Решение по дело №2506/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3385
Дата: 21 октомври 2023 г.
Съдия: Десислава Йорданова
Дело: 20233110102506
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3385
гр. Варна, 21.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. С.а
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20233110102506 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от Д. Г. К. срещу Д. С. С., установителен
иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 240 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща главница,
дължима по Договор за заем от 23.08.2017г., предадена в полза на заемателя с преводно
нареждане от 24.08.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението – 18.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.9372/2022 г. по опис
на ВРС, 12 състав.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за заем на 23.08.2017 г. / в
договора по грешка датата посочена като 23.08.2018 г. в изпълнение на който на 24.08.2017
г. е превел по банков път сумата от 10 000 лв. на ответника, но сумата не му е върната в
уговорения срок – до 06.12.2017 г. Иска се уважаване на претенцията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който поддържа, че предявения иск е неоснователен. Сочи се, че с договора за заем от
23.08.2017 г. страните са прикрили друго правоотношение – договор за доставка.Поддържа
се, че през 2017 г. ищецът като управител на *** получил поръчка за бяха техника,
климатици и телевизори от трето лице, която не можел да изпълни в частта за телевизорите
и поискал ответника, чрез дружество еднолична собственост на майка му –*** да му достави
телевизори на стойност 10 000 лв. Ответникът изпълнил поръчката, а Д. К. превел на
ответника 10 000 лв. като физическо лице, като цена на доставката, а не като заем. Иска се
отхвърляне на претенцията.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е установителен иск по реда на чл.422 ГПК с, правна квалификация чл. 240,
ал.1 ЗЗД
Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК се разпределя, както следва:
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните предпоставки: сключения между него и ответника договор за паричен
заем на сумата от общо 10000 лв. включително поемане на задължение от ответника за
връщане на сумата; обстоятелството, че е дал сумата на ответника; както и че е настъпил
падежът на изпълнението на задължението на ответника за връщане на заетата сума.
1
В тежест на ответника е да докаже, че е налице различно от заемното
правоотношение между страните, по повод на което е предадена сумата от 10 000 лв.
включително всички фактически твърдения за уговорка / между него и ищеца/ тази сума е
предадена като цена по извършена от ответника до ищеца доставка.
С доклада по делото като безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от
доказване е отделено, че ищецът е предал по банков път на ответника сумата от 10000 лв.
на 24.08.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Фактическият състав на договора за заем, се състои от няколко елемента, които
следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем
сума - съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на
парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа, реално
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия
състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да
бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената
тежест се носи от ищеца – заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за
заем с ответника – заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя.
Договорът за заем за потребление е реален – за да породи правните си последици не е
достатъчно да са налице само насрещните волеизявления на страните, заемодател и
заемател. Във фактическия състав на сделката се включват още и действията по
фактическото предаване на парите или вещите, които са предпоставка за пораждане на
правните му последици.
В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на
какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от
заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е
освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона
доказателствени средства.
Доколкото предаването на сумата от ищеца на ответника е отделено за безспорно с
доклада по делото, спорен по делото е въпроса дали процесната сума е предадена в
изпълнение на договор за заем между страните или на друго правно основание
Ответникът е навел различно от поддържаното ищеца основание за предаване на
сумата. В практиката на ВКС е разяснено, че ответникът следва да установява възраженията
си - че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че
задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения /реш. №
524/28.12.11 по г. д. № 167/11, IV ГО; реш. 192/7.11.14 по г. д. № 2519/14, III ГО на ВКС/.
Съдът намира, че ищецът е доказал, че процесната сума от 10000 лв. е предадена на
основание заем, т.е. при задължение на ответника да я върне, респ. ответникът не проведе
успешно доказване на възражението си, че сумата е дадена, като цена на доставени от
притежавано и управлявано от неговата майка търговско дружество на управляваното от
ищеца дружество стоки. За да достигне до такъв извод, съдът съобразява следното:
Към исковата молба е представен писмен договор за паричен заем, истинността на
който не е оспорен от ответника, в който е посочено, че е сключен на 23.08.2018 г. между Д.
Г. К. / заемодател/ и Д. С. С. / заемател/ за сумата от 10000 лв. цифрово и пет хиляди лява
изписано словом. Посочено е, че заемната сума ще се преведе по банков път и ще се върне
до 06.12.2017 г.
Представено е преводно нареждане за кредитен превод от 24.08.2017 г. с наредите Д.
К. и получател Д. С. за сумата от 10000 лв. с основание на превода „по договор от
23.08.2017 г.“
Съдът намира, че тези два документа следва да се анализират в съвкупност и при
съобразяване кои точно въпроси са спорни между страните.
По отношение на датата на сключване на договора, съдът възприема твърдението на
ищеца, че посочването на „23.08.2018 г.“ на първия ред на договора е грешка и същият е
сключен на 23.08.2017 г.. За да достигне до такъв извод, съдът съобразява, от една страна, че
в самият договор е посочен падеж на задължението на 06.12.2017 г. / което не би било
възможно при сключване на договора през 2018 г./, а от друга страна, от банковото преводно
2
нареждане се установява, че то е извършено на 24.08.2017 г., т.е. в деня следващ правилната
дата и в него е посочено основание именно договор от 23.08.2017 г. Следва да се съобрази,
че ответникът не оспорва да е получил сумата от 10000 лв. през август 2017 г. и е навел
твърдения за различно правоотношение между страните именно през същата тази година / л.
