РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Ямбол, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20212330103156 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на “ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ“ЕАД, с която се претендира да бъде прието за установено по
отношение на ответника Г. Й. Н., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, а именно – 2167, 50 лв. –
главница, 427, 86 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода 05.11.2019 г. до
05.02.2021 г., 261,81 лв.-лихва за забава за периода 06.11.2019 г. до 01.06.2021 г., в едно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда 06.07.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането,както и направените по делото разноски както пред настоящата
инстанция, така и в заповедното производство.
Твърди се в исковата молба, че на 12.08.2019 г. между ответника и праводателя на
ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България бил сключен договор за
потребителски паричен кредит *** – ***, въз основа на който между страните възникнала
облигационна връзка. Съгласно чл.1 от условията по договора кредитодателя длъжник,
ответник в настоящото производство изрично се съгласил представената му в кредита сума
да бъде изплатена пряко на упълномощения търговски партньор, като направеното плащане
съставлявало изпълнение на кредитодателя да предостави на кредитополучателя кредита,
предмет на процесния договор. Като писмено доказателство по делото е представена
извадка от счетоводната система на праводателя на ищеца, която доказвала направения
паричен превод. Договора за кредит бил сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла
на §1, т.5 ЗПК, който бил в размер на 26, 43 %, като кредитодателя бил изпълнил всички
свои задължение по процесния договор. От своя страна кредитополучателя се задължил да
върне предоставения кредит главница, в едно с дължимите лихви на 18 бр. месечни
1
погасителни вноски, като ответника в настоящото производство, не изпълнявал всички свои
задължения по договора за кредит и преустановил плащанията, като падежа на първата
неплатена вноска настъпил на 05.11.2019 г. Считано от следващия ден длъжникът изпаднал
в забава, като дължал и обезщетение за забава на основание чл.86 ЗЗД,чийто размер се
изчислявал спрямо действащата законна лихва. Крайния срок за изпълнение на договора за
кредит настъпил на 05.02.2021 г., като станал изискуем целият неизплатен остатък от
главното задължение- главницата, която била дължима в едно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Дължимо било и уговореното обезщетение за забава от момента на изпадането в забава. На
22.04.2020 г. кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България прехвърлил
с договор за цесия вземането си на ищеца. Последният, упълномощен от цедента за
това,изпратил уведомление до длъжника за цесията,но пратката се върнала в цялост
непотърсена от адресата. Предвид този факт уведомлението за цесия следвало да се счита
връчено на длъжника с И.М. Поради липсата на доброволно плащане от страна на
ответника, ищецът подал за дължимите сумите заявление по реда на чл. 410 ГПК и било
образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу
длъжника. С оглед на това,че заповедта за изпълнение е връчена по реда и условията на
чл.47,ал.5 ГПК,на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането, поради което се предявява настоящият установителен иск.Иска
се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника.
В с.з. ищецът не изпраща представител, като с молба становище молят делото да се
гледа в тяхно отсъствие, представят доказателства и молят за уважаване на иска и
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответника редовно призован по реда и условията на чл.41, ал.1 ГПК, не се явява и не
се представлява, не представя доказателства и не взема становище по предявения
установителен иск.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна: Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е
образувано ч.гр.д. № *** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с
която е разпоредено ответника да заплати на заявителя исковите суми. Предвид , че
длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от
уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е договор за паричен кредит,отпускане на револвиращ кредит и ползване
на кредитна карта ***-*** от 12.08.2019 год., с посочени страни ответника , в качеството на
кредитиполучател и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, в качеството на
кредитодател,при уговорен размер на кредита, процент на лихвата и такси и др., ОУ по
договора за кредит и погасителен план посочени в самия договор, договор за
застрахователно посредничество по сключена застраховка „Закрила на плащанията Плюс“
№ ***-***, по групова полица № *** г., със застрахователна премия в размер на 302,26 лв.,
декларация за предоставяне на лични данни и информация за тяхната обработка във връзка с
искането на отпускане на кредит, или сключване на договор за потребителски кредит ***-
***, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредит от 12.08.2019 г. ,уведомително писмо с което БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
уведомяват „Технополис България“ ЕАД ,че между страните е сключен договор за
финансиране/кредит/ с посочени характеристики,като в тази насока е представена фактура –
дубликат за платена сума в общ размер на 2199,00 лв. Ответника не е оспорил подписа си
върху посочените документи.Приложен е и договор за прехвърляне на вземанията от
22.04.2020 год., както и приложение 1 към него, по силата на които ищецът е придобил
вземането срещу ответника по посочения кредит, в посочени в приложението
2
размери.Представено е още потвърждение за извършената цесия, включително пълномощно
№ *** год., с което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми посочените в
Приложение 1 към договор от 12.08.2019 год. , съгласно изискванията на чл. 99,ал.3 от ЗЗД.
Също така е предоставено уведомление за извършено прехвърляне на вземания адресирано
до ответника, като от известието за доставянето му е отбелязано, че пратката е непотърсена.
По делото е назначена и прието заключението на ССЕ, вещото лице по която след
като се запознало с материалите по делото,направените справки и изчисления установило,че
предоставения кредит на ответника бил в размер на 2401,26 лв., от които сумата от 2 099,00
лв. за покупка на стоки и сумата от 302,26 лв. за застрахователна премия. По договора за
кредит ***-***/12.08.2019 г. били постъпили две плащания в общ размер на 324, 42 лв., с
които били погасени изцяло вноски № 1 и № 2 по погасителния план ( посочени в таблица
№ 1 от в.лице), от които главница в размер на 233, 76 лв. и възнаградителна лихва в размер
на 90,66 лв. за периода 13.08.2019 г. -05.10.2019 г. Падежът на първата изцяло неплатена
месечна вноски по процесния кредит била на 05.11.2019 г., представляваща вноска № 3 от
погасителния план. Размерът на непогасеното задължение по договор за кредит ***-
***/12.08.2019 г. бил в общ размер на 3 171, 55 лв., от които- главница в размер на 2167,50
лв.; договорна лихва за периода 05.11.2019 г.-05.02.2021 г. в размер на 427,86 лв.; лихва за
забава за периода 06.11.2019 г.-01.06.2020 г. в размер на 181,90 лв. и разноски в размер на
394,29 лв. Лихвата за забава , изчислена върху падежиралата и непогасена главница, считано
от датата, следваща падежа на всяка вноска, до 01.06.2021 г., като в.лице изключило
периодът от 14.03.2020 г. до 14.07.2020 г. била в размер на общо 171, 29 лв. ( таблица № 3).
Заключението следва да бъде кредитирано като обективно, пълно и неоспорено от
страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въпреки,че в съдебно заседание съдът е постановил,че ще се произнесе с
неприсъствено решение по реда на чл.239 и вр.чл.238 ГПК,съдът не е длъжен да направи
това,в случай,че установи,че не са налице предпоставките. До този извод съдът достигна
след тълкуване на разпоредбата на ал.3 на чл.229 ГПК,която предвижда,че в случай че съдът
прецени,че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение,искането се отхвърля. От анализа на тази разпоредба следва да се приеме,че съдът
изобщо не е обвързан от искането за постановяване на неприсъствено решение и не е
длъжен да уважава такова искане. След като съдът не е длъжен да приеме това искане,то на
още по-голямо основание, дори и да е допуснал така направеното искане,то не следва да
пристъпва към постановяване на неприсъствено решение,ако при постановяване на
съдебния акт се установи,че искът не е вероятно основателен или е частично основателен
след анализ на събраните по делото доказателства,какъвто обстоен анализ в съдебното
заседание по приемане на искането по чл.239 ГПК,съдът не би могъл всеки път да
осъществи. Следователно до постановяване на неприсъствено решение би се стигнало при
наличието на формалните предпоставки на чл.238 и чл.239 ГПК и едва след установяване на
основателността на иска предвид доказателствата по делото.В случай,че се установи,че
формалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице,включително и вероятното основателност на иска,съдът може да приеме искането за
постановяване на решение по чл.239 ГПК,но не е длъжен да се произнесе с такова
решение,ако прецени,че искът е неоснователен или частично основателен,както в случая,в
3
която хипотеза следва да се произнесе с вече съдържащо мотиви съдебно решение.
По тези съображения съдът,намира,че в настоящия случай следва да не се произнася с
неприсъствено решение,предвид установената само частична основателност на исковете.
Правното основание на предявения иск е по чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна –
заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от
уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в
тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за
недължимост на сумата.
Страните не спорят, а и се установява от събраните по делото доказателства, че
праводателят на ищеца и ответника са били във валидно облигационно отношение по
сключен договор за паричен кредит,отпускане на револвиращ кредит и ползване на
кредитна карта ***-***/12.08.2019 г.
Безспорно се установява още от приетата ССЕ, че предоставения кредит на
ответника бил в общ размер на 2 401,26 лв.,като сумата от 2199,00 лв. за финансиране на
покупка на стоки, с първоначална вноска в размер на 100,00 лв. Към договора за кредит
била сключена застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ № ***-*** по групова полица №
*** г., със застрахователна премия в размер на общо 302,26 лв. Бил договорен фиксиран
лихвен процент в размер на 26,43 % и годишен процент на разходите в размер на 29,88 %.
Общата стойност на всички плащания, включващ и първоначалната вноска бил в размер на
3 019,78 лв., който следвало да бъде изплатен на 18 бр. месечни вноски, всяка в размер на
162,21 лв. съгласно погасителен план. На 13.08.2019 г. било извършено плащане на сума в
размер на 2 099,00 лв. по сметка на „Технополис България“ ЕАД по фактура № *** г. по
посочения по-горе договор. На 13.08.2019 г. сумата била усвоена от ответника, като по
договора са постъпили две плащания в размер на общо 324,42 лв. с които изцяло са
погасени вноски № 1 и №2 и част от възнаградителната лихва. Падежът на първата изцяло
неплатена месечна вноска по процесния кредит бил на 05.11.2019 г., представляваща вноска
№ 3 от погасителния план, както ответникът изпаднал в забава на 05.11.2019 г. Крайния
срок на погасяването на задължението по процесния договор е на 05.02.2021 г., като целия
остатък от неизплатената главница е изискуем.
