Делото е образувано
по обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Видин, с който е повдигнато
обвинение против подсъдимия С.А.А., с ЕГН: **********, роден на *** ***, с
постоянен и настоящ адрес:***, осъждан, българин, български гражданин, с
основно образование, безработен, неженен за това, че за времето от 19.45 ч. до
20.10 ч. на 15.12.2018 г. в град Видин, от таксиметров автомобил с номер 66 на
фирма „ОК Трансеволюшън” - Видин, находящ се в района на кръстовището на ул.
„Цар Симеон Велики” и ул. „Разлог”, в условията на опасен рецидив отнел чужда
движима вещ – паричната сума от 25 лева в монети с номинал от 0,50 лева, 1 лев
и 2 лева, от владението на И.А.А.,*** - водач на таксиметровия автомобил, без
негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по
чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29. ал.1, буква
„а" и буква „б" от НК и за това, че за времето от 19.45 ч. до 20.10
ч. на 15.12.2018 г. в град Видин, в таксиметров автомобил с номер 66 на фирма
„ОК Трансеволюшън” - Видин, находящ се в района на кръстовището на ул. „Цар
Симеон Велики” и ул. „Разлог”, причинил на И.А.А. *** - водач на таксиметровия
автомобил, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на трети горен зъб
вляво, довело до трайно затруднение на храненето - акта на отхапване и на
говоренето – престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Представителят на РП - Видин e заявил
в с.з че поддържа обвинението, така, както е внесено с обвинителния акт.
Съдът е уважил
направеното искане от страна на процесуалния представител на подсъдимия и е дал
ход на съдебното следствие при условията на глава 27 от НПК, и по конкретно при
условията на чл. 371,т.2 от НПК.
Подсъдимият се признава
за виновен, съгласил се е да
не се събират доказателства за фактите отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка
по делото :
Пострадалият
- свидетелят И.А. работел като таксиметров шофьор във фирма „ОК такси" -
Видин, като управлявал кола с номер 66.
На
15.12.2018 г., около 20.00 ч., решил да приключи работния ден и се насочил с
таксито към гараж, находящ се в гр. Видин, ж.к. „Гео Милев", зад блок №
10. Достигайки на кръстовището на ул. „Гео Милев" и ул. „Христо
Ботев", чакал на светофара на ул. „Гео Милев" зелен сигнал, когато
забелязал двама клиенти да му махат,
които се намирали вдясно от него, на тротоара пред двора на МБАЛ „Света
Петка" - гр. Видин. Като светнало зелено на светофара свидетелят А. направил десен завой с таксито
и спрял, за да качи двамата клиенти. Това били двама непознати за него мъже,
единият по -възрастен - седнал отпред в таксито, другият по - млад, който
седнал отзад, зад пътническата седалка. По - възрастният мъж, който седял
отпред, бил с поставена качулка на главата и лицето му не се виждало.
Свидетелят А. не могъл да даде описание на двете лица. По - възрастният мъж
казал на А. да кара към ЖП гарата и той за целта направил обратен завой с
автомобила, като се насочил в указаната посока, движейки се по ул. „Христо
Ботев". Малко след магазин „Понти", мъжът,
който седял отпред до А. влязъл в словесен спор с него, като
твърдял, че А. бил закачал жена му. А.
отговорил, че вероятно е станала грешка и той не бил искал нищо от никаква жена,
но мъжът продължил да настоява, свалил си качулката и питал А. не го ли
познава, на което последният отговорил, че не го познава. В тъмнината А. не
видял лицето на мъжа, но му направило впечатление, че бил с тъмна на цвят кожа.
Същият вдигнал шапката, която носел на главата си, погледнал А. и му казал, че
ще го запомни, след което върнал шапката на главата си. Мъжът продължил да
настоява пред А., че той бил закачал жена му, обяснявал му, че много бил
сбъркал с това, започнал, по думите на А., да го заплашва, че повече нямало да
бъде такси, че нямало да живее, че ще му вземе колата, ще го запали, ще го
обере и т.н.
По - младият мъж, който седял отзад в таксито,
започнал да приглася на репликите на по -възрастния. А., виждайки, че двете
лица упорито продължавали да настояват с тези реплики, направил ляв завой по
ул. „Академик Стефан Младенов", след което, достигайки до кръстовището на
тази улица с ул. „Цар Симеон Велики", се престроил вляво, с намерението да
се насочи към сградата на РУ - Видин. Виждайки, че той променя посоката на
движение, мъжът, който седял отпред до него, посегнал с ръка и хванал волана на
таксито, като искал от А. да завие надясно и да кара натам, накъдето му бил
казал, а именно - към ЖП гарата. А. обаче му казал, че десният завой там бил
забранен, мъжът до него пуснал волана и А. продължил с таксито наляво по ул.
„Цар Симеон Велики". А. казал, че отиват в Полицията, за да се разберат
там какво било станало. Преминавайки покрай бившата хлебарница „на
Тръпко", мъжът, който седял до А. внезапно хванал волана и го завил
надясно, А. натиснал спирачка и автомобилът спрял в кръстовището на ул. „Цар
Симеон Велики" и ул. „Разлог", т.е. в уширението между бившата
хлебарница „на Тръпко" и магазин „Радее", в близост до тротоара.
Мъжът, който седял на предната седалка, продължил да заплашва А., да му говори
все същите неща, като междувременно започнал да рови там, където той държал оборотните
си пари, а именно - в мястото, предназначено за поставяне на чаши, което се
намирало между скоростния лост и радиото в автомобила. Към онзи момент там
имало парична сума в размер около 30-50 лева в стотинки с номинал от по един,
два лева и петдесет стотинки, които А. ползвал, за да връща от тях на клиенти.
Забелязвайки, че мъжът рови в оборотните стотинки, А. го питал какво прави, при
което мъжът го ударил с левия си лакът в областта на устата и А. усетил как се
чупят зъбите му. Междувременно мъжът посегнал още два пъти и вземал от
стотинките. А. се опитал да избута мъжа от колата, но не успял, защото той бил
жилав, як и оказвал съпротива. В крайна сметка този мъж сам излязъл от
автомобила. По - младият мъж, който седял отзад в таксито, не бил посягал на А.,
той единствено „пригласял" на репликите на по - възрастния. Св. А.
притежавал законно огнестрелно оръжие - пистолет „Макаров", който носел за
самозащита, когато бил на работа. След като мъжът, който седял отпред до него,
слязъл от автомобила, А. излязъл от таксито, заобиколил автомобила отзад,
извадил пистолета от кобура, заредил и викнал след мъжа, който бил тръгнал да
се отдалечава от автомобила в посока магазин „Радее" да му върне парите.
По -възрастният мъж се обърнал и видял, че А. е насочил оръжие към него,
тръгнал да се връща назад към А., като му казал „Кво, бе, ше ме стреляш ли,
айде стреляй". А. бил много уплашен и притеснен, още повече видял, че при
вида на оръжието, този човек, вместо да избяга, се връщал към него, затова
произвел изстрел с пистолета, като се прицелил в земята, между краката на мъжа.
След като стрелял, А. се качил в таксито и се насочил към сградата на РУ -
Видин, за да съобщи за случилото се. След като А. потегли с таксито, по
автомобила били хвърляни някакви предмети, вероятно плочки, като едната
попаднала върху тавана на автомобила. Пристигайки пред сградата на РУ -Видин, А.
паркирал отпред, слязъл и се насочил към униформен полицай, който забелязал
отпред на стълбите и започнал да разказва, че бил ограбен от две лица, които му
счупили зъбите, обяснил къде се било случило всичко и поискал да заведе
полицейския служител на място. Двама полицейски служители тръгнали с А. пеша
към мястото, където се разиграла ситуация. Единият преминал с А. ***, а другият
тръгнал по ул. „Пазарска".
Видно
от показанията на свидетеля А.И. ***, достигайки до кръстовището на ул.
„Пазарска" с ул. „Разлог", забелязал две лица до пазарските маси
срещу заложна къща „Доверие" на ул. „Разлог", които видимо отговаряли
на даденото от А. описание - с тъмни дрехи, единият с качулка на главата. И. се насочил към тях и установил, че това
били подсъдимият С.А.А., по прякор „Фари" и синът му А.С.А.. С.А., бил видимо спокоен и в нетрезво
състояние, като лъхал на алкохол. Същият показал на И., че бил прострелян в левия крак. И. съобщил на колегата си - свидетеля Н.Н.,
който се движел със свидетеля А. ***, за установените от него лица и скоро след
това Н. и А. пристигнали на място при свидетеля И., С.А. и А.А.. Като видял двете лица, А. реагирал и казал на полицейските служители,
че това били хората, които го нападнали, като между него и двете лица отново
започнал словесен спор - свидетелят А. си искал парите, а подсъдимият С.А. и
синът му говорели „нещо за някаква жена".
На
място на кръстовището между ул. „Цар Симеон Велики" и ул. „Пазарска"
бил извършен оглед на местопроизшествие, в хода на който на асфалтовата
настилка, фиксирано чрез измервания в протокола, било установено вдлъбване с
размери 5x2 см, с неправилна форма, което отговаряло като да е причинено от
рикошет. Недалеч от него била открита и 1 брой гилза, като местоположението и
съответствало, както предвид мястото, на което било установено вдлъбването в
асфалта, така и предвид показанията на А.
за местоположението на лицата при разигралата се ситуация, както и предвид
посоката и отдалечеността, на която се изхвърляла гилзата при стрелба с
пистолет „Макаров". При извършения оглед са описани и фотографирани и
парчета от плочки, паднали върху пътното платно на ул. „Цар Симеон
Велики".
При
извършения личен обиск на подсъдимия С.А. непосредствено след случая вечерта на
15.12.2018 г. в сградата на РУ - Видин у него били намерени и иззети 26,30 лева
в монети с различен номинал - от 0,10 лв., 0,20 лв., 0,50 лв, 1 и 2 лева, за
които той заявил, че били негова собственост.
От свидетелските показания на свидетелите- И.А., Н.Н., А.И., А.А.,В.К.,С.Ц.,И.А.,
М. М.,С.Т.,П.П., К.А. и Г.Ц., приобщени по реда на чл. 283 от НПК се установява,
че именно подсъдимият отнел чужда движима вещ – паричната сума от 25 лева в
монети с номинал от 0,50 лева, 1 лев и 2 лева, от владението на И.А.А.,*** -
водач на таксиметровия автомобил, както и че именно той причинил на И.А.А. ***
средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на трети горен зъб вляво.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, тъй като същите са
последователни, логични, непротиворечиви, кореспондират по между си и останалия
доказателствен материал и са относими
към предмета на делото.
В съд. заседание на 28.11.2019г.подсъдимият
се признава за виновен, но отказва да даде обяснения.Съгласява се да не се
събират доказателства за обстоятелствата отразени в обвинителния акт.
Горните
факти се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а именно
: протокол за обиск, протокол за оглед
на местопроизшествие, съдебно-медицинска експертиза, разписка, справка за
съдимост, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Видно
от протокол за оглед на местопроизшествие на асфалтовата настилка, фиксирано
чрез измервания в протокола, било установено вдлъбване с размери 5x2 см, с
неправилна форма, което отговаряло като да е причинено от рикошет. Недалеч от
него била открита и 1 брой гилза, като местоположението и съответствало, както
предвид мястото, на което било установено вдлъбването в асфалта, така и предвид
показанията на св. А. за местоположението на лицата при разигралата се
ситуация, както и предвид посоката и отдалечеността, на която се изхвърляла
гилзата при стрелба с пистолет „Макаров". При извършения оглед са описани
и фотографирани и парчета от плочки, паднали върху пътното платно на ул. „Цар
Симеон Велики".
Видно
от протокол за личен обиск на С.А.
непосредствено след случая вечерта на 15.12.2018 г. в сградата на РУ - Видин у
него били намерени и иззети 26,30 лева в монети с различен номинал - от 0,10
лв., 0,20 лв., 0,50 лв, 1 и 2 лева, за които той заявил, че били негова
собственост.
Видно
от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на И.А. е причинена
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на храненето - акта
на отхапване и на говор, вследствие травматично увреждане на III горен зъб
вляво.
Видно
от изготвената справка за съдимост обвиняемият е осъждан многократно.
С
присъда № 403 по НОХД № 71/2017 г. по описа на Районен съд -Видин, влязла в
сила на 23.03.2018 г., за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр.
с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а" и б. „б", във вр. с
чл.18, ал.1 от НК, на обв. А. е наложено наказание „Лишаване от свобода"
за срок от 2 /две/ години при „строг" режим на изтърпяване.
Деянието,
предмет на настоящия обвинителен акт, е извършено от обвиняемия А. в условията
на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б. „а" от НК и в срока по
чл.30 от НК.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението е доказано по един несъмнен и безспорен
начин, така както го изисква нормата на чл.303 от НПК, поради което подсъдимият –С.А. ще
следва да бъде признат за виновен и на основание чл.303, ал.2 от НПК осъден за
престъпления по
чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29. ал.1, буква
„а" и буква „б" от НК.
От
обективна страна на деянието.
Подсъдимият С.А.
за времето от 19.45 ч. до 20.10 ч. на 15.12.2018 г. в град Видин, от
таксиметров автомобил с номер 66 на фирма „ОК Трансеволюшън” - Видин, находящ
се в района на кръстовището на ул. „Цар Симеон Велики” и ул. „Разлог”, в
условията на опасен рецидив отнел чужда движима вещ – паричната сума от 25 лева
в монети с номинал от 0,50 лева, 1 лев и 2 лева, от владението на И.А.А.,*** -
водач на таксиметровия автомобил, без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои
От субективна страна на
деянието.
У
подсъдимия А. е било налице намерение за противозаконно присвояване на
вещите, за което сочат действията на същия преди, по време и след извършване на
деянието.
Деянието е извършено
при форма на вината пряк умисъл, т.е. подсъдимият – А. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици, който умисъл се извлича от конкретното
поведение и действия на дееца преди и по време на извършване на деянието.От
събраните по делото доказателства безспорно е установено, че А. съвсем
съзнателно отнел монетите на стойност от 26,30лева, ровейки многократно в
мястото за чашата за кафе, въпреки че пострадалият се опитал да го възпре.
По
повдигнатото обвинение се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от две
до десет години.
При определяне
наказанието на подсъдимия- съдът отчете
следното:
С оглед изпълнение на целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК, както и с оглед на факта че
производството се движело по реда на чл.
371,
т.2 от НПК и съгл. разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът е длъжен да
приложи разпоредбата на чл. 58а от НК при определяне на наказанието, съдът счита, че за изпълнение целите на наказанието
визирани в чл. 36 от НК на подсъдимия- А. ще следва да бъде определено наказание
по ал.4, като се приложи чл.55 ал.1, т.1 от НК.
Налице са многобройни смегчаващи вината
обстоятелства, като и най-лекото предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко.Подсъдимият съдейства
за разкриване на обективната истина, признава се е за виновен, съжалява за
извършеното, съдейства за разкриване на обективната истина в процеса, има добро
процесуално поведение.
Съдът намира че следва да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода „ за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при първоначален „СТРОГ” режим.
На основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК
следва да бъде приспаднато времето, през
което спрямо подсъдимия е била взета
мярка за неотклонение „задържане под стража” или друго задържане по реда на
НПК, ЗМВР или друг закон, свързано с престъплението.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че
обвинението е доказано по един несъмнен
и безспорен начин, така както го изисква нормата на чл.303 от НПК, поради което
подсъдимият –С.А. ще следва да бъде признат за виновен и на основание чл.303,
ал.2 от НПК осъден за престъпления по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
От
обективна страна на деянието.
Подсъдимият С.А. за времето от
19.45 ч. до 20.10 ч. на 15.12.2018 г. в град Видин, в таксиметров автомобил с
номер 66 на фирма „ОК Трансеволюшън” - Видин, находящ се в района на
кръстовището на ул. „Цар Симеон Велики” и ул. „Разлог”, причинил на И.А.А. ***
- водач на таксиметровия автомобил, средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на трети горен зъб вляво, довело до трайно затруднение на храненето -
акта на отхапване и на говоренето
От субективна страна на деянието.
Деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл, т.е. подсъдимият – А. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици, който
умисъл се извлича от конкретното поведение и действия на дееца преди и по време
на извършване на деянието.От събраните по делото доказателства безспорно е
установено, че А. съвсем съзнателно-видно от възприетата по-горе фактическа
обстановка е, че отнемайки монетите от владението на А. и след като му била
направена забележка от последния същият му нанесъл удар в областта на устата.
По
повдигнатото обвинение се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок
до шест години.
При определяне наказанието на
подсъдимия- съдът отчете следното:
С оглед изпълнение на целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК, както и с оглед на факта че
производството се движело по реда на чл.
371, т.2 от НПК и съгл. разпоредбата на
чл. 373, ал.2 от НПК, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК
при определяне на наказанието, съдът
счита, че за изпълнение целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК на
подсъдимия- А. ще следва да бъде определено наказание по ал.4, като се приложи
чл.55 ал.1, т.2,б.“б“ от НК.
Налице са многобройни смегчаващи вината
обстоятелства, като и най-лекото предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко.Подсъдимият съдейства
за разкриване на обективната истина, признава се е за виновен, съжалява за
извършеното, съдейства за разкриване на обективната истина в процеса, има добро
процесуално поведение.
Съдът намира че следва да бъде наложено наказание „ПРОБАЦИЯ” като съвкупност от
следните пробационни мерки:
1.Задължителна регистрация по настоящ
адрес два пъти седмично за срок от три години.
2.Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от три години.
Видно от изнесеното по-горе , че
повдигнатите обвинения за двете престъпления се намират в реална съвкупност
съгласно правилата на чл.23 от НК, т.е. не е налице влязла в сила присъда, за
което и да е от тях.
На основание чл.23, ал.1 от НК следва да
бъде определено на подсъдимия С.А.А., със снета по делото самоличност едно общо
наказание – най-тежкото измежду наложените с настоящата присъда, а именно:
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА при първоначален „СТРОГ” режим.
На основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК
следва да бъде приспаднато времето, през
което спрямо подсъдимия е била взета
мярка за неотклонение „задържане под стража” или друго задържане по реда на
НПК, ЗМВР или друг закон, свързано с престъплението.
Подсъдимият С.А.А. следва да бъде осъден
да заплати по сметка на ОД на МВР – Видин сумата от 394.09 (триста деветдесет и
четири лева и девет стотинки) лева, представляваща разноски за вещи лица по
досъдебното производство, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Видински районен съд сумата от 20.00 (двадесет) лева,
представляваща разноски за вещо лице по съдебното производство.
Водим от
горното, закона и вътрешното си убеждение, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: