№ 3597
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря Йоана П. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20231100106685 по описа за 2023 година
Предмет на производството е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във
вр.с чл.45, ал.1 ЗЗД, както и иск с правно основание чл.86 ЗЗД.
По изложените в искова молба обстоятелства Т. Х. Б. ЕГН ********** е
предявил срещу Столична община, БУЛСТАТ ****, деликтен иск за осъждане на
ответника да заплати сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие
настъпила на 26.04.2023г. злополука – спъване в неравност на тротоара, образувана от
бетонна шахта и последвало падане с контузия на долна челюст, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 26.04.2023г. до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 26.04.2023г. около обяд вървял по тротоарното
пространство на ул. „Одрин", с посока от бул. „Александър Стамболийски" към бул.
„Т. Александров" от лявата страна. Сочи, че в близост до № 77 се намират гаражна
врата, заложна къща и фризьорски салон. Докато вървял по тротоарното пространство,
предназначено за пешеходци се спънал в неравност, образувана от бетонен капак на
шахта, който капак не е на равнището на тротоара, а е на около 4-5 см. над равнището
на тротоара. Паднал с лице към земята и изпитал силни болки в областта на долната
челюст, от дясното му ухо и от брадичката започнало да тече кръв. Помогнали му две
момчета от заложната къща, очевидци на инцидента. Ищецът поддържа, че причина за
инцидента, при който е получил телесни увреждания е неизпълние на задълженията на
Столична община да поддържа изправно тротоарното пространство и да се грижи за
1
имотите общинска собственост с грижата на добър стопанин, както изисква
разпоредбата на чл.11 от ЗОС.
Твърди се, че след получената контузия, ищецът не можел да отваря устата си,
изпитвал силни болки. Потърсил за помощ дъщеря си А.Б., която го транспортирала
до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов". В лечебното заведение зашили разцепената кожа на
брадичката. На другия ден - 27.04.2023г. ищецът отново посетил лечебното заведение,
като е настанен в лицево-челюстното отделение. След образно изследване с рентген и
скенер е установено: лицева асиметрия и оток в долната челюст, вдясно и в областта на
лявата ТМС. Кървене от външен слухов проход. Разкъсно-контузна рана на долната
челюст субментално. Ограничено отваряне на устата. Фрактура на кондиарен участък,
вляво. Въздушни корекции в хода на фрактурата. Сочи се, че на 28.04.2023г. ищецът е
опериран, като са му поставени метални - назъбно венечни шини по Е.-В., посредством
единични лигатури на всички налични зъби и еластична интермаксиларна фиксация.
Не можел да дъвчи, едва говорел и се хранел с течности със сламка. На 26.05.2023г.
постъпил в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" за отстраняване на поставените метални -
назъбно венечни шини. Дълго време не можел да се храни, приемал само течни храни
през сламка, непрекъснато изпитвал чувство на глад, изпитвал и все още изпитва силни
болки в областта на счупената и разместена челюст. Наведени са твърдения, че ищецът
претърпял много болкки и притеснения от счупването на челюста. Трудно се
обслужвал сам, изпитвал физически болки и в движение и в покой. Психически е
притеснен, не може да спи, живее в стрес, изпитва физически и душевни болки и
страдания. Моли исковата претенция да бъде уважена.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Столична община, чрез пълномощника
юрк.Я. П. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове
по основание и размер. Оспорва твърдението, че неизправното съоръжение /шахта/, в
което се е спънал ищецът е собственост на Столична община. Счита, че липсват
доказателства, че твърдяното увреждане е получено вследствие на спъване от
неравност на тротоар. Навежда възражение за съпричиняване на вредите, като
поддържа, че ищецът не е проявил нужното внимание, докато се е придвижвал на прав
участък, по обичаен за него маршрут в близост до дома му. Навежда възражение за
прекомерност на исковата претенция. Оспорва твърдението, че неизправното
съоръжение – шахта, в което се е спънал ищеца е собственост на Столична община.
Твърди се, че Столична община е положила всички грижи за поддържането на
трототоара на ул. „Одрин" за поддържането му в изправно състояние съгласно чл.167
от ЗДвП и чл.30, ал.4, във вр. с чл.31 от Закона за пътищата. В отговора на исковата
молба ответникът е направил искане по см. на чл. 219 ГПК да бъде привлечено като
трето лице – помагач на страната на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
2
„Цариградско шосе“ № 159, бл. БанчМарк Бизнес Център, както и „Виваком България“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул.
