Р Е Ш
Е Н И Е
№ 32
гр.
Велико Търново, 05.06.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при секретаря С.Ф. и участието на
прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10036/ 2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от *** Д.С. от ВТАК, като пълномощник на И.С.И. с
ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение № 527/ 20.12.2022 г. по АНД №
20224110201160/ 2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното
решение е потвърдено Наказателно постановление № 006047/ 24.08.2022 г.,
издадено от директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/ – гр. София, с което на И.С.И. за извършено нарушение по
чл. 139, ал. 7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179,
ал. 3а от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1
800,00 лв. и същият е осъден да заплати на Национално тол управление към АПИ –
гр. София, разноски по делото пред ВТРС, в размер на 150,00 лева.
Касаторът твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, като развива доводи, че в АУАН и НП не е посочена конкретната хипотеза на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, под която е подведено деянието и проверката на контролните и наказващия органи е приключила до твърдението на доставчика, че бордовото устройство е било изключено, без да се установи причината за това. Счита, че по този начин не е бил изяснен въпрос, обосноваващ самия извод за наличието на нарушение от обективна страна и евентуалното провеждане на процедура по чл. 179, ал. 3г от ЗДвП, като в тази насока се позовава на последно цитираната норма, както и на разпоредбите на чл. 13, ал. 6 и ал. 7 и чл. 18, ал. 1, т. 7 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Намира за недоказан и субективния елемент на санкционираното деяние, включително под формата на непредпазливост, доколкото видно от доказателствата събрани при проверката, водачът на МПС не е бил длъжен и не е могъл да узнае фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на нарушението. Отделно счита за неправилни изводите на районния съд относно провеждането на административнонаказателното производство при спазване на установените за това процесуални правила. Сочи, че не са установени мястото и датата на нарушението, а АНО не е изследвал и обсъдил въпроса за наличието на обстоятелство, изключващо отговорността на водача - установяване на изминатото разстояние и заплащането на дължимата такса да е извършено от трето лице. Отделно счита, че ако е извършено нарушение, то следва да бъде квалифицирано като такова по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Развива и доводи за приложимост на разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН. От настоящата инстанция се иска да отмени решението на районния съд и разреши спора по същество, като отмени потвърденото с него наказателно постановление. Алтернативно се прави искане след отмяната на оспореното решение съдът да върне делото за ново разглеждане от друг състав на ВТРС. В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си по делото, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и доразвити в хода на устните състезания и в писмено заявление. В заявлението се сочи и приложимост на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, предвид изменения в Закона за пътищата, извършени със ЗИД на ЗП /обн. ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 10.02.2023 година/. Не претендира присъждане на разноски.
Ответникът по
касационната жалба, директорът на Национално тол управление към АПИ – гр.
София, чрез пълномощните си по делото *** К. и *** К., в писмен отговор и в
хода на устните състезания, заема становище за неоснователност на жалбата.
Счита, че решението на ВТРС е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка и правилно приложение на относимата към казуса нормативна уредба.
Развива подробни доводи за процесуална и материалноправна законосъобразност на
потвърденото от районния съд наказателно постановление, както и за
неоснователността на изложените от късътора доводи за липса на съставомерно
деяние от обективна и субективна страна, вкл. относно приложимостта на чл. 179,
ал. 3г от ЗДвП. Намира за неприложими и разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН, предвид
изричната разпоредба на чл. 189з от ЗДвП. Моли обжалваното решение на ВТРС да бъде оставено в сила, претендира
присъждане в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ на разноски за ***ско
възнаграждение, в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Участващият в
делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е
постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на
материалния закон. Споделя изложените от въззивната инстанция съображения за
законосъобразност на проведената процедура по установяване и санкциониране на
нарушението, както и че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като
се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на
събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство
доказателства, от районния съд е установена следната фактическа обстановка:
На дата 28.02.2022 г., около 23:39 часа, на път 1-7, км.
317.445, непосредствено преди ГКПП Лесово, от инспектори в сектор „Контрол и
правоприлагане - Бургас“ в Национално тол управление към АПИ - гр. София, е
било установено движението на ППС „Скания Р420 JIA 4x2 МНА“ - влекач с рег. № ***с обща технически допустима маса 19 000 кг., 2
броя оси, евро 5, и ремарке с peг. № ***с обща
техническа допустима маса 41000 кг. три броя оси, собственост на „Олимпиктранс“
ЕООД с ЕИК: *********. От стационарна камера преди мястото на контрол е бил
подаден сигнал в служебния автомобил и отразено в системата на АПИ, че за
посочения товарен автомобил е засечено движение на дата 07.02.2022 г. в 12:05
часа. Това движение е било засечено от камера, намиращата се на път I-5, км.
