№ 40577
гр. София, 14.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110166402 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „БНП П.П.Ф“ С.А., Париж,
чрез „БНП П.П.Ф С.А., клон Б чрез юрк. М., срещу А. Ц. Б..
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3,
изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
09.11.2015 г. между „БНП П.П.Ф“ ЕАД и ответника бил сключен договор за потребителски
паричен кредит № CARU – ******, по силата на който в полза на кредитополучателя била
предоставена в заем сума в размер на 4000 лева, която ответникът се задължил да
възстанови в рамките на 48 месеца, считано от датата на сключване на договора до
20.11.2019 г., чрез изплащането на 48 равни месечни вноски, всяка от които в размер на
134,60 лв., ведно с уговорената възнаградителна лихва. Поддържа, че въз основа на
индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен процент на
разходите, като било предвидено, че кредитополучателят заплаща и „такса ангажимент“,
поради което кредиторът сключил договора при фиксиран лихвен процент. В чл. 5 от
договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ищецът
твърди, че кредитополучателят е преустановил плащането на погасителните вноски по
кредита на 20.06.2017 г., като към този момент били погасени 18 месечни вноски. Съгласно
чл. 5 от договора, вземането на кредитодателя ставало изискуемо в пълен размер, в случай
че кредитополучателят просрочи внасянето на две или повече месечни вноски, считано от
датата на падежа на втората пропусната погасителна вноска. В тази връзка, сочи че на
20.07.2017 г. вземането на ответника е станало предсрочно изискуемо в пълен размер, за
1
което обстоятелство до длъжника било изпратено изрично уведомление. Твърди, че
ответникът му дължал вземания за главница, в размер на 2939,38 лв., 738,62 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017 г. до 20.11.2019 г., както и 591,87 лв. –
мораторна лихва, начислена за периода от 20.07.2017 г. до 12.07.2019 г. За посочените
вземания разполагал с невлязла в сила издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 42541/2019 г. по описа на СРС, 167 с-в. Моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи посочените вземания, ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване на
дълга. В условията на евентуалност предявява осъдителни искове за същите вземания, в
случай че предявените установителни претенции бъдат отхвърлени поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост, като заявява, че предявяването на исковете има характер
на волеизявление за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал
отговор на исковата молба. Оспорва материалната и процесуалната легитимация на ищеца.
Оспорва сключването на процесния договор, както и получаването на заемната сума.
Навежда доводи за недействителност на процесния договор поради противоречието му със
законоустановените изисквания относно големината на шрифта, предвидени в ЗПК. Твърди,
че не е получил уведомление за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Оспорва
автентичността на представените от ищеца договор за кредит, застрахователен договор и
обратна разписка за доставка на съобщение, както и истинността на съдържанието на
счетоводните извлечения на ищеца относно процесния кредит. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания. Моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът намира за неоснователни доводите на особения представител на ответника за
нередовност на исковата молба, тъй като била подписана от юрисконсулт, за който нямало
данни да е бил преупълномощен от друг представител на ищеца. Следва да се отбележи, че
единствено представляваният може да се позове на евентуална недействителност на
упълномощителната сделка – в този смисъл Тълкувателно решение № 5/2014 г. от
12.12.2016 г. по тълк. делот № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че липсата на
представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя
и представлявания.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска признаването за
установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 2939,38 лв., представляваща
непогасена главница по договор за потребителски паричен кредит № CARU – ****** от
09.11.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 24.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 738,62 лв.,
представляваща възнаградителната лихва за периода 20.06.2017 г. – 20.11.2019 г., както и за
сумата от 591,87 лв. - мораторна лихва за периода 20.07.2017 г. – 12.07.2019 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.09.2019
г. по ч.гр.д. № 42541/2019 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
При условията на евентуалност ищецът е предявил обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание по чл. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска осъждането на ответника за заплащането на
процесните вземания.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
2
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно
и главно наличието на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по
което ищецът е предоставил на ответника в заем посочената сума, която последният се е
задължил да върне в рамките на уговорения срок, ведно с дължимата възнаградителна лихва,
както и настъпил падеж на процесните вземания, основание за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, за което обстоятелство длъжникът е бил уведомен.
По иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже наличието
на главен дълг и изпадането на ответника в забава, както и размера на претендираната
мораторна лихва.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже настъпването на обстоятелства, обуславящи спирането или прекъсването на
давността.
УКАЗВА на ответника, че в случай, че се установи факта на сключен с ищеца договор
със съдържанието, посочено в исковата молба, в негова доказателствена тежест е да докаже
по делото пълно и главно, че е погасил процесните вземания.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
IV. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 42541/2019 г. по описа на СРС, 167 състав.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 183 ГПК в срок до първото по делото
съдебно заседание да представи в оригинал процесния договор за потребителски паричен
кредит от 09.11.2015 г., като ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не стори това
представеният препис може да бъде изключен от доказателствата по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на особения представител на ответника за
представяне в оригинал на приложеното от ищеца счетоводно извлечение по договора за
кредит, застрахователния договор, както и разписката за доставяне на покана от 12.12.2017
г., тъй като същото не е необходимо за правилното решаване на правния спор.
ДОПУСКА служебно на основание чл. 195, ал. 1, предл. 2 ГПК изготвянето на
съдебно - счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на следните въпроси:
усвоена ли е сумата по договора за кредит и на коя дата; на кои дати са извършвани
плащания, в какъв размер, какво е погасявано с тях, достатъчен ли е за погасяване на
главницата и възнаградителната лихва; в случай че е налице остатък, какъв е размерът на
обезщетението за забава върху този остатък за периода 20.07.2017 г. – 12.07.2019 г., след
приспадане на извършените плащания; какъв е процентът на ГПР в случай че
застрахователната премия бъде включена при изчисляването му, при депозит в размер на
450.00 лв., платими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Илка Нецова Георгиева, която да се призове за изготвяне
на експертизата.
ДОПУСКА служебно на основание чл. 195, ал. 1, предл. 2 ГПК изготвянето на
съдебно - техническа експертиза, вещото лице по която да даде заключение относно размера
на шрифта, използван при изписването на договора за потребителски кредит, общите
3
условия и застрахователния договор, при депозит в размер на 450 лв., който да бъде
заплатен от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Иван Емилов Савов, който да се призове за изготвяне на
експертизата.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.01.2024 г. от
13:40 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4