МОТИВИ към
присъда от 30.10.18г. по НОХД № 923/2018 г. на ВРС:
Настоящето
съдебно производство е образувано по внесен от ВРП обвинителен срещу подсъдимия
А.С.И. *** с обвинение за това, че:
1.на неустановена дата през м.11.2017 г. в с.Г., в дом, находящ се на ул.”***”**
се е съвкупил с ненавършилата 14-годишна възраст – Й.П.Т. ***, като извършеното
не съставлява престъпление по чл.152 от НК-престъпление по чл.151, ал.1 НК и
2.на неустановена дата през м.11.2017 г. в с.Г., в дом, находящ се на ул.”***”**,
като пълнолетен, без да е сключил граждански брак, заживял съпружески с
ненавършилата 14-годишна възраст – Й.П.Т.
***-престъпление по чл.191, ал.3, вр.ал.1 НК,
При разглеждане на
делото, по искане на подсъдимия и неговия защитник, съдът е дал ход на съдебното
следствие по реда и условията на чл.371, т.2 и сл НПК. Подсъдимият е направил
пълно самопризнание на фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, дал е изрично съгласие да не се събират наново и
непосредствено доказателства за тези факти и с протоколно определение в с.з. на
30.10.18 г., съдът на основание чл.372, ал.4 НПК е обявил, че ще ползва така
направеното самопризнание.
Участващият по делото прокурор поддържа
изцяло внесеното обвинение без изменение.Пледира за налагане на наказания
лишаване от свобода под предвидения в закона минимум, поради наличие на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства и отлагане на изпълнението на
наказанията за срок от три години.
От своя страна, подсъдимият лично и с
упълномощения си защитник пледират за доказаност на фактическите констатации,
изложени в обвинителния акт и също правят искане за налагане на наказания при
условията на чл.55 НК.
Пострадалата свидетелка Й.Т., лично и със
съгласието на законен представител-родител е заявила изрично нежелание за
упражняване на правата по чл.76 и чл.84 НПК.
Предвид развилата се диференцирана процедура на
производството и въз основа на обстоятелствената част на обвинителния акт,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.С.И. е роден на *** г., неженен, с основно
образование, неосъждан, работещ като общ работник, с добри характеристични
данни по местоживеене.***.
Св. Й.Т. е родена на *** г. в гр. В. и също живее в с.Г..
През лятото на 2017 г.
св. Т. са запознала с подсъдимия И. и двамата започнали да излизат заедно, като
подс. И. знаел, че св. Т. не е навършила 14 годишна възраст.
На неустановена дата през м.ноември 2017 г., подс.И. и св.Т.
отишли в дома на подсъдимия, където се съвкупили. Съвкуплението не било
придружено със сила или заплашване, като св.Т. напълно доброволно се съгласила
на половия акт.В резултат на сношението, св.Т. забременяла.
След това, още същия месец, св.Т. и подсъдимия заживели
на съпружески начала в дома на подсъдимия, без да са сключили граждански брак. Родителите
на св.Т. първоначално били против това съвместно съжителство, но разбирайки за
бремеността на дъщеря си, същите се съгласили.
Според заключението на назначената СППЕ на св.Т., същата
е психически здрава и с налична способност за разбиране свойството и значението
на извършеното с нея, както и правилно да възприема и възпроизвежда фактите от
обективната действителност. Според заключението на назначената СМЕ, понастоящем
св.Т. е с физическо развитие отговарящо на 15-16-годишна възраст, като причина
за това е бременността, довела до изменение на външния вид и вторичните полови
белези.
Така възприетата от съда фактическа
обстановка се установява последователно, логично и безпротиворечиво от
направеното от подсъдимия в с.з. самопризнание, подкрепено пряко и косвено и от
останалите приобщени по съответния процесуален ред доказателства – показанията
на свидетелите Й.Т., С.Й., П.Т.и Н. Й., заключения на съдебно медицинска и
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, удостоверение за раждане,
справка съдимост и характеристика на подсъдимия. Тези доказателства в своето
единство и логическа взаимовръзка изясняват по несъмнен начин всички
обстоятелства имащи съществено значение за правилното решаване на делото –
факта на извършване на престъпленията, тяхното авторство, механизма и начина на
извършване, личността и субективното отношение на дееца към извършеното.
Въз основа на възприетата фактическа
обстановка и логичния и безпротиворечив анализ на наличния доказателствен
материал, съдът прие от правна страна следното:
Подсъдимият И. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл.151, ал.1 НК, тъй като на неустановена дата през м.11.17 г.
в с.Г. в домът си на ул. „***” *** е осъществил полов акт с ненавършилата 14
годишна възраст – малолетната Й.Т. и доколкото този полов акт е осъществен по
взаимно съгласие, извършеното не представлява престъпление по чл.152 от НК. Деянието е извършено с
пряк умисъл – И. е съзнавал общественоопасния му характер, допускал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици.
Подсъдимият И. от обективна и субективна страна е осъществил и състава на второ престъпление по чл.191,
ал.3, вр.ал.1 НК, тъй като на неустановена дата през м.11.17 г. в с.Г. в домът
си на ул. „***” *** е заживял на съпружески начала с ненавършилата 14 годишна
възраст – малолетната Й.Т.. И това деяние е извършено с пряк умисъл, тъй като И. е съзнавал
общественоопасния му характер, допускал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици.
При така изложените съображения, съдът с присъдата си
призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпленията по чл.151, ал.1 НК и чл.191, ал.3, вр.ал.1, за които са му
повдигнати обвинения с обвинителния акт.
След като призна подсъдимия за виновен и
съобразявайки императивното задължение по чл.373, ал.2 НПК, вр.чл.58 НК,
съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства общи и за двете престъпления-чистото съдебно минало на
подсъдимия, младата му възраст, изразеното съжаление за извършеното и проявена
самокритичност, оказанато пълно съдействие за изясняване на случая още на
досъдебната фаза, довело до разкриване на престъплението, социалния и имуществен
статус на подсъдимия –работещ като общ работник, без данни за друго налично
имущество и доходи, по-ниската степен на обществена опасност на конкретното
деяние с оглед възрастта на пострадалата /близка до непълнолетието и на
границата за съставомерността на деянието/ и собствения й принос за
извършването му. Отчете се и че понастоящем св.Т. е родила успешно, като тя и
подсъдимия продължават да живеят заедно като семейство и да се грижат за детето
си. Отегчаващи вината обстоятелства не се отчететоха. Изброените смекчаващи
вината обстоятелства, съдът счете за многобройни, при което и най-лекото
предвидено в закона наказание /две години лишаване от свобода/ би се явило
несъразмерно тежко спрямо обществената опасност на деянията и на дееца. При
тези съображения и на основание чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1,т.1 НК, съдът като
краен резултат наложи на подсъдимия наказания от по шест месеца лишаване от свобода, а на основание
чл.23, ал.1 НК групира същите и като краен резултат наложи едно общо наказание-
от шест месеца лишаване от свобода. При последващата преценка относно начина на
изтърпяване на общото наказание и отчитайки отново горепосочените данни относно
обществената опасност на престъпленията и на самия деец, съдът счете че за
постигане целите на чл.36 НК не е необходимо извеждането му от обществото,
поради което и при липса на други законови пречки по чл.66, ал.1 НК отложи
изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
С оглед изхода
на делото, на основание чл.189 НПК на подсъдимия се възложи да заплати
направените по делото на досъдебната фаза разноски в общ размер на 375.00 лева.
При горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: