РЕШЕНИЕ № 105

 

гр. Бургас, 10.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 1901/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на П.С.М.-Д.,***, с която претендира осъждане на „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, пл. „Позитано“ № 5, да му заплати сума в размер от 14 200 лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесените щети по лекия автомобил на ищеца – „...“, рег. № ..., увредено при ПТП от 23.12.2018 год. в гр. Бургас, кв. Крайморие, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 14 200 лева, начиная от подаване на исковата молба – 05.03.2019 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира присъждане на деловодните разноски.

Размерът на главницата е уточнен в проведеното на 20.05.2019 год. открито съдебно заседание.

Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. във вр. с чл. 493,  ал. 1, т. 2 и чл. 499, ал. 2, КЗ; и чл. 86, ЗЗД.

Ответното АД оспорва исковете; моли за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните разноски; ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

По делото не се спори, а и се установява от представената разпечатка от електронна справка, че към 23.12.2018 год. между ответника-АД и собственика на л. а. „...“, рег. № .., е съществувало застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ЗЗГО). Според съдържанието на представения двустранен протокол, на 23.12.2018 год. до кв. Крайморие на гр. Бургас е възникнало ПТП между управлявания от трето лице лек автомобил на ищеца – „...“, рег. № ..., и описания л. а. „...“. Според съдържанието на протокола и свидетелските показания на двамата водачи, изслушани в настоящия съдебен процес, сблъсъкът е настъпил по вина на водача на л. а. „..“, който се движил с несъобразена скорост и навлязъл в насрещната лента за движение. За уврежданията по автомобила на ищеца е съставена Щета №.., по която застрахователят-ответник е постановил отказ за изплащане на обезщетение с мотива, че уврежданията не съответстват на декларирания механизъм на процесното ПТП.

Вещото лице по приетата в настоящото дело единична експертиза сочи, че уврежданията не съответстват на описаното ПТП, тъй като височината на щетите по двата автомобила е различна; няма „просуркване“ по продължение на левите страни и не са се отворили въздушните възглавници на л. а. „...“.

Според вещите лица от тройния експертен състав, налице е несъмнена причинно-следствена връзка между процесното ПТП и установените щети, а всички описани в щетата на застрахователя-ответник увреждания са последица от същото ПТП.

По делото не се спори, че щетите по л. а. „...“ са отстранени за сметка на ищеца, който е заплатил сумата от общо 14 200 лева, съгласно представените писмени заявка, оферта за ремонт и проформа фактура.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за основателен. Нормата на чл. 493, ал. 1, т. 2, КЗ ангажира отговорността на застрахователя за репариране на имуществените вреди, нанесени на чуждо имущество вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. По делото е проведено пълно доказване на релевантните факти – легитимация на ответника като застраховател по ЗЗГО за собственика/водача на описания л. а. „.. ...“ към 23.12.2018 год., настъпилото ПТП и нанесените щети по лекия автомобил „...“, собственост на ищеца. В тази насока съдът основава решението си на тройното експертно заключение, установило, че механизмът на процесното ПТП е довел до щетите на л. а. „...“. Становището на трите вещи лица са подкрепя и от гласните доказателства по делото, установили начина на възникване на сблъсъка, както и несъобразеното с пътната обстановка поведение на водача на л. а. „...“. Твърденията на втория водач за скоростта, с която е управлявал л. а. „...“, не са безусловни; те не разколебават правилността на тройната експертиза, тъй като няма обективни и несъмнени данни, че скоростта – в момента на сблъсъка между автомобилите, е надвишавала 40 км/ч.

Съдът не кредитира немотивираното единично заключение, в което вещото лице необосновано приема за задължително отварянето на въздушните възглавници след удара между автомобилите, въпреки липсата на възможност за установяване ударната сила между тях в този момент.

По отношение размера на дължимото обезщетение съдът основава решението си на представените писмени доказателства – заявка, оферта за ремонт и проформа фактура, в които са посочени цените за отстраняване на щетите по автомобила, общо 14 200 лева. Видно от приетото тройно експертно заключение, всички описани ремонтни дейности се отнасят към щетите, последица от процесното ПТП. Предвид представените писмени доказателства за стойността на частите и на труда за възстановяване на автомобила, съдът намира, че следва да приеме главницата от 14 200 лева като дължимо застрахователно обезщетение. В тази хипотеза не е задължително определяне размера на сумата възоснова методиката по чл. 499, ал. 2, КЗ, тъй като ищецът е представил писмени доказателства за дължимата сума, разходена за възстановяване на увреденото имущество в автосервиз– вж. Решение № 109/14.11.2011 год. по т. д. № 870/2010 год. и Решение № 153/22.12.2011 год. по т. д. № 896/2010 год., двете на I ТО на ВКС.

По делото не се спори, че ответникът не е извършил частично или пълно плащане на дължимата сума, поради което главницата следва да бъде изцяло уважена, ведно с присъждане на обезщетение за забава по чл. 86, ЗЗД, считано от подаване на исковата молба – 05.03.2019 год., до окончателното й изплащане.

Основателността на предявените искове налага уважаване молбата на ищеца за присъждане направените по делото разноски в общ размер от 2082,98 лева – сбор от платените държавни и преводни такси, адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица (чл. 78, ал. 1, ГПК).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 493, ал. 1, т. 2, КЗ и чл. 86, ЗЗД, да заплати на П.С.М.-Д., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от 14 200 лева, представляваща обезщетение за нанесените щети по собствения на ищеца лек автомобил „...“, рег. № ..., увредено при ПТП от 23.12.2018 год. в гр. Бургас, кв. Крайморие, за което е съставена Щета № ..., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 14 200 лева, начиная от подаване на исковата молба – 05.03.2019 год., до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, пл. „Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на П.С.М.-Д., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 2082,98 лева.

 

ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените суми могат да бъдат превени по следната банкова сметка *** – IBAN: ***.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