Р Е Ш Е Н И Е № ......
гр. Враца, 17.06.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря
Наталия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Христова гр. д. № 1194 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1
КЗ.
Производството е образувано по искова молба от „ПМ –
ГРУП 2018“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. В.Д., против „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********. В исковата молба се твърди, че на 14.04.2020
г. между страните е сключен застрахователен договор по застрахователна полица №
440120061000790 – Автомобилна застраховка „Каско+“ с покритие Пълно каско, със
срок от 15.04.2020 г. до 14.04.2021 г., за собствения на ищцовото дружество лек
автомобил ******, черен металик, дата на първа регистрация 28.06.2007 г., рама
№ ******, двигател № ******. Застрахователната сума е в размер на 24 960 лева,
застрахователната премия – 1 639,87 лева, платима на 4 вноски. Първата вноска в
размер на 420,71 лева е заплатена при сключване на договора, а втората вноска в
размер на 420,72 лева е платена на 17.07.2020 г. Сочи се, че на 05.10.2020 г.
на главен път Враца – Криводол след отнето от водача на другия автомобил
предимство настъпило ПТП, за което е съставен протокол за ПТП от органите на ПП
– КАТ. Заявява, че застрахователят е своевременно уведомен и е образувана щета
№ 44010612027159. Твърди, че автомобилът е предаден за оглед и от експерт на
застрахователя е съставен опис – заключение по щета от 06.10.2020 г. и с писмо
изх. № 0-92-13206/15.10.2020 г. застрахователят отказал да изплати обезщетение
по образуваната преписка, тъй като декларираните при завеждане на преписката
обстоятелства не съответстват на установените факти и събраните данни относно
настъпилото събитие и естеството на уврежданията и механизма на получаването
им. От ищеца било депозирано възражение от 19.10.2020 г., на което
застрахователят не отговорил. Ищцовото дружество счита този отказ за бланкетен,
неоснователен и неподкрепен с каквито и да било доказателства. Сочи, че не са
налице предвидените в чл. 408, ал. 1 КЗ изчерпателно изброени случаи, в които
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, с оглед на което отказът
е неоснователен. Заявява, че съгласно оферта от „Хуманик – 2010“ ООД стойността
на оригиналните части е в размер на 16 257 лева, а стойността на труда – 759,36
лева, като в тези суми не са включени необходимите материали и консумативи за
извършване на ремонта. Иска се постановяване на решение, с което „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да бъде осъдено да заплати на „ПМ – ГРУП
2018“ ЕООД, ЕИК *********, сума в размер на 17 016,36 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по щета № 44010612027159, заведена въз основа на
застрахователна полица № 440120061000790, сключена на 14.04.2020 г. за
застраховка „Каско+“ за собствения на ищцовото дружество лек автомобил, ведно
със законната лихва от датата на постъпилото писмо за отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение – 15.10.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, алтернативно от депозиране на исковата молба – 18.03.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от
ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Оспорва описание в Протокол № 1495322 механизъм на настъпване на
ПТП, като счита, че същият не е възможен от техническа гледна точка и не
съответства на заявените обстоятелства, както и че липсва пряка и
непосредствена причинна връзка между събитието и претендираните от ищеца вреди.
Твърди, че заявените вреди не са получени и не е възможно да са получени от ПТП
с описания от ищеца механизъм. Счита, че не всички увреждания по автомобила са
в резултат от осъщественото на 05.10.2020 г. ПТП.
На следващо място сочи, че е налице основание за
изключване отговорността на застрахователя, тъй като застрахованият не е
предоставил вярна и точна информация за обстоятелствата, при които е настъпило
застрахователното събитие, както и за вида и размера на вредите. Оспорва
размера на претенцията като прекомерно завишен, както и че претендираното
обезпечение не съответства на действителните вреди и тяхната пазарна стойност.
Сочи, че застрахователят дължи обезщетение, което е равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието.
