№ 12340
гр. С., 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110163368 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „(ФИРМА)“ ЕАД срещу В. К.
Б. и В. - Е. К. Б., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за
установяване разделната дължимост /поравно – от всеки по ½ част/ на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. № 24997/2022г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 294,56лв. - стойност
на доставена топлинна енергия за периода 01.11.2019г.-30.04.2021г., с която
ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на ищеца, ведно със законната
лихва от 13.05.2022г. до изплащане на вземането, 84,28лв. - мораторна лихва върху
горната сума за периода 31.12.2019г.-26.04.2022г., 21,33лв. - стойност на извършена
услуга дялово разпределение за периода 01.05.2019г.-30.09.2020г., с която ответниците
са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от
13.05.2022г. до изплащане на вземането, и 4,51лв. - мораторна лихва върху горната
сума за периода 01.07.2019г.-26.04.2022г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците не е подписан договор за
продажба на топлинна енергия за процесния имот, находящ се в гр. С., ул. (АДРЕС),
аб. № 5112, но същите са ползвали такава, поради което са се обогатили неоснователно
за сметка на ищеца и следва да му върнат онова, с което са се обогатили, до размера на
обедняването. Посочва, че същото важи и за услугата за дялово разпределение. Счита,
че ответниците са изпаднали в забава и дължат и мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответниците, чрез назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорват исковете. Твърдят, че не са били потребители/ползватели под каквато и да е
форма на топлинна енергия за имота, както и че дялово разпределение не е отчитано
правилно. Отричат да са собственици на имота и да се намират в облигационна връзка
с ищеца. Оспорват да са уведомявани за фактури и други документи.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „ФИРМА” ООД не изразява
1
становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът
не разполага с друг иск, с който може да се защити.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа
следните елементи: имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в
резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти,
породили обогатяването и обедняването; липса на правно основание за имущественото
разместване; липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи
изводи нито ответниците да са собственици на процесната „стая“, нито да са били
фактическите й ползватели, нито реално да е доставена топлинна енергия до същата, с
чиято стойност същите да са се обогатили неоснователно.
По делото е представен договор за продажба на наследство от 1997г. /л. 21-22/,
съгласно който А. - М. Н. – Б. продава при равни квоти на В. - Е. К. Б. и В. К. Б. цялото
си наследство – права и задължения, останали й от съпруга й К. Г. Б., починал на
13.03.1985г. срещу определена цена. Наследството представлява съвкупност от права и
задължения, като по делото няма ангажирани никакви доказателства какви конкретно
права е включвало, за да може да се изгради извод, че е включвало и право на
собственост върху процесната „стая“.
Съгласно нотариален акт от 03.08.2021г. /л. 16-18/, В. Б. и В. - Е. К. Б. продават
на С. К. три кантори, находящи се в гр. С., ул. (АДРЕС), на четвърти етаж в
шестетажна жилищна сграда, с обща застроена площ от 59,97 кв. м., от които първата
кантора № 1 със застроена площ от 16,45 кв. м., втората кантора № 2 със застроена
площ от 23,31 кв. м. и третата кантора № 3 със застроена площ от 20,21 кв. м.
По делото няма ангажирани други актове за собственост.
При горните обстоятелства, не може да се изгради извод, че ответниците са били
собственици на процесната „стая“ през процесния период. С нотариалния акт от
03.08.2021г. ответниците се разпореждат в полза на трето лице с три кантори, които се
намират на ул. (АДРЕС), на четвърти, а не на пети етаж. Същите са посочени като
кантори, а не като стаи. Тоест, не може да се приеме, че става въпрос за идентични
обекти. Също така, само от акта, с който се разпореждат, не може да се изгради извод
за собственост при направено изрично оспорване в тази насока с отговора на исковата
молба, доколкото предмет на разпоредителна сделка може да бъде и чужда вещ. Тоест,
този нотариален акт не ги легитимира като собственици, тъй като с него отчуждават
права, а не ги придобиват.
Представените на л. 24 и л. 27 списъци на собственици, ползватели и обитатели
в сградата на ул. (АДРЕС) нямат посочен автор и не носят подпис на никое лице, с
оглед на което съдът счита, че нямат доказателствена стойност. В списъка на л. 25 пък
са положени подписи срещу имената на собствениците, но пък въобще не е описано на
2
кой конкретен имот е собственик подписалото се лице, за да може да бъде тълкуван
този списък евентуално като извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт.
С оглед изложеното, съдът счита, че по делото не е доказано ответниците да са
били собственици на „стаята“ през процесния период.
По делото не са ангажирани никакви доказателства същите да са били и реални
ползватели на същата през процесния период. За да е основателна претенцията,
основана на нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, е необходимо да се установи
обогатяването на ответника чрез консумирането на доставена топлинна енергия и
спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, което е обусловено и от установяване
на факта на упражняване на фактическа власт върху имота от ответника през
процесния период. Именно реалният ползвател на имота би се обогатил със стойността
на потребената енергия. От събраните доказателствени източници не може да се бъде
направен извод, че именно ответниците са ползвали стаята.
Следва да се приеме, че по делото не е доказано и реално да е доставена
топлинна енергия до „стаята“, с чиято стойност евентуално ползвателят би могъл да се
обогати. Видно от представените протоколи от третото лице – помагач /л. 129-130/, за
сезон 2019-2020г. е отбелязано, че не е осигурен достъп за отчет, а за сезон 2020-2021г.
е отбелязано, че новият отчет е 11 при стар отчет 13. При нов отчет по-нисък от стария
не може да се приеме наличие на консумация. За сезон 2019-2020г. пък, когато не е
осигурен достъп, отоплението е начислявано на база екстраполация по максималния
специфичен разход на сградата съгласно т. 6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № Е-РД-04-1. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед предмета на
предявения иск – чл. 59 ЗЗД, е необходимо да бъде доказана реална доставка на
топлинна енергия до имота. Претенцията се основава на неоснователно разместване на
имуществени блага, а не на наличие на договорно правоотношение в отношенията
между страните, по силата на което ответникът е потребител на топлинна енергия,
поради което правилата за предполагаемо или фингирано определяне на потребеното
количество топлинна енергия са неприложими, тъй като в хипотезата на
неоснователно обогатяване от значение е реалната стойност, а не хипотетична такава.
Тези правила са приложими при договорните отношения.
С оглед всичко гореизложено, съдът счита, че по делото не са доказани
елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД,
поради което предявеният иск за първото главно вземане е неоснователен. Но за
пълнота следва да се посочи, че въобще не е ясно защо претенцията е предявена на
това основание и се счита, че в случая процесната „стая“ била стопански обект или е
ползвана за стопански нужди. Такъв извод от материалите по делото не може да бъде
изграден, като липсват каквито и да било доказателства дори да е ползвана. При липса
на проведено пълно доказване от страна на ищеца, чиято е тежестта по правилото на
чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът следва да приложи последиците от процесуалното
бездействие и да приеме този факт за недоказан, а не недоказването на факта да води
като последица до неблагоприятни за ответниците последици. Предвид че не е
установено тази стая да представлява стопански обект или да се ползва за стопанска
дейност, дори да бяха доказани собствеността и реално потребление, то отношенията
между страните следва да се уредят на база договорно основание (договор за доставка),
а не на извъндоговорно, което отново води като извод до неоснователност на иска по
чл. 59 ЗЗД, който има акцесорен характер и е приложим само когато няма друго
основание.
Вземанията за лихва са добавъчни, поради което при липса на главни вземания
не възникват и те – арг. от чл. 119 ЗЗД. Ето защо, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също
следва да бъде отхвърлени.
3
По отношение на претендираните суми за стойност на услугата дялово
разпределение следва да бъде посочено, че по делото не е доказано ищцовото
дружество да е извършвало тази услуга през процесния период. Напротив, установява
се, че тя е извършвана от третото лице – помагач. Не се доказва и ищцовото дружество
да е плащало тази услуга в полза на третото лице – помагач за сметка на ползвателите
на топлинна енергия. С оглед на това, не може да се приеме, че ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца с нейната стойност. Доколкото вземането
за лихва е акцесорно, при липса на главно вземане не възниква и добавъчното – арг. от
чл. 119 ЗЗД. Ето защо, искът за лихва за забава и върху това вземане следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски имат ответниците,
които са представлявали от особен представител и не са доказали извършването на
такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „(ФИРМА)” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я.” №***, срещу В.
К. Б., ЕГН: **********, и В. - Е. К. Б., ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. С.,
(АДРЕС), искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване разделната дължимост /поравно – от всеки по ½ част/ на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. № 24997/2022г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 294,56лв. - стойност
на доставена топлинна енергия за периода 01.11.2019г.-30.04.2021г. до имот, находящ
се в гр. С., ул. (АДРЕС), аб. № 5112, с която стойност ответниците са се обогатили
неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 13.05.2022г. до
изплащане на вземането, 84,28лв. - мораторна лихва върху горната сума за периода
31.12.2019г.-26.04.2022г., 21,33лв. - стойност на извършена услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2019г.-30.09.2020г., с която стойност ответниците са се
обогатили неоснователно за сметка на ищеца ведно със законната лихва от 13.05.2022г.
до изплащане на вземането, и 4,51лв. - мораторна лихва върху горната сума за периода
01.07.2019г.-26.04.2022г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „ФИРМА“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4