№ 10723
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110134660 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от [***],
ЕИК [***], срещу [***], ЕИК [***], с която се иска от съда да осъди ответника да заплати
сумата от 5274,02 лв., представляващо регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица № [***],
валидна към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано
от 21.06.2023 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът [***], ЕИК [***], твърди, че на 12.07.2022 г. в гр. [***], на паркинг, при
движение на заден ход за извършване на маневра за паркиране, поради неупражняване на
добър контрол върху влекача, водачът на товарна композиция с влекач, марка и модел
„Скания R450“, рег. № [***], и полуремарке с рег. № [***], реализира ПТП, като удря в
предната част паркирания влекач марка и модел „МАН ТС-Х“, с рег. № [***], в резултат на
което му причинява материални вреди. За увредения товарен автомобил при ищеца имало
сключена валидна имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица № [***].
Във връзка процесното ПТП бил съставен и подписан от участниците в него Двустранен
констативен протокол, съгласно който водачът на МПС марка и модел „Скания R450“, рег.
№ [***], бил виновен за настъпването му. Към датата на ПТП отговорността на водача на
МПС марка и модел „Скания R450“, рег. № [***], била покрита по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите серия G1/№ [***], по полица №
1
BG/..[***] при ответното дружество. Сочи, че за обезщетяване на причинените вреди по
влекач марка и модел „МАН ТС-Х“, с рег. № [***], при ищеца е била заведена Щета №
[***], като било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 5249,02 лв. на сервиза,
извършил ремонтно-възстановителните дейности по отстраняване на вредите от процесното
МПС. Поддържа, че във връзка с извършените огледи и определяне размера на
обезщетението по застрахователната преписка, са направени обичайни ликвидационни
разноски в размер на 25 лв., които също претендира за възстановяване от ответника. С
изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на собственика на
увреденото МПС срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ на причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП, водач. Ищецът
е предявил регресната си претенция в размер на 5274,02 лв. до ответника, с връчването на
регресна покана, получена на 20.03.2023 г., като ответникът отказал да уважи претенцията.
Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства, като е посочил и поискал съдът да
допусне събиране на допълнителни доказателствените средства, в т.ч. разпит на свидетел, в
лицето на водача на увреденото МПС И. Х. И. за установяване на обстоятелствата около
настъпването на процесното ПТП и щетите по автомобила, както и изслушване на
заключение по САТЕ, с което да се отговори на поставените въпроси относно механизма на
ПТП, вида и степента на процесните вреди, причинно-следствена връзка на последните с
твърдяното в исковата молба ПТП, и определяне стойността по пазарни цени на
причинените имуществени вреди. При условията на евентуалност има заявено искане за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза за установяване на извършеното от ищеца
плащане на застрахователно обезщетение в полза на застрахованото лице, каквато в хода на
съдебното дирене не е изслушана, поради липса на оспорване от страна на ответника на тези
обстоятелства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът [***], ЕИК [***], подава отговор на исковата
молба, с която оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидна към
датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за влекач марка и модел „Скания R450“, рег. № [***],
наличието на валидна към датата на ПТП имуществена застраховка „Каско“, за влекач марка
и модел „МАН ТС-Х“, с рег. № [***], нито датата и мястото на настъпване на процесното
ПТП. Оспорва иска като недоказан, евентуално като прекомерно завишен по размер.
Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба. Оспорва изключителната вина на
застрахования при него водач. Счита иска за завишен по размер и неотговарящ на
действително претърпените вреди. Оспорва да дължи и ликвидационни разноски в размер на
25 лв. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски. Поддържа
искането за допускане на съдебно-техническа експертиза, като моли да бъдат поставени и
допълнителни задачи. Също има искане за събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване, а именно водача на другото МПС,
за което се твърди да е увреждащо - С. П., за установяване на обстоятелствата около
2
механизма на процесното ПТП.
Съдът като взе предвид становищата на страните и след съвкупен анализ на
приетите по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 411, ал. 1 КЗ:
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е
разпределил доказателствената тежест за релевантните по делото факти, като е указал на
ищеца, че следва да установи, валидно застрахователно правоотношение със застрахования,
в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на застрахователното обезщетение към
застрахования или трето лице /автосервиз/; механизмът и причината за настъпване на
ПТП, размерът и видът на щетите; както и елементите на деликтната отговорност като
основание за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди,
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, като вината се
предполага до доказване на противното/.