Заявява възражение за прихващане със сумата от 841,44
лева, представляваща дължими и незаплатени от ищеца трета и четвърта вноски от
дължимата по договора застрахователна премия, кои са изискуеми с настъпване на
застрахователното събитие.
Иска се постановяване на решение, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника „ОЗК
Застраховане“ ЗАД оспорва предявения срещу ответника иск. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП, като счита, че същото е настъпило изцяло по вина на водача
на л.а. ******. Заявява, че не са налице данни за допуснати от водача на л. а. **********
нарушения на правилата за движения. Сочи, че л. а. ********** не е бил в
движение по време на настъпване на ПТП, а водачът на другия автомобил не е
предприел маневра за спиране. Оспорва описания механизъм, като счита, че при
такъв удар л. а. ********** следвало да се завърти около оста си. Освен това
твърди, че двете МПС-та не са стигнали на собствен ход до мястото на ПТП.
Твърди, че е налице съпричиняване и обезщетението следва да се намали.
Заявява, че е налице тотална щета и ищецът следва да
представи документи за прекратена регистрация. Твърди, че стойността на
запазените части е 30% и следва да се приспадне. Сочи, че след като ищецът не е
представил документи за прекратена регистрация, то ответникът не е изпаднал в
забава.
Иска се постановяване на решение, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид
становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа следното:
С
доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
е прието за безспорно между страните, а и се установява от приетите по делото
доказателства, че между тях е било налице застрахователно правоотношение по
валидно сключен договор за имуществена застраховка имуществена застраховка
„Каско+“ по Застрахователна полица № 440120061000790, сключена на 14.04.2020 г.
за лек автомобил ******.
Видно от представената застрахователна полица № 440120061000790,
плащането на застрахователната премия е уговорено разсрочено на 4 вноски, както
следва: 1 вноска в размер на 420,71 лева, дължима до 14.04.2020 г., 2 вноска в
размер на 420,72 лева, дължима до 14.07.2020 г., 3 вноска в размерна 420,72
лева, дължима до 14.10.2020 г. и 4 вноска в размер на 420,72 лева, дължима ди 14.01.2021
г. Видно от Сметка № 20071715343513/17.07.2020 г., втората вноска в размер на 420,72
лева в платена на 17.07.2020 г.
Видно
от талон Част I, застрахованото МПС е собственост на „ПМ – ГРУП 2018“ ЕООД.
С
уведомление от 06.10.2020 г. управителят на дружеството – собственик е уведомил застрахователя за
застрахователното събитие, настъпило на 05.10.2020 г., като е посочил следните
обстоятелства: „удар на автомобила отпред, главен път Враца – Криводол, ПТП,
КАТ, отнето предимство“.
Представена е
и декларация, попълнена от водача на автомобила М.М., в която е посочил, че
другият водач излязъл на главния път без да спре на знак „стоп“ и му отнел предимството и се ударили. Попълнил
е всички полета в декларацията с относимите към пътната обстановка и ПТП
обстоятелства.
Щетите по МПС
са описани в опис – заключение по щета № 44010612027159/06.10.2020 г.
С писмо изх.
№ 0-92-13206/15.10.2020 г., което ищецът признава, че е получил, „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД уведомява „ПМ – ГРУП 2018“ ЕООД, че отказва да изплати
застрахователно обезщетение по заведената щета № 44010612027153, тъй като обстоятелствата,
декларирани при завеждането на претенцията, не съответстват на установените факти
и събраните данни относно настъпилото събитие, естеството на уврежданията и
механизма на получаването им, поради което не са налице основания за изплащане
на застрахователното обезщетение.
