№ 5263
гр. София, 31.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110151748 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. С. А., чрез адв. .,
срещу „..“ ЕООД, с която е предявен частичен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за сумата от 50 лева, като частична претенция от 1607,63 лева, представляваща
получена без основание от ответника сума по договор за кредит № ../06.12.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция –
30.08.2024 г. до изплащането.
В исковата молба се излага, че между страните бил сключен договор за кредит
№ ../06.12.2022 г., по силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в
размер на 2500 лева, чието връщане било уговорено да бъде с тридесет на брой равни
месечни погасителни вноски, при годишен лихвен процент в размер на 22% и ГПР
50%. В раздел „Основни положения“ от договора било предвидено, че
кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане в размер на 758,71 лв.,
разсрочена за изплащане с погасителните вноски по кредита. За погасяване на
задълженията по процесния договор за кредит, в периода от 06.12.2022 г. до 11.07.2024
г., ищецът изплатил в полза на кредитодателя сумата от 4107,63 лв.
Ищецът твърди, че клаузата от договора, предвиждаща заплащането на такса за
разглеждане е нищожна. Излага доводи относно недействителността на процесния
договор за потребителски кредит, доколкото не били спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1 ЗПК. Сочи, че уговорената такса за разглеждане била в противоречие с
изискванията на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и че същата не била съобразена при
формиране на ГПР по кредита, което имало за цел заобикаляне на изискванията на чл.
19, ал. 4 ГПК. Твърди, че ГЛП и ГПР по кредита били посочени единствено като
абсолютни стойности, при липсата на яснота относно механизма на формирането им.
Поддържа, че отбелязаният в договора ГПР по кредита не отразявал действително
приложимия, което обуславяло наличието на „заблуждаваща търговска практика“ по
смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Твърди нищожността на договора и с оглед
неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. Излага съображения, с оглед
които счита, че уговорената такса за разглеждане е нищожна поради противоречието й
с добрите нрави, както и поради неравноправния й характер.
Поддържа, че договорът е нищожен, като с оглед специалната разпоредба на чл.
23 ЗПК дължи връщането само на чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и
други разходи, поради което предявява иск да му бъде върната сумата от 50 лв. -
1
частична претенция от общо дължимото вземане в размер на 1607,63 лв.,
представляващо разликата между главницата по договора и заплатената без основание
сума по кредита, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на дълга. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. ., е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва правния интерес на ищеца от търсената защита. Потвърждава
наличието на сключен с ищеца договор за кредит, при посочените в исковата молба
параметри. Оспорва твърденията на ищеца относно недействителността на процесния
договор за кредит. Счита, че уговорената такса за разглеждане представлява част от
преддоговорните отношения между страните, поради което не противоречи на
изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Твърди, че дължимата такса е взета предвид
при определяне на ГПР по кредита, както и че същият е в съответствие със
законоустановените граници. Излага доводи, че клаузата относно таксата за
разглеждане е индивидуално уговорена. Моли съда да остави без разглеждане
предявения иск като недопустим, евентуално да го отхвърли като неоснователен.
Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че помежду им е сключен договор за кредит № ../06.12.2022 г., по
силата на който на ищеца била предоставена заемна сума в размер на 2500 лева, при
уговорени годишен лихвен процент в размер на 22% и ГПР от 50%, както и
задължение за заплащане на такса за разглеждане в размер на 758,71 лв., разсрочена за
изплащане с погасителните вноски по кредита.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: В доказателствена тежест на ищеца е да
докаже пълно и главно по делото, че е сключил с ответника договор за кредит №
../06.12.2022 г., при посочените параметри в исковата молба (безспорно); че е заплатил
твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това
разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без
правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт. В доказателствена
тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че
има основание да получи процесната сума, доколкото е налице валидно сключен с
ищеца договор за кредит № ../06.12.2022 г., както и че съдържанието на клаузата,
предвиждаща заплащането на такса за разглеждане е индивидуално уговорено.
Съдът намира предявеният иск за допустим, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното
решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети
като доказателства по делото. Следва да бъде уважено искането на ищеца за събиране
на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК, тъй като същите са относими и
необходими за правилното решаване на правния спор.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 31.03.2025 г. от 10.40 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по
делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада
2
по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищеца
– и препис от отговора на ответника и приложенията към него.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и отговора на искова
молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „..“ ЕООД в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи по делото заверен препис от
счетоводна справка за извършените от ищеца плащания по процесния договор за
кредит.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че непредставянето на исканите документи ще
бъде преценявано от съда съгласно чл. 161 ГПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3