****.
С определение от з.с.з. на 27.10.2023г. по делото са конституирани
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД ЕИК ********* и „Виваком България“
ЕАД, ЕИК ****, като трети лица помагачи на страната на ответника.
В открито с.з. ищецът, чрез пълномощника адв.К. М. поддържа предявения иск.
Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от
пълномощника гл. юрк.П., която оспорва предявения иск. Представя писмена защита.
Трето лице помагач „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез
юрк.Филип Георгиев оспорва предявенте искове. Сочи, че отговорността за
поддържане на общинската улична мрежа и на тротоарите към нея е на Столична
община, като се позовава на нормитте на §7, ал.1, т.7 от ЗМСМА и чл.2, ал.1, т.5 от
ЗОС.
Трето лице помагач „Виваком България“ ЕАД, чрез пълномощника си юрк.З.
Шарбанова оспорва иска, както и твърдението на ответника, че се касае за шахта на
дружеството. Прави възражение за прекомерност на разноските претендирани от
ищеца. Представя писмена защита.
Софийски градски съд, ГО, I - 7 състав, след като обсъди доводите и
възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства, съгласно
чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК, вр. с чл.12 ГПК, прие за установено следното от
фактическа страна:
От приетата по делото Епикриза по ИЗ №16710/2023 ..г. на УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, се установява, че на 28.04.2023г. ищецът Т. Х. Б., 75 год. е
постъпил в отделението по лицево-челюстна хирургия с наличие на разкъсно- контузна
рана на долната челюстсубментално /обработена/, ограничено отваряне на устата, като
след лицева рентгенография – в условията на спешност е поставена диагноза –
счупване на левият кондиален израстък на долна челюст, закрито. На 28.04.2023г. на
ищеца е направена оперативна интервенция под локална анестезия – поставяне на
метални назъбно-венечни шини по Е.-В., направена е елестична интермаксиларна
фиксация. Според данните в част „анамнеза“ пациентът е съобщил за падане на
улицата във вчерашния ден /27.04.23г./, вследствие на което е изпитал силна болка в
долната челюсти и кървене от дясно ухо. След проведено оперативно и медиК.тозно
лечение Т. Х. Б. е изписан на 01.05.2023г. с препоръки за ХДР и терапия у дома. /л.12-
л.13 от делото/
3
От приетото, неоспорно съдебномедицинско удостоверение №357 /2023г.
издадено от д-р К.П. съдебен лекар в Клиника по съдебна медицина и деонтология на
УМБАЛ „Александровска“ ЕАД е видно, че при проведения на 09.05.2023г. преглед на
Т. Х. Б., 75 год. обективно е установено кожен ръбец в областта на брадичката,
вследствие на получена рана при падането, счупване на левият кондиален израстък на
долна челюст, състояние след поставяне на назъбно венечни шини, което затруднява
дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни. Посочено е, че тези травматичи
увреждания са получени в резултат от действието на твърди, тъпи предмети по
механизма на удар с или върху такива, и могат да бъдат получении по реме и начин,
както съобщава прегледания – спъване на тротоара в шахта и падане по лице на
прилежащия терен./л.14 от делото/
От приетата епикриза по ИЗ №20854/23, КП 227 „Оператевни процедури в лицево-
челюстната област със среден обем на сложност“ е видно, че ищецът Т. Хр. Б., е
постъпил на болнично лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, в периода от
26.05.2023г. до 28.05.2023г. вкл. за оперативна интервенция - отстраняване на
пластинка и други вътрешно фиксиращи устройства след зарастване на
счупването./л.16/
По делото са събрани гласни доказателствени средства за установяване на
механизма на злополуката, чрез разпит на свидетеля очевидец Пе. П. Б..
Свид. Пе. Б. /36 г., без родство / сочи в показанията си, че в края на април
миналата година заварил ищеца паднал на земята с кръв по лицето и разбита брадичка
на ул.“****. Свидетелят Б. пояснява, че това е адреса на заложната къща, в която
работи. Посочва, че отишъл до падналия на земята ищец да му помогне да се изправи и
го въвел в офиса на заложната къща, за да се измие и оправи. Свидетелят си спомня, че
от ухото на ищеца имало кръвоизлив, бил с разбито чене и трудно говорел.
Свидетелят Б. сочи още, че теренът около офиса на ул.“**** е с настилка от плочки,
като шахтата, в която се е спънал ищеца е повдгната с 10-12 см. над нивото на другата
настилка. Свидетелят си спомня, че е виждал и други хора да се спъват във въпросната
шахта, както и че той самият се е спъвал там. Сочи, че не познава ищеца, но му
предложил да го заведе до болница "Пирогов", поради опасността от кръвоизлива.
Ищецът обаче решил, че ще обади на дъщеря си и си тръгнал пеша към вкъщи.
По искане на ищеца е допуснато изслушването на съдебно- техническа
експертиза, изготвена от вещо лице инж. Р. П. – спец. геодезист, чието заключение,
съдът кредитира като обективно дадено. От приетото, неоспорено заключение на СТЕ
се установява, че при огледа на място по ул.“Одрин“ в участъка от бул.“Ал.
Стамболийски“ към бул.“Т. Александров“, в близост до №77 срещу бяло боядисана
желязна гаражна врата на жилищната сграда, над която е поставена табела с номера на
административния адрес - „№ 77“, е налична изградена шахта с три броя бетонови
4
капаци, без надписи върху тях. Вещото лице констатира, че шахтата е разположена по
дължината на тротоара, като единият (първият ляв връх по посока на описаното
движение по тротоара) връх на шахтата стърчи с 3 см: над нивото на тротоара.
Обоснован е извод, че е възможно е човек при нормално движение по тротоара да се
спъне в този ъгьл (ръб) на капака на шахтата.
При преценка по реда на чл.202 от ГПК, съдът възприема заключението на СТЕ,
като обективно и компетентно дадено, кореспондиращо със събраните гласни
доказателства на свидетеля очевидец.
В обясненията си в открито с.з. на 16.04.2024г. вещото лице инж.П. пояснява, че
при огледа на място на административен адрес ул.“**** е установил шахта с три
капака с връх над нивото на тротоара, който може да предизвика спъване. Сочи, че
върху шахтата няма надписи, защото ерозията е разрушила горния слой на бетона.
В приетото заключение на изслушаната съдебно медицинска експертиза,
изготвена от в.л. д-р Д. М. – дентален лекар, специалист по орална хирургия, е
отразено, че от медицинската документация и рентгеновите изследвания приети по
делото сочат, че ищеца Т. Х. Б. при процесния инцидент на 26.04.2023г. е получил
следните травматични увреждания:
- Травматично счупване с разместване на костния фрагмент в областта на ставната
главичка на долночелюстната става /ТМС/ на левия ставен /кондиларен/ израстък
надолната челюст.
- Мекотъканни увреждания - разкъсно-контузна рана в областта на брадичката
/хирургично обработена/, оток в областта на лява долночелюстната става /ТМ С/ и
долна челюст. Обоснован е извод, че счупването наставнатаглавичканалевия ставен
/кондиларен/ израстък на долната челюст е реализирало самостоятелния
медикобиологичен квалифициращ признак „СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ“. Разкъсно-
контузната рана и оток в областта на долната челюст и и лява долночелюстна става са
причинили на ищеца временно разстройстов на здравето, неопасно за живота. Според
приетото заключение на СМЕ установените и описани в медицинската документация
травматични увреждания, които е получил ищеца Т. Х. Б. се дължат на действието на
твърди тъпи предмети, а именно на удари с или върху тях.
Вещото лице д-р М. обосновава, че в конкретният случай полученото счупване на
долната челюст в областта на ставния /кондиларен/ израстък в ляво е в резултат на
индиректно счупване при директен удар върху терен в областтанабрадичката
/разкъсно-контузна рана в тази област/.
С оглед на анатомичната особеност на двуставно свързване на долната челюст към
основата на черепа е възможно и от медицинската практика да бъде получено
индиректно счупване на долната челюст в областта на ставния израстък в ляво при
5
директен удар в областтанабрадичката на долната челюст при падане върху терен от
собствен ръст.
По отношение на периода на възстановяване, вещото лице обобщава, че
оздравителният период при счупване на долната челюст в при този вид травми и в
конкретния случай е в рамките на два- три месеца.
Приетото, неоспорено заключение на СМЕ, с д-р М. – специалист по орална
хиргия, съдът възприема, като обективно и кореспондиращо на приетите писмени
доказателства.
За установяване на неимуществените вреди, претъпени от ищеца по делото е
допуснат един свидетел – А.Т.Б..
В показанията на свид.Б.а /36г., дъщеря на ищеца/ се съдържат данни, че на
26.04.2023г. баща и Т. претъпял инцидент при падане. Датата си спомня, т.к. се готвели
да празнуват ражден ден на племенница и. Следобяда баща и се обадил и споделил, че
е паднал и се наранил. Когато отишла при него, свидетелката се стреснала, защото
имал кръвоизлив от ухото и от брадичката. Закарала го в болница „Пирогов“ същия
ден привечер. Наложило се да почакат, заради многото пациенти. При прегледа било
установено, че ищеца има разместване на челюстта. Хирург зашил раната на
брадичката, като ищецът бил насочен към изследване с рентген и скенер за следващия
ден. На 28.04. 2023г. ищецът бил хоспитализиран в болница „Пирогов“, защото
челюстта му трябвало да бъде намесена и обездвижена. Останал два дни в болницта.
След изписването ченето му било прихванато с шина, не можел да се храни, не можел
да говори и особено в началото имал силни болки. Продължително време приемал
само течна храна, чрез сламка. Свид.Б.а сочи, че след злополуката баща й се затворил у
дома, отказвал всякакви активности и бил депресиран. Наложило се всеки ден да ходят
да го виждат, защото и по телефон не можели да говорят заради поставената на
челюстта шина. След 3-4 седмици лекарите отстранили шината, на отнело време за да
се раздвижи челюстта.
Показанията на свидетелка А.Т.Б., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, но
им дава вяра, тъй като почиват на преки лични впечатления и кореспондират на прието
заключение на СМЕ.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта: Ищецът е предявил искова претенция с правно основание
чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД. Предвид поддържаните в исковата молба твърдения,
предявеният иск е допустим, а провото на иск е редовно упражнено.
По същество:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по този законов
текст е различна от договорната и деликтната отговорност, тъй като тя изисква чуждо
противоправно и виновно поведение, с което са причинени имуществени и
неимуществени вреди на пострадалия. В този смисъл тя е гаранционно-обезпечителна.
Учреждението, организацията или юридическото лице отговарят не за своя вина –
6
действие или бездействие, а заради вината - действието или бездействието на свои
работници или служители, на които са възложили работа.
За възникване на отговорност по чл. 49 ЗЗД е необходимо да бъдат установени
следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от
лице, на което ответникът е възложил някаква работа, да са причинени от
противоправно действие при или по повод изпълнението на работата, възложена от
ответника и причинителят на вредата да има вина за причиняването й. Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, елементи на които са: деяние /действие или
бездействие/, вредата, противоправността на деянието, причинна връзка и вината,
съединени от правна норма в едно единство. Деянието трябва да е противоправно и
виновно, вината се предполага до доказване на противното, а основният елемент на
непозволеното увреждане е вредата и тя се схваща като промяна чрез смущение,
накърняване и унищожаване на имуществото, телесната цялост и здраве, душевност и
психическо състояние на човека. Причинната връзка е обединяващият елемент на
всички останали елементи, за да е налице фактическия състав на непозволеното
увреждане, като вината не се предполага, а следва да се докаже от увредения. С оглед
правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да установи настъпването на посочените факти.
По делото се установи, че процесното събитие е станало в границите на населено
място - гр. София, на сочената в исковата молба дата ищецът движейки по тротоара на
ул. „Одрин“ в близост до №77 се стъпва в неравност – пропвдигнат капак на шахта,
след което пада по лице на терена, като получава травма на долната челюст. От
доказателствата по делото се установи, че са налице причинени неимуществени вреда
на ищцеца.
Настоящият съдебен състав намира, че механизма за злополуката се установи
посредством събраните в производството гласни доказателствени средства, чрез
разпита на свидетеля Пе. Б., както и от приетата съдебно-медицинска и съдебно-
техническа експертиза.
Безспорно се установява, че бездействието на Столична Община се намира в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което
следва да носи деликтната отговорност. В този смисъл, Общината като задължено лице
по поддържане на уличната инфраструктура в рамките на населените места и нейното
почистване от снега, следва да заплати на пострадалта обезщетение за причинената й
със своето бездействие вреда.
Уличната мрежа в населените места е публична общинска собственост на
основание пар. 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 и ал. 5 от ЗП, а собствеността на
пътя се разпростира върху всички основни негови елементи по условията на
посочената по-горе разпоредба на чл. 8, ал. 5 от ЗП. По силата на чл. 31 от ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължение на
общината, в чл. 30, ал. 4 от ЗП е указано, че поддържането на тротоарите като част от
уличната пътна мрежа на съответното място се организира от съответната община. С
разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП е вменено задължение на лицата, стопанисващи
пътя, вкл. пътните принадлежности към него по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗП, да
го поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията и да вземат
мерки за отстраняването им. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "земно платно" е част от
повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за
7
движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и
направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни
окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя. Задължение за
поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено на съответната
община и с нормата на чл. 48, т. 2, б. "б. " от Правилника за прилагане на закона за
пътищата, съгласно който организирането на дейностите по поддържане на пътищата,
в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното
(платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните
образувания е за общината. Цитираните нормативни текстове уреждат задължение за
ответника да осъществява поддръжка на пътната инфраструктура. Съгласно § 1, т. 14
от ДР на ЗП се касае за дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. Неизпълнението на
тези дейности от общината, чиято собственост е пътя и прилежащия му тротоар, е
бездействие, което обуславя ангажиране на отговорността на ответника по главния иск
по реда на чл. 49 ЗЗД при доказано увреждане на ищеца и причинната връзка между
настъпилите вреди и бездействието на ответника.
Допускането на неравност на тротоар, находящ се на територията на Столична
община, съставлява противоправно бездействие на работници и служители на
общината, натоварени с поддръжката на тротоарите, изразяващо се в нарушение на
цитираните по-горе норми, което е основание за ангажиране на гаранционно -
обезпечителната й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД.
Обезопасяването на уличната мрежа и привеждането на улиците, тротоарите и
площадите в състояние, годно за нормалното им ползване от гражданите, в рамките на
градовете и селата е задължение на съответната община. Необезопасяването на
улиците и тротоарите представлява бездействие от страна на задължените лица
относно вменените им със закон задължения да поддържат уличната инфраструктура в
изправно и безопасно за ползване състояние.
Вината на съответното длъжностно лице, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се
предполага до доказване на противното, а по настоящето дело, такова обратно
доказване не е извършено. Ето защо, следва обоснованият извод за основателност на
претенцията на увреденото лице по чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и ангажиране
отговорността на Столична община за причинената на ищцата вреда.
Установи се, че бездействието на Столична Община се намира в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което следва да носи
деликтната отговорност. В този смисъл, ответната община като задължено лице по
поддържане на уличната инфраструктура в рамките на населените места, следва да
заплати на пострадалия обезщетение за причинената със своето бездействие вреда.
8
По размера:
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на
принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според
което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица
решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от
11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г.
на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че
понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия към момента на увреждане на пострадалия
/решение на ВКС 83-2009- II Т. О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т. О. по т. д.
299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се
дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в
конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на
извършеното деяние. Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по
справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани
по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на
възстановяване. В тази връзка съдът взема предвид обстоятелствата, при които е
9
настъпило произшествието, възрастта на ищеца към момента на настъпване на
увреждането – 75 г., при която възстановяване е по-бавно на фона на дегенаративни
промени, вида и характера на травмите – счупване на долната челюст в областта на
ставния /кондиларен/ израстък в ляво, което е причинило трайно затруднение на
дъвченето и говора за период от няколко месеца, обстоятелството, че интензитета на
болката е бил голям непосредствено след инцидента, а след това ищецът е изпитвал
болки с умерен интензитет за около 2-3 месеца, нарушеното хранене от
невъзможността да дъвче поради имобилизацията на челюстта с метална шина.Следва
да се вземе предвид и обстоятелството, че по повод на получените травматични
увреждания на ищеца са били извършени две операции – за фиксация на далната
челюст с метални назъбно-венечни шини, както и за отраняване на пластината след
зарастване на счупването, както и че в резултат от това се е наложило двекратно
болнично лечение за период, а след това и домашно-амбулаторно лечение. Съдът взема
предвид и изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и
социален характер, включително и тези, свързани със затрудненото хранене, тоалет и
други ежедневни действия, в резултат от което ищецът е имал нужда от грижи и
наблюдение от страна на близките, както и отражението на произшествието върху
психо-емоционалното му състояние. Като взема предвид всички изброени
обстоятелства, както и като отчита обществено-икономическите условия през 2023 г.
намерили израз в размера на МРЗ - 780 лв., съдът намира, че сумата от 30 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за адекватно
репариране на неимуществените вреди от травмите вследствие процесната злополука.
За разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
По възражението за съпричиняване:
Решаващят съдебен състав намира за недоказано възражението на ответника за
наличието на съпричиняване от страна на ищеца. В тази връзка се сочи, че ищеца не е
проявила необходимата съобразителност и предпазливост при преминаването по
тротоара, респ. че същата не е положила необходимата обичайна грижа за себе си при
преминаването през тротоара и по този начин сам е създал причината за настъпване на
инцидента и за претърпените вреди. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на
вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от
Върховния съд в ППВС №17/1963 г. - т.7, което има характер на задължителна съдебна
10
практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Р България сила, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал
е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. СГС
намира, че в конкретния случай липсват както нормативни, така и общоприети
правила, според които пешеходец трябва да избира своя маршрут, съобразявайки се с
потенциалния риск в определен участък от него да е налице необезопасена и
несигнализирана неравност или да знае на кое конкретно място може да има
препятствие по пътя/тротоара, което да е длъжен да избегне. По правилата за
разпределение на доказателствената тежест неустановените по несъмнен начин от
ответника фактически твърдения се считат за неосъществени в обективната
действителност, поради което и поради своята недоказаност, съдът намира, че
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат се явява неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода от делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78
ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска, в
размер на сумата от 720 лв., от общо 960 лв. от които 160лв. д.т. след частично
освобождаване, сумата от 800 лв. - депозити за вещи лица.
С оглед изхода на спора на адв.К. М. М. - САК, за осъщественото безплатно
процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, възнаграждение в размер на
2887,50лв. Наведеното от ответника възражение по см. на чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, съдът
намира за неоснователно, доколкото същото е съобразен с минималното
възнаграждение предвидено в чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ, защитавания интерес,
фактическата и правна сложност на спора.
На основание чл.78 ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на СГС
сумата от 1040 лв., представляваща държавна такса до дължимия размер от 1200лв.,
след частично освобождаване на ищеца по реда на чл.83, ал.2 ГПК.
При този изход на делото и с оглед на изрично направеното искане, на
ответника, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК, следва да се присъдят разноски за
отхвърлената част от иска в размер на сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Софийски градски съд, ГО, I - 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община , БУЛСТАТ ****, адрес: гр. София, ул.
11
„Московска” №33, да з а п л а т и на Т. Х. Б. ЕГН **********, с адрес гр.София,
ж.к.“****, на основание чл.49 вр. чл.45, АЛ.1 ЗЗД сумата от 30 000,00 /тридесет
хиляди/лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от настъпила на 26.04.2023г. злополука
- спъване в неравност на тротоара, образувана от бетонна шахта с повигнат капак и
последвало падане, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
26.04.2023г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 30000,00лв. до
пълния претендиран размер от 40 000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ****, адрес: гр. София, ул.
„Московска” №33, да з а п л а т и на Т. Х. Б. ЕГН **********, сумата 720 лв.
разноски пред СГС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „Московска” №33, да
заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 1040
лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ****, адрес: гр. София, ул.
„Московска” №33, да заплати на адв. К. М. М. -САК на основание чл.78 ал.1 ГПК вр.
чл.38 ал.2 ЗА сумата от 2887,50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т. Х. Б. ЕГН ********** да заплати на Столична община, адрес: гр.
София, ул. „Московска” №33, БУЛСТАТ ****, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК
сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участие на „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД ЕИК ********* и „Виваком България“ ЕАД, ЕИК ****, като трети лица
помагачи на ответника Столична община.
Присъдените на ищеца суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка посочена
на л.47 от делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12