4 от отговора на исковата молба/. При изложеното, съдът възприема, че отношенията на
страните са от 2017 г. По отношение на несъответствието на заемната сума посочена
цифром и словом в договора за заем, съдът намира, че волята на страните се изяснява при
съобразяване на платежното банково нареждане.
Следва да се съобрази, че ответникът не навежда възражение за наличие на друг
договор за заем от 2018 г. и за договор за заем за сума в различен размер. Както бе посочено
по-горе спорът се концентрира върху въпроса дали сумата от 10 000 лв. е предадена на
друго основание, установяване на който факт е в тежест на ответника
За да установи тези свои твърдения ответникът е ангажирал гласни доказателства и
експертно заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Съдът намира, че преценени в
съвкупност те не установяват сумата от 10 000 лв. преведена по банков път на 24.08.2017 г.
от ищеца на ответника да представлява плащане по договор за доставка сключен между К.
като възложител и С. като изпълнител вкл. чрез притежавани и управлявани от тях/роднини
на С. дружества.
От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че представените в първото по
делото открито съдебно заседание от ответника – 3 бр. фактури – 13/22.05.2018 г. за 9500 лв.
с ДДС, 19/29.05.2018 г. за 3500 лв. и 32/26.07.2018 г. за 3500 лв. с доставчик / т.е. издател на
фактурата/ „*** при съставител на фактурата Д. С. и получател „Л*** с вписан в ТРРЮЛНЦ
от създаването му управител и едноличен собственик на капитала – Д. К. са осчетоводени от
двете дружества и са заплатени на доставчика, което плащане е надлежно отразено в
неговото счетоводство.
От свид. показания на *** се установява, че през 2018 г. фирмата *** за която
свидетеля сочи, че е била на Д. е доставила ел. уреди на фирма на Д., но свидетелят не знае
как е оформена документацията за доставката, както и подробности за отношенията между
Д. и Д. и техните фирми.
От анализа на заключението на експертизата и гласните доказателства може да се
изведе обоснован извод, че между две търговски дружества - *** и „***“ ЕООД са
съществували търговски отношения през 2018 г., които са били уредени чрез плащане. Не се
извежда извод, че тези търговски отношения са относими към спора- тъй като са
осъществени през 2018 г., т.е. след сключване на договора за заем и същите са съпроводени
от изпълнение на уговорките на страните по тях. вкл. плащане на дължимите по фактурите
суми, което плащане е осчетоводено от задълженото лице в дружественото счетоводство. Не
е налице сума, която да е останала незаплатена, с оглед на което недоказани са
възраженията, че с договора за заем между страните са уредени отношения между търговци.
На последно място, следва да се посочи, че след служебна справка в ТРРЮЛНЦ се
установява, че в никакъв момент от създаването му до момента, ответникът не е бил
управител или собственика на капитала на *** ЕООД, което е доставчик по представените
фактури и във връзка с дейността на която се сочи от ответника, че договора за заем
прикрива други отношения между страните.
По изложените доводи съдът намира, че в производството е доказано, че ищецът е
дал заем от 10000 лв. на ответника въз основа на договор за заем от 23.08.2017 г., които е
следвало да се върнат до м.12 същата година. Ответникът не твърди и не доказва да е върнал
сумата и момента, като именно в негова тежест е да ангажира доказателства за това. При
изложеното предявеният иск е основателен и подлежи на уважаване изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1
ГПК. Той е поискал присъждане на разноски и е доказал заплащането на 200,00 лв.-
държавна такса, 200 лв.- депозит за експертиза и 1300,00 лв. - адвокатско възнаграждение,
заплащането на което се доказва от представен договор за правна защита и съдействие, в
който е отразено, че сумата е изцяло заплатена в брой при подписването му, в който случай
договорът има характер на разписка съгласно разрешенията на т.1 от Тълкувателно решение
6/2012 г./. На ищеца следва да се присъди сумата от 1700 лв. – разноски в исковото
производство.
3
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос.
Ищецът е сторил разноски в размер на 200 лв.- държавна такса и 600 лв.-
адвокатско възнаграждение в заповедното производство – общо 800,00 лв. , които следва да
му бъдат присъдени.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Д.
С. С., ЕГН: **********, адрес: гр. ****дължи на ищеца Д. Г. К., ЕГН: **********, адрес:
гр.*** сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща главница, дължима по
Договор за заем от 23.08.2017г., предадена в полза на ответника - заемател с преводно
нареждане от 24.08.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението – 18.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.9372/2022 г. по опис
на ВРС, 12 състав.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, Д. С. С., ЕГН: **********, адрес: г***да заплати
на Д. Г. К., ЕГН: **********, адрес: гр. Варна, ул. *** сумата от 1700,00 лв.- съдебни
разноски в исковото производство и 800,00 лв.- съдебни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.9372/2022 г. по опис на ВРС, 12 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4