Определение по дело №406/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 494
Дата: 18 септември 2019 г. (в сила от 18 септември 2019 г.)
Съдия: Пенка Николаева Братанова
Дело: 20191500600406
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 август 2019 г.

Съдържание на акта

                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л  Е   Н   И   Е 

 

                                  гр.Кюстендил, 18.09.2019г.

 

                           В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,     наказателно отделение,

в закритото заседание

на осемнадесети септември

през две хиляди и деветнадесета  година, в състав

 

                                            Председател:МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                                   Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА

                                                                  ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА 

                                                                        

 

при секретаря

като разгледа докладваното от съдия Братанова      ВНЧД № 406

по описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

                             

                  Производството е по реда на чл. 243, ал.4-8  НПК.

                  И.П.Ч. *** чрез адв.А.А.от САК обжалва определение от 26.06.2019 г. на Кюстендилския  районен съд  по  НЧД № 868/2019 г. по описа на същия съд,  с  което е потвърдено постановление от 06.06.2019 г. на Районна прокуратура- Кюстендил за прекратяване на наказателното производство по ДП  №636/2016 г. по описа на КнРП, ДП № 389/2016г. на РУ на МВР Кюстендил. С посоченото постановление КнРП е прекратила НП, образувано срещу М.В.М. за престъпление по чл.343, ал.1, б. „Б“ НК  вр. чл.342 от НК на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК.  В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт и незаконосъобразност на постановлението на прокурора. Иска се отмяна на определението на КнРС, отмяна на постановлението на КнРП и връщане на делото на КнРП с даване на указания  относно прилагането на закона.

                   В срока по чл.243, ал.6 НПК КнРП и обвиняемата М. не са изразили становище по жалбата.

                  КнОС, след проверка на материалите по посоченото дознание, намира жалбата за допустима, доколкото е предявена в срока по  чл. 243, ал.6 НПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

                  Първоначално делото е било внесено с обвинителен акт срещу М.В.М.  за престъпление по чл.343, ал.1, б. „Б“ НК  вр. чл.342 от НК, по който  е било образувано НОХД № 413/17г. на КнРС. По време на проведеното съдебно следствие е била назначена разширена съдебно дентална експертиза относно механизма и характера на претърпяното от пострадалата Ч. увреждане, чийто извод е за липсата на средна телесна повреда. НП е било прекратено с определение от съдебно заседание. Определението на съда за прекратяване е било отменено поради неспазване на порцесуалните правила от КнОС с решение по ВНОХД №587/18г. и делото  е върнато на друг съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. При проведеното  на 18.04.2019г. РЗ по НОХД № 160/2019г.  КнРС е констатирал ОФГ и е пристъпил към изпълнение на  процедурата по  чл.248а от НПК, като е дал на КнРП 7- дневен срок за отстраняване на констатираната грешка. Това не е сторено от страна на КнРП и с разпореждане от 17.05.2019г. КнРС е прекратил съдебното производство на основание чл.248а, ал.2 НПК. Делото е изпратено на КнРП, след което органът по надзор на ДП е прекратил НП.

                    За да прекрати наказателното производство, образувано срещу неизвестен извършител, КнРП е приела, че в случая не е  налице осъществен състав на престъпление.  НП е прекратено на осн.  чл.243, ал.1, т.1 НПК вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК.

                   КнРС е потвърдил постановлението на КнРП, като е приел, че вследствие от претърпяното ПТП пострадалата е претърпяла леко телесно увреждане, респ. че деянието не е съставомерно.

                    Предвид гореизложеното КнОС намира атакувания съдебен акт за правилен и същият следва да бъде потвърден по следните съображения:

                    Решаващият извод на КнРП за прекратяване на НП е свързан с обстоятелството, че на 06.07.2016г. обв.М. е допуснала нарушение на правилата по ЗДП и по непредпазливост  е причинила на пострадалата Ч. телесна повреда, която обаче не е средна такава по см. на  чл.343, ал.1, б. „Б“ от НК, респ. че деянието е несъставомерно.

                      КнОС намира атакувания прокурорски акт за обоснован и законосъобразен. Въз основа на правилно приета фактическа обстановка по делото КнРП е стигнала по законосъобразни изводи за липса на престъпление. Атакуваното постановление на КнРП е обосновано, доколкото установените по делото фактически положения обективно съответствуват на събрания и проверен по делото доказателствен материал.  По делото са събрани всички възможни доказателства, като КнРП по надлежния ред се е позовала и на събраните по НОХД № 413/17г. нови доказателствени средства- разпити на свидетели,  назначени  две разширени АТЕ и една съдебно дентална експертиза. Разпитани са всички свидетели, имащи отношение към процесния случай; събрани са писмени доказателства относно състоянието на сфеварната уредба в района на ПТП.  В този аспект твърдението в жалбата, че налице непълнота на доказателствата се отхвърля като неоснователно.  Разследването е проведено всестранно, обективно и  пълно и не са допуснати логически грешки  при анализа и оценката на доказателствата, поради което не е налице и грешка при изводите за фактите по делото. Доказателственият материал е оценен поотделно и  в съвкупност, не е налице игнориране на част от доказателствата. Прокурорът се е позовал на доказателства, събрани и проверени по реда на  НПК, съдържанието  на доказателствения материал не е изопачено, нито пък е тълкувано превратно. В този аспект извода на КнРС за обоснованост на атакуваното  постановление  е правилен.

