието на секретаря Росица
Пейчева и прокурор от АСП Георги Мойсев, разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА в.н.о.х.д. 332/2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
С присъда от 26.03.2019г. по НОХД № 3074/2018г., СНС, 12
състав, е признал подс.Р.Д.Ж. ЗА НЕВИНОВНА
в това, че на 30.06.2012г. в гр.Добрич ул.Хан Крум, като длъжностно лице -
прокурор в Окръжна прокуратура гр. Добрич, използвала своето служебно положение
- представила се на полицаи С. и С. от група Охрана на обществения ред на
сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ „Полиция" Добрич, че е прокурор,
за да набави за другиго – Ж. С. Ж. - нейн съпруг, противозаконна облага - да
бъде преустановена извършваната по същото време и на същото място от органите
на МВР полицейска проверка на Живко С. Желев по повод възникнало в полицейските
служители съмнение, че Ж.Ж. управлява МПС - „Фиат Дукато“ с per. № ……… след употреба на алкохол и за да не
бъде санкциониран по Закона за движение по пътищата, поради което и на осн.чл.304 НПК я е оправдал по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.283, пр. 2-ро НК.
Със същата присъда съдът е признал подс.Р.Д.Ж.
ЗА ВИНОВНА в това, че в периода 31.10.2012г. - 04.06.2013г. в гр. Р., гр.В. и
гр.Д. при условията на продължавано престъпление с три деяния, които
осъществяват по отделно състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, пред съд и пред друг надлежен орган на властта,
като свидетел устно и съзнателно е потвърдила неистина, както следва:
1. На
31.10.2012г. в гр. Р., в сградата на ОД на МВР- гр. Р., находяща се на адрес
гр.Р., ул.К.М. № …, пред надлежен орган на властта (орган на досъдебното
производство) - разследващ полицай Зорница Цветкова, като свидетел по ДП № ЗМ -
В-228/2012г., по описа на ОД на МВР - гр.Р, устно и съзнателно е потвърдила неистина,
като заявила, че:
„... когато отидох на място, единият полицай,
на когото подадох документите, бе пред микробуса на съпруга ми, заедно с него,
а полицейската кола беше спряна зад микробуса, а другият полицай беше от
другата страна на микробуса, не беше при нас при този разговор“,
„Категорично заявявам, че другият полицай не
е присъствал на тези разговори, които водехме с този първия полицай“ и
„Мъжът ми не е оказвал никаква съпротива на
полицаите“;
2. На 22.01.2013 г. в гр.В., сградата на
Административен съд- гр. В., находяща се на адрес гр.В., бул.С. № 24, пред съд
– 29-ти състав на Административния съд гр.В., с председател съдия Кремена
Данаилова, като свидетел по адм. дело № 4203 по описа за 2012 г., устно и
съзнателно е потвърдила неистина, като заявила, че:
„През това време другият полицай го
нямаше.... Бяхме само тримата. Полицаят извика другия си колега и двамата се
нахвърлиха отгоре на съпруга ми.“;
„Съпругът ми нищо не е направил. Твърдя, че в
мое присъствие не се е държал предизвикателно, за да го задържат.Като му
занесох документите повтаряше, че няма да даде кръвна проба.Тихо, кротко и
спокойно го казваше.“;
3. На 04.06.2013 г. в гр.Д., в сградата на
Районен съд - гр. Д., находяща се на адрес гр.Д., ул.К.С. № 7, пред съд – 17-ти
състав на Д. районен съд с председател съдия Ромео Симеонов и съдебни
заседатели Йорданка Колева и Недялка Рафаилова, като свидетел по НОХД
№1972/2012г, устно и съзнателно е потвърдила неистина, като заявила, че:
„При тази ситуация бях аз, той (съпругът й) и
г-н С.. Другият полицай беше от другата страна на микробуса и не присъства.
Нито една от репликите не е чул. Категорична съм, че го нямаше.“,
„Не, категорично в мое присъствие не е имало.“
(реплики на съпруга й към полицейския служител С.).„По-скоро провокативното
поведение беше от страна на полицая...“,
„Не, в мое присъствие не съм чула никакви
реплики. До момента, в който аз бях там, не е имало“,
„Не, не е посягал“ (съпругът й) „Жестикулираше
с ръцете, каза му: „Ти разбра ли, че няма да дам?“, но не го е удрял. И другият
полицай всъщност го нямаше на това място. Ние бяхме само тримата от дясната
страна на микробуса.“,
„То нямаше никакво предупреждение, как да
откаже?“ (да влезе в полицейския автомобил),
„Не е отправял никакви реплики.“ (към
полицейските служители, които в последствие са пристигнали на мястото на
инцидента) и „Не, не съм видяла да го
докосва.“,
поради което и на основание чл.290 ал.1 вр.
чл.26, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.2, б.„Б“ НК СНС наложил на подс.Ж. наказание „ПРОБАЦИЯ“
при пробационни мерки по чл.42а ал.2, т.1 и т.2 НК, а именно
„Задължителна регистрация по настоящ“ адрес ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА с
първоначална периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от
него длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни срещи с пробационен служител“ ЗА
СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл.189 ал.3 НПК СНС е осъдил
подс.Р.Д.Ж. да заплати в полза на Държавата направените по делото разноски в
общ размер от 805,43лв. (осемстотин и пет лева и четиридесет и три стотинки), от
които сумата от 105,43лв. – направени разноски в хода на досъдебно
производство, платими по сметка на ОДМВР – Р., и сумата от 700лв. – направени
разноски в хода на съдебното производство, платими в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на СНС.
На основание чл.189 ал.2 НПК съдът е присъдил
разноските за преводач, направени в хода на съдебното производство, в общ
размер на 566,40лв (петстотин шестдесет и шест лева и четиридесет стотинки) да
останат за сметка на Държавата.
Против присъдата както в нейната оправдателна
част, така и в частта относно наложеното наказание за престъплението по чл.290
ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК е постъпил протест от прокурор при СП с оплаквания за
неправилност, изразяваща се в незаконосъобразност.Изложените от държавното
обвинение доводи досежно оправдателната част на присъдата за престъплението по
чл.283 НК е безпредметно да бъдат отразявани, тъй като в тази си част присъдата
е влязла в законна сила.Останалите релевирани в протеста съображения касаят
наложеното наказание за престъплението по чл.290 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК –
изразява се становище за за явна несправедливост на същото, произтичаща от висока степен на обществена
опасност на престъпното деяние.Във въззивния протест и касателно присъдата в
нейната осъдителна част на осн.чл.337 ал.2 т.1 НПК се отправя искане за
изменение на същата и увеличаване на наложеното наказание, в случая налагане на
по-тежко по вид наказание „лишаване от свобода“.
Против присъдата на СпНС в осъдителната й
част за престъплението по чл.290 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК и в частта й относно
присъдените разноски е постъпила и въззивна жалба и допълнение към нея от
адв.М.Я. – защитник на подсъдимата с наведени доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения, изразени в липса на прецизен доказателствен анализ в
съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 НПК, като в
допълнение се излага и становището за неправилен доказателствен коментар и
превратно тълкуване на показанията на свидетелите С.
и С..Акцентирайки на горните пропуски, защитата застъпва мнение, че същите са
довели до нарушение на материалния закон.С процесната въззивна жалба се отправя
искане за отмяна на постановената присъда в атакуваната й част, като съобразно
изложените възражения, алтернативно се заявява искането за връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав на осн.чл.334
т.1 вр.чл.335 ал.2 НПК или постановяване на оправдателна присъда на осн.чл.334
т.2 вр. чл.336 ал.1 т.3 НПК.
Депозираният протест и въззивната жалба са
подадени в срока по чл.319 ал.1 НПК.Спазени са и изискванията на процесуалния
закон както за тяхната форма и съдържание, така и за движението им съгл.чл.321 НПК.
Атакуваната присъда е от категорията актове,
подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК.
По повод протеста и въззивната жалба АСНС е
образувал и разгледал ВНОХД № 230 по описа на съда за 2019г. и по същото е било постановено решение №
45/22.11.2019г., с което е изменена Присъдата на СпНС в осъдителната й част за
престъплението по чл.290 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК, като е увеличено наложеното
наказание „Пробация“, а именно увеличен е срока на наложените пробационни мерки
по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ от 6 месеца на ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. С така постановеното решение АСНС е потвърдил присъдата в
останалата й част.
Срещу решението на АСНС в неговата
наказателно-осъдителна част е подадена касационна жалба от подс.Р.Ж., чрез
защитника й адв.М. Я., като срещу съдебното решение в частта му, потвърждаваща
оправдателната присъда на СНС за престъплението по чл.283 пр.2 НК в срока по
чл.350 ал.2 НПК не е подаден протест от страна на държавното обвинение, поради
което съдебният акт в тази си част е влязъл в сила и не може да бъде
преразглеждан от настоящия въззивен съдебен състав.В рамките на касационното
производство и разглеждайки само и единствено обжалвания съдебен акт в частта
му относно процесното престъпление по чл.290 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК и с Решение
№ 54 от 01.07.2020г. ВКС, 2-ро н.о. отменя въззивното решение на АСНС,
постановено по ВНОХД № 230/2019г. по описа на съда и
връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия
на съдебното заседание.
Към настоящия момент наказателното
производство се развива само относно престъплението по чл.290 ал.1 вр.чл.26
ал.1 НК.
В хода на съдебните прения представителят на АСП счита,
че в хода на първоинстанционното съдебно производство са събрани убедителни
доказателства за престъплението по чл.290 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК, но наложеното
на подсъдимата наказание е явно несправедливо, тъй като при индивидуализацията
му не са отчетени всички законово регламентирани изисквания на чл.54 НК и това
съответно е довело до определяне на по-леко наказание.В тази вр. участващият по
делото прокурор отправя искане за изменение на атакуваната присъда в насока
завишаване срока на наказанието пробация с двете задължителни пробационни мерки
по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 НК от шест месеца на една година и шест месеца.
Защитникът на подсъдимата – адв.М.Я. по същество на
процесния спор навежда доводи за липса на категорични доказателства в подкрепа
на обвинителната теза за извършено престъпление по чл.290 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК,
като изложените в тази вр. възражения в обобщен вид касаят дейността на
основния съд по оценка на доказателствената съвкупност и необосновано кредитиране на определени гласни
и писмени доказателствени източници и игнориране на други такива.Наред с
горното, в хода на съдебните прения защитата акцентира както на липсата на
подробен и изчерпателен доказателствен анализ, така и на липсата на
съставомерност на процесните деяния, включени в продължаваната престъпна
деятелност, доколкото инкриминираните изрази, съставляващи свидетелски
показания по конкретно посочените дела, съдържат факти, извън предмета на
доказване по тези дела и поради това, поведението на подсъдимата не се отразява
на правораздавателната дейност и не запълва от обективна страна престъпния
състав на лъжесвидетелстването.При тези релевирани аргументи защитата прави
искане за отмяна на обжалваната присъда и признаване на подсъдимата за
невиновна, а в условията на алтернативност е отправено и искане за връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.
Самата подсъдима при дадената й възможност за лична
защита и последна дума отправи само лаконичната си молба за постановяване на
оправдателна присъда.
Апелативният специализиран наказателен съд,
като въззивна инстанция, проверявайки изцяло правилността
на обжалваната присъда – нейната законосъобразност, обоснованост и
справедливост, във връзка с направените оплаквания и
съобразно изискванията на чл.314
НПК, намира, че в конкретния казус са налице
предпоставките, визирани в чл. 334 т.3 НПК.
ПО ФАКТИТЕ:
Подсъдимата Р.Д.Ж., ЕГН **********, родена на *** *** е българка, български
гражданин, разведена, неосъждана, има висше образование и работи като прокурор
в Окръжна прокуратура гр. Д.
На 29 срещу 30.06.2012г. свидетелите Д.С.С. и С.П.С. - полицейски служители
в група Охрана на обществения ред на сектор Охранителна полиция към I РУП на ОДМВР гр.Д., били назначени на наряд, като водач
на ползвания патрулен автомобил бил св.С..При извършване на служебните си
задължения те били оборудвани с преносими радиостанции ТЕТRA, но също така разполагали и с монтирана в самия патрулен
автомобил радиостанция. Рано сутринта на 30.06.2012г., малко преди 6.00ч., като
вече „беше светло навън“ свидетелите извършвали обход на патрулирания участък,
при което забелязали автомобил – бял бус марка „Фиат”, модел „Дукато” с ДК№ ………
в близост до хранителен магазин „ЕР-КА“, който криволичел по бул.Хан Крум в
посока ул.Васил Петлешков. Полицейските служители тръгнали след буса и едновременно
с това подали звуков и светлинен сигнал за спиране.Бусът спрял плътно до десния
тротоар, а патрулната кола спряла непосредствено зад него. Двамата свидетели С.
и С. предприели проверка на автомобила и на шофьора, като за целта двамата
заедно се приближили към предната лява страна на превозното средство, до шофьорското
място.Те установили, че водачът е мъж, който според тях, бил във видимо
нетрезво състояние, лъхащ на алкохол и „фъфлеше“.Свидетелят С. поискал от
водача личните му документи и тези на товарния автомобил, но шофьорът
представил единствено червен задграничен паспорт, от който служителите
установили самоличността му – Ж. С. ***.Той провел телефонен разговор със
съпругата си – подс.Р.Ж., като й казал, че трябва да донесе личните му
документи и тези на товарния автомобил. Свидетелят С. поканил шофьора да бъде
изпробван за алкохол с техническо средство „Алкомер 931“, въпреки че на мястото
на проверката не разполагали с такова и според наложената към онзи момент
практика, в подобни случаи следвало или да извикат на място командира на
отделението, за да извърши проверката с дрегер или да откарат лицето до
полицейското управление, където вече да бъде извършена самата
проверка.Свидетелят Желев категорично отказал извършване на проверка с
техническо средство за установяване концентрацията на алкохол.За кратко той
останал в автомобила си, а полицейските служители отишли до патрулната кола, за
да извършат справка за св.Желев.Междувременно последният излязъл от товарния автомобил
и заедно с двамата полицейски служители стояли на пътното платно, но „по-вдясно
до колите“ и в по-голяма близост до микробуса, като Ж. продължавал да отказва
да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство и казал „Вие
знаете ли кой съм аз, знаете ли коя е жена ми“.
Няколко минути след проведения телефонен разговор на място пристигнала подс.Ж.,
съпруга на св.Ж към този момент.Тя се приближила към двамата полицейски
служители и своя съпруг, като ги поздравила „Здравейте колеги“, представила се
с длъжностното си качество на прокурор, предала носените от нея документи на
св.Д.С. и го попитала дали не може да се направи нещо, за да се избегнат
последствията, просто да си тръгнат, а тя да се погрижи за съпруга си.
Полицейските служители й отговорили отрицателно, като св.С. й обяснил, че
проверката следва да продължи и св.Ж. трябва да бъде тестван за алкохол с
техническо средство, като при отказ ще му бъде съставен акт за административно
нарушение.В този момент поведението на св.Ж. ескалирало – той започнал да говори
на висок глас, да отправя закани за уволнение на двамата полицейски служители,
да жестикулира и да ръкомаха, като дори проявил раздразнение към самата
подсъдимата за това, че дала документите му на проверяващите.Възприемайки това
му поведение, полицейските служители му разпоредили да го преустанови – разпоредили
му да не прави резки движения, целящи нарушение на личната им неприкосновеност,
и да стои на безопасна дистанция от тях, тъй като им пречи да изпълнят
задълженията си, свързани с осъществяване на проверката.Междувременно св.С. се
придвижил до патрулния автомобил, от лявата му страна до шофьорското място и по
радиостанцията подал сигнал за „съпротива“ и повикал друг екип за съдействие.От
своя страна св.С. продължил да обяснява на св.Ж., че следва да бъде изпробван
за алкохол, като и той се насочил към служебния автомобил, следван от св.Ж.и от
подс.Ж..За целта св. С. тръгнал по улицата, преминал в пространството между
паркиралия бус и патрулния автомобил, качил се на тротоара и в близост до
предната дясна страна на патрулния автомобил спрял, а до него спрели св.Ж. и
подсъдимата, като тримата се намирали на около „една ръка разстояние“ и
подсъдимата била обърната с лице към свидетелите С. и Ж. В този момент
последният хванал св.С. за ръката,
придърпал го и му нанесъл удар с юмрук в областта на гърдите и рамото.Свидетелят
С., който по това време се намирал до предната дясна страна на патрулния
автомобил, видял това и се притекъл на помощ на св.С., като двамата заедно предприели
действия по незабавното задържане на св.Ж. Последният продължил да се
съпротивлява и тримата започнали да се боричкат, като постепенно се изместили към
задната част на патрулната кола.През това време пристигнали свидетелите Д.Д. и Й.К.
