Р Е Ш Е Н И Е
№ 2242
гр. Пловдив, 19 ноември 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти касационен
състав, в публично съдебно заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА и участието на прокурор ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа КАНД № 2212 по описа на съда за 2021 г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Т.М.П., ЕГН **********
*** против Решение №260596 от 07.07.2021 г.,
постановено по АНД № 2093/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е
потвърдено наказателно постановление № 19-1030-010552/12.11.2019г. на
Началника на група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Пловдив, с което е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200лв. за извършено нарушение по
чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата.
Касаторът в подадената
жалба счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния
закон и при противоречие със съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на
обжалваното съдебно решение и на потвърдения с него административен акт.
Редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В писмено становище взима допълнително
отношение по съществото на спора. Претендира разноски.
Ответникът по касационната
жалба –ОД на МВР –
Пловдив, сектор "Пътна полиция"
не взима становище по допустимостта и
основателността на жалбата. Редовно призован, не изпраща представител и не
взима допълнително отношение по съществото на спора.
Контролиращата страна чрез
участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава
заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да
бъде оставен в сила.
Пловдивският административен съд, в
настоящия касационен състав, като провери законосъобразността на обжалваното
решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания и с оглед обхвата на служебната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери
следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1
от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна в първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Решението на ПдРС е правилно и
законосъобразно. Районният съд, въз
основа на събрани по предвидения в процесуалния закон ред доказателства, е
достигнал до правилния извод, че касаторът на 15.10.2020г. около 14.30часа в
гр. Пловдив, ул. „Просвета“ до стопански двор управлява влекач „Ивеко“ с рег. №
*****като се движи и навлиза след пътен знак В16/3.3м/ и се блъска в пътно
съоръжение след знака, което ограничава височината на ППС и товари преди мост и
настъпва ПТП с материални щети, поради което бил съставен и предявен АУАН,
серия АА, Бл.№ 432245/15.10.2019г. и въз основа на него било издадено
наказателно постановление № 19-1030-010552/12.11.2019г.
Въззивният
съд е приел, че НП е законосъобразно издадено, при спазване на всички
процесуални правила в ЗАНН и ЗДвП и е отхвърлил възражението на жалбоподателя
за допуснати при издаването на АУАН и НП нарушение на процесуално- правни
норми, като съдът е изложил доводи за законустановеност на нарушението, както и
за виновното му извършване. Констатирал, че правилно е бил приложен
материалният закон и приел НП за законосъобразно.
В
разглеждания казус, видно от представените по делото доказателства, е спазена
процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП. Същите отговарят на
формалните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и изхождат от компетентни органи.
Неоснователни
са възраженията на касационния жалбоподател за липсата на безспорни
доказателства за деянието.
Съгласно
разпоредбата на чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5
пр. 1 и 2, по която е ангажирана отговорността
на П., наказва се с глоба от 200 лв., който поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1
причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. За да
е пълно описанието на деянието, квалифицирано по този състав, съответно на
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, същото следва да съдържа словесно
описание на всички съставомерни елементи, един от които е произтичащата от
деянието непосредствена опасност за движението. Такова ПТП в случая е налице и
се твърди че е произтекло от неспазването от водача на знак В16/3.3м/, макар указаната с него забрана за влизането на
пътни превозни средства с височина, включително и товара, по-голяма от
означената/3,3м./ да е била задължителна. Разпоредбата на чл. 49, ал. 1 ППЗДвП
предвижда, че пътните знаци за въвеждане на забрана се поставят непосредствено
пред местата или участъците от пътя, за които се отнася тази забрана. След като са описани всички съставомерни
елементи, които да позволят деянието да се конкретизира и квалифицира по
посочения административно наказателен състав, описанието е в съответствие на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е основание за потвърждаването
му, а възраженията наведени в касационната жалба за нарушение на посочената в
ЗАНН норма са неоснователни.
Анализът
на събраните в производството гласни, писмени и веществени доказателства, сочат
безпротиворечиво на възприетия от АНО и потвърден от съда фактически състав за
нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изложените в решението мотиви, като
намира, че Районният съд правилно е очертал предмета на доказване в
производството, а именно – извършено ли е нарушението, описано в АУАН,
извършено ли е от лицето, срещу което е издаден акта и дали е извършено
виновно. В тази насока районният съд е осъществил пълно съдебно следствие -
събирането на писмени и гласни доказателства. От тях безспорно е установено, че
соченото нарушение, описано в АУАН и в наказателното постановление е извършено
от касатора П..
Освен
това следва да се има предвид и доказателствената тежест на АУАН съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, а именно: Редовно съставените актове
по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. АУАН е бил подписан от касатора без възражения. В
случая не са представени доказателства, които да оборват установеното с АУАН.
Съдът
правилно е преценил наказващата норма, както и размера на наложеното наказание.
Правилно районният съд е преценил тежестта на нарушението.
По тези съображения, обжалваното
решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение.
Водим от горното Административен
съд-Пловдив, ХХIII
касационен състав,
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260596 от 07.07.2021 год.,
постановено по АНД № 2093/2020 година по опис на Районен съд – Пловдив, XXIII- ти н.с.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/П/
ЧЛЕНОВЕ :/П/