На ответника, съответно е възложил да докаже че е погасил дълга, както и
въведените с отговора на исковата молба правоизключващи възражения, вкл. като обори
презумпцията за вина на водача на товарен автомобил „Скания R450“, рег. № [***].
С доклада, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е обявил за
безспорно между страните и ненуждаещо се от допълнително доказване, че на 12.07.20221 г.
в гр. [***], на паркинг, е настъпило ПТП между т.а. „Скания“, с рег. № [***] с водач С. П. и
т.а. „МАН ТС-Х“, с рег. № [***], с водач И. Х. И.. Към същата дата за товарен автомобил
(влекач) с марка „МАН ТС-Х“, с рег. № [***], е имало валидна сключена при ищеца,
имуществена застраховка „Каско Стандарт“, с покритие по клауза „А“ – Пълно каско“,
обективирана в застрахователна полица № [***]/23.10.2022 г., както и че по образуваната
пред него Щета № .2.[***] ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
5249,02 лв. (по фактурна цена) на сервиза, извършил ремонтно-възстановителните дейности
по отстраняване на вредите от влекача „МАН ТС-Х“, с рег. № [***]. Към датата на ПТП
няма спор, че за товарен автомобил марка „Скания R450“, рег. № [***], при ответното
дружество е имало сключена валидна задължителна застраховка по застрахователна полица
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
С оглед изявленията на страните и ограничаване на спора до част от възложените в
тежест на ищеца обстоятелства, посочени по-горе относно механизмът и причината за
настъпване на ПТП, размерът на щетите, както и оспорената вина на водача на т.а. „Скания
R450“, рег. № [***], съдът приема, че всички останали въведени с ИМ твърдения от ищеца и
възложени в негова тежест, посочени и в доклада по делото, са установени от приетите по
делото писмени доказателства, поради което не се налага отново тяхното обсъждане и
анализ.
От двустранния констативен протокол за ПТП от 12.07.2022г. (на л.14), заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение (на л.15), както и от показанията на водача С.
3
П., разпитан в настоящото производство като свидетел, съдът счита, че по делото безспорно
се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е поведението именно на
водача С. П., който при маневра „на заден ход“ за влизане в реда на паркираните товарни
автомобили, не е осъществил достатъчен и непрекъснат контрол върху управляваното от
него МПС – т.а. „Скания R450“, рег. № [***], в резултат на което ударил челно отпред
паркирания зад него в колоната товарен автомобил „МАН ТС-Х“, с рег. № [***], като му
причинил щети по предна броня и преден капак, десен и ляв фар, въздуховод и др. Видно от
показанията на св. П., двамата водачи са нямали спор относно вината, като същия признава
и в настоящото производство, че просто не е видял автомобила зад него, макар че погледнал
в огледалото назад, но „защото имало мъртва точка“ ударил другия камион челно отпред.
Показанията на св. П. изцяло потвърждават вече заявеното от другия водач в уведомлението
за щета пред застрахователя по застраховка „Каско“.
В предявения му ДКП посочва за свой подпис този за превозно средство „А“ и
потвърждава, че схемата, отразена в протокола, отговаря на механизма на настъпване на
събитието, като не отрича да е подписал протокола лично. От заключението на вещото лице
по САТЕ и обясненията, дадени в о.с.з. на 12.03.2024 г., става ясно че от всички материали
по делото, които вещото лице е обследвало, ударът между двете МПС е бил предотвратим
единствено от страна на водача на т.а. „Скания“, който ако се бе убедил, че зоната зад
неговото превозно средство е свободна за безопасно извършване на маневрата на заден ход,
би могъл да предотврати съприкосновението с паркирания зад него товарен автомобил
„МАН“.
