21.12.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на двадесети ноември
две хиляди и двадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№406 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Образувано е по жалба на Д.Н.Д. *** против Заповед №351з-402/04.05.2020 на Началник
на РУ Свиленград при ОД МВР Хасково за налагане на дисциплинарно наказание
писмено предупреждение на държавен служител в МВР срок от 3 месеца. Оспорената
заповед била издадена на основание чл.194, ал.2, т.1 във вр. с чл.197, ал.1,
т.2 и във вр. с чл.199, ал.1, т.5 и чл.204, т.4 от ЗМВР и се твърди, че била
незаконосъобразна. Не били спазени изискванията на закона за форма и
съдържание, установени в чл.210 от ЗМВР. Дадената правна квалификация била
изцяло неясна – посочени били деяния като нарушения, изразяващи се в изпълнение
на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, заповеди и разпореждания на Министъра на ВР, зам.министъра и
гл.секретар на МВР и преките началници. Но даденото описание на поведението
изяло противоречало на фактическото описание, тъй като нямало твърдение
служителят да е нарушил някой от посочените актове. ЗДвП бил различен
нормативен акт от ЗМВР, както и не бил подзаконов на ЗМВР. Нямало и
конкретизация коя от изброените хипотези в чл.194 от ЗМВР е осъществена, а и
жалбоподателят не било възможно да е нарушил всички. С посочването на чл.199,
ал.1, т.5 от ЗМВР – пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност, било квалифицирано поведението на служителя,
но това създавало хаос, объркване, тъй като нарушението било описано по два
начина. Не било ясно какво е нарушил служителя или пък не е изпълнил, как е
станало това и т.н. Не била приложена разпоредбата на чл.197, ал.3 от ЗМВР, тъй
като били твърдени няколко постъпки, квалифицирани като нарушения, а това било
самостоятелно основание за отмяна. Липсвало конкретизация на формата на вина,
както и фактически доводи, от които да се направи извод. Не били описани и
коментирани посочени в заповедта доказателства – справка рег.№351р-7791/27.03.2020г.
представлявала докладна, но не и доказателство. Не били установени критерии и
факти, имащи значение за вида и размера на наказанието. Не била спазена
предвидената в ЗМВР процедура по издаването на оспорената заповед, както и не
били обсъдени обясненията на служителя. Не била връчена заповед, от която
служителят да разбере за воденото срещу него дисциплинарно производство, както
и обясненията не били искани с конкретна цел. Не били налице фактическите и
правни основания за издаването на заповедта и тя противоречала на материалния
закон. Служителят при издаването на фиш за санкционираните лица – чужденци,
съобразил разпоредбите на ЗАНН и ЗДвП, както и установената дългогодишна
практика в РУ Свиленград. Заповедта не била съобразена и с целта на закона, тъй
като с нея било наложено наказание за неясни и неизвършени нарушения. Иска се
да бъде постановено решение, с което да бъде отменена Заповед
№351з-402/04.05.2020 на Началник на РУ Свиленград при ОД МВР Хасково за
налагане на дисциплинарно наказание Писмено предупреждение на държавен служител
в МВР срок от 3 месеца, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата – Началник на РУ
Свиленград при ОД МВР Хасково, не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
В изпълнение на разпореждане рег.№1253р-1053/29.01.2020г.
на Директор ОД МВР Хасково със Заповед рег.№351з-174/27.02.2020г. на Началник РУ Свиленград е разпоредено
да бъде извършена проверка на данните изнесени в справка рег.№
1253р-727/20.01.2020г. с оглед установяване налице ли са извършени
дисциплинарни нарушения от страна на служители на РУ-Свиленград във връзка с
наложени от тях глоби с фиш за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Определен е
проверяваният период, през който следва да бъдат търсени нарушенията - от
04.10.2019г. до 24.11.2019г. С издадената заповед са запознати служители – по
списък, в който под №6 е положил подпис на 25.03.2020г. настоящия жалбоподател Д..