- полицейски служители към 1 РУП- гр. Д. в отговор на подадения от св.С. сигнал
за съдействие.С усилията на четиримата служители на реда на св.Желев му били
поставени белезници, като тези им действия провокирали реакцията на
подсъдимата, която заявила на полицейските служители, че нямат право да
задържат съпруга й
Подсъдимата Ж. през цялото време се намирала в непосредствена близост до
съпруга си Ж.и възприела всички негови действия във връзка с оказаната
съпротива, отказът му да съдейства и да
изпълни полицейското разпореждане, нанесения на св.С. удар и усилията на
служителите да му поставят белезници.
След поставянето на белезници полицаите вкарали Ж. в патрулната кола,
управлявана от св.С., а на задната седалка от двете страни на св.Ж седнали свидетелите
Д. и С..По време на транспортирането му до полицейското управление св.Ж. продължил
с агресивното поведение - буйствал, ритал и обиждал полицаите, които го
превозили до 1 РУП- гр. Д., където отново му предложили да бъде тестван с
дрегер и при поредния негов отказ бил издаден талон за медицинско изследване №
0182944/30.06.12г., връчен на лицето в 06.05ч. Била издадена и Заповед за
24-часово задържане на св.Ж. и поради това и поради създалата се невъзможност
за самостоятелно придвижване, полицейските служители го откарали до МБАЛ- гр. Д.
На територията на болничното заведение св.Ж. отново отказал да даде кръвна
проба за изследване на концентрацията на алкохол.Отказът бил констатиран от д-р
Александър Тодоров, който съставил Протокол за медицинско изследване №181 и в
същия вписал, че св.Ж. лъха на алкохол, има нарушена координация, агресивно
поведение и активен словесен контакт, след което Ж. бил върнат в полицейското
управление, където останал до 10 часа на 30.06.12г., когато бил освободен.
Свидетелите С. и С. съставили докладни записки, в които описали станалите
събития и и няколко акта за установяване на административно нарушения –
съответно АУАН № 36/30.06.12г. за нарушение на чл.55 ал.1 ЗМВР, изразено в
неизпълнение на дадено полицейско разпореждане, и АУАН № 757/30.06.12г. за
нарушение на чл.103 ЗДвП, изразено в отказ за изпробване с техническо средство
за установяване на концентрацията на алкохол.Свидетелят Ж. отказал да подпише
съставените актове и отказът му бил оформен с подпис на свидетел.
Срещу св.Ж.Ж. било образувано ДП № 771/2012г. по описа на 01 РУП гр.Д.,
продължило под № ЗМ-В-228/12г. по описа на ОДМВР – гр.Р. Предвид постъпили и
уважени отводи и самоотводи, разследването било възложено на ОДМВР – гр.Р., а
ръководството и надзора върху него на РП – гр.Р. В хода на досъдебното
производство, св.Ж. бил привлечен в качеството на обвиняем с нарочно Постановление
от 17.10.12г., предявено на същата дата, за престъпления по чл.131 ал.2, пр.4,
т.4 вр. ал.1, т.12, пр.4 вр. чл.130 ал.2 НК, по чл.325, ал.2, пр.1 и пр.2 вр.
ал.1 НК и по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК. По образуваното ДП на 31.10.12г. в
гр.Разград, разследващият полицай
Зорница Цветкова разпитала в качеството й на свидетел подс.Р.Ж., към онзи
момент съпруга на св.Ж., като преди това подробно й разяснила процесуалните й права
и задължения, включително и възможността да откаже да свидетелства,
предоставена й от процесуалния закон съгл. нормата на чл.119 НПК. Разяснена й
била и наказателната отговорност за лъжесвидетелстване по чл.290 ал.1 НК. Горните
действия на разследващия орган били надлежно отразени в съставения за целта протокол,
който подсъдимата подписала, след което разследващата пристъпила към снемане на
показанията й.Пред разследващия полицай подс.Ж. потвърдила устно и съзнателно
неистина, като заявила неверни обстоятелства:
„...
когато отидох на място, единият полицай, на когото подадох документите, бе пред
микробуса на съпруга ми, заедно с него, а полицейската кола беше спряна зад
микробуса, а другият полицай беше от другата страна на микробуса, не беше при
нас при този разговор",
„Категорично
заявявам, че другият полицай не е присъствал на тези разговори, които водехме с
този първия полицай" и
„Мъжът ми не е оказвал
никаква съпротива на полицаите".
По воденото ДП на 29.12.12г. бил изготвен и внесен обвинителен акт срещу Ж.Ж.,
въз основа на който било образувано НОХД № 1972/2012г. по описа на РС – гр.Д. След
отвод на съдебния състав бил определен нов съдия–докладчик, в случая съдия Ромео
Симеонов, председател на 17-ти състав и съдебни заседатели Йорданка Колева и Недялка Рафаилова. В
проведено на 04.06.13г. открито съдебно заседание в сградата на РС-Д. находяща
се в гр.Д.ул.Константин Стоилов №7, била разпитана подс.Ж. в качеството й на
свидетел, като преди това на същата отново били подробно разяснени както
процесуалните й права и задължения, така и наказателната отговорност по чл.290
ал.1 НК. Подсъдимата отново отказала да се възползва от предвидената в чл.119 НПК привилегия и заявила, че желае да свидетелства, като отново потвърдила
устно и съзнателно неистина пред надлежния съдебен орган, заявявайки неверни
обстоятелства, а именно:
„При
тази ситуация бях аз, той (съпругът й) и г-н С.. Другият полицай беше от
другата страна на микробуса и не присъства. Нито една от репликите не е чул.
Категорична съм, че го нямаше.",
„Не,
категорично в мое присъствие не е имало." (реплики на съпруга й към
полицейския служител С.).„По-скоро провокативното поведение беше от страна на
полицая...",
„Не,
в мое присъствие не съм чула никакви реплики. До момента, в който аз бях там,
не е имало",
„Не,
не е посягал" (съпругът й) „Жестикулираше с ръцете, каза му: „Ти разбра
ли, че няма да дам?", но не го е удрял.И другият полицай всъщност го
нямаше на това място.Ние бяхме само тримата от дясната страна на
микробуса.",
„То
нямаше никакво предупреждение, как да откаже?" (да влезе в полицейския
автомобил),
„Не
е отправял никакви реплики." (към полицейските служители, които в
последствие са пристигнали на мястото на инцидента) и „Не, не съм видяла да го
докосва."
Горните показания на подс.Р.Ж. били коректно вписани в съставения по делото
протокол от открито с.з., проведено на 04.06.2013г. и приложен към НОХД №
1972/2012г. по описа на РС-Д.С Присъда № 11/03.09.2013г. на РС-Д. по НОХД
№1972/12г. Ж. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.325 ал.2,
пр.1 и пр.2 вр. ал.1 НК и за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК, като след
налагане на наказание за всяко едно от процесните престъпления и на осн. чл.23 НК му било определено едно общо наказание, а именно „Пробация“ с двете
задължителни пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес и
задължителни срещи с пробационен служител, всяка с продължителност от по една
година и шест месеца.С горепосочения съдебен акт Ж. бил оправдан за
престъплението по чл.131 ал.2 пр.4, т.4 вр. ал.1, т.12, пр.4 вр. чл.130 ал.2 НК. Срещу присъдата били подадени въззивна жалба от защитника на Ж. и въззивен
протест.След последователни самоотводи на всички съдии от Окръжен съд – Д.,
делото било изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, за
неговото разглеждане.С определение № 85/25.06.14г. на ВКС делото е изпратено на
ОС- Р. Било образувано ВНОХД № 234/14г. по описа на ОС гр.Р., производството по
което дело приключило с постановяване на Присъда № 75/06.10.2014г., с която била
частично отменена първоинстанционната присъда и Ж. бил признат за виновен и за престъплението
по чл.131 ал.2 пр.4 т.4 вр. ал.1 т.12 пр.1 вр. чл.130 ал.2 НК, като му било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година.Първоинстанционната
присъда била изменена в частта относно наказанията, наложени на Ж. за престъпленията
по чл.144 ал.3 НК и по чл.325 ал.2 вр. ал.1 НК, като вместо наказание
„Пробация“, му било наложено за всяко от тях наказание „Лишаване от свобода“,
съответно за срок от шест месеца и за срок от една година. На основание чл.23 НК на Ж. му било определено за изтърпяване едно общо наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година, изпълнението на което наказание на осн.чл.66
ал.1 НК било отложено за изпитателен срок от три години.Така постановената
Присъда на въззивния съд влязла в законна сила, като неоспорена от процесните
страни.
В Административен съд - гр. В било образувано адм. дело № 4203/2012г. по
жалба на св.Ж. срещу заповедта за задържането му от 30.06.2012г.Делото било
разпределено на 29-ти състав с председател съдия Кремена Данаилова.В проведено
на 22.01.2013г. съдебно заседание в сградата на съда, находяща се в гр.В. бул.Съборни
№24, подс.Ж. отново била разпитана в качеството на свидетел за гореописаните
събития. Непосредствено преди разпита, на същата отново ѝ била разяснена
наказателната отговорност по чл.290 ал.1 НК и процесуалните й права и
задължения, в това число възможността по чл.119 НПК за отказ от даване на
показания, поради близката й родствена връзка с Ж. От своя страна подс.Ж. отново
решила да не възползва от горната процесуална възможност и дала показания по
делото, заявявайки устно и съзнателно следните обстоятелства пред съдебния
състав:
„През
това време другият полицай го нямаше.... Бяхме само тримата.Полицаят извика
другия си колега и двамата се нахвърлиха отгоре на съпруга ми“;
„Съпругът
ми нищо не е направил.Твърдя, че в мое присъствие не се е държал
предизвикателно, за да го задържат.Като му занесох документите повтаряше, че
няма да даде кръвна проба.Тихо, кротко и спокойно го казваше.“.
Установената от въззивния съд
фактическа обстановка не се различава съществено от приетата от
първоинстанционния съдебен състав, който се е позовал на събраните в хода на
проведеното съдебно следствие по общия ред доказателства.Въззивният съд
ревизира приетите за установени фактически положения досежно определени обстоятелства,
които подробно ще бъдат изложени по-долу в настоящите мотиви и които
обстоятелства, като краен резултат водят до частична промяна на обжалвания
съдебен акт.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
По делото, от
първата инстанция са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателствата, имащи значение за правилното му решаване, като в
допълнение и с оглед отразените указания в отменителното решение на ВКС, са
събрани и допълнителни такива. Инкорпорираният
доказателствен материал обхваща обясненията
на подс.
Р.Ж.,
дадени пред първостепенния съд, пред въззивния съд и прочетени по процесуалния
ред на чл.279 ал.2 вр.ал.1 т.3 НПК; показанията на свидетелите Д.С.С., С.П.С., Д.Н.Д,
Й. С. К., Н.Ж.К и Ж. С. Ж. и от приложените по делото писмените доказателства.
Въззивната
инстанция оценява за правилен ползвания от основния съд подход изначално да отдели
спорните от безспорни фактически обстоятелства, разбира се при спазване на вменените
му задължения по чл.13, чл.14, чл.107 ал.3 и чл.305 ал.3 НПК и при изложен доказателствен анализ, като е обсъдена достатъчността, надежността и
достоверността на източниците на информация.В
тази вр. анализирайки показанията на разпитаните
по делото свидетели, СНС е приел за безспорни инкриминираната дата и място;
времето и мястото на спиране на св.Ж. от полицейските служители С. и С., като
за целите на проверката първоначално не са представени всички необходими
документи, а същите са донесени в последствие от подс.Ж.; за безспорен е приет
и фактът на реализиран определен физически сблъсък по време на самото задържане
на св.Ж..Първостепенният съд е отделил за спорни обстоятелствата, свързани с
инкриминираните за процесното престъпление по чл.290 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК
изрази и касаещи местоположението на свидетелите С. и С. по време на извършване
на полицейската проверката и нанесения спрямо св.С. удар от св.Желев, като в
допълнение към тази втора група обстоятелства и съобразно отменителното решение
на ВКС е нужно да се изследва и анализират доказателствата по делото досежно
конкретните възприятия на подсъдимата за горните събития.
Както се посочи по-горе, след
анализ на събраните по делото гласни доказателства в тяхната съвкупност АСНС
приема за установена и доказана изложената по-горе фактическа обстановка, която
в известна степен се различава от тази, установена от първостепенния съд.В тази
насока и независимо, че не касае съотносими към процесното престъпление факти, но
за прецизност и пълнота на изложението се подчертава, че съобразно показанията
на свидетелите С. и С., извършената по отношение на св.Желев проверка е провокирана
от поведението на последния по неправолинейно движение на управлявания от него
бус, а не от подаден сигнал.Действително пред първостепенния съд св.С. излага
твърдение за получен сигнал, което обаче не кореспондира както със собствените
му показания от ДП, така и с показанията на св.С., при което съдът кредитира с
доверие показанията на двамата свидетели от ДП, като дадени в период,
сравнително по-близък към датата на описаните събития, което предполага и
по-ясен и точен спомен.
Правилно СНС е отграничил спорните
моменти в процесния казус, свързани с реализираните на 30.06.12г. събития и с
конкретните лични възприятия за същите на подс.Ж., което съответно рефлектира
на истинността на инкриминираните изрази.
При изясняване на фактическата
обстановка първоинстанционният съд е подложил на анализ показанията на
свидетелите С. и С., доколкото същите лично присъстват при извършената по
отношение на св. Ж. проверка и поради това, притежават непосредствени лични
възприятия относно реализираното от него поведение, а и относно това на подс.Ж.,
респ. техните показания са оценени за преки доказателствени средства, които
поради това се ползват с висока степен на доказателствена сила.
Свидетелите С. и С. излагат непротиворечиви
данни относно датата, мястото и повода за извършване на полицейската проверка,
а именно лятото на 2012г. на територията на гр.Д. в близост до хранителен магазин
„ЕР-КА“ установяват движещ
се бял бус
марка „Фиат”, модел „Дукато” с ДК№ ………..,
криволичещ по бул.
Хан Крум в
посока ул.Васил Петлешков и управляван от св.Ж.Тук следва да
се посочи, че в дадените показания, включая и в тези от ДП, приобщени към
доказателствената съвкупност на осн.чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.2 НПК, нито един
от горните двама свидетели не визира конкретна дата на реализираните събития,
което съдът отдава на изминалия значителен времеви период (по ДП двамата
свидетели са разпитани едва на 28.09.15г., респ. изминали са повече от три
години), като този доказателствен дефицит обаче се запълва от приложените по
делото писмени доказателства, в частност от изготвените в деня на проверката
документи (докладни записки, 2 бр. АУАН, талон за медицински преглед и
констативен протокол от МБАЛ гр.Д.), във всеки един от които изрично е вписана
датата на съставянето му, а именно 30.06.12г.Тази конкретна дата директно се
заявява и от подс.Ж. в дадените от нея обяснения пред въззивната инстанция,
т.е. налице са няколко отделни доказателствени източника.В допълнение относно
конкретните обективни условия, съпътстващи и то през цялото време реализираната
проверка, АСНС подчертава и дадените в хода на въззивното съдебно следствие
показания от св.С. „случилото се беше рано сутринта, светло беше … беше много
рано сутринта, нямаше други хора около нас в този момент“ – тези показания се
приемат за значими такива, доколкото онагледяват фактическата обстановка, а
именно ясно и светло време, без наличие на други хора около тях, респ. липсват
условия и фактори, които да отклоняват вниманието на лицата и да възпрепятстват
техните визуални и слухови възприятия, включая и тези на подс.Ж..
Свидетелите С. и С. навеждат
подробни данни и относно следните факти: по време на самата проверка патрулният
автомобил е спрян непосредствено зад буса на св.Ж. (който факт се съдържа и в
показанията на св.Ж.и в обясненията на подсъдимата); свидетелите С. и С. заедно
се приближават до буса, изискват нужните им за проверката документи, като
св.Желев представя само и единствено задграничен паспорт и провежда телефонен разговор
с подсъдимата, за да донесе личните му документи и тези на превозното средство;
свидетелите С. и С. отправят към св.Ж. покана за
извършване на проба за
алкохол с техническо средство „Алкомер 931“, въпреки че на мястото на
проверката не разполагали с такова;
след вземане на задграничния паспорт на водача на МПС свидетелите С. и С. се
връщат до служебния автомобил за кратко, след което отново се приближават до
микробуса, като междувременно св.Ж. също излиза от МПС и всички заедно стоят на
пътното платно, но „по-вдясно до колите“ и в по-голяма близост до микробуса;
именно на това място се намират свидетелите в момента на пристигане на подс.Ж.,
която се приближава до тях и подава документите на св.С., поздравявайки ги с
израза „Здравейте колеги“, представяйки се за прокурор в ОП и отправяйки искане
за отвеждане на св.Ж..В контекста на тези първоначално изказани от подсъдимата
реплики, отправени и към двамата полицейски служители, косвено се извежда
обстоятелството, че към този момент свидетелите С. и С. се намират в
непосредствена близост един до друг, което е визуално възприето и съзнавано от
самата подсъдима и именно поради това, тя адресира поздрава си общо към тях
двамата.Преобладаващо горепосочени обстоятелства с определени детайлни неточности
са установени от първоинстанционния съд, базирайки се на дадените от
свидетелите С. и С. показания, възприети за обективни, достоверни и
безпристрастни.
Въззивният съд след цялостна
проверка на събрания доказателствен материал и след повторен разпит на горните
двама свидетели в хода на проведеното въззивно съдебно следствие установи конкретни
детайли, които намира за нужно изрично да отбележи и подложи на коментар,
доколкото първоинстанционният съд приема за доказани тези факти, но липсва
подробен и изчерпателен доказателствен анализ на същите. Фактите касаят
местоположението и действията на св.С. през цялото време на проверката, които
факти АСНС приема за значими при решаване на процесния спор, доколкото именно
тези факти са включени и в инкриминираните изрази за престъплението по чл.290 НК. Тук следва да се вземе предвид изрично заявеното от св.С. пред въззивния
съд обстоятелство „още в първоначалния момент … аз и колегата С. отидохме до
буса … заедно го поканихме да бъде изпробван за алкохол“, като това
обстоятелство дори се съдържа и в показанията на свидетеля, дадени пред СНС и по
ДП – пред СНС свидетеля описва лицето, което установяват на шофьорското място, а
в прочетените по процесуалния ред на чл.281 ал.4 вр.а1 т.2 пр.2 НПК показания
сочи „слязохме и видяхме, че водачът беше във видимо нетрезво състояние … поискахме
документите“ (т.2, л.14).Т.е. свидетелят описва своето поведение, извършено в
момента на отпочване на проверката, свързано с осъществен личен контакт със св.Ж.
и реализирано в непосредствена близост до същия и този факт е ясно заявен, като
дори в последствие пред настоящия съдебен състав свидетелят потвърждава горното
и твърди, че ползването по време на свидетелското изложение на първо лице мн.число
„не е непрецизност в изказа“.Съдът приема факта на действително приближаване от
страна на св.С. до управлявания от св.Ж. бус за доказан и този извод не се
променя дори и с оглед твърденията му пред СНС „колегата С. отиде при него“ (л.57
гръб; т.е. тук се сочи определена
самостоятелна деятелност на „колегата С.“, докато по-горе същата е описана за
съвместна такава), но също така следва да се отчетат и изложените
непосредствено след това данни, че св.Ж. „фъфлеше … усещаше се мирис на
алкохол“, респ. слуховите и мирисови възприятия предполагат непосредствена
близост и поради това, съдът приема, че горното твърдение на приближаване на
св.С. носи само този буквален смисъл и в тази част показанията са съсредоточени
само върху поведението на св.С., което обаче не изключва обстоятелството на
идентично реализирано поведение и от св.С., което обстоятелство директно се
заявява в останалата част от обсъжданите показания.
Касателно горната обективирана
лична деятелност от страна св. С. и касателно този първоначален момент на
отпочване на проверката показания дава и св.С. и доколкото се установява
известно разминаване в даденото от двамата свидетели описание, а защитата в
депозираната въззивна жалба отправя възражения за липса на обстоен
доказателствен коментар в мотивите на първоинстанционния съд и съпоставка на
изложени противоречиви показания от двамата свидетели, то настоящият съд следва
да обсъди всички несъответствия в събраните гласни доказателства.В тази вр. и
за момента на започване на проверката св.С. описва изцяло своята собствена деятелност
– „пристъпих към извършване на проверка … поисках му и другите документи …
обясних му …“, респ. в изказа се ползва изцяло първо лице ед.число, което при
едно граматическо тълкуване води до извод за извършени лични и самостоятелни
действия само от св.С., а не и съвместни такива със св. С..В дадените обаче от
св.С. показания на ДП и приобщени към доказателствената съвкупност на
осн.чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 пр.2 НПК едва от настоящия въззивен съдебен състав се
съдържат данни за съвместна деятелност, изразена в приближаване на двамата полицейски служители
до спрения за проверка бус и в тази насока показанията носят информация относно
точното местонахождение на всеки един от тях, а именно св. С. сочи факта на
лично приближаване до шофьорското място, като колегата му С. в този момент се намира
непосредствено зад него (т.2, л.16).Т.е. установява се еднопосочност в
показанията на св.С. от ДП с тези на св.С., изложени по-горе, а констатираното
несъответствие касае само показанията на св.С., дадени в хода на съдебното
следствие пред СНС, но същото въззивният съд отдава на ползвания от
първостепенния съд подход по време на проведения разпит, съсредоточен изцяло
върху личното поведение на свидетеля, а не и върху това на неговия колега св.С..Поради
това, установеното разминаване се приема от съда за несъществено такова.
Проследявайки показанията на
свидетелите С. и С. и даденото от тях описание на реализираните събития в чисто
хронологичен аспект, АСНС извежда и точния момент на отправено повикване за
оказване на съдействие, за което самата подсъдима и св.Желев не излагат никакви
твърдения, респ. показанията на двамата горепосочени свидетели се явяват
единственият доказателствен източник.Последните са категорични относно факта,
че именно св.С. се обажда по радиостанцията и отправя искане за съдействие от
страна на други свои колеги; категорични са относно факта на пристигане и то за
много кратко време на мястото на проверката на свидетелите Д. и К. и то в момент,
когато вече са започнати действията им по поставяне на белезници на св.Желев.Показанията
на св.С. за това обстоятелство не са много точни – пред СНС той твърди, че св.С.
са обажда „с пристигането на г-жа Ж., с вземането на документите … т.е. сигурно
малко преди да започнем да се боричкаме“ (л.51); а на ДП заявява много бегло
този факт, ползвайки израза „междувременно колегата се обадил …“; т.е. наблюдава
се известна несигурност относно точния времеви момент.От своя страна в първия
по време разпит, а именно този на ДП св.С. обвързва факта на извършено от него
обаждане с искане за съдействие с „пристигането на Ж.“, когато именно св.Желев става
„доста агресивен“, но преди момента на нанасяне на удар спрямо св.С.; пред
първоинстанционния съд св.С. също споменава това обстоятелство и заявява, че се
е обадил преди самия удар, „малко по-рано“, като допълнително уточнява, че за
целта ползва мобилна радиостанция „Тетра“ и отново обвързва тези си действия с
момента на пристигане на подс.Ж., но без нужната категоричност („мисля, че след
като дойде Ж. се обадих“ – л.58 гръб); в хода на въззивното съдебно следствие
свидетелят описва действията си по отправено обаждане „в самото начало на
проверката преди да е дошла подсъдимата“ и дори пояснява причината за същите,
провокирани от поведението на св. Желев по изразено искане за връщане на
задграничния паспорт „някакви такива неща бяха“ и от „видимо нетрезвото му
състояние“ (което го изтъква и в другите си разпити и в тази насока е напълно
последователен). При съпоставката на всички горепосочени фактически твърдения
на свидетели С. и С. се установява преобладаваща еднопосочност относно момента
на отправено обаждане с искане за съдействие, извършено при пристигане на подс.Ж.,
като едва по настоящото въззивно дело св.С. сочи по-ранен момент.Показанията на
този последен свидетел съдържат и определена конкретика за причината,
провокирала действията му, но на първо място вложената конкретика не е
категорична, показател за което е ползваният израз „някакви такива неща бяха“,
а на второ място в тази им част показанията противоречат на тези на св.С., а
дори и на самите показания на св.С., дадени до този процесуален момент.Причината
за поискано съдействие от друг полицейски екип се извежда и от показанията на
свидетелите К. и Д. – същите са категорични, че лично възприемат искането за
съдействие, обосновано с мотив за оказана съпротива и „буйстване“ от страна на
проверяваното лице.Доколкото съгласно събраните по делото гласни доказателства,
св.Ж. обективира поведение с горните параметри едва след пристигане на подс.Ж.,
то се заключава по един категоричен начин, че действително отправеното от св.С.
обаждане с искане за съдействие е извършено след пристигане на подсъдимата на
мястото на проверката.Разбира се, съдът взема предвид и гласните доказателства
за динамичността на реализираните събития с обща продължителност около 15
минути и обстоятелството на пристигане на другия полицейски екип в момент на
вече предприети действия по задържане на св.Ж., като самото придвижване на този
втори екип също отнема известно време.При горните съображения, съдът приема за
достоверни показанията на свидетелите С. и С. (изключая тези на последния по
настоящото въззивното дело) и приема за доказан факта на извършено обаждане с
искане за съдействие кратко време след на пристигане на подсъдимата на мястото
на проверката, но не непосредствено преди самия удар, нанесен от св.Ж. на св.С.,
респ. самият удар не е повод за отправеното искане. Видно от мотивите към
проверявания съдебен акт, фактът на действително отправено обаждане от страна
на св.С. е приет за доказан, но липсва подробен доказателствен анализ касателно
точния времеви момент и в тази насока първоинстанционният съд търпи определена
критика. Действително коментираното обстоятелство не е от съществено значение
при решаване на процесния спор по същество и не е включено в предмета на
доказване съгл. чл.102 НПК, но въпреки това същото следва да бъде анализирано в
контекста на изведената пълна еднопосочност и кредитиране с доверие на
коментираните показания на свидетелите С. и С. в цялост.
Както се отбеляза по-горе, друг заявен от
свидетелите С. и С. факт е свързан с точното им местонахождение към момента на
пристигане на подс.Ж. на мястото на проверката и непосредствено преди това – и
двамата свидетели сочат, че след получаване на задграничния паспорт отиват до
патрулния автомобил, а св.Ж. остава за кратко в буса, след което излиза и
тримата заедно се намират на пътното
платно, но „по-вдясно до колите“ и в по-голяма близост до микробуса към момента на пристигане на подсъдимата, като в тази
вр. приетата за доказана от АСНС фактология се различава от тази, установена от
първоинстанционния съд, който приема, че двамата полицейски служители се
намират до патрулния автомобил, а св.Ж. след предоставяне на задграничния
паспорт остава в управлявания от него бус и излиза от същия едва след
пристигане на подс.Ж..Досежно този факт в дадените от св.С. показания пред СНС
се наблюдава определено несъответствие – при започване на разпита той твърди „Ж.
слезе от буса след като пристигна съпругата му … ние си бяхме в нашия
автомобил“ (л.50 гръб), а в последствие заявява „когато дойде Ж., аз бях отвън,
на предния капак на нашия автомобил …всички се намирахме в разстоянието между
буса и колата, може би малко в страни“ (л.52), респ. свидетелят влага
конкретика, но в тази вр. показанията му са лишени от категоричност (твърди за
местоположение между буса и колата и „може би“ малко в страни, без нужното
уточнение на посоката, встрани към тротоара или встрани към уличното платно).За
изясняване на това противоречие и липсата на категоричност АСНС допусна
повторен разпит на св.С., който в хода на въззивното съдебно следствие изложи
твърдения, че към момента на пристигане на подс.Ж. „всички бяхме на платното за
движение, по-вдясно до колите … някъде между двата автомобила“, а в последствие
добавя „бях по-скоро в задната част на буса“ (т.е. категорично се сочи
факта на местонахождение до буса и то само на самия свидетел, а не и на
останалите лица, като за конкретното място се дава само определен ориентир, ползвайки
за такъв буса на св.Ж.), а св.С. се намира до шофьорското място на патрулния
автомобил, „доколкото помня“.Тук следва да се отчете и обстоятелството, че
веднага след пристигането си на мястото на проверката подс.Ж. подава
документите на св.С., т.е. чисто в териториален аспект тези два отделни момента
на пристигане на подсъдимата и на представяне на носените от нея документи
съвпадат, реализирани са на едно и също място и поради това, съдът не може да
не отчете и показанията на св.С., че „това става на платното за движение … по-скоро
до задната част на буса“, респ. свидетелят е последователен в твърденията си за
местонахождение на пътното платно и то в близост до буса, а превозните средства
са съобразени само и единствено за един статичен ориентир.
От своя страна в хода на
първоинстанционното съдебно следствие св. С. сочи факта, че към момента на
пристигане на подс.Ж. „ние бяхме на улицата, нямаше хора в нито един автомобил“,
като уточнява, че самият той се намира до предната лява страна на патрулния
автомобил, а св.С. заедно със св.Желев се намират от другата страна на този
автомобил, в близост до преден десен калник и на тротоара.В тази част на
показанията на св.С. обаче се наблюдава определено „сливане“ на събитията,
обяснимо с динамиката в обстановката, чието времетраене по данни и от двамата
свидетели е изключително кратко, в рамките на около 15 мин.Проследявайки в
цялост дадените от св.С. показания, съдът гради извод, че само и единствено заявеният
факт на местонахождение на тримата свидетели „на улицата“ касае момента на
пристигане на подс. Ж. на мястото на проверката (за който факт е налице
еднопосочност в показанията на свидетелите С. и С.), а останалата част от
горепосочените обстоятелства са времево обвързани с един последващ момент, а
именно момента на нанасяне на удар спрямо св.С. – това заключение се извлича
именно от даденото от свидетеля в тази част на показанията му описание, носещо
информация за местоположението на лицата от двете страни на патрулния автомобил,
като непосредствено след това се навеждат данни за местоположението на
подсъдимата, която „беше до тях“, и следва изложение на конкретната ситуация по
нанасяне на удар от св.Ж. върху св.С. (л.58 от н.о.х.д. № 3074/18г.).В
контекста на горния извод се вземат предвид и доказателствените сведения,
съдържащи се в дадените пред въззивния съд показания от св.С. – в тази вр. след
известно колебание той нееднократно заявява „всички бяхме отвън до буса, а не
до патрулния автомобил.Близо до патрулния автомобил бяхме, когато Ж. удари С.“,
респ. налице е категоричност във фактическото изложение и ясно разграничение на
двата отделни момента (на пристигане на подс.Ж. и на нанасяне на удара), като
тази категоричност и детайлност във фактическото описание не може да бъде
пренебрегната и същата се оценява за признак за достоверност.В същото време
съпоставяйки показанията на свидетелите С. и С. в коментираната им част, прави
впечатление пълната еднопосочност на заявения факт за местонахождение на
пътното платно, но в останалата им част касателно местонахождението на двамата
свидетели, в това число и на св.Ж., в близост до буса съдът се позовава на
категоричността и детайлното описание, изложено от св.С. и анализирано по-горе и
именно неговите показания ползва за сигурна доказателствена основа при
извеждане на реализираната фактическа обстановка, приемайки за доказано, че към
момента на пристигане на подсъдимата тримата свидетелите С., С. и Ж. се намират
на пътното платно, но по-вдясно и в близост до буса на последния.
В мотивите на контролираната
съдебна инстанция правилно са оценени показанията на свидетелите С. и С.
досежно начина на протичане на полицейската проверка и в частност досежно
момента на нанасяне на удар от страна на св.Ж. спрямо св.С..Ясно и
аргументирано е изразено становището на първостепенния съд за възприетите за
доказани факти, изводими от показанията на свидетелите С. и С. и подкрепящите
ги показания на свидетелите Д.Д., Й.К. и Н.К., и е проследима волята му при
формиране на извода за кредитиране на тези гласни доказателства, съпоставени с
показанията на св.Желев и дадените обяснения от самата подсъдима, доколкото последните
двама заемат различна позиция за реализираните събития.При това положение и при
наличие на доказателствени източници, съдържащи различни и то взаимоизключващи
се фактически обстоятелства СНС правилно е подложил на доказателствен коментар
показанията на горните свидетели и обясненията на подс.Ж., съпоставяйки ги взаимно
и отчитайки двойнствената природа на обясненията на подсъдимата.В контекста на
последното и доколкото в депозираната въззивна жалба изрично е наведен довод за
необходимост от по-прецизна преценка на показанията на св.С., тъй като същият е
бил конституиран за частен обвинител в наказателното производство по н.о.х.д.№
1972/12г. по описа на РС гр.Д., по което производство са изказани част от
инкриминираните изрази, настоящият въззивен състав отбелязва, че в тази насока не
установява отклонение от доказателствените стандарти, възприети от основния съд
и обективирани при изложения доказателствен анализ на дадените показания.Действително
показанията на частните обвинители, като пострадали от престъпление, също се
ползват с двойнствена природа (подобно на обясненията на подсъдим) и подобна
теза е наложена в съдебната практика, но в случая и по настоящото наказателно
производство св.С. не притежава качеството на пострадал и липсва обективиран
личен интерес от изхода на делото.Т.е. правилно контролираният съд е преценил
дадените от него показания, наред с тези на св.С., за достоверни и правдиви
такива, мотивирайки се с липса на установена пристрастност, каквато се
наблюдава в изложените от св.Желев и подс.Ж. фактически данни.
В подадената въззивна жалба
защитата отправя и укор към първоинстанционния съд за липса на подробен анализ
на показанията на св.С., позовавайки се в тази вр. на показания, дадени от този
свидетел по други наказателни производства и застъпвайки противоречивата
позиция, че същите не могат да бъдат приобщени по настоящото наказателно
производство, но въпреки това и доколкото протоколите за тези разпити се
намират в кориците на делото, то те могат да бъдат ползвани като средство за проверка
при дължимата от съда преценка за достоверност.Във въззивната жалба се
проследяват дадените от св.С. показания, включая и по други производства, като
на първо място АСНС отбелязва, че цитираните от защитата показания касаят
престъплението по чл.283 НК, което не е предмет на изследване по делото (в тази
част постановената присъда е влязла в законна сила), а на второ място се
отбелязва, че дадените по други наказателни производства свидетелски показания
не могат да бъдат ползвани по настоящото такова; същите не се ползват с
доказателствена валидност, а преценката за доказателствена годност винаги
предхожда тази за достоверност.Протоколите за разпит на свидетелите С. и С. по
други производства действително са налични в кориците на делото, но въпреки
това те не представляват част от валидно събраната доказателствена съвкупност.По
принцип доказателствените материали, събрани по определени производства, могат
да се ползват и по други такива само при изпълнение на законовите изисквания за
изричното им приобщаване към доказателствената съвкупност с нарочен акт на
съответния компетентен орган, което обаче е допустимо само и единствено за
писмени доказателства.Т.е. този принцип не обхваща гласните доказателствени
средства, макар и отразяващите ги протоколи да са налични по делото, тъй като
тези протоколи не представляват нито писмени доказателства, нито се ценят по
настоящото дело за писмени доказателствени средства с вписани данни за
извършени определени действия по разследването.Това произтича от характера на
гласните доказателствени средства и е съобразено с основния принцип по чл.18 НПК за непосредственост при събиране на доказателствата от съответния
компетентен орган.Именно поради горното, показанията на свидетелите С. и С.,
дадени по други наказателни производства, не могат да се ползват при изграждане
на фактически изводи и при преценката по същество на процесния спор.
Известно основание въззивният съд
намира в отправеното от защитата възражение за липса на детайлен доказателствен
анализ на събраните гласни доказателства по отношение на всеки един от
инкриминираните изрази, което обаче не се оценява за самостоятелно основание за
отмяна на постановената присъда, тъй като в мотивите към проверявания съдебен
акт се съдържа анализ на всички спорни моменти и на тази база е проследим
начина на формиране на вътрешното убеждение на първостепенния съд.
Според Апелативния съд, в кръга на
неоценените и неанализирани от първостепенния съд гласни доказателства се
включват показанията на свидетелите С. и С. относно отправеното от тях искане
към св. Ж. за извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол.Касателно
това обстоятелство свидетелите С. и С. излагат факта „лицето беше поканено да
направи тест за алкохол“, като в тези думи липсва уточнение за начина на направа
на самия тест за алкохол (посредством ползване на дрегер или посредством
вземане на кръвна проба), но тук е нужно да се отчете, че горното изявление в
последствие е съпроводено с направено от свидетелите пояснение за начина
процедиране в подобни случаи, тъй като по време на проверката те не разполагат
с техническо средство и с „дрегер работеше само командира на отделение“. Т.е.
тълкувайки буквално думите на двамата полицейски служители и даденото от тях
пояснение, се извеждат конкретните параметри на отправената към св.Ж. покана, а
именно същата съдържа само и единствено искане за извършване на проба с
техническо средство, а не и искане за вземане на кръвна проба за установяване
количеството на алкохол, а и самите полицейски служители не разполагат с
компетентност в тази насока.Подобно разяснение (за начина на извършване на
теста за алкохол) двамата свидетели С. и С. дават и на подс.Ж., непосредствено
след пристигането й на мястото на проверката и по повод отправено от нея искане
„да прибере съпруга си, без последствия“.В последствие в хода на своето
изложение св.С. влага изискуемата конкретика и уточнява „поканихме Ж. да бъде
тестван на дрегер“, респ. налице са директни показания за начина на извършване
на проверката за установяване концентрацията на алкохол и тези вече директни
изявление затвърждават изложения по-горе извод на съда и съдържат данни за
съвместното поведение на полицейските служители.В допълнение следва да се
отчетат и показанията на този свидетел „там на място не е ставало въпрос за
медицинско изследване и вземане на кръв“ (л.52 гръб, н.о.х.д. № 3074/18 г.).Горните
показания на св.С. са напълно еднопосочни с тези на св. С., който заявява
„трябваше да го водим в районното, там да го тестваме за алкохол“ и тези факти
се сочат и в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, но разбира се, без
нужната категоричност, чиято липса е логически обяснима с изминалия значителен
времеви период, което обстоятелство не влияе върху достоверността на дадените
показания. Подробният доказателствен анализ на дадените от свидетелите С. и С.
показания относно изразената от тях покана за извършване на проба на св.Ж. с
техническо средство за установяване концентрацията на алкохол се явява
наложителен, тъй като от една страна в тази вр. мотивите към проверявания
първоинстационен съдебен акт не се ползват с нужната детайлност и
изчерпателност, а от друга страна в инкриминираните изрази, предмет на
процесното престъпление са включени такива, касаещи този момент – в случая това
е изразът „Като му занесох документите
повтаряше, че няма да даде кръвна проба.Тихо, кротко и спокойно го казваше“,
а видно от приобщените по делото
гласни доказателства, въобще не се установява към момента на пристигане на подс.Ж.
обсъждане на възможността за даване на кръвна проба; коментира се само и
единствено възможността за тестване с техническо средство и евентуалния отказ
на св.Ж.за това, което би провокирало ангажиране на неговата
административно-наказателна отговорност.
Свидетелите С. и С. излагат
подробни данни относно реализираните фактите, свързани с момента на нанесения
от св.Ж. удар и в тази вр. първостепенния съд не може да бъде упрекнат в
неоснователно кредитиране и неглижиране на гласните доказателства.Тези факти са
включени в инкриминираните изрази, предмет на процесното престъпление и според
АСНС, доказателствата за същите са правилно оценени от първостепенния съд, като
от събраните в тази вр. гласни доказателства е изведено точно и коректно
вложеното в тях съдържание.
В мотивите към проверявания съдебен
акт е проследена цялостната хронология на реализираните събития, като СНС с
основание е кредитирал с доверие показанията на свидетелите С. и С. както
относно факта на нанесен от св.Желев удар, така и относно значимото за
настоящото производство обстоятелство за конкретното местоположение на подс.Ж.
в този момент.Както вече се посочи по-горе, Апелативният съд приема за
доказано, че в момента на пристигане на подсъдимата свидетелите С., С. и Ж. се
намират на пътното платно, по-вдясно и в близост до буса. Първоинстанционният
съд е приел за безспорно доказан факта на подаване от страна на подс.Ж. на носените
от нея документи на св. С. – в тази вр. съдът с основание се е позовал на
пълната еднопосочност и припокриване в показанията на свидетелите С. и С., кореспондиращи
и на обясненията на подс. Ж., дадени в хода на първоинстанционното съдебното
следствие и с тези доводи Апелативният съд напълно се солидализира.Изключение
правят показанията на св.Желев, който описва съвсем различни обстоятелства (а
именно че той лично подава документите на св.С.), но в тази вр. съдът ще изложи
моитиви по-долу в съдебния акт.За прецизност и изчерпателност на настоящото изложение,
не може да не се отбележат и обясненията на подсъдимата, дадени в качеството й
на обвинено лице и приобщени към доказателствената съвкупност на осн.чл. 279 ал.2
вр.ал.1 т.3 НПК (т.2 л.166-л.168) едва в хода на въззивното съдебно следствие,
в които обяснения тя изразява липсата си на спомен относно самоличността на
лицето, на което предоставя за проверка документите на съпруга й, но в тази вр.
и по настоящото дело внася с категоричност уточнението, че подава документите
на полицейския служител, който „не ми беше познат“, а тя познава св.С. от преди
датата 30.06.12г., но не и св.С., респ. отново е налице препратка към личността
на последния от двамата горепосочени свидетели.
Видно от събраните и правилно анализирани
от СНС доказателства, след факта на предоставяне на документите поведението на
св.Ж. ескалира във вербална и физическа агресия.Според св.С., именно горният
факт провокира последващите действия на св.Желев и в тази насока той излага
определени свои лични изводи и умозаключения („лично аз смятам, че той съжали …
правя този извод …“ – л.50 гръб от н.о.х.д. № 3074/18г.), които изводи поради
тези си характеристики, не се оценяват за свидетелски показания по см. на
чл.117 НПК и не се ползват от решаващия съд за годна доказателствена основа.Правилно
е установено и обстоятелството, че първоначалната ескалацията в поведението на
св. Желев се изразява само в определена вербална агресия, като в тази насока
изложените мотиви към проверявания съдебен акт следва да бъдат разширени.Следва
изрично да се подчертае, че нито един от свидетелите С. и С. не могат да
цитират с точност изречените изрази, но въпреки това дават ориентир за тяхната
насоченост – св.С. твърди „имаше някакви реплики … не се сещам в момента дали
имаше „келеш“ или „ей момченце, какво правиш“ (л.50 гръб) и липсата на
конкретизация на изразите води до невъзможност за квалификацията им, като
обидни такива, но наличието на ориентир за тяхната насоченост, наред с
доказаните физически действия е достатъчна за изграждане на извод за
обективираната агресия.
Както вече бе посочено по-горе,
всеки един от двамата горепосочени свидетели описва точното им местонахождение на пътното
платно „по-вдясно до колите“ и в по-голяма близост до микробуса към момента на пристигане на подс.Ж..Всеки един от
двамата свидетели в хода на въззивното съдебно следствие описва и факта на осъществено
след това и то съвместно с участието на всички присъстващи лица придвижване,
съпътствано с определен разговор с подсъдимата, на която е обяснено, че св.Ж. трябва
да бъде тестван за алкохол и за целта трябва да го откарат в полицейското
управление, тъй като на място не притежават дрегер. Доколкото показанията за
обективирани действия по придвижване в хода на проверката са описани от
свидетелите С. и С. едва по настоящото дело, то обяснимо тези доказателства не
са обсъждани от първостепенния съд.От друга страна фактът на внасяне от
свидетелите на допълнителни сведения не се приема от въззивния съд за такъв,
водещ до тяхното дискредитиране, тъй като хипотезата на възникване на
допълнителен спомен в течение на времето не е житейски изключена и тъй като
даденото описание на тези допълнителни обстоятелства не води до коренна промяна
на фактическата обстановка, а се дължи на проведения по-подробен разпит на
самите свидетели.В тази насока веднага правят впечатление детайлните показания
на св.С., който прави разграничението „когато Ж. дойде, всички бяхме отвън, до
буса, а не до патрулния автомобил.Близо до патрулния автомобил бяхме, когато Ж.
удари С.“ и тези факти са нееднократно заявени, респ. наблюдава се една
последователност в свидетелските показания, носещи информация за придвижване;
„имаше преместване към патрулния автомобил … и Желев се движеше, правеше
някакви крачки на ляво и на дясно и ние постепенно се движехме“, като в тази
насока самият свидетел изразява известна несигурност („май така беше“).Тази
несигурност не се приема за решаваща, доколкото горните фактически твърдения
намират опора и в показанията на св.С., дадени пред въззивната инстанция, респ.
налице са два отделни доказателствени източника, съдържащи едно и също
обстоятелство, като даденото от свидетелите С. и С. описание на реализираните
събития е резултат от техните лични и непосредствени възприятия и поради това
съдът приема същото за правдиво и достоверно.В допълнение следва да се
подчертае, че касателно факта на задържане на св.Желев в близост до служебния
полицейски автомобил не се спори от страна на защитата и този факт се съдържа и
в показанията на свидетелите К., Д., Ж. и в обясненията на подсъдимата и именно
този факт се явява красноречив показател в подкрепа на извода за извършено
придвижване от първоначалното им местоположение, но за такова не се приема
дясната предна част на буса, както се твърди от св.Ж. и от самата подсъдима.