От показанията на свидетеля П. става ясно също, че, при съставянето на протокола
същите са нямали спор по отношение на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и са
подписали същия доброволно. Следователно приетия по делото ДПК за ПТП от 12.07.2022
г. е съставен съгласно изискванията на Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите
и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд (загл. изм. - дв, бр. 19 от 2017 г.), в частност чл.5 от същата, предвиждащ „когато при
произшествието са причинени само материални щети и между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват
своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП - приложение № 3. Двустранен
протокол не се попълва при условие, че има съмнение, че участник в произшествието е под
въздействието на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не
притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство“. В
конкретния случай, няма данни, нито твърдения, някой от участниците да е бил под
въздействието на алкохол и/или наркотични вещества и/или техни аналози, а видно от
вписаните данни водачите са били и правоспособни. Безспорно се установи, че участниците
са имали съгласие по обстоятелствата на ПТП и доброволно са попълнили и подписали ДКП
за ПТП, което бе потвърдено и в настоящото съдебно производство, при разпита на св. П..
Протоколът за ПТП от 12.07.2022г., макар да не е регистриран в КАТ, на основание нормата
4
на чл. 180 ГПК, в частта на изявленията на водачите е частен документ, подписан от тези
лица и обвързва съда да приеме, че изявленията, вписани в същия документ на първо място
са направени от лицата – водачи на МПС, участвали в ПТП, а на следващо място, че ПТП е
настъпило по описания в протокола начин, вкл. описаното в графичната му част /като схема
на ПТП/. Съгласно описаните в протокола обстоятелства и отразената схема на ПТП, е
видно, че водача на автомобил „А – „Скания R450“, рег. № [***] при маневра заден ход удря
паркирания зад него в колона от паркирани автомобили т.а. „МАН ТС-Х“, с рег. № [***], с
които си действия виновно е нарушил правилата за движение /посочените по-горе
разпоредби на чл.20, ал.1 и чл.40, ал.1 от ЗДпВ/ при което е бил увреден автомобила,
застрахован при ищеца.
Изложените в протокола като обстоятелства и механизъм на настъпване на ПТП се
потвърждава и от показанията на св. П., които съдът кредитира напълно и който свидетел, в
отношенията между двете застрахователни дружества по отношение на регресната
отговорност, се явява незаинтересовано лице, още повече, че свидетелят е водача на
увреждащия автомобил и в показанията си още веднъж признава вината си за настъпване на
ПТП.
С оглед изложеното, съдът намира показанията на този свидетел преценени по реда на
чл.172 от ГПК, за обективни, пълни, ясни, последователни и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото, поради което ги кредитира изцяло.
Независимо от възприятията на свидетеля и субективното му отношение към
събитието обаче, от заключението на САТЕ безспорно се установява, че описаните щети по
т.а. „МАН ТС-Х“, с рег. № [***], както в ДКП, така и след заявяването на щетата при огледа
и описите на ищеца, са в пряка причинно-следствена връзка с описания пътен инцидент от
12.07.2022 г. в гр.[***].
От приложените по делото доклад по щета, опис на претенция, опис-заключение,
калкулация към щета, фактура за извършените ремонтни дейности и заключението на САТЕ,
се установяват вида на щетите по т.а. „МАН ТС-Х“, с рег. № [***] и извършените ремонтни
дейности и свързани с тях, авто-услуги. Видно от приложената по делото фактура от
автосервиза, извършил възстановителните дейности, последните възлизат на сума от общо
5274,02 лв. и включват разходи за ремонт, възстановяване и боядисване на т.а. „МАН“, в
т.ч. подмяна на увредените детайли въздуховод на преден десен капак, въздуховод на преден
ляв капак, лайсна преден капак вътрешна, греда шаси предна, основа на ляв и десен фар,
всички възлизащи на сумата от 1921,90 лв. Заплатената на автосервиза стойност на
ремонтните работи, видно и от заключението на автотехническата експертиза, представлява
пазарната стойност на ремонтните дейности за възстановяване на т.а. „МАН“ с рег. № [***],
тъй като автомобила е отремонтиран в доверен сервиз [***], за който макар да няма данни
дали е официален сервиз на „МАН“, поради факта, че автомобила е бил в период на
експлоатация от първа регистрация от едва 3 години и все още е бил собственост на
лизингодателя „ОТП Лизинг – Клон [***]“, което е индиция, че същия е все още в гаранция,
следва да се приеме, че фактурната цена от ремонта е пазарната стойност на ремонтните
5
работи. В доверения сервиз, съгласно сключения между застрахователя –ищец и [***],
договор за предоставяне на авторемонтни услуги, е калкулирана цена на труд по-висока от
установената с експертизата средна такава за този период /от 30,00 лв./час, а именно 40,00
лв./час, което се явява и единствената разлика между установената от в.л. средна пазарна
цена за възстановяване на щетите по увредения автомобил (4850,62 лв.) и пазарната такава,
изплатена от застрахователя-ищец (5249,02 лв.).