68+946, пътен участък Полско Косово - Раданово в посока с. Раданово, включен в
обхвата на платената пътна мрежа. Установено е, че автомобилът е започнал
движение по този участък от платената пътна мрежа, без да има предварително
закупена маршрутна карта за него или изпълни съответните задължения за
установяване на измината разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 от Закон за пътищата /ЗП/. При така констатираното служителите в
сектор „Контрол и правоприлагане - Бургас“ в НТУ към АПИ, спрели товарния
автомобил за вземане на отношение от страна на водача относно коментираното
движение на 07.02.2023 година. Било е установено, че за деня на проверката
28.02.2022 г. за автомобила е заплатена винетна такса, тъй като било включено
бордовото устройство за автоматично таксуване, но според данните от системата
на АПИ, такава липсвала за дата 07.02.2022 година. Това е установено чрез
доказателствен запис с номер 006047/ 07.02.2022 г. в електронната
система за събиране на пътни такси на АПИ
/чл. 167а, ал. 1 от ЗДвП/, от контролно устройство с идентификатор № 40352 и
стационарни изображения /снимков материал/ към доказателствения запис. При
проверката на 28.02.2022 г. водач на описания товарен автомобил бил И.С.И.,
който потвърдил пред проверяващите, че на 07.02.2022 г. е управлявал същия
товарен автомобил. Това обстоятелство било потвърдено и от данните от
представен от него при проверката тахографски лист. След телефонен разговор с
представител на дружеството-собственик на товарния автомобил, водачът заплатил
такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 133,00 лв., за което е издадена
разписка за платена пътна такса № 0000000000000003892 от 28.02.2022 година. При така
установеното от участвал в проверката инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане - Бургас“ в НТУ към
АПИ,
на водача И.С.И. е съставен АУАН №
006047/07.02.2022 от 01.03.2022 г., за извършено от
него на дата 07.02.2023 г. нарушение на чл.
139, ал. 7 от ЗДвП, подлежащо на санкция, съгласно чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Актът е връчен на нарушителя на датата на съставянето му, като последният е
вписал, че няма възражения. Към АУАН е издадена „Разписка“, връчена на И. срещу
подпис, с която същият е уведомен, че може
да заплати компесаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 750,00 лв., по
реда на чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП. Указано му е, че ако заплати
компенсаторната такса в 14-дневен срок от връчване на акта, би се освободил от
административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение /такава възможност
е нормативно предвидена в чл. 10, ал. 2 от ЗП и чл. 189е, ал. 5, вр. с ал. 3 от ЗДвП/. По делото няма данни да е заплащана компенсаторна такса по АУАН №
006047/07.02.2022 от 01.03.2022 г. в 14-дневния срок от връчването на акта на
водача на товарния автомобил. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу
акта са подадени писмени възражения, в които е изложил доводи за допуснати
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и за липсата на посоченото в него
съставомерно деяние.
От
административнонаказващия орган е извършена допълнителна проверка чрез
изпращане на запитване до „Диджитол Смарт
инфраструктура“ АД - дружество, действащо като национален доставчик на услуги
за електронно таксуване на пътни такси. С писмо изх. № 228/ 11.08.2022 г. /вх.
№ 53-00-16904 от 12.08.2022 г. на НТУ/, от дружеството е отговорено че за ППС с
peг. № *** на дата 07.02.2022 г. /както и на още 4 дати
през месец февруари 2022 г./, бордовото устройство е било изключено по време на
нарушението и няма начислени тол декларации през целия ден. При така
установеното и въз основа на констатациите в АУАН, от директора на
Национално тол управление към АПИ е издадено Наказателно
постановление № 006047/ 24.08.2022 г., с което на И.С.И. за извършено нарушение
по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 800,00 лева. Наказателното постановление е връчено на И. на дата 01.09.2022 г.,
жалбата срещу него пред РС – Свищов е подадена чрез АНО, на дата 14.09.2022
година. Пред районния съд санкционираното лице е навело
оплаквания за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени
правила и е оспорило от фактическа страна извършването на нарушението за което
е наказано с доводи, аналогични на тези в настоящото производство. В тази
връзка е представил договор между собственика на процесното ППС „Олимпиктранс“
ЕООД и „Конкорд сматр инфраструктура“ АД – гр. София от дата
15.06.2020 г., за предоставяне на услуги за електронно събиране на такси за
изминато разстояние. Съгласно Приложение № 2 към този договор, е уговорено
предоставянето на услуга „предварително плащане на тол такси чрез предоставяне
на авансова сума или последващо плащане на тол такси чрез предоставяне на
банкова или депозитна гаранция“ за три броя ППС. Видно от договора е открита и
банкова сметка, ***а тол такси. Не се спори, че съобразно уговореното,
бордовите устройства били, вкл. за управляваното от И.И. ППС, са били изпратени
по куриер и монтирани от собственика превозните средства. В
хода на съдебното следствие районният съд е приобщил документите от
административната преписка, посочения договор и доказателства за
компетентността на актосъставителя и АНО, изслушал е и показанията на свидетелите
Г.Б.Г. /актосъставител/ и З.З.С.– управител на „Олимпиктранс“ ЕООД. Последните
като цяло са потвърдили установяващите се документално факти, относими към
спора, като управителят на дружеството е разяснил, че съгласно сключения договор с „Конкорд сматр инфраструктура“ АД,
са му били предоставени бордови устройства за всички ППС, коита са му били
изпратени по куриер и монтирани от техник за негова сметка. Била е открита
банкова сметка, *** „Олимпиктранс“ ЕООД е внасял авансово суми за тол такси, като била определена
минимална налична сума по тази сметка. Данните на ППС са предоставени
предварително от собственика. В показанията си С.е посочил, че е имало
технически проблем с устнройството на конкретния автомобил, макар то да е било
монтирано правилно. След като ППС било засечено около 7 пъти без платена тол
такса и били издадени АУАН, същото било сменено. Смяната била извършена след
съставянето на първия АУАН, като той се обадил на дружеството, предоставящо
услуги за електронно събиране на таксите за изминато разстояние. От там му
изпратили ново бордово устройство, а той върнал старото отново чрез куриерска
фирма. Управителят е заявил, че не е имал проблеми с бордовите устройства на
останалите ППС, макар че се е случвало да го сигнализират, че мигат цветни
индикатори, но после всичко се е оправяло. Въз основа на
така изяснените обстоятелства и след извършване на проверка по отношение
законосъобразността на АУАН и НП, районният съд е формирал извод за
неоснователност на подадената пред него жалба.
Той е приел
наличието на съответната материална компетентност у актосъставителя и АНО, и
съответствие на АУАН и НП с установените в ЗАНН формални изисквания. Съдът е
възприел доказаност на административното нарушение извършено чрез използване на пътната мрежа без заплащане
на тол такса, както и на нарушителя, като е намерил за
неопровергана установената в административната фаза на производството
фактическа обстановка. Изложил е мотиви за недоказаност на наведените пред него
твърдения относно техническа неизправност на бордовото устройство, предоставено
от дружеството, извършващо услуги за електронно събиране на таксите за изминато
разстояние, вкл. недоказано провеждане на процедура по чл. 13, ал. 6 и сл. от Наредбата
за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система
за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на
база изминато разстояние, респ. по чл. 179, ал. 3г от ЗДвП. Посочил е и че водачът на ППС е следвало да се увери,
че за него има предплатена такса и едва след това да предприеме пътуване, като
е могъл и е бил длъжен да знае дали бордовото устройство е изключено, вкл.
поради неизправност, тъй като според свидетелските показания същото има
съответната индикация. Съдът е
преценил за
правилна дадената от АНО квалификация на деянието и
законосъобразно проведена дейност по индивидуализиране на наказанието, като е
изложил и мотиви за неприложимост на разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН. Така мотивиран, районният съд е потвърдил обжалваното пред
него наказателно постановление, като е присъдил разноски на в полза на
администрацията, в чиято структура се намира наказващия орган.
Постановеното от Районен съд – Велико Търново решение е неправилно.
Неоснователни са направените в
касационната жалба оплаквания, извеждащи отменителното основание по чл. 148,
ал. 1, т. 2 от НПК. При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални
правила. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите
за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи
и възражения. Делото пред въззивната инстанция е било
приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на
вменената му компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. Не се
установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена
тайната на съвещанието.