С основание първата инстанция дава
вяра на събраните доказателства досежно факта на нанесен от св.Ж. удар в
областта на гърдите на св. С., като е изложен коментар на приобщената
доказателствена информация досежно конкретното местонахождение и конкретното
разположение на всички присъстващи лица, включая и това на подс. Ж..За тези
значими за процесния спор обстоятелства и по-точно само за конкретното
местонахождение на лицата в момента на удара настоящият въззивен съдебен състав
при самостоятелен прочит и анализ на всички събрани от основния съд
доказателства и на доказателствата, събрани в хода на проведеното въззивно
съдебно следствие, приема за установена по-различна фактология.Според първоинстанционния
съд, към момента на удара всички присъстващи
лица, а именно подс.Ж. и свидетелите Ж., С. и С. са разположени в пространството между буса и паркиралия
зад него полицейския
автомобил в предната му дясна част, наредени на около една ръка разстояние един от друг в полукръг в
поредност св.С., св.Ж., подс.Ж. и св.С.. Според
АСНС, на база на събраните гласни доказателства се налага фактическия извод, че
към момента на удара свидетелите С. и Ж. и подс.Ж. се намират на тротоара в близост
до предната дясна страна на патрулния автомобил, като тримата са
разположени на около
„една ръка разстояние“ и подсъдимата е обърната с
лице към горните двама свидетели, а св.С. в този момент се намира до предна лява страна
на полицейския автомобил.Тези факти са установими не само от допълнително
проведените разпити на свидетелите С. и С., но и от дадените от тях показания
още пред първостепенния съд – в тази насока св.С., описвайки собственото си
поведение и това на св.Желев и на подсъдимата сочи „бяхме наредени аз, той и
тя, един до друг, на една ръка разстояние“, като подс.Ж. е обърната с лице към
тях, а за своя колега първоначално само твърди, че се намира в близост до
патрулния автомобил, а впоследствие уточнява „колегата … беше отстрани“ и
онагледява местоположението, заявявайки че всичките четири лица „бяхме в нещо,
като полукръг“; от своя страна още пред
СНС св. С. твърди, че към момента на удара той лично се намира до шофьорското
място на служебния автомобил (което кореспондира с показанията на св. С. за
местоположението му „отстрани“), а останали три лица се намират от другата
страна на това превозно средство, в предната част на автомобила до преден десен
калник и на тротоара.На база на това описание и ползваната терминология
(напр.св.С. твърди „бяхме застанали …“) съдът гради извод за статичност на
фактическата обстановка, респ. ударът не е нанесен в движение (както се твърди
от св.Желев и от подс.Ж.), а след като лицата спират на горепосоченото място и
този факт в проведеното въззивно съдебно следствие е директно заявен от св.С..
Относно обстоятелството на нанесен
удар първоинстанционният съд е изяснил и доказателствено аргументирал извода си
относно механизма и начина на осъществяване на самото физическо съприкосновение,
а именно св.Ж. придърпва св.С. и
непосредствено след това му нанася с юмрук удар
в областта на гърдите и
рамото.Досежно този факт коректно и правилно
са оценени еднопосочните показания на свидетелите С., С., К. и Д. и
кореспондиращите им писмени доказателства, в частност АУАН № 36/30.06.12г. и НП
№ 36/05.07.12г. Апелативният съд напълно споделя и извода, че
действително
свидетелите Д. и К. не са преки свидетели очевидци на процесния удар, но техните показания, като производни доказателства, служат за проверка на достоверността на първичните доказателства, в случая на показанията
на свидетелите С. и С..При обсъждане на доказателствата за действията на
св.Ж. по нанесен удар спрямо св.С. въззивният съд отдава решаващо значение на
начина на нанасяне на удара, а именно касае за придърпване и последващ удар,
респ. налице са няколко отделни акта, няколко отделни движения (по придърпване
и по удряне и то с юмрук), поради което не дава вяра на дадените от подсъдимата
обяснения за извършено от св.Ж. само „ръкомахане“ - подсъдимата признава за своето
местоположение в непосредствена близост до свидетелите С. и Ж., което се приема
за благоприятстващ фактор за визуалното възприемане на поведението на св.Ж. (а
и показанията на последния носят идентично съдържание); тя признава и
обстоятелството на възприемане на цялостното поведение на своя съпруг,
изразяващо се само в „ръкомахане“ и допуска, че по този начин е възможно
св.Желев да е бутнал полицейския служител, но в случая се касае за две отделни
движения от страна на св.Желев, които не може да бъдат грешно възприети за едно
единствено такова.Допълнително подкрепящо обстоятелство за нанесения удар и
цялостното обективирано от св.Желев поведение се явява и това на постановена осъдителна
Присъда № 75/06.10.14г. по в.н.о.х.д. № 234/14г. по описа на ОС гр.Разград, която
присъда е влязла в законна сила и поради това, съгл. чл.413 НПК се ползва със
задължителна сила, респ. за голяма част от инкриминираните събития въобще е невъзможно
тяхното пререшаване в смисъл различен от постановения с горната присъда.Същата
се ползва със сила на присъдено нещо досежно обстоятелства, имащи значение и за
настоящето производство, а именно, че на 30.06.12г. в гр.Д. св.Ж. е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото – буйство, невъзпитаност, отправяне на псувни,
ругатни, обиди и закани, като деянието е съпроводено със съпротива срещу органи
на властта, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред – Д.С., С.С.,
Й.К. и Д.Д. и четиримата полицаи, като извършеното деяние по своето съдържание
се отличава с изключителен цинизъм и дързост, както и че на същата дата и място
по хулигански подбуди Ж.Ж. е причинил лека телесна повреда по см. на чл.130
ал.2 на полицейски орган св.Д.С. в качеството му на полицай. Във връзка с
последното, следва да бъде отбелязано, че СНС правилно не е кредитирал и
показанията на св. Рачев, приемайки същите за противоречиви и некореспондиращи
с останалите приети за достоверни доказателствени източници.
Видно от събраните и правилно
анализирани от основния съд гласни доказателства, непосредствено след удара
свидетелите С. и С. пристъпват към задържане на св.Ж. и относно този факт е
отчетена пълната еднопосочност в показанията на горните двама свидетели и
подкрепящите ги такива на свидетелите К. и Д., които също разполагат с лични и
непосредствени възприятия за действията на св. Ж. в този момент.Кореспондиращите
показания на четиримата полицейски служители съдържат идентична доказателствена
информация за начина и мястото на поставяне на белезници на св.Ж. и за обективираната
в този момент реакция от страна на подс.Ж. – всеки един самостоятелно описва
този процес и оказаната от св.Ж. съпротива, налагаща приложение на физическа
сила и посредством „дърпане“, провлачване и събаряне на земята успяват да му
сложат белезници, като самото „боричкане“ завършва на задния капак на патрулния автомобил; всеки един от четиримата свидетели е категоричен, че
подс.Ж. се намира на „5-6 крачки от патрулния автомобил“, възприема горните
действия и им заявява, че нямат право да задържат съпруга й.По делото
категорично е изяснен и факта на последващо въвеждане на св.Ж. в полицейския
автомобил и в тази насока събраните гласни доказателства са съвсем схематични -
свидетелите С., С., Д. и К. само и единствено сочат горното обстоятелство, но
показанията им не носят съдържание за отправено към св.Ж. предупреждение за
влизане в патрулния автомобил и за обективиран от него отказ за изпълнение на
това предупреждение.В същото време горните четирима свидетели навеждат подробни данни за поведението на св.Ж.,
реализирано вътре в патрулния автомобил и на територията на самото РПУ, които
обаче данни не касаят предмета на доказване, тъй като не са включени в
инкриминираните изрази, предмет на процесното престъпление, и поради това АСНС
приема за излишно да обсъжда същите и да коментира в тази вр. мотивите на първостепенния
съд.Необходимо е обаче да се подчертае, че разказвайки за събитията, реализирани
непосредствено след поставяне на белезниците и преди въвеждане на св.Желев в
полицейския автомобил само и единствено св. Драгнев излага твърдения за неговото
поведението, изразено в осъществени определени „резки движения“ и отправяни
„заплахи“, като тези твърдения са неподкрепени от останалите разпитани
свидетели, лишени са от нужната конкретизация и поради това, се приемат за
субективни такива.Тук отново следва да се посочи факта на постановена и влязла
в законна сила осъдителна присъда по отношение на св.Ж. за извършено
престъпление по чл.325 ал.2 вр.ал.1 НК, която присъда съгл. чл.413 НПК е
задължителна такава и настоящият съд не разполага с компетентност да пререшава
основните факти по същата, но обстоятелството на отправяне на определени
„реплики“ или дори „заплахи“ е извън обективните параметри на тази присъда, в
която имената на свидетелите К. и Д. се сочат само за лица, част от орган на
власт, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред и оказана им
съпротива при осъществяване на деянието по извършване на непристойни действия;
респ. няма доказателства за адресиране на определени реплики към дошлите в
последствие свидетели К. и Д..В тази вр. в мотивите към проверявания съдебен
акт липсва детайлен доказателствен анализ, а същият е наложителен доколкото
вмененото на подс.Ж. престъпление по чл.290 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК включва и
изразите „То нямаше никакво
предупреждение, как да откаже?" (да влезе в полицейския автомобил) и „Не е
отправял никакви реплики." (към полицейските служители, които в
последствие са пристигнали на мястото на инцидента).Т.е. с оглед на
горното, АСНС приема за доказателствено неподкрепено процесното престъпление в
тази му част.
Касателно обаче конкретните
възприятия на подс.Ж. за реализираните събития, свързани с нанесения удар и с
обективираното от св.Ж. непристойно поведение е необходимо да се анализират
допълнително определени детайли, убегнали от вниманието на първостепенния съд;
по-точно тези детайли са отразени в изготвените мотиви, но много лаконично и
без нужния подробен доказателствен анализ.Тук се имат предвид останалите
обективни параметри в поведението на св.Желев, извън действията по отправена
вербална и физическа агресия.Свидетелите С. и С. единодушно твърдят, че св.Ж. ръкомаха и активно жестикулира
по време на проверката (идентични факти се заявяват и от самата подсъдима),
като съобразно дадените от тях показания, съдържащи както горното твърдение,
така и описание на нанесения удар, се заключава, че същите правят разграничение
между удара и жестикулациите, което изрично следва да се подчертае, тъй като в
дадените от подсъдимата обяснения се съдържа само и единствено изложение на факта
за жестикулиране, но не и този на нанесен удар.Необходимо е също така изрично
да се отбележат и доказателствата, в частност показанията на свидетелите С. и С.
и кореспондиращите им писмени доказателства, а именно АУАН № 36/30.06.12г. и НП
№ 36/05.07.12г. досежно отправено към св.Ж. устно разпореждане за оказване на
съдействие, за преустановяване на действия по жестикулиране и „да не прави
резки движения с ръце и тяло“.Т.е. налице са няколко отделни доказателствени
източника за идентично фактическо обстоятелство, поради което АСНС приема
същото за безспорно доказано.Следва изрично да се отбележи, че касателно
момента на отправяне на горното разпореждане показания дава само св.С. и то в хода
на проведеното въззивно съдебно следствие – поради изминалия значителен времеви
период от датата на реализираните събития, свидетелят не уточнява точен момент,
но въпреки това дава определен времеви ориентир, заявявайки с категоричност
„беше преди да му сложим белезниците“.Имайки предвид както тези показания и
факта на изготвен в последствие АУАН и НП, така и обстоятелството, че съобразно
събрания доказателствен материал, не се установява злоупотреба или превишаване
на права от полицейските служители С. и С. по време на проверката, то се заключава,
че самото устно разпореждане действително е отправено в момент преди поставяне
на белезниците на св.Желев, като последният въпреки това не изпълнява същото,
продължава да извършва действия с горните обективни параметри и това води до
ангажиране на неговата административно-наказателна отговорност.Целият този
доказателствен коментар се приема за наложителен, тъй като в случая се касае за
един процес, за една верига от събития, включваща на първо място обективираното
агресивно поведение на св.Ж., на второ място отправеното полицейско
разпореждане и на трето място последващото неизпълнение и продължаващо
поведение по възпрепятстване на проверката.Този извод намира косвена подкрепа и
в заявения от свидетелите К. и Д. факт на получен от тях сигнал с искане за съдействие,
тъй като проверяваното лице „буйства“ и „оказва съпротива“, респ. не се касае
за инцидентно и епизодично поведение на св.Желев.В този контекст и доколкото
подс.Ж., съобразно събраните гласни доказателства, през цялото време съпровожда
св.Ж. (което и тя самата не отрича в дадените обяснения), то се заключава, че
тя възприема цялостното поведение на своя съпруг.Нещо повече – описвайки
поведението на св.Ж., в първоинстанционното производство св. С. твърди „не
седеше тихо, кротко и спокойно“, а по настоящото въззивно дело св.С. е
по-директен в своя изказ и заявява „Ж. … викаше на висок глас“, като дори и
самата подсъдима обяснява, че св. Ж. „има по-висок тембър“ (л.206 гръб от
н.о.х.д.№ 3074/18г.).Т.е. налице са еднопосочни доказателства за говорене на
висок глас от страна на св.Желев, като проверката се извършва рано сутрин при
липса на други движещи се в близост превозни средства и при липса на други
хора, които обстоятелства в своята целокупност предразполагат слуховото
възприемане на изречените от св.Ж. думи от всички присъстващи лица и този факт
е съзнаван от страна на самата подсъдима, видно от цитираните й по-горе
обяснения.АСНС намира за необходими тези изрични доказателствени и фактически
уточнения, останали извън вниманието на основния съд, тъй като в
инкриминираните изрази е включен и този, че св.С. „нито една от репликите не е чул“.
Според въззивната инстанция,
правилно СНС е приел за частично недостоверни показанията на св.Ж. и
обясненията на подс.Ж. и то в частта относно спорните по делото фактически
положения – не са
кредитирани показанията
на св.Ж. и
обясненията на подсъдимата досежно
твърдението
им, че последната не се е представила със заеманата от нея длъжност, че св.С. не е бил при тях и не е възприел разменените
между тях реплики и удар и че св.Ж. не е проявил по време
на проверката агресивно поведение, като в тази насока основният съд правилно се
е позовал на еднозначните показания на свидетелите С., С., К. и Д. и на
приобщените писмени доказателства.В допълнение и в подкрепа на извода за
недостоверност на показанията на св.Желев и обясненията на подс.Ж. АСНС намира
за нужно да подчертае определени части от техните изявления, които при
направена съпоставка драстично се различават.Т.напр. св.Ж. твърди пред
първоинстанционния съд, че при идването си на мястото на проверката подсъдимата
дава носените документи на него самия, а той вече ги предоставя на св.С.;
твърди също така и факта, че в момента на неговото задържане подс.Ж. се намира
до лявата страна на буса.В тази насока обясненията на подс.Ж. носят различна
фактическа информация – заявява факта на предоставяне на документите на св.С.
(а не на своя съпруг) и заявява, че в момента на задържане на св.Желев се
намира в пространството между полицейския автомобил и буса непосредствено до
самия тротоар.Т.е. констатира се несъответствие в горните гласни доказателства,
което несъответствие, наред с противоречието им с останалите гласни
доказателства по делото (коментирано по-горе в съдебния акт) подсилва извода за
недостоверност и липса на правдивост.
Въззивната инстанция приема за
правилна и направената от основния съд проверка на събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по обазуваното ДП и
предявени на процесните страни в хода на съдебното следствие на осн. чл.283 НПК.
В кръга на писмените доказателства са включени редица документи, между които
утвърден седмичен наряд за възложеното на свидетелите С. и С. дежурство на
29./30.06.12г., талон и протокол от същата дата за медицинско изследване на
св.Ж., АУАН с №№ 757/30.06.12г. и 36/30.06.12г., НП с №№ 757/24.07.12г. и
36/05.07.12г. и докладни записки, като всички тези документи са в корелация с
показанията на свидетелите С. и С. досежно обективираното от св.Ж. поведение. В
хода на проведеното въззивно съдебно следствие са приобщени и допълнителни
писмени доказателства – справка от ОДМВР гр.Д. с изрично вписани данни за
предоставени към датата 30.06.12г. за ползване на полицейските служители преносими
радиостанции, като тези данни напълно кореспондират с показанията на двамата
основни свидетели С. и С..Относно дадените от подс.Ж. показания, в качеството й
на свидетел по ДП № ЗМ-В-228/12г. по описа на ОД МВР – Р., по НОХД № 1972/12г.