В Протокол за ПТП № 1495322 от 05.10.2020 г. са
записани следните обстоятелства за настъпване на ПТП: На 05.10.2020 г., в 21:40
часа, на кръстовище между черен път в местността Лиляшка могила и път III-101 на км 9+870 участник 1 /л. а. **********/
при преминаване през кръстовище, регулирано с пътен знак, при наличие на пътен
знак Б2 /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство/, не спира, като отнема
предимството и става причина за реализиране на ПТП с участник 2 /л.а. **********,
4 Матик“/. Мястото на ПТП е посетено от мл. автоконтрольор ******Н., който е
съставил протокола за ПТП и е съставил на водача на л. а. ********** АУАН № 264416 за нарушения по
чл. 50, ал. 1 ЗДвП.
На водача на л. а. ********** К.Н. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 294416/05.10.2020 г. за извършено нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление №
20-0967-002306/19.10.2020 г. на Началник група към ОДМВР гр. Враца, сектор
Пътна полиция, с което на К.Р.Н. на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал.
1, т. 5 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 200.00 /двеста/ лева.
Наказателното постановление е влязло в сила на 17.11.2020 г., видно от
отбелязването върху същото /л. 199 от делото/.
Представени са Общи условия за автомобилна
застраховка „Каско+“.
От писмо изх. № 11-00-651/03.08.2021 г. от
АПИ – Национално ТОЛ управление е видно, че няма регистрирани преминавания от системата
за автоматични устройства за записване на пътния трафик на 05.10.2020 г. за
двата автомобила, участници в ПТП.
По делото са приети основно и допълнително заключения на САТЕ, като
вещото лице е установило, че действителната пазарна стойност на лек автомобил „**********“
към датата на ПТП – 05.10.2020 г. е в размер на 24 568 лева, а общата
стойност, необходима за отстраняване на настъпилите вследствие на ПТП
материални щети по автомобила, в т. ч. резервни нови оригинални части, боя,
консумативи и труд, е в размер на 17 882 лева. Т. е. стойността на ремонта
надвишава 70% от действителната стойност на автомобила и е нелице тотална щета.
Вещото лице е посочило, че по делото не се съдържат данни, с които ответното
застрахователно дружество да разполага относно общото състояние на автомобила
към датата на ПТП – 05.10.2020 г. с оглед определяне дали има запазени части.
След извършване на съпоставка, вещото лице е посочило, че обемите, масите,
височините на двата леки автомобила, участвали в ПТП, с изключение на
мощностите, са напълно съотносими. Вещото лице не е определило скоростта на
движение на двата автомобила поради липса на технически данни в тази насока. Уврежданията
по лекия автомобил са описани в Опис-заключение по щета, изготвен от
представител на ответното дружество, и в констативния протокол за ПТП, след
посещение на органите на МВР на местопроизшествието. Според вещото лице, от
техническа гледна точка имуществените вреди, нанесени на застрахования лекия
автомобил „********** Бенц“, са получени по начина и механизма, посочен от
протокола за ПТП и са в пряка причинно – следствена връзка между ПТП и описаните
в Опис-заключение щети.
В допълнителното заключение, след запознаване с допълнителни
доказателства, вещото лице е посочило, че траекторията на движение на лекия
автомобил ********** след удара с лекия автомобил **********не се е променила,
като след удара лекият автомобил ********** се е установил перпендикулярно на
платното за движение, в непосредствена близост пред лекия автомобил **********Експертът
е посочил, че за автомобил **********ударът е бил челен, а за автомобил **********
– страничен. След оглед на предоставения снимков материал вещото лице е
изложило следния механизъм на ПТП: лекият автомобил **********се е движим по
път III-101, когато в непосредствена близост пред него
е навлязъл лекият автомобил **********, който не е спрял пред пътен знак Б2
„Стоп“, за да осигури предимство на автомобила **********Подари липса на данни
вещото лице не е определило точното отстояние между автомобилите от момента, в
който за водача на автомобила **********е възникнала опасността, посочил е, че
това разстояние е било „малко“. Вещото лице посочва, че този водач не е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като опасността –
навлизането на лекия автомобил ********** на платното за движение, е настъпила
внезапно и в непосредствена близост пред него, не е имало време и разстояние за
предприемане на аварийно спиране. Няма и данни водачът на автомобила **********да
е предприел маневра за спиране или намаляване на скоростта.
Изслушан в съдебно заседание, експертът потвърждава така описания
механизъм на ПТП – л.а. ********** „засича“ л. а. „**********“, излизайки от
земния на главния асфалтиран път, заставайки напречно на пътя на л. а. „**********“, който го удря странично между предната и
задната леви врати. В резултат на удара
л.а. ********** се премества няколко метра по пътното платно по посока
движението на л. а. **********и странично за самия л.а. ********** – посока
негово дясно. Вещото лице е категорично, че при този удар няма как да има
ротация на л.а. **********. Сочи, че земният и асфалтираният път са разположени
Т-образно и предполага, че л.а. ********** е правел маневра ляв завой.
Съдът изцяло кредитира заключенията на
първоначалната и допълнителната съдебна автотехническа експертиза. Относно
механизма на ПТП то изцяло съответства както на писмените доказателства по
делото, така и на свидетелските показания на двамата свидетели – участници в
ПТП, които описват същия механизъм на настъпването му. Съдът възприема
заключенията на вещото лице и в останалите им части, доколкото същите се
подкрепят от останалия доказателствен материал по делото и у съда не възникват
съмнения за правилността на заключенията на експерта.
За установяване релевантните по делото факти са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите М.Н.М. и К.Р.Н. – двамата водачи,
участвали в ПТП.
От показанията на свид. М. се установява, че на 05.10.2020 г.
управлявал застрахования автомобил **********с посока на движение от гр. Криводол
към гр. Враца. Свидетелят сочи, че пътят в тази отсечка правел десен, а след
това ляв завой и непосредствено след левия завой от дясната страна на
управлявания от него автомобил от черен път излязъл другият участващ в ПТП
автомобил и свидетелят го блъснал. Сочи, че пътят не позволява движение с
висока скорост и управлявал автомобила с около 60 км/ч. Пътят, по който се
движел свидетелят, бил главен, а пътят, от който излязъл другият участник, бил
черен. На черния път имало поставен знак „Стоп“. ПТП станало много бързо, като
свидетелят нямал време да реагира, тъй като другият автомобил изскочил внезапно
пред неговия и той го блъснал.
Свид. Н. сочи, че на 05.10.2020 г. бил на гости в местността
Лиляшка могила и след това потеглил с автомобила си ********** за гр. Криводол.
Движел се по черен път, като за включване в главния път имало поставен знак
„Стоп“. Самият знак бил поставен по-навътре на пътя, а от двете страни на пътя
имало храсти, които ограничавали видимостта. Освен това сочи, че точно там
главният път правел остър завой и това допълнително ограничавало видимостта за
идващи автомобили. Свидетелят заявява, че е спрял на знака „Стоп“, огледал се е
наляво и надясно, след което предприел маневра ляв завой посока гр. Криводол.
Сочи, че вече бил излязъл на средата на пътното платно, когато видял фаровете и
другият автомобил го ударил. Ударът станал много бързо и свидетелят не успял да
реагира, като управляваният от него автомобил се намирал вече в средата на
пътното платно.
Показанията на двамата свидетели съдът възприема с доверие, тъй като
са последователни и логични, както и се подкрепят от останалите събрани по
делото доказателства – писмени и заключенията на САТЕ. Двамата свидетели –
участници в процесното ПТП, независимо един от друг пълно и последователно пресъздават
обстановката при настъпване на произшествието, както и всеки от двамата
пресъздава собствените си действия непосредствено преди, а и след настъпването
на удара. По несъмнен начин се установяват посоката на движение на всеки от
двамата, пътната обстановка /в тъмната част на денонощието, както и другите
фактори, ограничаващи видимостта/, както и обстоятелствата по самия удар между
двата автомобила – разположението им на пътното платно и целия механизъм на
настъпване на ПТП.
Други относими доказателства в производството не са
ангажирани.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на ищеца „ПМ – ГРУП 2018“ ЕООД,
ЕИК *********, сумата от 17 016,36 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско+“ по Застрахователна полица №
440120061000790, сключена на 14.04.2020 г., за вредите, причинени на лек
автомобил ******, от настъпило на 05.10.2020 г. ПТП на главен път Враца –
Криводол, за което е образувана щета № 44010612027159, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпилото писмо за отказ за изплащане на
обезщетение – 15.10.2020 г., алтернативно от датата на предявяване на исковата
молба – 18.03.2021 г. до окончателното й погасяване. Претендира се присъждане
на сторените съдебно-деловодни разноски.
На основание
чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. За
основателността на този иск в тежест на ищеца е да докаже: 1. Наличие на
застрахователно правоотношение между страните по валидно сключен договор за
имуществена застраховка „Каско+“; 2. Настъпване /начин, време и място/ в срока
на застрахователното покритие на застрахователно събитие – ПТП, за което
застрахователят носи риска и в причинна връзка с което са настъпили имуществени
вреди за застрахованото МПС; 3. Вида и размера на имуществените вреди към деня
на събитието; 4. Изпълнение от страна на застрахования на задълженията по
застрахователния договор.
С доклада по
делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е признато
за безспорно между страните обстоятелството, че между тях е било налице
застрахователно правоотношение по валидно сключен договор за имуществена
застраховка „Каско+“ по Застрахователна полица № 440120061000790, сключена на
14.04.2020 г. за лек автомобил ******. Това обстоятелство се установява и от събраните
по делото доказателства, като съдът приема, че между страните е възникнало
валидно застрахователно правоотношение по договора за имуществена застраховка
„Каско+” на МПС, а в срока на покритието му е настъпило процесното застрахователно
събитие, за което застрахователят носи риска. В причинна връзка със застрахователното
събитие са настъпили именно твърдените вреди. Установени по делото са и
останалите предпоставки по чл. 405, ал. 1 КЗ, а именно изпълнение на
задълженията на застрахования да плати вноските от застрахователната премия с
настъпил падеж /първа и втора/, да уведоми застрахователя за настъпилото
събитие в предвидения от закона срок, да съдейства на застрахователя да
установи всички обстоятелства, свързани със застрахователното събитие и да
представи необходимите документи.
Отказът на ответното дружество за изплащане на дължимото съгласно
чл. 405, ал. 1 КЗ обезщетение е незаконосъобразен, като не се доказа наличие на
някоя от хипотезите на чл. 408 КЗ /в този смисъл Решение № 30/28.04.2017 г. по
т. д. № 2334/2015 г., ВКС, II т.о.; Решение № 207 от 13.01.2017 г. по т. д. №
3394/2015 г.; Решение № 147/06.02.2017 г. по т.д. № 2481/2015 г., ВКС, II т.о.
и др./.
Съдът намира всички възражения, заявени от ответното дружество и
третото лице – негов помагач, за неоснователни.
На първо място, в отговора на исковата молба и в становището на
третото лице – помагач се оспорват механизмът, наличието на причинно –
следствена връзка между ПТП и констатираните увреждания по автомобила.
Оспорванията са неоснователни, тъй като механизмът, наличието на
причинно – следствена връзка между ПТП и вредите по МПС, както и вида,
характера и стойността на вредите се установяват от съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства – констативен протокол за ПТП, опис-заключение по щета,
изготвен от ответника, приетите заключения по САТЕ /основно и допълнително/,
както и показанията на свидетелите М. и Н.. Следва да се посочи, че протоколът
за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато
фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето,
чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа /в този смисъл Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010
г., ВКС, I т. о., Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС, II т.
о., Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г., ВКС, I т. о., Решение №
98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г., ВКС, II т. о. и Решение №
15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., ВКС, I т. о./. Ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма
на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато
протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП
обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не
притежава. Такива в случая са ангажирани от ищеца чрез САТЕ и показанията на
водачите на двете МПС – участници в ПТП. От заключението по САТЕ се установява,
че имуществените вреди, нанесени на застрахования лекия автомобил, са получени
по начина и механизма, посочен от протокола за ПТП и са в пряка причинно –
следствена връзка между ПТП и описаните в Опис-Заключение щети. От заключението
по САТЕ се установяват и вида, характера и степента на увреждания, както и
тяхната пазарна стойност. От показанията на водачите М. и Н. се установяват и
останалите релевантни за механизма обстоятелства – посока на движение, атмосферни
условия и начин на осъществяване на ПТП. Механизмът на настъпване на ПТП е
установен по несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства.
Протоколът обаче има обвързваща материална доказателствена сила
относно удостоверените в него и непосредствено възприети от длъжностното лице
факти относно разположението на двата автомобила след удара, както и описаните
констатирани от служителя на МВР щети по тях.
Третото лице
– помагач оспорва и твърдението, че е налице виновно поведение на водача на л.
а. **********. Както бе посочено, механизмът на ПТП беше изяснен по несъмнен
начин, като водачът на л. а. **********, правейки ляв завой, е навлязъл на
пътното платно непосредствено пред движещия се по главния път л. а. „**********“,
при което последният го е блъснал. Налице са данни за ангажиране на
административно – наказателната отговорност на водача на л. а. **********.
Както бе посочено по – горе, на водача на л. а. ********** Н. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 294416/05.10.2020 г. за извършено нарушение по чл. 50, ал. 1 ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 20-0967-002306/19.10.2020
г. на Началник група към ОДМВР гр. Враца, сектор Пътна полиция, с което на К.Р.Н. на
основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в
размер на 200.00 /двеста/ лева за това, че на 05.10.2020 г., около 21:40 часа,
по черен път в местността Лиляшка могила управлява л. а. ********** с рег. №
Е1549КР, като на кръстовището с път III-101 в района на км
9+870, при наличието на пътен знак Б2 Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство, не пропуска, като не спира и отнема предимството на движещия се по
пътя с предимство от гр. Криводол към гр. Враца л.а. ******, с което става
причина за реализиране на ПТП. Постановлението е връчено на Н. на 19.10.2020 г.
и няма данни същото да е отменено от съда.
Съдът намира
за неоснователни и доводите на третото лице помагач за съпричиняване на щетите
от страна на увредения. По делото не са ангажирани доказателства или каквито и
да са данни за поведение на водача на л. а. „**********“, което да стои в
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, или за допуснати от него
нарушения на правилата за движение. Освен това като се има предвид, че
в случая са касае за ангажиране на отговорност по имуществената застраховка
„Каско“, а не по застраховка „Гражданска отговорност“, без правно значение е
поведението на водача на лекия автомобил при настъпването на ПТП, неговата
противоправност и вината му, т. е. механизмът на ПТП.
В заключението на автотехническата експертиза недвусмислено е
посочено, че е налице причинна връзка между описаното ПТП и настъпилите вреди,
поради което и възраженията за липса на причинна връзка се явяват неоснователни
Ответникът
въвежда възражение, свързано с неизпълнение на задължения по застрахователния договор от страна на застрахования,
обуславящи отказа на застрахователя да заплати обезщетение, а именно, че застрахованият
не е предоставил вярна и точна информация за обстоятелствата, при които е
настъпило застрахователното събитие, както и за вида и размера на вредите, предвидено
като основание за отказ за плащане на обезщетение в чл. 9.3.1 от ОУ.
На първо място, следва да се посочи, че застрахованият е изпълнил
задълженията си при настъпване на застрахователно събитие, предвидени в чл. 9
от ОУ – да уведоми застрахователя и да предостави посочените в чл. 9.6.1 и
чл. 9.6.8 от ОУ документи.