Следователно не се установява прекомерно завишен размер на щетите, претендирани
за възстановяване от ищеца, което бе едно от възраженията на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал.2 пр. 1 от КЗ, при вреди на имущество
обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400, ал.1 - ал.3 от КЗ. При положение, че друго
не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната
стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането,
като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран
в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество,
като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със
същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност или същата стойност за закупуване на
резервните части, необходими за привеждане на увреденото МПС в изправно техническо
състояние, тоест, годно за движение. Макар и частите, които са били увредени и са се
нуждаели от подмяна, видно от описа на ищеца, в действителност да не са били нови към
датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да
намери части, със същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и
техният размер е неговата действителна вреда. В случая, именно стойността на труда и броя
на часовете, необходими за отстраняване на вредите по процесния автомобил, правят
разликата между средните пазарни цени (4850,62 лв., установени от заключението на САТЕ)
и пазарните цени за възстановяване на автомобила (5249,02 лв., заплатени от ищеца на
автосервиза, възстановил вредите по автомобила), а не както неоснователно твърди
ответника от надписани видове ремонтни работи, които нямат пряка причинно-следствена
връзка с ПТП от 12.07.2022 г.
В този смисъл е и константната практика на ВКС, изразена в редица негови решения,
част от които Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК,
решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , Решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС и др.
В конкретния случай, действителната стойност на увреденото имущество е 5 249,02 лв.,
т.е. фактурната стойност на ремонтните работи, до който размер ищецът има право да
получи плащане по регресната си претенция, при условие че е платил такова обезщетение,
6
което по делото не е спорно.
Преценени в съвкупност приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и
заключението по САТЕ, според настоящият съдебен състав установяват безспорно, че
причинените по товарен автомобил „МАН ТС-Х“, с рег. № [***] имуществени вреди са в
пряка и причинно-следствена връзка с установения по делото механизъм на ПТП от
12.07.2022 г. и описаното по-горе противоправно поведение на водача на т.а. „Скания
R450“, рег. № [***] – св. П., като същите са настъпили по описания в Двустранния протокол
за ПТП от 12.07.2022 г. начин, като не се установява виновно поведение на другия водач, т.е
липсва твърдяното съпричиняване.
Страните по делото не спорят че към датата на ПТП застраховател по застраховка
“Гражданска отговорност” на делинквента е ответното дружество.
От приетото заключение по изслушаната автотехническа експертиза се установява, че
посочените от застрахователя по имуществената застраховка повреди на т.а. „МАН“ с рег.
№ [***], отговарят на описания в протокола за ПТП механизъм на ПТП, а сумата на щетите
по застрахованото МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 5249, 02
лв., което представлява фактурната стойност на ремонтите работи. Претърпените от
реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил се установяват и от описите-
заключение по образуваната при ищеца щета и доклада по нея. Същите са били отстранени в
избран от застрахования собственик доверен сервиз [***], който извършва възложени му
автосервизни услуги по Договор за автосервизни услуги сключен със [***] АД, откъдето е
издадена Фактура № [***]/18.01.2023 г. на стойност 5249,02 лв., с приложена към нея
Калкулация относно видовете ремонтни дейности и техните ед. цени, в т.ч. на вложения
труд. Между страните няма спор, че застрахователят-ищец е заплатил на извършилия
ремонта доверен сервиз сумата от 5249,02лв., чрез извършения превод съгласно преводно
нареждане от 23.01.2023 г. и съгласно Щета [***] (на л.49).
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Обхватът на
регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото
лице дължи на застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на
действителните вреди, т.е. необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване
на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.
Съдът, съобразявайки както заключението на вещото лице, така и периода на
експлоатация на процесния товарен автомобил „МАН“ към датата на ПТП /малко повече от
3 г./ намира, че е право на застрахования по имуществената застраховка собственик /в
7
случая това е Лизингодателя „ОТП Лизинг“/ да избере като начин на обезщетяване „ремонт
в доверен и/или официален сервиз“ като в случая такъв сервиз се явява именно [***], а
издадената от този сервиз фактура на стойност 5249,02 лв. се явява пазарна цена към този
момент за извършения ремонт. Съгласно чл.17, ал.1 и чл.19, ал.1 от Наредба № 24/2006 г. за
Методиката за уреждане на претенции за обезщетяване на вреди, причинени на МПС, за
автомобили до 3 години от първоначалната им регистрация, фактурите за отремонтиране
се приемат изцяло по отношение на стойността на детайлите, нормовремената,
сервизния час и материалите за боядисване, след сравнителен анализ с описа на
констатираните вреди. В конкретния случай, при причинени вреди на автомобили над 3
год. от първоначалната регистрация, Методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН,
също е приложима, но като минимална долна граница в случаите, когато не са представени
надлежни доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка, какъвто не е настоящия
случай. Поради това, при определяне размера на обезщетението, прилагането на Методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл. 4 на Приложение № 1 към чл. 15,
ал. 4 от Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН не е задължително и съдът приема, че за ищеца
регресното му право е възникнало за заплатената от него фактурна стойност на ремонтните
работи. Следователно, в случая не се установява и възражението на ответника, че
претендирания размер е прекомерно завишен, доколкото средните пазарни цени установени
от експертизата са близки до заплатената от ищеца пазарна такава. Същите, не се дължат на
несъответствие между описаните констатирани щети и отремонтираните такива и влагане на
ненужни материали и детайли, а разликата която се явява е единствено от цената на труда и
вложеното време за отстраняване на щетите. Платената от ищеца пазарна стойност за
възстановяване на щетите по увредения т.а. „МАН“ отговаря на изискването на закона за
поправка на действителните вреди и именно за тази цена, в полза на ищеца е възникнала
регресната претенция към ответника.
Поради изложеното, съдът намира, че иска на ищцовото дружество следва да се уважи
в предявения му размер от 5274,02 лв., в която сума се включват и обичайните
ликвидационни разноски, които ищеца извършва при ликвидиране на образуваните пред
него щети и покриващи разходите му във връзка с изготвените описи на щети, калкулациите
и докладите по тях, изготвяне на снимков материал. Същите се претендират в минимален
размер от 25 лв., който не се оспорва от ответника и поради което съдът намира същите за
дължими.
Като краен извод, съдът намира иска по чл. 411, ал. 1 КЗ за изцяло основателен за
претендирания размер от 5274,02лв., поради което следва да бъде уважен, така както е
предявен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само ищеца, който представя Списък
по чл.80 от ГПК. Ищецът претендира и доказва такива в размер на 1503,88 лв., от които
8
211,00 лева – държавна такса, 300 лева – за експертиза и 992,88 лева адвокатско
възнаграждение с ДДС, определено в минимален размер, съгласно НМРАВ, съобразно
заявения материален интерес по делото и с оглед уважаването на предявения иск в пълен
размер, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се следват изцяло и сторените от него съдебни
разноски.
Така мотивиран, и на осн. чл.235, ал.1 от ГПК, Софийски районен съд, 164 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „[***], ЕИК [***] да заплати на [***], ЕАД, с ЕИК [***], на основание чл.
411, ал. 1 КЗ /нов/, сумата от общо 5274,02 лева, от която 5249,02 лв. представляваща
регресно обезщетение за изплатено застрахователно обезщетение за обезвреда на нанесени
щети на товарен автомобил марка „МАН ТС-Х“, с рег. № [***], в резултат на реализирано
на 12.07.2022г. в гр. [***], по вина на водач на т.а. „Скания R450“, рег. № [***], и
полуремарке с рег. № [***], чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2023г. до окончателното погасяване,
а 25 лв. съставляват ликвидационни разноски по ликвидиране на Щета № [***].
ОСЪЖДА „[***], ЕИК [***] да заплати на [***], ЕАД, с ЕИК [***] на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 1503,88 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни разноски
в настоящото производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9