по описа на РС-Д. и по адм.дело № 4203/12г. по описа на Адм.съд – В. и тяхното
съдържание с основание са кредитирани и изготвените за целта протоколи,
отразяващи проведения разпит, с мотив за наличие на доказателствена годност,
тъй като самите протоколи са съставени по установения ред и форма.Нещо повече –
самата подсъдима не оспорва обстоятелството на дадени показания със съдържание,
вписано в изготвените протоколи.
За прецизност на настоящото
изложение АСНС подчертава, че правилно първостепенния съд е изключил от доказателствената
съвкупност и не е отчел при изграждане на своите фактически и правни изводи
доказателствения материал, приложен по НОХД № 5048/16г. по описа на СГС, тъй
като същият е събран в нарушение на процесуалните правила и е лишен от
доказателствена стойност.Въпреки това обаче и в хода на съдебното следствие
пред СНС са предявени на свидетелите С. и С. материали от това дело, което
действие е в противоречие с горния правилен извод на първостепенния съд – в
случая се касае за схеми, които действително са изготвени от самите свидетели в
хода на разпита им пред СГС, но предопределящо се явява обстоятелството на
изготвяне на схемите по искане и пред състав на СГС, който състав съгл.
отменителното Решение на АС – София по в.н.о.х.д.№ 116/18г. е приет за
незаконен такъв, респ. тези доказателства не са събрани от компетентен
орган.Този пропуск обаче на първостепенния съд не се оценява за съществен
такъв, а видно дори и от самите мотиви към проверяваната присъда, така
предявените схеми въобще не са обсъждани и не са взети предвид при формиране на
крайния извод.В този смисъл и наведените във въззивната жалба аргументи за
допуснати нарушения при оценката на доказателствата, в частност необсъждане на
очевидното противоречие в схемите на свидетелите, се приемат от настоящия съд
за неоснователни такива.
По доводите на защитата:
В по-голямата си част изложените
във въззивната жалба възражения се отнасят до дейността на основния съд по
анализ и оценка на събрания доказателствен материал и в тази вр. касаят
обосноваността на атакуваната присъда, като частично АСНС е дал отговор на
някои от тези възражения по-горе в съдебния акт и е излишно тяхното
преповтаряне.Тук отново следва да се отбележи, че защитата отправя укор към
първоинстанционния съд за липса на подробен доказателствен анализ на
показанията на свидетелите С. и С., като въззивната инстанция нееднократно вече
отбеляза констатацията си за наличие на известна правота в горното възражение,
но същото не се оценява за самостоятелно основание за отмяна на постановената
присъда.Според изложените защитни аргументи, показанията на свидетелите С. и С.
са противоречиви (без да се влага конкретизация за конкретни показания и
конкретни факти), като въпреки това съдът ги е кредитирал с доверие.Видно от
всичко гореизложено, действително се установяват определени несъответствия в
съдържанието на тези доказателствени източници (напр. относно момента на
отправено от св.С. искане за оказване на съдействие от друг полицейски екип),
като в тази насока АСНС изложи по-горе подробни съображения.За една значителна
част от описаните от горните двама свидетели факти в случая не се установява
съществено противоречие, а по-скоро известно разминаване в детайлите (напр.
относно изрично сочения от св.С. факт, че към момента на пристигане на
подсъдимата както той, така и свидетелите Ж. и С. се намират на улицата до
лявата страна на буса, а св.С. твърди, че към този момент се намират „по-скоро“
до задната част на буса, но отново заявява факта, че са ситуирани на улицата),
респ. действително се касае за разминаване в детайлите, като всяко едно подобно
разминаване е изрично отбелязано от настоящия съд и са изложени по-горе
подробни съображения какво точно се приема за доказано.Защитата приема за
вътрешно противоречиви показанията на св.С. относно обстоятелството, свързано с
начина на представяне на подс.Ж. в първоначалния момент на пристигането й на
мястото на проверката – дори във въззивната жалба се цитират конкретните
показания, като в началото свидетелят само сочи факта на отправен от нея
поздрав с конкретно съдържание, а едва в последствие в хода на разпита добавя и
нов факт, а именно този, че тя се представя за прокурор в ОП. При проследяване
на тези показания, АСНС действително установява твърдяното от защитата
съдържание на коментираните показания, но в случая не може да се говори за
противоречие и то такова, засягащо правно-значими обстоятелства, а по-скоро се
касае за един епизодичен детайл; като дори начина на изложение на дадените
показания е зависим от способността на свидетеля за запаметяване и
възпроизвеждане на факти, а в случая е видно, че първоначално СНС предоставя
възможност на свидетеля за самостоятелно свободно изложение на реализираните
събития, а в последствие едва при задаване на конкретни въпроси от всички
процесни страни се наблюдава по-голяма конкретика и детайлност в свидетелските
показания, поради което горните цитирани във въззивната жалба показания не се
приемат за противоречиви такива.
В допълнение и в контекста на
отправеното възражение за липса на пълен доказателствен коментар следва да се
посочи, че във въззивната жалба се дава пример за неоценени показания на св.С.,
а и такива на св.С., като се цитират показания на тези двама свидетели, дадени
по други наказателни производства.Защитните възражения в този смисъл се приемат
от АСНС за неоснователни такива, тъй като събраните по други наказателни
производства свидетелски показания са лишени от доказателствена годност, а
преценката за доказателствена годност предхожда преценката за достоверност и в
тази насока въззивният съд ее развил подробни съображения по-горе в съдебния
акт.
На следващо място във въззивната
жалба се навежда довод за близките взаимоотношения между св.Ж. и подс.Ж., поради
което последната го познава по-добре в сравнение с полицейските служители и
поради това, тя не възприема поведението му (изразено в ръкомахания,
жестикулиране и висок тембър) за агресия и именно на това са базирани и нейните
показания.Разбира се, коментираните и включени в предмета на доказване по
настоящото дело изрази на подсъдимата в значителна част се дължат и на нейните
субективни възприятия и разбира се, тези субективни възприятия следва да се
отчетат при решаване на процесния спор по същество.В същото време обаче, следва
да се има предвид, че в инкриминираните изрази се съдържат и редица обективни
обстоятелства (напр. относно конкретното местонахождение на всички присъстващи
по време на проверката и по време на удара), за които са без значение субективните
възприятия на подсъдимата.
Т.е. в заключение от горното и в
контекста на изложените защитни аргументи за липса на пълен и обстоен
доказателствен анализ АСНС подчертава, че оценката на първостепенния съд на
доказателствения материал, макар и с известни забележки, почива на стриктното
съблюдаване на процесуалните изисквания и на правилата на формалната логика,
като мотивите към присъдата са ясни и достатъчни за проверка на волята на
първостепенния съд.Съдът е подложил на анализ всички събрани по делото
доказателства и е оценил същите поотделно и при тяхната съпоставка и
взаимовръзка, като една част от новоконстатираните едва от въззивната инстанция
фактически обстоятелства се дължи на извършения повторен разпит на двамата
основни свидетели С. и С..
По настоящото дело се излага и
защитния аргумент за липса на доказаност на вмененото на подс.Ж. престъпление и
в тази вр. се твърди, че обвинението почива само и единствено на
предположения.Тази теза е подробно развита в хода на съдебните прения –
акцентира се на показанията на свидетелите С. и С., като според защитата,
същите притежават спомен за отправените към тях от св.Желев обиди и закани в
момент след въвеждането му в полицейския автомобил и на територията на РУП, но
„нямат ясен спомен кога св.Ж. е използвал по техен адрес нецензурни
думи, обиди и закани и дали това е станало в присъствието на подс.Ж.“.Апелативният
съд не се съгласява с това заключение на защитата – по-горе в настоящия съдебен
акт, в частта на доказателствения анализ на показанията на свидетелите С. и С.
са изложени подробни доводи относно липсата на изрична конкретизация на
изречените от св.Ж. обиди и закани; свидетелите сочат определени изрази, но без
нужната категоричност и това е отчетено от решаващия съд, като е прието, че
тази доказателствена празнота е запълнена от постановената осъдителна Присъда
на РС гр.Д. по НОХД № 1972/12г., потвърдена в частта й относно престъплението
по чл.325 ал.2 вр. ал.1 НК с влязлата в законна сила Присъда № 75/06.10.14г. на
ОС гр. Р..При преценката на горния защитен аргумент обаче прави впечатление
поставянето на акцент не въобще върху факта на изречени от св.Желев обиди и закани,
а на обстоятелството кога са изказани същите – в тази насока анализираните
показания на свидетелите С. и С. са напълно еднопосочни и ясно отграничават
времевия момент, а именно в момента на пристигане на подсъдимата и предоставяне
на документите поведението на св.Желев агресира и на мястото на проверката това
поведение продължава до момента на поставяне на белезници и въвеждането му в
полицейския автомобил, като според свидетелите, при реализиране на горните
действия присъства и подс.Ж..Тези факти са намерили отражение в мотивите на
първостепенния съд.Непредубеденият прочит на гласните доказателства дава
основание на въззивната инстанция да се разграничи от тезата на защитата и в
този смисъл да отхвърли, като неоснователни, упреците й към фактическите изводи
на СНС.
Защитата обсъжда подробно и
значимия за настоящото производство въпрос за конкретните възприятия на подс.Ж.
досежно поведението на св.Ж. по нанасяне на удар спрямо св.С. – изразява
становище за липса на събрани категорични доказателства и в тази насока се
позовава на дадените от свидетелите С. и С. показания за ангажираност на
вниманието им върху поведението на св.Желев, а не и върху това на самата
подсъдима.Тук отново съдът препраща към изложените по-горе мотиви, съдържащи
анализ на събраните доказателства и отново подчертава, че приема същите за достатъчни
по обем и категорични по съдържание – видно от доказателствата, св.Ж.
действително жестикулира и ръкомаха по време на проверката; на същия е разпоредено
да преустанови това си поведение и въпреки това, той нанася удар на св. С. и в
случая е значим самия механизъм на причиняване на телесното увреждане,
обективиран посредством два отделни акта (по придърпване и последващо нанасяне
на удар), реализирани при едно статично положение и през цялото време
подсъдимата се намира в близост до него и дори съобразно нейните обяснения,
лично възприема ръкомахането, респ. не се касае за еднократно действие и то
такова, осъществено в динамична обстановка, при която е възможно да не се
проследи всеки акт; конкретната обстановка в случая благоприятства правилното
възприемане на поведението на св.Ж. В случая са налице обективни предпоставки,
позволяващи на подсъдимата да възприеме всяко действие на св.Ж. и съдът приема,
че тя действително възприема цялостното поведение на своя съпруг, тъй като се
намира в близост до него и то леко фронтално (а не зад гърба му), деятелността
е реализирана в светлата част на денонощието и около тях няма други преминаващи
превозни средства или хора.Да, действително подсъдимата в дадените обяснения
отрича факта на възприемане на осъщественото от св.Ж. поведение по нанасяне на
удар, но в мотивите си основният съд е категоричен, че приема тези обяснения за
защитна версия, а не за реални и достоверни факти, позовавайки се на еднозначността
в показанията на свидетелите С. и С., на подкрепящите ги показания на
свидетелите К. и Д. и на приложените писмени доказателства, на която
еднопосочност и взаимовръзка са противопоставими показанията на св.Ж. и обясненията
на подсъдимата, а в допълнение следва да се има предвид и констатираното от
въззивния съд несъответствие и противоречие в тези доказателствени източници за
определени факти, изложени по-горе. Наред с горното, следва да се има предвид,
че фактът на обективирано агресивно поведение от страна на св.Желев (вербално и
физически) косвено се извлича и от изготвения непосредствено след това
медицински протокол №
181 с изрично вписани данни за проявена агресия и на
територията на болничното заведение и от обстоятелството на пристигане на втори
полицейски екип на мястото на проверката в изпълнение на сигнал за оказване на
съдействие, поради „съпротива и буйство“, като относно този последен факт
логични показания дават полицейските служители, а не и св.Желев и подс.Ж..При
тези съображения правилно обясненията на подсъдимата и показанията на св. Ж. са
оценени за неубедителна защитна позиция, целяща избягване реализирането на
наказателна отговорност.
Т.е. в случая не става
дума за липса на доказателства и за
противоречиво възприети от основния съд факти, а по-скоро се касае за
несъгласие на защитата с доказателствената оценка на СНС.
Във въззивната жалба и в хода на
съдебните прения защитата изразява и довод за липса на съставомерност на
извършеното деяние, тъй като съдържащите се в инкриминираните изрази факти не
са включени в предмета на доказване по трите дела, по които подс.Ж. е
разпитвана в качеството на свидетел.Застъпва се тезата, че следва информацията,
предмет на престъплението по чл.290 НК, да е съотносима към предмета на
доказване по делото, в рамките на което се дават лъжливите показания, а фактът
на заявяване на определени странични факти, доколкото нямат значение за
правилното решаване на делото, не покрива от обективна страна състава на
процесното престъпление.В тази вр. в касационната жалба (доколкото защитата
препраща към същата в хода на въззивното производство) е цитирана изобилна
съдебна практика.Настоящият съдебен състав напълно споделя горните съображения,
застъпващи по същество правилния извод за съставомерност на деянието по чл.290 НК. Необходимо е обаче да се отчете, че както правната доктрина, така и
константната съдебна практика визира две отделни категории факти, при които е
допустимо осъществяване на престъпния състав по чл.290 НК и тези две отделни
категории дори са изрично посочени от защитата, но не са правилно оценени –
става дума от една страна за факти, включени в предмета на доказване съгл.
чл.102 НПК в рамките на наказателното производство, по което е разпитан
съответния свидетел, а от друга страна става дума за факти, значими за
правилното решаване на спора по това производство, респ. в тази втора група се
включват всички т.нар. контролни факти, значими при преценката за достоверност.В
този смисъл и в конкретния случай действително фактите на нанесен удар от
св.Желев спрямо св.С. и на извършени от св.Ж. хулигански действия с посочените
в постановената и влязла в законна сила присъда обективни параметри са включени
в предмета на доказване, изследван по НОХД № 1972/12г. съответно за
престъплението по чл.131 ал.2 вр.ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.2 НК и по чл.325 ал.2
вр.ал.1 НК, но също така фактите, свързани с конкретното местоположение на всички
присъствали лица (в това число и св.С.) се явяват обстоятелства, пряко свързани
и съотносими към дължимата преценка за достоверност на техните показания и
изявлението им за значими обстоятелства, респ. фактите за конкретното
местоположение на свидетелите по време на извършване на горните две
престъпления се явяват странични такива, с оглед нормата на чл.102 НПК, но тези
факти имат значение за
правилното решаване на делото.
На последно място настоящият
съдебен състав подчертава, че както при проведеното първоначално въззивно
производство (по в.н.о.х.д. № 230/19г.), така и пред ВКС защитата отправя
възражение за липса на компетентност по см. на чл.411в ал.1 НПК на прокурора при
СП, изготвил процесния обвинителен акт, което възражение обаче не се подновява
и не се поддържа по настоящото дело.Въпреки това, съдът е длъжен служебно да
извърши проверка за наличие на специалната компетентност на съответния
разследващ орган и в тази вр. и с оглед приобщените доказателства,
удостоверяващи факта на командироване на прокурор Б. Т. в СП към момента на
изготвяне на процесния ОА, се гради извод за спазване на императивните
процесуални изисквания.
На последно място в
доказателствения анализ АСНС обръща внимание,
че на стр.222 в мотивите на основния съд и при
описание на деянието,
осъществено пред Административен съд – гр.В са цитирани инкриминираните реплики, изказани от подсъдимата във
връзка с деянието, осъществено пред РС – Д. Това несъответствие, допуснато
от страна на контролираната инстанция, независимо
че не е изтъкнато от защитата (нито в депозираната въззивна жалба, нито в хода
на съдебните прения) като порок на съдения акт, настоящият състав го отбелязва и подчертава, че приема за техническа грешка, тъй
като в
останалите части на ревизирания акт правилно са посочени инкриминираните фрази
и анализът, а и правните изводи на СНС,
касателно същите са ясни, последователни и непротиворечиви и като такива не
оставят съмнения за волята на първостепенния съд и за възприетата от същия
фактическа обстановка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
АСНС приема, че законосъобразно
първостепенният съд е признал подс.Р.Ж. за ВИНОВНА
по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.290 ал.1 вр. чл.26
ал.1 НК, макар неоснователно да е включил в обхвата на същото всички
инкриминирани изрази.
В изготвените към постановената
присъда мотиви са изложени подробни и по същество правилни теоретични мотиви
относно същността, обективните и субективни характеристики на процесното
престъпление, които е излишно да се преповтарят в настоящия съдебен акт.
По изискуемия съгл. чл.303 ал.2 НПК
несъмнен начин се доказа, че подс.Р.Ж. в периода
31.10.2012г. - 04.06.2013г. в гр. Разград, гр. В и гр.Д при условията на продължавано престъпление с три
деяния, които осъществяват по отделно състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, пред съд (РС Д и Адм.съд – В) и пред друг надлежен орган на властта (разследващ
полицай Зорница Цветкова, водещ разследването по ДП № ЗМ - В-228/12г. по описа
на ОДМВР - гр. Разград), като свидетел устно и съзнателно е потвърдила
неистина.
Доказано е обстоятелството на
притежание от страна на подсъдимата на качеството на свидетел по ДП № ЗМ –
В-228/12г. по описа на ОДМВР гр.Р, по адм.д.№ 4203/12г. по описа на Адм.съд гр.В
и по НОХД № 1972/12г. по описа на РС гр.Д.Събрани са категорични доказателства
и касателно инкримирания времеви период и инкриминираното място, като тези
обективни съставомерни елементи се извличат от приобщените към доказателствената
съвкупност протоколи от проведените в хода на описаните съдебни производства и
досъдебното такова процесуални действия, а именно разпити.Видно от тези
протоколи, преди отпочване на разпитите по всяко едно от трите горепосочени
дела подсъдимата е предупредена за отговорността по чл.290 ал.1 НК и са й
разяснени процесуалните й права, включая и правото по чл.119 НПК да откаже да
даде показания, поради факта, че е съпруга на св.Ж., но същата отказва да се възползва
от предвидената законова привилегия и дава показания и посредством същите
реализира изпълнителното деяние по потвърждаване на неистина.
Пред разследващ полицай Зорница
Цветкова в хода на ДП № ЗМ - В-228/12г. по описа на ОДМВР - гр.Р., водено срещу
съпруга й Ж.Ж. подсъдимата заявява категорично обстоятелствата:
„... когато отидох на място,
единият полицай, на когото подадох документите, бе пред микробуса на съпруга
ми, заедно с него, а полицейската кола беше спряна зад микробуса, а другият
полицай беше от другата страна на микробуса, не беше при нас при този
разговор“,
„Категорично заявявам, че другият
полицай не е присъствал на тези разговори, които водехме с този първия полицай“
и
„Мъжът ми не е оказвал никаква
съпротива на полицаите“;
Подсъдимата е автор на тези показания,
съдържащи три отделни изявления и същите представляват неистина.Първите две
изявление по своята същност касаят местоположението на двамата полицейски
служители по време на проверката и по време на проведения при пристигането на
подсъдимата разговор, а третото изявление касае обективираното от св.Желев
поведение и доколкото липсва изрично уточнение на времевия момент, то съдът
приема, че се касае за поведението на това лице по време на цялата проверка, но
след пристигане на подсъдимата.Съобразно събраните по делото и подробно
обсъдени по-горе гласни доказателства, в нито един момент от извършване на
проверката присъстващите лица не се намират пред микробуса, както твърди подс.Ж..Подобен
факт се съдържа само в нейните обяснения и в показанията на св.Ж., оценени с
основание от СНС за неубедителна защитна позиция; а местоположението на лицата
се явява важен значим факт, пряко съотносим към обективността на техните
възприятия, а от там и към достоверността на дадените от тях показания в
наказателното производство срещу св...Доказано е, че в момента на пристигане на
подс.Ж. на мястото на проверката и тримата свидетели С., С. и Ж. се намират на
пътното платно в близост до буса, като подсъдимата поздравява полицейските
служители с израза „Здравейте колеги“, насочен и към двамата.Т.е. тя визуално
възприема горния факт, показател за което е отправения общ поздрав и към
двамата полицейски служители.Безспорно е доказано и обстоятелството на проведен
в последствие разговор между горните лица и с участие на подсъдимата, която
отправя въпрос и към двамата полицейски служители дали е възможно да отведе
съпруга си, без последствия, като последните й разясняват, че проверката трябва
да приключи и следва св.Ж. да бъде тестван за алкохол.Проведените разговори са
с подобно съдържание и според събраните гласни доказателства, на същите
присъства и дори взема активно участие и св.С. – в тази насока неговите
показания са категорични; съдържат изрично този факт и дори пояснението, че към
този момент св.С. „беше млад служител и аз … един вид го обучавах“, респ. св.С.
не само заявява обстоятелството на присъствие и участие в проведените
разговори, но също така дава и логично обяснение за същия. Действително в
определен момент в течение на проверката св.С. се измества от първоначалното си
място и отива до патрулния автомобил (но дори и тогава не остава „от другата
страна на микробуса“, както твърди подсъдимата по време на разпита й), но това
е само един епизодичен детайл, а видно от словесната формулировка на инкриминираните
изрази, подсъдимата визира цялостното времево протичане на проверката.
Третото изявление, включено в горните
инкриминирани изрази, съдържа отрицателния факт на липса на оказана „съпротива“
от страна на св.Ж., като отново словесната формулировка позволява изграждане на
извод, че вложеното от подсъдимата съдържание касае поведението на св.Ж. през
цялата проверка.В случая съобразно доказателствата, полицейските служители
отправят искане към св.Ж. за извършване на проба за алкохол с техническо
средство, като за целта св.Ж. трябва да ги придружи до сградата на РПУ, а в
последствие му отправят и разпореждане за преустановяване извършването на
„резки движения с ръце и тяло“.Нито едно от тези искания не е изпълнено от
страна на св. Ж. и докато първото от тях не е императивно такова, доколкото е
възможен отказ за проба за алкохол (което се извежда от регламента на Здв.П,
предвиждащ ангажиране на административно-наказателна отговорност при отказ), то
изпълнението на полицейско разпореждане не е обвързано от волята и желанието на
съответното лице.Поведението на св. Ж. по неизпълнение на даденото от
свидетелите С. и С. разпореждане носи характеристиките на съпротива, а именно
представлява спънка, реакция и дейност, насочена против друга такава (в случая
тази на полицейските служители).Тук отново следва да се посочи, че горните
съпротивителни действия не са еднократни такива – касае се за процес, за верига
от взаимообвързани действия, включващи първоначално извършените от св.Ж. „резки
движения“, отправено разпореждане за преустановяване и последващо подновяване
на тези действия, които по същността си са вид противодействие на даденото
полицейско разпореждане и поради това, се окачествяват за съпротива.Наличието
на подобна верига от действия презумират чисто във времеви аспект извършването
им в един период от време, а не в кратък момент и като се имат предвид
доказаните факти на присъствие на подсъдимата в близост до своя съпруг през
цялото време и другите съпътстващи ситуацията обективни условия (светло време и
липса на странични отклоняващи вниманието фактори), то се заключава, че самата
подсъдима възприема факта на оказана от св.Ж. съпротива, а по време на разпита
пред разследващия полицай заявява противното, респ. заявява неистина.Нещо
повече – тя самата в обясненията си признава факта на лично възприемане на
„ръкомахане“ и то в близост до св.С., като именно подобно поведение е
разпоредено на св.Ж. да преустанови.
Видно от доказателствата, съпротива
е оказана от св.Ж. и по време на неговото задържане – в тази вр. показанията на
свидетелите С., С., К. и Д. са напълно еднопосочни, като заявените от тях данни
за „бутане, дърпане и провлачване“ са косвен обективен показател за това.Значим
за настоящото производство е фактът, че през цялото време подс.Ж. се намира в
близост и лично възприема горната обстановка, която отново не е еднократен акт,
а съобразно даденото от свидетелите описание, представлява една
по-продължителна деятелност, извършена в благоприятстващи за зрителното
възприятие обективни условия.Дори самата словесна реакция на подсъдимата,
заявяваща на полицейските служители, че нямат право да задържат съпруга й, е
показател за възприемане на горните действия – фактът, че и дошлите в по-късен
момент свидетели К. и Д. чуват горните реплики на подсъдимата и към този момент
свидетелите С. и С. вече правят опити да поставят белезници на св.Ж.,
позволяват изграждане на извод, че към момента на изричане на горните думи
съпротивата от страна на св.Ж. вече е факт, вниманието на подсъдимата е
насочена към него и тя възприема общите им и взаимни действия по „бутане и
дърпане“.
Доказан е по безспорен начин и
факта на извършване от страна на подс.Ж. и на второто престъпно деяние,
включено в продължаваната престъпна дейност, а именно на 22.01.13г. в гр.В. пред
съдия Кремена Данаилова – председател на 29-ти състав, разглеждащ адм.д.№ 4203/12г.,
в хода на съдебното следствие по административното производство, образувано по
жалба на съпруга й Ж.Ж. срещу заповед за задържането му, след разясняване на
отговорността по чл.290 НК и правото по чл.119 НПК, подсъдимата заявява
обстоятелствата:
„През това време другият полицай го
нямаше.... Бяхме само тримата. Полицаят извика другия си колега и двамата се нахвърлиха
отгоре на съпруга ми“;
„Съпругът ми нищо не е направил.
Твърдя, че в мое присъствие не се е държал предизвикателно, за да го
задържат.Като му занесох документите повтаряше, че няма да даде кръвна проба.Тихо,
кротко и спокойно го казваше.“;
Тук отново са налице няколко
отделни изявления.Първото фактическо изявление е свързано с конкретното
местоположение на полицейските служители С. и С. по време на проверката, а
второто изявление носи съдържание за обективирано бездействие от св. Желев
(„нищо не е направил …“) и за изречените от него изрази и то в точно отграничен
момент, а именно в момента на пристигане на подсъдимата („като му занесох документите“).
Досежно първия от двата
горепосочени израза и след цялостно запознаване с изготвения протокол от с.з. от
22.01.13г. (т.2, л.107-л.109 от ДП) се установява, че в съдържащите се в
началото на израза думи „през това време другият полицай го нямаше“ е вложен
смисъл за неговото отсъствие по време на проведения в хода на самата проверка
разговор относно начина на тестване за установяване количеството на алкохол, а
както вече нееднократно се подчерта св.С. се намира в близост до подс.Ж. и свидетелите
С. и Ж. в този момент и дори взема участие в проведения разговор.Т.е. в тази им
част изречените реплики са неистина и поради това, дадените показания се
преценяват за лъжливи такива.
По-горе в настоящия съдебен акт,
въззивният съд подробно анализира показанията на свидетелите С. и С. относно отправеното
от тях искане за извършване на тест за алкохол и прие за доказан факта, че към
момента на пристигане на подс.Ж. искането съдържа параметри само за тестване с
техническо средство, респ. въобще не е обсъждана възможността за тестване чрез
вземане на кръвна проба, която възможност се обсъжда в един по-късен момент.Тук
отново следва да се посочи, че подсъдимата присъства на мястото на проверката и
то в близост до самите свидетели и лично възприема темата на провеждания
разговор (дори самите й инкриминирани думи съдържат признание в този смисъл).
Доколкото в този момент се коментира само и единствено хипотезата за тестване с
техническо средство, то показанията на подс.Ж. пред Административен съд гр.В. в
частта за вземане на кръвна проба и обективиран „тихо, кротко и спокойно“ отказ
от св.Ж. за това се явяват неистински и лъжливи такива.
Касателно третото деяние, включено
в продължаваната престъпна деятелност, реализирано на 04.06.13г. пред състав на
РС – Д., в хода на съдебното следствие по НОХД №1972/12г и след разясняване на правото
по чл.119 НПК и на отговорността по чл.290 ал.1 НК, подсъдимата заявява
категорично обстоятелствата:
„При тази ситуация бях аз, той
(съпругът й) и г-н С.. Другият полицай беше от другата страна на микробуса и не
присъства. Нито една от репликите не е чул. Категорична съм, че го нямаше.“,
„Не, категорично в мое присъствие
не е имало." (реплики на съпруга й към полицейския служител С.). „По-скоро
провокативното поведение беше от страна на полицая...“,
„Не, в мое присъствие не съм чула
никакви реплики. До момента, в който аз бях там, не е имало“,
„Не, не е посягал“ (съпругът й)
„Жестикулираше с ръцете, каза му: „Ти разбра ли, че няма да дам?“, но не го е
удрял. И другият полицай всъщност го нямаше на това място. Ние бяхме само
тримата от дясната страна на микробуса.“,
„То нямаше никакво предупреждение,
как да откаже?" (да влезе в полицейския автомобил),
„Не е отправял никакви
реплики." (към полицейските служители, които в последствие са пристигнали
на мястото на инцидента) и „Не, не съм
видяла да го докосва.“
Тук отново са налице няколко
отделни изявления, като първото от тях касае местоположението на полицейските
служители С. и С. при самата проверка и възможността им за слухово възприятие
на изречените реплики, като в тази насока съдът препраща към вече изложените
по-горе съображения.Т.е. прието е за доказано обстоятелството, че двамата се
намират в близост един до друг през цялото време, изключая един кратък момент
непосредствено преди поставяне на белезниците на св.Ж.; в непосредствена
близост до тях се намира и подс.Ж. и тя дори разговаря с тях, което е показател
за знанието й относно горния факт, предмет на лъжливите й показания.
Второто изявление, включено в
инкриминираните изрази, съдържа отрицателния факт на липса на изречени реплики
от св.Ж. към св. С. (третото изявление носи идентично съдържание) и твърдение
за поведението на последния, квалифицирано от самата подсъдима за
„провокативно“.Предмет на изследване по НОХД № 1972/12г. са непристойни
действия на св.Ж. по см. на чл.325 НК, като обективните параметри на тези
действия са изрично конкретизирани в постановената осъдителна присъда,
включваща и „отправяне на ругатни, псувни, обиди и закани“.Т.е. безспорно е доказан
факта на изречени от св.Ж. реплики към св.С. и то в присъствие на подсъдимата,
като в тази насока се отчитат напълно еднопосочните гласни доказателства за
проявена вербална агресия от св.Ж. едва след пристигане на неговата съпруга на
мястото на проверката.В същото време подсъдимата излага твърдения за конкретно
възприети от нея думи на св.Ж. и дори сочи факта, че той говори на изключително
„висок тембър“, което се преценява за допълнителен благоприятстващ фактор за
възприемане на изречените от него изрази в тяхната цялост.Досежно включеното в
лъжливите показания твърдение за реализирано „провокативно поведение“ от св.С.
съдът отново на база цялостно запознаване с протокола от с.з. на 04.06.13г.
извлича вложените от самата подсъдима обективни параметри – според нея,
провокацията се проявява в „говорене на ти“ и в изразено от св.С. заявление за
транспортиране на съпруга й в болнично заведение за вземане на кръвна проба,
въпреки отказа на последния.Съобразно цялостния доказателствен материал,
горните изложени от подсъдимата факти не отговарят на действителното положение,
тъй като възможността за даване на кръвна проба е обсъдена в един по-късен
момент и св.С. е категоричен „там на място не е ставало въпрос за медицинско
изследване и вземане на кръв“.Доколкото
въобще не е обсъждана възможността за даване на кръвна проба, то е и обективно
невъзможно подсъдимата да възприеме подобни изрази, респ. в тази част на
показанията й съзнателно е вложено определено „въображение“ за несъществуващ
факт, което само по себе си изключва и прави неприложима хипотезата за грешка
във възприятията.
Четвъртото изявление, включено в
инкриминираните лъжливи изрази, касае точен времеви момент и осъщественото
поведението на св.Ж. в този момент по нанасяне на удар спрямо св.С., като са
включени и конкретни териториални елементи, а именно твърди се, че горните две
лица и самата подсъдима се намират „от дясната страна на микробуса“. Според
правилно оценените от първостепенния съд доказателства, всички горепосочени
параметри на това изявление не отговарят на обективната действителност и поради
това, правилно са оценени за неистински такива. В случая безспорно е доказан
факта на нанасяне на удар от св.Ж. на св.С. и в този момент те не се намират от
дясната страна на микробуса. Значимо се явява обстоятелството какво точно
съдържат възприятията на подсъдимата за горните факти и имала ли е обективната
възможност да възприеме същите.Тук следва да се посочи, че не само показанията
на Ж., дадени в качеството й на свидетел по НОХД № 1972/12г., но и дадените по
настоящото производство обяснения носят идентично фактическо съдържание, като
изявлението за местоположение от дясната страна на микробуса изцяло касае
конкретен обективен факт и същият поради тези си изцяло обективни
характеристики, е невъзможно да бъде грешно възприет и се явява неистински
такъв.Тук е необходимо да се отчетат и доказателствените сведения за конкретното
местонахождение на подсъдимата в момента на удара и конкретното разположение на
останалите присъстващи лица – доказано е, че подсъдимата се намира в
непосредствена близост до св.Желев, като те двамата и св.С. са на „около една
ръка разстояние“ и са застанали в полукръг, респ. подсъдимата е разположена странично
на своя съпруг и това й разположение благоприятства визуалните й възприятия,
наред с останалите обективни условия.Отново съдът подчертава, че за
допълнителен фактор, допринасящ за реалното възприемане от страна на
подсъдимата на действията на нейния съпруг се оценява самия механизъм на
причиняване на телесното увреждане, а именно – св.Ж. е статичен, придърпва св.С.
и едва след това му нанася удар, като дори и да има известно отклоняване на
вниманието на подсъдимата (което не се доказа, но се отбелязва за прецизност),
то в случая се касае за една верига от действия и съдът приема, че същите са
възприети от подс.Ж..
В частта на инкриминираните изрази
за последните две изявления, касаещи действията на св.Ж. и насочени към
личността на свидетелите К. и Д. настоящият въззивен съдебен състав приема, че
не са събрани убедителни доказателства – нито един от разпитаните по делото
свидетели не дава описание на поведението на св.Ж., реализирано във времевия
отрязък от момента на поставяне на белезниците до момента на въвеждането му в
полицейския автомобил.Т.е. в тази част обжалваната присъда следва да претърпи
частична ревизи – същата следва да бъде изменена в частта, с която е прието, че
подс.Ж. *** е потвърдила неистина посредством показанията си „То нямаше никакво
предупреждение, как да откаже?" (да влезе в полицейския автомобил) и „Не е
отправял никакви реплики." (към полицейските служители, които в
последствие са пристигнали на мястото на инцидента) и „Не, не съм видяла да го докосва.“.
Първостепенния съд е изложил
правилни правни аргументи относно направената констатация за извършване на
процесната престъпна деятелност в условията на чл.26 ал.1 НК, като е отчетена
конкретиката по делото и е съобразена задължителната съдебна практика – налице
е продължавано престъпление, тъй като трите престъпни деяния са реализирани
през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и
при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Правилни, достатъчни и
аргументирани са мотивите на контролираната инстанция и относно субективната
страна на процесното престъпление.Изграден е извод за наличие на пряк умисъл,
обоснован на база на събраните доказателства касателно конкретното поведение на
подс.Ж., която е предупредена за отговорността по чл.290 ал.1 НК и въпреки това
излага неверни показания, притежавайки съзнание за противообществения характер
на това си поведение, предвиждайки и желаейки настъпването на
общественоопасните последици, насочени към създаване на пречка за разкриване на
обективната истина.
На последно място от правна страна при
преценката за съставомерност на процесните деяния и в отговор на защитните
доводи СНС излага и мотиви за съотносимост на инкриминираните показания към
предмета на доказване.В тази вр. за отправна точка са съобразени данните за
образуваното ДП № ЗМ-В-228/12г. на ОДМВР - гр.Р. и НОХД №1972/12г. по описа на
РС - гр.Д. с вменени на св.Ж. престъпления по чл.131 ал.2 вр. ал.1 т.12 вр.
чл.130 ал.2 НК, по чл.325 ал.2 вр. ал.1 НК и по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК, като инкриминираните
показания на подсъдимата касаят именно фактите по това обвинение – касаят както
елементи от горните престъпни състави (обективните параметри на извършените
хулигански действия и нанесения удар спрямо С.), така и цялостното изясняване
на реализираната фактическа обстановка (присъствие, местоположение и поведение на
всички присъстващи лица), като дадените показания със съдържание, противоречащо
на тези на свидетелите С. и С., цели компрометиране в цялост на депозираната от
последните обстоятелствена информация.Третото дело, по което са дадени
неистински показания, е адм.д. № 4203/12г. с предмет на обжалване Заповед от
30.06.12г. за задържане на св.Ж., поради извършено от него нарушение „след
надлежно предупреждение, съзнателно пречи на надлежен орган да изпълни задължението
си по служба“ – тук приетите за доказани изявления, включени в инкриминираните
изрази по чл.290 ал.1 НК, касаят пряко предмета на изследване (поведението на
св.Желев по съзнателно пречене, изразено в нанесен удар и отправени реплики, и
поведението на полицейските служители по изпълнение за служебните им
задължения, което поведение е квалифицирано от подсъдимата за провокативно).
Подсъдимата Ж. във всяко едно от производствата в приетите за доказани инкриминирани
изявления твърди с категоричност, че съпругът й не се е държал агресивно и
непристойно, което да е дало повод за ангажиране на наказателната му
отговорност и за задържането му с акт на полицейски орган, а както нееднократно
се посочи, именно това установено по безспорен начин, поведение на Ж., е било
предмет на доказване в тези производства. Давайки неистински показания, подс.Ж.
е нарушила предписаните в процесуалния закон свои задължения да отговори точно
и вярно на поставените въпроси и по този създава пречки за законосъобразното
протичане на правораздавателната дейност, осъществявана от съдебните състави и
от разследващия полицай, пред които е потвърдила неистина.
С оглед указанията на ВКС по
отменителното Реш.№ 54/01.07.20г., по-обстойно внимание следва да бъде обърнато
на факта за точното месторазположение на св.С. при проведените разговори между
свидетелите Ж. и С. и при нанесения удар на последния и как този факт се отнася
към претендираното престъпление по чл.290 ал.1 НК. На всяка една от
инкриминираните дати подсъдимата дава показания в тази насока, които показания
са нееднократно цитирани по-горе в съдебния акт. Настоящият въззивен съдебен
състав счита, че даденото от подсъдимата в показанията й обстоятелствено описание
на месторазположението на св. С. имат значение за изясняване на
обстоятелствата, част от предмета на доказване по образуваното срещу св.Ж.
наказателно производство и по проведеното административно такова по негова
жалба.Чрез изявленията си в посочения смисъл подсъдимата пряко цели
дискредитиране показанията на двамата полицейски служители и създаване на
пречки за разкриване на обективната истина, в резултат на което нейният съпруг
да бъде оневинен.Преследваната цел се изразява в депозиране на показания, които
да бъдат кредитирани от съответния решаващ орган и на база на които да бъде
установено, че е налице обективна невъзможност полицай С. да възприема
поведението на св.Ж., проведения разговор и нанесената на св.С. телесна повреда
и в този смисъл да бъде дадена вяра на нейните показания, а не на тези на
полицейските служители. Видно от приложените по настоящото дело обвинителен акт
и мотиви към Присъда № 11/03.09.13г. по НОХД № 1972/12г., както държавното
обвинение, така и съдът са отдали правно значение на възможността на св.С. да
възприема случващите се събития и са го включили като установено от фактическа
страна обстоятелство.Нещо повече - при разглеждане на ВНОХД 234/14г. по описа
на ОС - Разград, по което дело св.Ж. е осъден и за вмененото му престъпление по
чл.131 НК, съдът не се е доверил на показанията на подс. Ж. за установяване на
фактите по делото, а именно за това, че нейният съпруг не е отправял обидни
думи, не е нанасял удар на св.С. и не е оказал съпротива.За съставомерността обаче
на престъплението лъжесвидетелстване е без значение дали органът, пред който са
депозирани изявленията, им се е доверил или не и ползвал ли ги е при решаване
на въпросите по същество на делото и в тази насока съдебната практика е константна.Релевантно
е обаче намерението на подсъдимата, която чрез тези си изявления прави опит за
дискредитиране показанията на св.С. и доказване на факта, че той не е могъл от
сочената от нея позиция въобще да възприеме агресивното поведение на св.Ж. по
отношение на св.С., изразяващо се в отправяне на реплики и нанасяне на удар.
Именно в контекста на горното следва
да се преценява и значимостта на неистинските показания в частта им относно
точното местонахождение на св.С. в проведеното административно производство.Това
е така, тъй като полицейските служители разполагат със специфични правомощия,
регламентирани на законодателно ниво, които правомощия могат да упражняват само
в предвидените от закона случаи, а твърдяното от подс.Ж. във вр. с поведението
на св.Ж. цели да докаже, че той не е предизвикал упражняване на правомощията по
задържане от страна на полицейските служители, а казаното от нея за
месторазположението на полицай С. отново е било насочено към дискредитиране на
неговите показания и на тези на свидетеля С..
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализация на наказанието в мотивите
на СНС са проследими две отделни „стъпки“.На първо място се приема наличие на
изключително смекчаващо обстоятелство, даващо основание за приложение на
нормата на чл.55 ал.1 т.2 б.„б” НК, а именно изтеклият продължителен период от време от извършване
на деянието до приключване на наказателното производство, доколкото
същият не се дължи на виновно поведение на самата подсъдима и поставя под съмнение правото по §.1 на чл.6 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи; изминали са повече от седем години и половина от
последното престъпно деяние, включено в продължаваната престъпна дейност.На второ място първостепенният съд навежда
съображения относно конкретно наложено наказание по вид и срок на изтърпяване и
в тази вр. отново отчита продължителния период на правораздаване по делото,
наред с чистото съдебно минало на подс. Ж., добрите й характеристични данни,
семейно положение и примерното й процесуално поведение, на които множество
смекчаващи обстоятелства е противопоставимо единственото отегчаващо
обстоятелство, изразено в това, че престъплението е реализирано в момент,
когато подсъдимата заема длъжността прокурор.Така приложения от проверявания
съд подход за отделно мотивиране на приложението на чл.55 НК и на вида и срока
на заместващото наказание е принципно правилен.Настоящият съдебен състав приема
за правилно определеното по вид заместващо наказание, а именно „пробация“ с
двете задължителни пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 НК, тъй като
забавеното правосъдие е в нарушение на основния принцип по чл.22 НПК за
разумност на срока при провеждане на наказателното производство и това
обстоятелство е адекватно оценено от първостепенния съд. Константна е съдебната
практика на ВКС, съобразена и с Решенията на ЕСПЧ, че при допуснато нарушение
на сочения принцип, съдът е длъжен да осигури компенсаторно средство и то съответно
на процесното престъпление, като в случая това се явява именно законовия
регламент на чл.55 ал.1 т.2 б.„б“ НК, респ. подаденият по делото протест с
искане за изменение на постановената осъдителна присъда чрез налагане на
по-тежко наказание, а именно Лишаване от свобода, се явява неоснователен такъв,
а явно това е и мнението на участващия по делото прокурор, който в хода на
съдебните прения отправи искане за изменение на присъдата в частта на
наложеното наказание, като само се завиши срока на пробационните мерки от шест
месеца на една година и шест месеца.
Касателно
конкретно определените от първоинстанционния съд времеви параметри на
наказанието пробация въззивният съд приема, че същите, като краен резултат, са
правилно определени и не се налага ревизия на атакуваната присъда.Според АСНС, наложеното
на подс. Ж. наказание за престъплението по чл.290 ал.1 НК се явява справедливо такова.Видно
от мотивите на проверявания съд, наказанието е индивидуализирано при превес на
смекчаващите обстоятелства и в кръга на същите, както се посочи по-горе, отново
е отчетен продължителния времеви период от инкриминираната дата до
постановяване на присъдата по делото.Този вече подход е неправилен и в тази вр.
съдебната практика нееднократно е обърнала внимание, че щом веднъж смекчаващите
обстоятелства са отчетени за многобройни или изключителни и това е дало
основание за преминаване към друг вид наказание, то последното трябва да бъде
индивидуализирано по реда на глава V от НК, а не
отново същите смекчаващи обстоятелства да се преценяват.
Въпреки
горепосочения извод за явна справедливост на наложеното наказание и за
изчерпателност на настоящото изложение, следва да се подчертае, че при определяне
на конкретното наказание основният съд не е съобразил факта на реализиране на
престъплението в условията на продължавано такова по см. на чл.26 ал.1 НК. Продължаваното
престъпление, като усложнена престъпна дейност се ползва с по-висока степен на
обществена опасност, в сравнение с престъпленията на еднократно извършване и
това действително представлява обстоятелство, обуславящо по-тежко наказание.В
същото време обаче съобразените от първостепенния съд обстоятелства относно
чистото съдебно минало на подсъдимата, добрите й характеристични данни,
примерно процесуално поведение (обективирано и в хода на настоящото въззивно
производство) се приемат за изключителни такива и същите обуславят извод за сравнително
ниската степен на обществена опасност на самата подсъдима. Извън тези
обстоятелства, обсъдени в мотивите на контролираната инстанция, за изключително
по своя характер въззивният съд приема и обстоятелството на налична силна
емоционална връзка между подсъдимата и св.Ж., поради което и основната й ръководеща
цел при осъществяване на деянието е да окаже помощ на своя съпруг, като целта
по престъпно посегателство върху обекта на защита по 290 ал.1 НК е
по-второстепенна, без това да се отразява на прекия умисъл.Т.е. подбудите на
дееца също се явяват значим фактор при индивидуализация на наказанието, в който
смисъл е и законодателния регламент на чл.54 ал.1 НК. В допълнение настоящият
съд съобрази и липсата на събрани доказателства относно част от инкриминираните
изрази, включени в реализираното на 04.06.13г. престъпно деяние, което от своя
страна налага изменение на постановената присъда в тази й част.
Именно
при целокупното отчитане на всички горепосочени обстоятелства, които са
многобройни такива и с оглед целите на наказанието в аспект на индивидуалната
превенция, АСНС приема за законосъобразно наложеното на подсъдимата наказание
пробация с пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 НК, а именно
1.
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с първоначална
периодичност 2 пъти седмично и
2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца
С
оглед но горното, в съответствие с разп. на чл.189 ал.3 НПК в тежест на
подсъдимата са възложени направените по делото разноски.
Така
мотивиран и на осн.чл.334 т.3 НПК съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда от 26.03.2019г.
по НОХД № 3074/2018 г. по описа на СНС, 12-ти състав, в частта й, относно
престъплението по чл.290, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, като я признава за невинна в това, на 04.06.2013 г. в гр..,
като свидетел по НОХД № 1972/2012г. на РС Д., устно и съзнателно да е
потвърдила неистина, чрез заявленията:
„То нямаше никакво предупреждение, как да откаже?“ (да влезе в полицейския
автомобил) и
„Не е отправял никакви реплики“ (към
полицейските служители, които впоследствие са пристигнали на мястото на
инцидента) и „Не, не съм видяла да го докосва.“, поради което я оправдава по повдигнатото й обвинение в
този смисъл.
ПОТВЪРЖДАВА
присъда в останалата й част.
Решението
подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15-дневен срок от обявяването му
по реда на чл.340 ал.2 пр.2 НПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.