Съгласно чл. 408 от КЗ застрахователят може да откаже плащане
на обезщетение само: 1. при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от
друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със
закон.
Посоченото от ответника не отговаря на хипотезите
в чл. 408, ал. 1 КЗ. При настъпване на застрахователното събитие застрахователят дължи
обезщетение, дори и да има неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията
на застрахования, уговорени в ОУ на застраховката, ако няма доказателства това
неизпълнение да е способствало за настъпването на застрахователното събитие или
да е оказало друго въздействие върху него. Дали застрахованият е предоставил невярна и неточна информация за обстоятелствата, при които е
настъпило застрахователното събитие, както и за вида и размера на вредите
следва да се докаже от застрахователя. В настоящия случай такова доказване не е
проведено, а единствено бланкетно е посочено неизпълнението на посоченото
задължение. Ето защо възражението е неоснователно.
Възраженията
на третото лице помагач, че двата автомобила не са стигнали на собствен ход до
мястото на ПТП и че л. а. ********** не е бил в движение по време на удара, а е
бил в покой, навеждат на извод, че се домогва да установи наличие на
застрахователна измама. Доводите обаче са бланкетни, неподкрепени от никакви
доказателства и абсолютно несъстоятелни и несериозни.
Установи
се, че уврежданията след ПТП представляват тотална щета на лекия автомобил. Съгласно
чл. 390, ал. 2 КЗ, тотална щета на МПС е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност. Същото е посочено и в чл. 12.3 от ОУ на застрахователя. Наличието на
тотална щета се установява и от заключението на САТЕ, видно от което разходите
за резервни части, труд и материали по ремонта за отстраняване на щетите от
настъпилото ПТП надвишават действителната стойност на МПС-то с повече от 70%.
Съгласно чл. 12.3.1
от ОУ, при пълна загуба застрахователят изплаща застрахователната сума или
остатъка от нея, но не повече от действителната стойност на застрахованото МПС
към датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойността
на агрегати, възли и детайли.
Съгласно чл.
386 КЗ, размерът на дължимото обезщетение при настъпване на застрахователно събитие е ограничен от договорената застрахователна
сума, която не може да надвишава действителната или възстановителната стойност
на имуществото.
В
случая се претендира изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 17 016,36
лева, а застрахователната сума е в размер на 24 960 лева. От заключението
на САТЕ се установява, че към датата на застрахователното събитие пазарната
стойност на лекия автомобил към датата на станалото ПТП възлиза на 24 568 лева.
Относно размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде
съобразено наложилото се в съдебната практика разрешение, че в хипотезите на
тотална щета меродавна е действителната стойност на вещта към момента на
застрахователното събитие, но не повече от застрахователна сума, от която се
приспада стойността на запазените части. В случая обаче не се твърди и не се
установява наличието на запазени части от автомобила, нито каква е тяхната
стойност. Доколкото обаче се претендира застрахователно обезщетение в доста
по-нисък от застрахователната сума, респ. от пазарната стойност на МПС размер,
то настоящият съдебен състав намира, че с присъждането й не би се стигнало до
неоснователно обогатяване на застрахования за сметка на застрахователя, каквато
е и целта на приспадането на запазените части.
Ето
защо искът с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ е основателен за пълния
предявен размер и на застрахованото лице следва да се присъди застрахователно
обезщетение в размер на 17 016,36 лева.
По възражението на ответника за
прихващане:
С оглед сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на
възражението, съдът дължи произнасяне по същото.
Между страните не се спори, че ищецът е платил в срок
дължимите първа и втора вноска от застрахователната премия, а не са платени
трета и четвърта вноски, всяка в размер на 420,72 лева и с падеж съответно на
14.10.2020 г. и на 14.01.2021 г. или обща сума в размер на 841,44 лева.