                  Атакуваното постановление на КнРП е и законосъобразно, доколкото е съответно на материалния и процесуалния закон. Наказателното производство е прекратено на осн. чл. 243, ал.1, т.1 НПК вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК, като е прието, че не е налице престъпление. При събраните по делото доказателствени средства КнОС счита, че друг извод не може да се направи.

                  Основният решаващ довод в жалбата е свързан с наличието на причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и претърпяното от пострадалата Ч. увреждане. Несъмнено такава връзка  е налице, доколкото вследствие от настъпилия удар между автомобила, управляван от обв. М. и движещата се пострадала пешеходкща Ч., последната е претърпяла  временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в разкъсно-контузна рана в тилната област на главата с подкожен хематом; мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието и счупване на коронкови части на трите фронтални десни зъби /от първи до трети/, носещи неподвижна мостова конструкция. Спорният по делото въпрос е дали третото увреждане се приравнява на телесна повреда- счупване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето/ несъмнено първите две увреди имат характер на леки телесни такива/. Цитираната тройна дентална експертиза е дала категорично заключение, че счупването на зъбните коронки по цитираните долни зъби вдясно, които са били мостоносители на неподвижна мостова конструкция и при липса на естествени зъби на горната  челюст преди травмата, което определя липсата на дъвкателна функция  в естествения й вид, сочи на  липсата на затруднение на дъвченето и говоренето. Наличието на хронично увреждане на зъбоподдържащия апарат /парадонт/ около първи и втори долни зъби отпреди травмата, изначално е довело до силно намаляване на дъвкателнта способност на наличните зъби на долната челюст и в тгози аспект получената травма не е нарушила говорната и дъвкателнта функция, тъй като те не са били  налице в естествения си биологичен вид.

               В този аспект последващото падане на коронковата контрукция на долната челюст, доколкото не е довело до други последици, не представлява средно телесно увреждане. Този извод на съда е съобразен и  със задължителните разрешения на ППВС №№3/27.11.1979г.на ВС, т.11 относно характера на телесната повреда  при избиване на изкуствени зъби- избиването на такива зъби не е телесна повреда, ако не е  довело до други съставомерни последици, като увреждане на челюстта или друга част, от която зависи дъвченето и говоренето; несъставомерна последица е също избиването на разрушени, силно разклатени и нелечимо болни зъби, които не са изпълнявали предназначението си за дъвчене и говорене. Видно от експертизата и медицинската документация е, че челюстта на пострадалата не е била засегната и при липсата на изначално нарушена естествена говорна и дъвкателна функция, последващата вреда на коронковата конструкция не представлява телесно увреждане по смисъла на  чл.129, ал.2 НК.

             Не се споделят доводите във въззивната жалба, че тройната съдебно дентална експертиза е необоснована. Същата е съобразена с всички гласни доказателствени средства и наличната към момента на изготвянето й медицинска документация. Същата представлява способ за проверка на доказателствата, като вещите лица са дали компетентен и обоснован отговор на въпроса относно механизма на травмата и невъзможността опорните зъби на долната челюст да бъдат счупени при падане върху асфалта с лицето напред предвид липсата тна мекотъканни охлузвания и кръвонасядания в областта на долната челюст. /Механизмът на увреждането е причинен от падане  към асфалта с тилната част на главата, а не с лице към него/. Ето защо този довод се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.                     

              Неоснователен е и довода, че атакуваното постановление на КнРП е недопустимо. Разпореждането, с което КнРС е констатирал ОФГ в изготвения ОА, не подлежи на съдебен контрол. Неотстраняване на такава грешка има за последица прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора в досъдебната фаза на процеса. При наличие на висящо наказателно производство с привлечено към наказателна отговоронст лице, в прерогативите на поркурора е да прецени дали да внася нов обвинителен акт или да прекрати НП поради липса на престъпление. Избирането на втората възможност от страна на прокуратурата е в съответствие с правомощията й по реда на  чл.242, ал.1, пр.1 НПК. 

             Доводите са нарушено право на пострадалата също са неоснователни, доколкото същата би могла да реализира правата си по гражданскоправен път и в този аспект позоваването на чл.81 от НПК от страна на КнРС е неправилно. Това обаче не се отразява върху законосъобразността на атакуваното постановление на КнРП и на определението на КнРС, с което същото е потвърдено.

            В настоящия случай обоснован е извода на КнРП, че не е осъществен състав на престъпление по НК, поради което и КнРС, потвърждавайки постановлението на прокуратурата, е постановил законосъобразен акт, който следва  да бъде потвърден.

            Водим от гореизложеното и на осн.чл. 243, ал.6- 7 вр. ал.5 НПК, окръжният съд

                      

                                  О  П   Р   Е   Д   Е  Л   И :

 

                   

                  ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.06.2019 г. на Кюстендилския  районен съд  по  НЧД № 868/2019 г. по описа на същия съд,  с  което е потвърдено постановление от 06.06.2019 г. на Районна прокуратура- Кюстендил за прекратяване на наказателното производство по ДП  №636/2016 г. по описа на КнРП, ДП № 389/2016г. на РУ на МВР Кюстендил.

                  Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                  Преписи от същото да се изпратят на КнРП, жалбоподателката и обвиняемата М..

 

 

             

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                

                   ЧЛЕНОВЕ:  1.                                          2.