На следващия ден – 26.03.2020г. жалбоподателят представил писмени обяснения –
л.36 от делото, като посочил, че съставил 3 бр. фишове на чуждестранни водачи,
но това било с цел по-бързо обслужване и при по-големия обем извършени
проверки, като освен това тези водачи не притежавали контролни талони и точки и
отнемането им при тях било неприложимо.
На 27.03.2020г. назначената комисия със
Заповед рег.№351з-174/27.02.2020г. изготвила Справка рег. №
351р-7791/27.03.2020г., в която са обобщени данните от възложената ѝ
проверка. Видно от тази справка комисията не извършила проверка чрез Автоматизираната
информационна система Управление на административно-наказателна дейност и
наложени глоби /АИД АНД/ относно съставените от служители на РУ-Свиленград фишове
само за указания срок от 04.10.2019г. до 24.11.2019г., а включила като период
за проверка периода от една година назад, считано от определения краен срок за
приключване на възложената и проверка, а именно периода от 27.03.2019г. до
27.03.2020г. В справката е посочено, че от извършената проверка комисията
установила, че в периода 27.03.2019г. до 27.03.2020г. са съставени общо 25
глоби с фиш на водачи на МПС за нарушения, за които съгласно чл.6, ал.1, т.10
на Раздел II от Наредба
№Iз-2539/17.12.2012г.
за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемане и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
контролни точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, са посочени
конкретните нарушения и броя контролни точки, които следва да се отнемат на
водача. Цитирана е разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДвП, съгласно която – „За
административни нарушения, които са установени в момента на извършването им и
за които не е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, на мястото на нарушението
може да бъде наложена с фиш глоба или в минималния размер, или в размера,
посочен в административнонаказателната разпоредба за съответното нарушение.“
Посочено е, че всички съставени 25 броя глоби с фиш са за нарушения на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП, като приложената санкционна разпоредба е тази на чл.183, ал.4,
т.7 от ЗДвП, т.е. служителите е следвало да съставят АУАН за извършените
нарушения на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, а не да санкционират същите
с фиш.
По отношение на жалбоподателя Д. – п.3, е
прието, че за проверявания период има съставени три глоби с фиш – фиш серия Н
№0448924, Н № 0917517 и Н №09175521 за съответни дати 28.04.2019г.,
09.11.2019г. и 16.11.2019г. За така констатираното комисията е приела, че с
действията си Д. е извършил нарушение на служебната дисциплина осъществявайки
състава на чл.194, ал.2, т.1 от ЗДвП, за което съгласно чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, се предвижда наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца.
С покана за запознаване с обобщена справка
и даване на писмени обяснения рег.№351р-8194/02.04.2020г. служителят Д. е приканен
да даде допълнително обяснения или да направи възражения, като видно от
Протокол рег.№351р-8627/07.04.2020г. жалбоподателят не се е възползвал от тази
възможност.
С оспорената в настоящото производство
Заповед №351з-402/04.05.2020г. на мл.инспектор Д.Н.Д. – младши автоконтрольор в
Група Охранителна полиция към РУ Свиленград при ОД МВР Хасково, е наложено
дисциплинарно наказание Писмено предупреждение за срок от три месеца, за това,
че на 28.04.2019г. в 02.59 часа в гр.С. на ул.***е съставил глоба с фиш
сер. Н №0448924 - за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП на водач на МПС, турски
гражданин без постоянен адрес ***, живущ в Република Турция, като за така
констатираното нарушение служителят на основание чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП
наложил глоба в размер на 50 лева, вместо да състави акт за установяване на
административно нарушение съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДвП, тъй
като за установеното нарушение се предвиждало отнемане на 6 броя контролни
точки на основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012г.; на 09.11.2019г.