Решението на въззивния
съд е постановено в нарушение на закона.
Обосновани са
доводите в касационната жалба за несъответствие със закона на изводите на
районния съд за безспорна доказаност на извършеното от И.С.И. деяние от
субективна страна, както и на липсата на обстоятелства освобождаващи лицето от
административнонаказателна отговорност. Безспорно е, че в случая при движението
на управляваното от касатора ППС на дата 07.02.2022 г. по път I-5, км. 68+946, пътен участък Полско Косово -
Раданово, включен в обхвата на платената пътна мрежа, не е била закупена маршрутна карта за този участък, нито са били
изпълни съответните задължения за установяване на изминато разстояние и
заплащане на дължима тол такса.
Още в хода на производството пред АНО обаче, водачът е направил възражения,
като е навел твърдения, че автомобилът е снабден с бордово устроийство, което генерира
съответните необходими за таксуването данни, а удържането на таксата става
автоматично от авансово предплатена сума от превозвача, за което има сключен
договор. Наличието на бордово устройство на автомобила, при това надлежно
функциониращо, е констатирано и от служителите в НТУ към АПИ, при извършената
физическа проверка на дата 28.02.2022 година. При претендирано /и доказано/
нормално функциониране в процесния участък на поддържаната
от АПИ електронна система за събиране на тол такси, така направените възражения
и констатации са сочели на налично на автомобила бордово устройство, което не е
функционирало на датата на нарушението /и на други дати през месец февруари
2022 година/. Съгласно чл. 179, ал. 3г от ЗДвП, ако ППС има монтирано
устройство за целите на подаване на декларирани тол данни, което не
функционира, и ако при извършена на място проверка от контролните органи се
установи, че неподаването на декларирани тол данни не се дължи на умишлена
намеса във функционирането на посоченото устройство, наказание по ал. 3а не се
налага, ако е спазена процедурата за уведомяване на АПИ за преустановено
подаване на данни и впоследствие е подадена декларация за ползваните участъци
от пътя при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП. Съгласно
чл. 13, ал. 6 и ал. 7 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане
и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние /по-надолу
Наредбата/, в случай че дадено бордово устройство преустанови подаването на
данни, съответният собственик или ползвател на пътното превозно средство е
длъжен незабавно да уведоми доставчика на услугата по електронно събиране на
такса за изминато разстояние, с който има сключен договор, а доставчикът на
услугата следва в срок един час от получаването на уведомлението да включи
съответното бордово устройство в списъка на невалидните бордови устройства,
като осигури отразяването на тази промяна в Електронната система за събиране на
тол такси.
При така
цитираната нормативна уредба и коментираните по-горе факти, наказващият орган е
следвало да проведе съответната процедура, като на първо място извърши проверка
на място относно причините монтираното бордово устройство да не подаде тол
данни на конкретната дата и ако установи, че това не се дължи на умишлена
намеса във функционирането му – да извърши проверка относно изпълнението на
процедурата по чл. 13, ал. 6 и ал. 7 от Наредбата. В случая АНО не е изпълнил
посочените си задължения, като единствено е поискал от „Диджитол Смарт инфраструктура“ АД /национален
доставчик на услуги за електронно таксуване на пътни такси/, „становище относно
наличието на виновно поведение от страна на соченото за нарушител лице“. Видно
от представените пред съда доказателства, превозвачът за който И.С.И. е
работил, е сключил договор с различен от посочения доставчик на услуги за
електронно събиране на такси за изминато разстояние, при който доставчик АНО не
е извършвал проверка. Верни са констатациите на въззивната инстанция, че
въпросният договор с „Конкорд сматр инфраструктура“ АД е представен едва в
съдебното производство, а писмени доказателства за провеждане на процедурата по
чл.
13, ал. 6 и ал. 7 от Наредбата не са ангажирани от санкционираното лице. Следва
да се съобрази обаче, че в случая водачът на ППС не е страна по договора, нито
лице, което участва в коментираната процедура, съответно няма безпрепятствен
достъп до изброените доказателства, а възможността да ги представи пред наказващия
орган или пред съда зависи изцяло от волята на трети лица. От друга страна,
предвид показанията на управителя на „Олимпиктранс“ ЕООД, съществува и
възможността собственикът на ППС да е изпълнил задълженията си по чл. 13, ал. 6
от Наредбата, а еветуално неуведомяване на АПИ да се дължи на бездействие на доставчика на услуги за електронно таксуване на пътни
такси. Така или иначе, при своевременно наведените
възражения, за АНО е възникнало задължение да извърши проверка за наличието на
обстоятелствата по чл. 179, ал. 3г от ЗДвП, освобождаващи водача на ППС от
административнонаказателната му отговорност по алинея 3а от същата норма. В
тази връзка АНО е следвало да отчете и възможността водачът, и превозвачът да
са узнали, че устройството не функционира едва с уведомяването им от
служителите на АПИ и съставянето на АУАН /пет на брой/, съответно процедурата
по уведомяване на АПИ по чл. 13, ал. 6 и ал. 7 от Наредбата, да е започната и
проведена след съставянето на АУАН. Неизвършването от административнонаказващия
орган на обсъжданите проверки представлява съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на санкционираното лице и в крайна сметка е
довело до налагането на наказание без да са изяснени обстоятелства от решаващо
значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача на
ППС.
Обосновани са и
доводите на касатора, че в случая не е доказано от субективна страна административното нарушение, за което е
санкциониран. В случая наличните по делото доказателства не установяват
умисшлено деяние на водача на ППС, нито такова извършено по непредпазливост.
Съгласно чл. 14 от НК, приложим и в производствата от вида на настоящото по
силата на чл. 11 от ЗАНН, незнанието на фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението, изклучва както умисъла, така и
непредпазливостта, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се
дължи на непредпазливост /чл. 14, ал. 2 от НК/. В случая не е доказано, че
касаторът, като водач на ППС, е знаел или е могъл да узнае за наличието на
техническа неизправност на бордовото средство на автомобила. За да достигне до
обратния извод районният съд се е позовал на показанията на свидетеля Симов, че е имало случаи да го сигнализират за
включване на цветни индикатори на бордовите устройства, светещи в червено или
зелено. Съдът обаче не е съобразил обстоятелството, че въпросните показания
касаят всъщност бордовите устройства на другите собствени на дружеството ППС,
при това без да е констатирал светлинните индикатори за сигнализират за
действителен проблем при функционирането на тези бордови устройства.
Останалите наведени в касационната жалба оплаквания за незаконосъобразност
на наказателното постановление, издадено от директора на
Национално тол управление към АПИ, са неоснователни.
Същите са били заявени пред районния съд, обсъдени са в обжалваното решение и
са отхвърлени с мотиви, които изцяло се споделят от настоящия съдебен сътав и
не е нужно да бъдат преповтаряни. Неоснователни са и наведените след
приключването на устните състезания доводи за приложимост на
чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, предвид изменения в ЗП, извършени със ЗИД на ЗП /обн. ДВ,
бр. 14 от 2023 г., в сила от 10.02.2023 година/.
Конкретното деяние е първо по време от установените при проверката на
28.02.2022 г. 5 броя нарушения, поради което по отношение на него не намира
приложение разпоредбата на чл. 179, ал. 3д от ЗДвП, в новата й редакция.
Останалите сочени от касатора изменения в ЗП не са влезли в сила, а и в
голямата си част са неотносими към разглеждания казус.
Като краен извод
от изложеното по-горе настоящият състав намира, че въззивният съд е приложил
неправилно закона, в хипотезата на чл. 348, ал. 2, предл. първо от НПК, вр. с
чл. 63в от ЗАНН и решението му следва да бъде отменено. Отстраняването на
грешката на РС – Велико Търново не изисква нови процесуални действия и може да
бъде извършено от касационната инстанция. Настоящият съдебен състав намира, че е налице приложното поле на
разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от АПК и следва да реши делото по същество, като отмени като незаконосъобразно
наказателното постановление, издадено от директора на
Национално тол управление към Агенция пътна инфраструктура.
При този изход
на делото неоснователно е искането на ответника по касационната жалба за
присъждане на разноски за настоящото производство. Разноски не следва да се
присъждат и на касатора, доколкото не е заявено такова искане.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
Отменя Решение №
527/ 20.12.2022 г. по АНД № 20224110201160/ 2022 г. по описа на Районен съд –
Велико Търново, и вместо него
постановява:
Отменя
Наказателно постановление № 006047/ 24.08.2022 г., издадено от директора на
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с
което на И.С.И. за извършено нарушение по чл. 139, ал. 7 от Закона за движение
по пътищата и на основание чл. 179, ал. 3а от същия закон, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 800,00 лв., като
незаконосъобразно.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.