Налице са две насрещни изискуеми и ликвидни вземания на страните, които
следва да се погасят до размера на по-малкото от тях и следователно
от дължимото на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 17 016,36
лева следва да се
приспадне дължимите на ответника трета и четвърта вноска по застрахователния
договор в общ размер на 841,44 лева, или на ищеца се дължи остатък от
застрахователно обезщетение в размер на 16 174,92 лева.
Сумата
следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на постановяване
на отказа от застрахователя - 15.10.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за двете
страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за
ищцовото дружество. В настоящото производство ищцовото дружество претендира
съгласно списък по чл. 80 ГПК следните разноски: държавна такса в размер на 681
лева, депозит за вещо лице в размер на 175 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 1 100 лева. Съгласно доказателствата по делото, претендираните
държавна такса и депозит за вещо лице са платени от ищеца.
Видно от Договор за правна защита и съдействие от
27.05.2021 г., сключен между „ПМ Груп 2019“ ЕООД и адв. В.Д., уговореното възнаграждение е в размер на
1 100 лева, платено в брой, за което договорът служи като разписка.
Неоснователно е възражението на ответното
дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Минималното адвокатско
възнаграждение по предявените искове се определя по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като минималното адвокатско възнаграждение за защита при този
материален интерес е 1 040,49 лева. Видно е, че платеното адвокатско
възнаграждение в размер на 1 100 лева надвишава законовия минимум само с
60 лева и предвид правната и фактическа сложност на делото съдът намира, че
няма основание за неговото намаляване.
При изхода на спора и съразмерно с уважената част на иска, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца разноски в настоящото
производство в размер на 1 859,28 лева
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква и
за ответното дружество съразмерно с отхвърлената част на иска. Същите се
претендират от ответника съгласно списък с разноски по чл. 80 ГПК, както
следва: 175 лева – депозит за вещо лице, 5 лева – държавна такса за съдебно
удостоверение и 1 040,49 лева – платено адвокатско възнаграждение. Съгласно доказателствата по делото, претендираните държавна
такса и депозит за вещо лице са платени от ответника.
Видно от Договор за правна защита и съдействие №
91530/08.04.2021 г., сключен между „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД и адв. Н.Б., уговореното
възнаграждение е в размер на 1 040,49 лева, платено в брой, за което
договорът служи като разписка.
Неоснователно е възражението на ищцовото
дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Минималното адвокатско
възнаграждение по предявените искове се определя по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като минималното адвокатско възнаграждение за защита при този
материален интерес е именно 1 040,49 лева.
Съразмерно с отхвърлената част на иска ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответник разноски за настоящото
производство в размер на 60,35 лева.
При горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните директори Коста Чолаков и
Бистра Василева, ДА ЗАПЛАТИ на „ПМ-Груп 2018“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Христо Ботев“ № 124, вх. А,
ап. 4, представлявано от управителя ******Н., на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 16 174,92 лева /шестнадесет
хиляди сто седемдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско+“ по Застрахователна
полица № 440120061000790, сключена на 14.04.2020 г., за вредите, причинени на
лек автомобил ******, от настъпило на 05.10.2020 г. ПТП на главен път Враца –
Криводол, за което е образувана щета № 44010612027159, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпилото писмо за отказ за изплащане на
обезщетение – 15.10.2020 г. до окончателното й погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 859,28 лева /хиляда
осемстотин петдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща
разноски в настоящото производство съразмерно с уважената част на иска, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 409 КЗ за разликата над присъдения размер от 16 174,92 лева до пълния предявен размер от 17 016,36 лева като погасен чрез прихващане.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ПМ-Груп 2018“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Враца, ул. „Христо Ботев“ № 124, вх. А, ап. 4, представлявано от управителя
******Н., ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ №
89Б, представлявано от изпълнителните директори Коста Чолаков и Бистра Василева,
сумата от 60,35 лева /шестдесет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща
разноски в настоящото производство съразмерно с отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника – „ОЗК
Застраховане“ АД, ЕИК *********.
Районен съдия: …………………………….