№ 235
гр. Ихтиман, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Радослава М. Й.а
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Й.а Гражданско дело №
20231840101129 по описа за 2023 година
Р. И. Б. е предявила против Н. Й. Г. осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр.3 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 10181,21 лева, представляваща платеното на отпаднало основание – развален договор за
строителство поради неизпълнение, както и сумата от 1018 лева, представляваща договорна
неустойка.
Ищцата твърди, че на 14.08.2023 г. между страните е сключен договор за строителство,
със срок за цялостно изграждане на обекта- 30.09.2023 г., като е заплатена сумата от 16 000
лева, от които 5818,79 са разходвани за закупуване на материали. Сочи, че ответникът не е
изпълнил задължението си по договора в цялост, а част от изработеното е некачествено,
както и че не е възстановил заплатените от ищеца суми. Претендираната сума в размер на
10181,21, представлява разликата между изплатената от ищеца сума по договора и разходите
за закупуване на материали по изпълнение на договора. Размерът на неустойката е
формиран въз основа на стойността на недовършените работи и е в размер на 10 %.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът не взема становище по иска.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства,
съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
От представения по делото договор за строителство от 24.08.2023 г. се установява, че
ищцата е възложила на ответника извършването на строително-монтажни работи на обект в
с. П., общ. К., изразяващи се в разрушаване на стара къща, изграждане на основи, плоча,
ВиК и извозване на материали. Страните се уговорили, че стойността на договора е от
16 500 лева, като авансово са заплатени 3000 лева. Срокът на изпълнение бил до 30.09.2023
г., като окончателното завършване на обекта е следвало да бъде установен с протокол от
приемателна комисия, назначена от възложителя. В договора е уговорено, че при неспазване
на сроковете за изпълнение виновната страна дължи неустойка в размер на 0,5 % на ден
върху стойността на неизвършените в срок работи или неизплатените по договора суми, но
не повече от 10 %.
1
От разпита на свидетелите Е. Я. и Г. С. се установява, че Р. възложила на Н. да бутне
стара къща в с. П., да укрепи основите и да направи площадка. Н. не бутнал старата къща,
направили кофраж за пояс около половината къща, който не бил качествен и при изливането
на бетона се издул. Н. не довършил работата си, като била наета друга бригада.
От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като обективно и безпристрастно, се установява, че в обекта са извършени
строителни работи – 2,80 куб м изкоп на основи и дренаж, 27 кв. м кофражни работи за
основа, 26 линейни метра армировъчни работи в основи, 33 линейни метра полагане на
дренажни тръби и 8 куб м бетонови работи в основи. Според вещото лице качеството на
извършените СМР е задоволително, тъй като се забелязват неравности и раздуване по
бетона. В заключението е посочено, че общата стойност на труда за извършените
строително-ремонтни работи възлиза на 2020,00 лева, а приложените по делото фактури,
стокови разписки и касови бележки за закупени строителни материали, които са относими
към предмета на дейност, са на стойност 4545,45 лева. Освен това има и фактури за
закупени инструменти на стойност в размер на 370,50 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са учредени три фактически състава на неоснователно обогатяване
/Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/. Според първия
подлежи на връщане полученото при начална липса на основание /condictio sine causa/.
Според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло
да бъде осъществено /condictio causa data non secuta/. Според третия подлежи на връщане
даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила /condictio infinitam/ .
За уважаването на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, последно предложение, е необходимо
цялостно доказване на фактическия състав - извършване на реална престация; съществуване
на основанието при получаване на престацията; отпадане на основанието с обратна сила
/унищожаване на договора, развалянето му поради неизпълнение или недостатъци на вещта
и др./. Последица от развалянето на договора е връщане на даденото от страните в
изпълнение на договора.
В този случай в тежест на ищеца страна е да установи наличието на следните
кумулативно дадени предпоставки: наличие на валидно облигационно правоотношение,
факта на развалянето му от изправната страна.
Между страните не е спорно, че е съществувало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ответникът е поел задължението да извърши
строително-монтажни работи в имот на ищцата в срок до 30.09.2023 г.
Установено е, че ответникът е изпълнил частично задълженията с по договора, т.е.
той е изпаднал в забава и е неизправна страна по договора, поради което за ищцата е
възникнало потестативното право, чрез едностранно волеизявление да предизвика промяна в
правоотношението като го развали.
По делото не са представени убедителни доказателства за това, че ответникът е бил
уведомен за развалянето на договора. В случая съдът приема, че договорът за извършване на
строително-ремонтни работи е развален с изявлението в исковата молба, поради което
престираното по договора подлежи на връщане.
Установено е в хода на производството от представения договор, че ищцата е
заплатила на ответника сумата от 16000 лева, а от показанията на свидетелите - че
изпълнението на договора от страна на ответника е частично, като той не е разрушил
намиращата се в обекта стара къща, съответно не е извозил материалите, изградил е кофраж
2
за бетонов пояс на половината основи и дренаж, като стойността на извършените СМР
съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, възлизат на 6565,45 лева, и
включват вложените материали и труд.
Според съда това представлява съществено неизпълнение на договора, което
обуславя правото на възложителя да го развали на основание чл.87, ал.2 ЗЗД във вр. чл.262,
ал.2 ЗЗД, в хипотезата на безполезност от изпълнението. Макар и ответникът да не е
направил изрично възражение за частично изпълнение, според съда следва да бъде
приспадната стойността на извършените СМР, за да не се стигне до неоснователно
обогатяване на ищцата.
В този смисъл според съда така предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от
9064,05 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 10 181,00 лева следва да бъде
отхвърлен.
По предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, съдът приема следното:
Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Отговорност за вреди поради развалянето на договор под формата на неустойка
може да се търси единствено, ако подобен вид неустойка за такава хипотеза е бил изрично
предвиден в клаузите на сключения договор. В настоящия случай неустойка е била
уговорена за забавено изпълнение, видно от договора за строителство, съгласно който
страните са уговорили неустойка за забава в размер на 5 % на ден върху стойността на
неизвършените в срок работи, но не повече от 10 %. Възможността да се претендира
неустойката, така както е уговорена, е отпаднала с развалянето на договора. Това становище
е в съответствие с разбирането, развито в мотивите на Тълкувателно решение № 7 от
13.11.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в които е посочено, че закъснително
обезщетение е мислимо да се претендира само в съчетание с изпълнението.
Ето защо искът по чл.92, ал.1 ЗЗД за плащане на неустойка в размер на 1018 лв. е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
възложени сторените от ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
депозит за вещо лице, пропорционално на размера на уважените искове, т.е. сумата от
1618,76 лева
Воден от горното, С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Й. Г. ЕГН ********** от с. К., ул. „С. С. К. М.“ № ** № ** ДА
ЗАПЛАТИ на Р. И. Б. ЕГН ********** от гр. С., ул. „Г.“ № 1 сумата от 9064,05 лв. (девет
хиляди и шестдесет и четири лева и пет стотинки), като отхвърля иска за разликата до
пълния предявен размер до 10 181 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. И. Б. от гр. С., ул. „Г.“ № 1 против Н. Й. Г. ЕГН ********** от
с. К., ул. „С. С. К. М.“ № ** за заплащане на сумата от 1018,00 лева, представляваща
договорна неустойка за периода от 14.08.2023 г. до 30.09.2023 г.
ОСЪЖДА Н. Й. Г. ЕГН ********** от с. К., ул. „С. С. К. М.“ № ** ДА ЗАПЛАТИ на
Р. И. Б. ЕГН ********** от гр. С., ул. „Г.“ № 1 сумата от 1618,76 лв. (хиляда шестстотин и
3
осемнадесет лева и седемдесет и шест стотинки) разноски в производството
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4