Освен изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответника и ищеца е
сключен валиден договор за цесия, който е надлежно съобщен на длъжника. За да има
действие договорът за цесия по отношение на длъжника , той следва изрично да бъде
уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от цедента/
стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение , тоест срещу изпълнение на лице, което не
е носител на вземането. Законодателят е въвел изискването съобщението за прехвърленото
вземане да бъде извършено именно от стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за
длъжника и за да се обезпечи точното изпълнение на задължението му. Установи се по
несъмнен начин в настоящия казус, че към исковата молба е приложено уведомление
изходящо от цесионера, който по силата на договора за прехвърляне на вземанията и
представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписите, с което
4
длъжникът е уведомен за извършената цесия. Според Решение №123 / 24.06.2009г. по т.д.
12/2009 год., 2 т.о. на ВКС, законът не поставя изрично изискване за начина, формата и
момента на съобщаването на цесията, затова съобщаването може да се извърши и в хода на
съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане/ какъвто е настоящия
случай/ и няма как да бъде ингорирано като по правилата на чл.235 ал.3 ГПК следва да се
вземе предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за
спорното право. Характер на такова съобщаване в хода на висящ процес няма самата искова
молба, а връченото със самата искова молба уведомление за извършена цесия, изходящо от
цедента и адресирано до длъжника. Към исковата молба е приложено уведомление/
обсъдено по-горе в мотивите на съдебния акт/, изходящо от цедента и адресирано до
ответника, с което го уведомява за извършената цесия, като препис от това уведомление ,
ведно с препис от исковата молба са връчени на ответника в хода на процеса.
При това положение съдът намира, че изискванията на закона за съобщаване на
цесията са спазени.
В настоящия случай се касае за сключен договор за паричен кредит,отпускане
на револвиращ кредит и ползване на кредитна карта ***/12.08.2019 г.
Същия е сключен в писмен вид, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора, включително Общите условия и ценовата листа, са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт. В договора ясно е посочено,че се касае за финансиране на стоки и
услуги, общия му максимален размер ,условията за усвояването му, влизането му сила,чрез
подписването му, посочен е годишния процент на разходите и общата дължима от
ответника сума; посочен е срока за издължаване на кредита на 05.02.2021 г., на 18 брой
вноски, падежни дати, съгласно погасителен план,инкорпориран в самия договор.. Поради
това, не са налице хипотезите по чл.10 и чл.11, ал.1, т.7-т.12 ЗПК, визирани в чл.22 от ЗПК и
сключеният между страните договор е действителен такъв, породил облигационните си
последици, за които съдът следи служебно. В допълнение следва да се отбележи и че в
раздел отпускане на револвиращ потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна
карта и други на ответника своевременно е предоставена преддоговорната информация в
съответствие със ЗПК,като с подписването на същия той е декларирал,че се е запознал с тези
условия. По делото на ответника е предоставена информация под формата на стандартния
европейски формуляр по смисъла на чл.5 ,ал.2 ЗПК.
С оглед на това предявения установителен иск следва да се уважи за сумата от 2
167,50 лв.-главница; за сумата от 427,86 лв. договорна лихва за периода 05.11.2019 г.-
05.02.2021 г. и законна лихва за забава в размер на 171, 29 лв. за периода 06.11.2019 г.-
01.06.2021 г., като в този период не следва да се включва периодът от 14.03.2020 г. до
14.07.2020 г., като над размерът от 171, 29 лв. до размерът на 261, 81 лв. за законната лихва
за забава и за периода от 05.02.2021 г. до 26.02.2021 г. за договорна възнаградителна лихва,
искът следва да бъде отхвърлен.
5
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски, на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените от него съдебно-деловодни
разноски по заповедното производство в размер на 103,75 лв., а по исковото – в размер на
374,88 лв., съразмерно на уважената част от исковете .
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Й. Н., ЕГН ********** , дължи на „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, сумата от
2167, 50 лв. – главница; сумата от 427,86 лв. договорна лихва за периода 05.11.2019 г. до
05.02.2021 г. и сумата от 171, 29 лв. – лихва за забава за периода 06.11.2019 – 01.06.2021
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 06.07.2021 г. до изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 422 от ГПК за договорна възнаградителна лихва за периода от 05.02.2021 г. до 26.02.2021
г. и за сумата за разликата над сумата от 171,29 лв. до предявения до сумата 261,81 лв.
лихва за забава, като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ОСЪЖДА Г. Й. Н., ЕГН **********, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, сумата от 103,75 лв. - разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Г. Й. Н., ЕГН **********, да заплати на „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, разноски за
настоящата инстанция в размер на 374,88 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6