в 03.35 часа на първокласен път №8 при км 365+500 в землището на гр.Свиленград
е съставил глоба с фиш сер. Н №0917517 - за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП
на водач на МПС, турски гражданин без постоянен адрес ***, живущ в Република Турция,
като за така констатираното нарушение служителят на основание чл.183, ал.3, т.7
от ЗДвП наложил глоба в размер на 50 лева, вместо да състави акт за
установяване на административно нарушение съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1
от ЗДвП, тъй като за установеното нарушение се предвиждало отнемане на 6 броя
контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012г.;
на 16.11.2019г. в 03.50 часа в гр.Свиленград на ул.България е съставил глоба с
фиш сер. Н №0917521 - за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП на водач на МПС, турски
гражданин без постоянен адрес ***, живущ в Република Турция, като за така
констатираното нарушение служителят на основание чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП
наложил глоба в размер на 50 лева, вместо да състави акт за установяване на
административно нарушение съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДвП, тъй
като за установеното нарушение се предвиждало отнемане на 6 броя контролни
точки на основание чл.6, ал.1, т.10 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. Дисциплинарнонаказващият
орган приел, че с деянията си на посочените съответни дати служителят виновно е
извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на
министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР
и на преките ръководители, за което на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР -
пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната
дейност, му е наложено дисциплинарно наказание Писмено предупреждение за срок
от три месеца.
Заповедта е връчена лично на жалбоподателя
на 12.05.2020г., а жалбата срещу нея е депозирана в деловодството на съда на 15.05.2020г.
Като свидетел в с.з. е разпитан Б.П.Р.,
който е колега на жалбоподателя, и дава показания за установената практика в РУ
относно съставяне на актове или издаването на фишове. Често работели с чужди
граждани и им било разпоредено на тях да се съставят фишове, а не АУАН, тъй
като тогава трябвало да се спази 3-дневе срок за възражение, а и после нямало
как да се връчи наказателното постановление. Не си спомня да имало изрична.
Единствено съставяли актове, ако имало ПТП. Свидетелствата за управление на
чуждите граждани не се водели на отчет в РБългария и съответно нямали налични
контролни точки. Дали щяло да бъде акт или фиш в този случай глобата била на
една и съща стойност. Системата избирала автоматично сумата и служителят не
можел да я промени. Никой не бил ощетен в случая, защото глобата била една и
съща. Актовете и фишовете се съставяли само чрез системата за отдалечен достъп,
т.е. таблет, като се въвеждали данните за автомобила и водача, а след установяване
на нарушението, то самата система ги допускала до фиш. Самата система отчитала
чуждия гражданин, след като били въведени имената му, като в и двата случая на
съответно нарушение, системата не правела разграничение дали е български
гражданин или чужд гражданин и при двата случая правела фиш или акт. За
нарушение, което се санкционирало с акт, то нямало как да се издаде фиш.
Системата се актуализирала единствено от София и служителят нямало как да прави
промени в нея. заповед, на всички било
разпоредено устно.
По искане на представляващия жалбоподателя
ответната страна представя писмени доказателства допълнително, като видно от
писмо №3286р-50252 от 05.11.2020г. са дадени разяснения относно функционалности
на системата, както и са приложени заповеди относно новоразработените
функционалности, които били въвеждани и доразработвани и към настоящия момент.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорената заповед на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в установения
от закона срок, от легитимирано лице с правен интерес, и против акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспорената Заповед №351з-402/04.05.2020 на
Началник на РУ Свиленград при ОД МВР Хасково е издадена от материално
компетентния дисциплинарно наказващ орган по чл.204, т.4 от ЗМВР, в законоустановения срок по чл.195, ал.1
от ЗМВР - до 2 месеца от откриване на дисциплинарното нарушение и не по-късно
от една година от извършването му, който е спазен при прилагане на правилата по
чл.196 от ЗМВР. Дисциплинарното производство не е образувано за тежко нарушение
на служебната дисциплина, по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 2-15 от ЗМВР. Същото
е образувано за нарушение по чл. 198-202 от ЗМВР, при което правилно проверката
е разпоредена по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР с надлежна заповед, която е
поставила неговото начало. Съгласно чл.206, ал.1 от ЗМВР
дисциплинарнонаказващият орган е приел писмените обяснения на служителя по вмененото
дисциплинарно нарушение.
Но при издаването на заповедта са
допуснати нарушения, които са съществени, тъй като възпрепятстват
защитата на жалбоподателя. Като е назначена проверка със Заповед №351з-174/27.02.2020г.
Началник РУ Свиленград е определил
предмета на проверката, комисията, която следва да я осъществи, както и
периода, който следва да бъде проверен - от 04.10.2019г. до 24.11.2019г. Така
са определени времеви граници, като именно в този период комисията следва да
осъществи своите правомощия, като провери дали в този период жалбоподателят е
извършил нарушение на служебната дисциплина. В настоящия случай обаче
проверката е приключила и в съставената справка се установява, че е разширен подлежащия
на проверка период - от 27.03.2019г. до 27.03.2020г. Два от процесните фишове,
съставени от Д., са в периода, който е определен от дисциплинарнонаказващия
орган, но първият фиш – този от 28.04.2019г. е извън определения срок. Тъй като
не е било известно от началото на дисциплинарното производство, че ще бъде
обследван различен период от време от този, който е посочен от
дисциплинарнонаказващия орган, то това разминаване се отразява при
организирането на правото на защита на служителя, а и е съществено, защото ако
е било известно към началния момент, то биха могли да бъдат дадени и други
обяснения от наказания, т.е. в настоящия случай защитата в хода на
дисциплинарното производство не е могло да бъде проведена ефективно. Наред с
това следва да се има предвид и че в оспорената заповед описанието на
нарушението е извършено като описание на три
самостоятелни дисциплинарни нарушения, за всяко от които следва да бъде
наложено отделно дисциплинарно наказание. Това е така защото въпреки
съвпадението на отделени елементи от фактическото описание, то тези нарушения
са обективно различни като осъществени не в единство, а в различен времеви
момент, на различно място, както и при различни обстоятелства. При така
извършеното описание от дисциплинарно наказващия орган следва да се има
предвид, че неправилно е налагане на едно общо наказание. Съвсем различен е
подхода при обсъждане на установените нарушения в Справка
рег.№351р-7791/27.03.2020г., където комисията прави извод за нарушения на всеки
от проверяваните, но за период. Доколкото обаче в оспорената заповед са описани
фактически три нарушение, а и едно от тях е извън зададения от
дисциплинарнонаказавия орган период, то е всяко едно от тях е самостоятелно
основание за налагане на дисциплинарно наказание и е недопустимо определяне на
общо наказание за трите заедно.
Налице е и нарушение на материалния закон при
издаване на оспорената заповед. Деянието, за което санкциониран жалбоподателя, е
с правно основание чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на
този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на
заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, но от
фактическото описание не се установява непознаване на ЗМВР и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове. Посочената в обстоятелствената
част на заповедта Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния
размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се
отнемат точки съобразно допуснатото нарушение,
както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение е приета не на
основание ЗМВР, а на основание чл.157, ал.3 от Закона за
движението по пътищата. В този смисъл няма нито твърдения, нито данни
непознаване на актовете, които квалифицират определеното по основание нарушение
в заповедта – чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Изложеното
обосновава извода, че като е наложил на Д. дисциплинарно наказание за нарушение
по посочения законов текст, наказващият орган е нарушил материалния закон.
Съдът
намира, че атакуваната заповед не е съобразена и с целта на закона, тъй като
съществени вредни последици от твърдяното нарушение не са настъпили, доколкото
лицето извършило административното нарушение все пак е санкционирано.
Поради изложеното
съдът приема, че жалбата е основателна, а оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и
неговата цел - основание за отмяната на същата по аргумент от чл.146,
т.3, т.4 и т.5 от АПК.
При крайния извод относно основателността
на жалбата ответната страна следва да заплати на жалбоподателя направените по
делото разноски – 10,00 лева, представляващи държавна такса за образуване на делото,
и 800,00 лева - адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Н.Д. *** против Заповед №351з-402/04.05.2020 на Началник
на РУ Свиленград при ОД МВР Хасково за налагане на дисциплинарно наказание
писмено предупреждение на държавен служител в МВР срок от 3 месеца, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Хасково да
заплати на Д.Н.Д., ЕГН **********,*** направените по делото разноски общо от 810
лева.
Решението е окончателно и на основание
чл.211 от ЗМВР не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: