Р Е Ш Е Н И Е  №  260173

 

гр. Сливен, 09.12.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на втори декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 423 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от „С. ***, представлявано от С.К.С., против НП № F501726/30.08.2019 год., издадено от Директора на Офис – Сливен на ТД на НАП – Бургас, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 5, б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените лица при тях, както и самоосигуряващите се лица. Моли издаденото НП да бъде отменено.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски – платен адвокатски хонорар.

В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован, не се представлява в с.з.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 24.07.2019 год. бил съставен АУАН № F501726 от същата дата на жалбоподателя за това, че в качеството си на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП - Бургас, Офис -Сливен декларация образец № 6 относно сумите за дължими осигурителни вноски и вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ - едновременно с подаване на декларации образец № 1 в законоустановения срок по чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год., а именно: до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, а за данъка по чл. 42 ЗДДФЛ - в срок от 1-во до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 ЗДДФЛ. В акта било отразено, че декларация образец № 6 за месец 04.2019 год. с код „5 - Изплатено, начислено и неизплатено или неначислено възнаграждение за месеца, в това число допълнителни доходи от трудова дейност“ и код „8 - за удържания по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физически лица, както и за авансовия данък, дължим от работодателя на основание чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ” е подадена по електронен път с КЕП на 11.06.2019 год. и е входирана с протокол с вх. № 20000193059361/11.06.2019 год., като не е спазен законоустановения срок за подаването й - до 27.05.2019 год. (крайният срок 25.05.2019 год. изтича в почивен ден). В акта било посочено, че до осигурителя била изпратена покана изх. № 0-549/12.07.2019 год. за явяване в сградата на ТД - Бургас, Офис за обслужване Сливен в 7-дневен срок от получаването й за съставяне на АУАН, като поканата била връчена по електронен път на 12.07.2019 год., както и че в указания срок задълженото лице или упълномощен представител не се явил, поради което актът бил съставен на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя. В акта било отразено още, че са нарушени разпоредбите на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 1 и чл. 3, ал. 3, т. 5, б. „а” от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Актът бил връчен на упълномощено лице на 26.07.2019 год. (л. 19 от делото).

На 31.07.2019 год. в ТД на НАП - Бургас, Офис - Сливен постъпило възражение с вх. № 10312 от същата дата, с което нарушителят възразява срещу съставения акт, като посочва че през м. май 2019 год. поради срив в интернет системата било пропуснато да се отчете, че системата не е приела Декларация обр. 1 и Декларация обр. 6 по електронен път за м. април 2019 год., като в последствие са подадени със закъснение; както и че размерът на задължението е платен в законовите срокове (л. 20 от делото).

Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № F501726/30.08.2019 год. от Директора на Офис – Сливен на ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 5, б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените лица при тях, както и самоосигуряващите се лица. В НП било отразено, че нарушението е за първи път, както и че в законоустановения срок е постъпило възражение срещу АУАН, което се счита за неоснователно, обстоятелствата, сочени в него недоказани и не изключват административнонаказателната отговорност на нарушителя, както и че поради факта, че извършеното нарушение е за първи път, наложената санкция е в рамките на предвидения в закона минимум. НП било връчено на 11.03.2020 год. на упълномощено лице (л. 17 – 18 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че декларация образец № 6 за месец 04.2019 год. е подадена по електронен път с вх. № 20000193059361/11.06.2019 год., като не е спазен законоустановения срок за подаването й – до 27.05.2019 год.

Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се касае за нарушение, което може да се квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С извършеното нарушение липсва реално нанесена щета за фискалната система, декларацията образец № 6 е подадена със закъснение, но е единичен и инцидентен случай на административно нарушение, при което общественоопасните последици за обществото са ограничени до минимум, освен това нарушението е за първи път, характерът на деянието, при което закъснението в подаването на декларация образец № 6 е незначително по – малко от един месец и не е довело до неблагоприятни последици за фиска, съдът намира, че изпълнителното деяние не засяга съществено целите и предмета на КСО и покрива белезите на „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай следва да се вземе в предвид и обстоятелството, че видно от показанията на свид. Петров е имало проблем при подаване на декларацията по електронен път с КЕП, както и че след няколко опита все пак декларацията е била приета. С разпоредбата на ЗАНН е предоставена възможност на административнонаказващия орган да освободи от административна отговорност извършителя в случаите на „маловажност” на нарушението. Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на административни нарушения, административнонаказващият орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение (в този смисъл Решение № 156/17.11.2020 год. по КАНД № 154/2020 год. по описа на СлАС, Решение № 175/08.12.2020 год. по КАНД № 158/2020 год. по описа на СлАС и Решение № 176/08.12.2020 год. по КАНД № 172/2020 год. по описа на СлАС).

Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по т.н.д. № 1/2007 год. по описа на ВКС.

В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 300,00 лева. В настоящия случай се претендират разноски в размер на 150,00 лева, поради което съдът следва да присъди разноските в пълен, съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие (л. 36 от делото).

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № F501726/30.08.2019 год., издадено от Директора на Офис – Сливен на ТД на НАП – Бургас, с което на „С. ***, представлявано от С.К.С., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 5, б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените лица при тях, както и самоосигуряващите се лица, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „С. ***, с ЕИК *****, представлявано от С.К.С. разноски в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: