Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София, 11.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публично заседание на осемнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр.дело № 1137 по описа за 2020 г., за да постанови решение, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 266072 от 05.11.2019 г. по гр.д. № 20789/2019 г.
по описа на СРС - ГО, 125 състав, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес:
гр. София, бул. „Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на С.Г.Ч., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 7000 лева обезщетение за неимуществени вреди на основание
чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ от повдигнати и поддържани от Прокуратурата
на Република България за периода от 26.05.2011 г до 27.11.2017г. обвинения в
извършване на престъпления по чл.269,ал.1 НК, по които с влязла в сила на
27.11.2017г. присъда по нохд № 24498/2011г. по описа на СРС, НО, 12- ти състав
ищецът е признат за невиновен; ведно със законната лихва от 27.11.2017г. до
плащането, и сторените по делото разноски в размер на 10 лева, като е отхвърлил
предявения от С.Г.Ч. против Прокуратурата
на Република България иск за горницата над основателния размер от 7000 лева до
пълния предявен размер от 20 000 лева, като неоснователен. Със същото
решение Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. „Витоша“ №2 е
осъдена да заплати на Н.Н.С. ЕГН **********, с адрес: ***, ж.к.******сумата от 10 000
лева обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1
от ЗОДОВ от повдигнати и поддържани от Прокуратурата на Република България за
периода от 26.05.2011г. до 27.11.2017г. обвинения в извършване на престъпления
по чл.269, ал.1 НК, по които с влязла в сила на 27.11.2017г. присъда по нохд№
24498/2011г.по описа на СРС, НО, 12-ти състав ищецът е признат за невиновен;
ведно със законната лихва от 27.11.2017г. до плащането, и сторените по делото
разноски в размер на 10 лева, като е отхвърлил предявения от Н.Н.С. против
Прокуратурата на Република България иск за горницата над основателния размер от
10 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева, като неоснователен.
С решението е отхвърлена и претенцията на С.Г.Ч. и Н.Н.С. за присъждане на
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Недоволен от постановеното решение в ЧАСТТА, в която исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са
уважени - спрямо С.Г.Ч. за сумата от 7000 лева и спрямо Н.Н.С. за
сумата от 10 000 лева, е останал ответникът Прокуратурата
на Република България, който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, го обжалва
с твърдение, че в конкретния случай не са налице основания за ангажиране на
отговорността на Прокуратурата на РБ, тъй като не е налице една от кумулативно
изискуемите предпоставки, а именно - претърпени неимуществени вреди, за които
по безспорен и категоричен начин да е установено, че са в пряка причинно-следствена
връзка единствено и само с процесното обвинение. От атакуваното Решение не
става ясно какви са мотивите на съда, за да присъди сумата от 7 000 лв. за
обезщетение за неимуществени вреди на С.Г.Ч. и сумата от 10 000 лв. обезщетение
за неимуществени вреди на Н.Н.С.. Налице са обективно съществуващи
обстоятелства, които сочат на ниска степен на увреждане.Спрямо двамата ищци е
наложена най-лека мярка за неотклонение „подписка“ и не са налагани други мерки
за процесуална принуда. Съдът не в достатъчна степен е отчел факта, че на ищеца
Ч. е предявено постановление за привличане в качеството на обвиняем на дата
21.10.2011г. , а на ищеца С. е предявено постановление за привличане в
качеството на обвиняем на дата 17.11.2011г., а на 21.12.2011г. наказателното
производство е внесено с обвинителен акт в СРС. Наказателното обвинение е
преминало през досъдебна и две съдебни фази на процеса като наказателното
производство в досъдебната фаза е приключило в изключително кратки срокове - 2
месеца. Изцяло недоказани са твърденията за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в невъзможност за започване на работа. Съдът не в достатъчна
степен е обсъдил възраженията на ответника досежно приложените към писмения
отговор справки от СДВР и Справки от НСлС, които водят до извода, че търпените
вреди от незаконното обвинение са със значително по-нисък интензитет от
интензитета, с който би търпяло вредите лице, срещу което никога не е водено
наказателно производство за престъпление от общ характер и че наличието и на
друго производство в процесния период води и до невъзможност за разграничаване
на вредите от другото наказателно производство от търпените вреди по процесното
наказателно производство. Твърденията, че случаят станал достояние на
близки и приятели са твърде общи. Не е установено дали и кои съседи, приятели и
близки са променили отношението си към тях. Ищците не са ангажирали
доказателства какъв е бил авторитетът им сред съседи, приятели и близки, преди
повдигане на обвинението, за да се прецени налице ли е негативна промяна в
същите в резултат на незаконното обвинение и по какъв начин на тях лично им се
е отразило това. Моли съдът да приеме, че претенциите за обезщетяване на
причинени неимуществени вреди е изцяло недоказана по отношение на всички
твърдени вреди и да отхвърли изцяло предявените искове, евентуално доколкото
размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, които са присъдени, са
завишени и не съответстват на принципите, залегнали в чл. 52 от ЗЗД и на
установената съдебна практика по аналогични дела, Моли съдът да намали размерите
на присъдените обезщетения за неимуществени вреди като завишени.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор на така депозираната въззивна жалба от С.Г.Ч. и Н.Н.С., чрез
процесуалния им представител адв. Р.И.А., с който се оспорва въззивната жалба
по подробно изложени в него доводи. Молят да бъде оставена без уважение въззивната
жалба като неоснователна, а първоинстанционното решение потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Според
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната
му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. В случая съдържащите се в
жалбата оплаквания са неправилно нарушение на материалния и процесуалния закон
и необоснованост.
При съвкупна преценка на събраните по делото
писмени доказателства решаващият въззивен състав приема за установено следното:
От представените с исковата
молба и приложени с НОХД № 24498/2011г. по описа на СРС, НО, 12- ти състав писмени
доказателства е видно, че: На 15.04.2011 г. е образувана преписка по
описа на 9- то РУП на МВР, по докладна записка за проверено МПС и задържано
лице - Т.Ж.Ц., за управляване на МПС без СУПМС, и с употреба на алкохол в
кръвта над допустимата, на когото е съставен АУАН, извършено е медицинско
изследване, снети са обяснения, и е задържан със заповед на МВР. На
16.05.2011г. Т.Ц.е привлечен в качеството на обвиняем. Към това досъдебно
производство е присъединено и образуваното против С.Г.Ч. и Н.С.. С
постановление от 26.05.2011г. С.Ч. е
привлечен като обвиняем за извършването на престъпление по чл.269, ал.1 НК. С
постановление от 26.05.2011г. Н.С. също е привлечен като обвиняем за
извършването на престъпление по чл.269, ал.1 НК. На 21.12.2011 г., по
обвинителен акт против тримата , е образувано НОХД № 24498/2011г. на СРС, 12-
ти състав. На 07.02.2012г. с разпореждане съдията - докладчик е насрочил о.с.з.
с предварително изслушване на страните, по чл.372 НПК, като МНО са потвърдени
от съда. С присъда от 14.02.2017г. двамата подсъдими - Ч. и С. са признати за
невиновни. По протест на СРП, е образувано ВНОХД № 4535/2017г. по описа на СГС, по
което с решение № 1279/27.11.2017г. на СГС присъдата на СРС е потвърдена и
същата е влязла в законна сила на 27.11.2017 г.
От справките
за съдимост се установява че: С.Ч. е бил осъждан, както следва: по НОХД №
4480/2000г. , с присъда, влязла в сила на 16.11.2001г., за престъпление по чл.198,
ал.1 НК, извършено на 19.02.1999г. с наложено наказание лишаване от
свобода, чието изтърпяване е отложено за 3 години; и по дело № 8101/01г., за
престъпление по чл.195, ал.1 от НК, извършено на 01.11.1996г., с наложено
наказание лишаване от свобода 6 месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от
3 години. Ищецът С. е осъждан, с влязла в сила на 10.06.1999г. присъда по дело
№ 33-96, за престъпление по чл.195,ал.1,т.5 НК във връзка с
чл.194, ал.1, вр. с чл.26 вр. чл.63, ал.1,т.3 НК, - осъден на 1 година лишаване
от свобода, чието изпълнение е отложено, с три години изпитателен срок.
От събраните по
делото свидетелски показания на свидетеля В.А.Ч., съпруга на ищеца Ч., се установява следната фактическа
обстановка: Свидетелката е заявила, че помни, че през 2011 г., вечерта, звъннал
телефона - бил Т., който заявил, че го спряла полицията и го били, че целият е
в кръв. Същата вечер, когато се прибрал, съпругът й казал, че го видял целият в
кръв. Свидетелката Ч.сочи, че след доста време получили призовка, че съпругът й
е обвиняем, че е бил обиждал и заплашвал, като свидетелката сочи, че той, като
баща на три дъщери, няма как да е сторил това. Делото започнало и се проточило
доста време, а съпругът й станал потиснат, срамувал се от хората. Воденото
производство се отразило както на него, така и на цялото семейство. Съпругът й,
който през летния сезон изработвал паметници, а през зимата се препитавали с
всякаква работа, нямало как да ходи на работа в друго населено място, не можел
да захване работа. Близки и съседи разбрали за случката, гледали ги по различен
начин, страняли от него. Съпругът й станал нервен, разстроен, да не влезе в затвора
за нещо, което не е извършил. Свидетелката заявява, че не знае съпругът й да
има други осъждания, а много отдавна е викан в съда като свидетел.
От показанията
на свидетелката М.Д.С., съпруга на ищеца С., се установява следното: Свидетелката
помни, че през 2011г. между 12 и 1 часа през нощта, звъннал телефонът, обаждал
се братовчедът на съпруга й - Т., който заявил, че си има проблеми, а съпругът
й отишъл при него. Съпругът й отишъл да се разправя с полицаите. Н. работел в
чужбина в строителството, тогава имали две деца, за които се грижели заедно, а
той трябвало постоянно да пътува при всяко дело, правил разходи да отиде и пак
да замине за чужбина. Хората постоянно виждали, че полицаи му носят призовки,
даже веднъж ищецът С. не успял да си дойде навреме за делото и сутринта около 6
часа го откарали принудително. Изложеното му причинило голям стрес,
стресирало децата и съпругата му. Воденото наказателно производство се отразило
много тежко на семейството както финансово, така и морално, по всякакъв начин.
Ищецът бил изнервен, събуждал се през нощта, родило им се малко дете и
свидетелката се грижела за него през нощта и виждала ищецът буден и замислен,
за работата, проблемите, за делото. Не можело да се общува нормално с него,
свидетелката сочи, че той я успокоявал, защото тя много се притеснявала да не
влезе в затвора. Целият блок знаел за наказателното дело, свидетелката сочи, че
страняла от съседите, защото й било неудобно, че постоянно им носят призовки,
даже лъжела съседите, че съпругът й е свидетел по дело. Всички гледали на тях
като на престъпници. Свидетелката сочи, че не знае да е осъждан по друго дело.
Съдът кредитира
показанията на свидетелките В.А.Ч. и М.Д.С., при съобразяване нормата на чл.
172 от ГПК, като ги счита за обективно и безпристрастно дадени, кореспондиращи
с останалия доказателствен материал.
При така установените факти съдът приема от правна
страна следното:
Предявените искове
са процесуално допустими, доколкото са насочени срещу надлежен процесуален
субституент на държавата, като субект на особената деликтна отговорност,
регламентирана от чл. 7 на Конституцията на Република България (КРБ), вр. с чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни
актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, но тази отговорност може
да бъде реализирана при наличието на определени фактически основания. Сред тях
е и соченото в исковата молба основание, свързано с повдигането на незаконосъобразно
обвинение в извършването на престъпление, за което лицето е оправдано с влязъл
в сила съдебен акт. Държавата е надлежно пасивно легитимирана да отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при повдигнато обвинение в извършване на престъпление по което впоследствие
подсъдимият е бил оправдан с влязъл в сила съдебен акт или наказателното
производство срещу него е било прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
За да бъде
ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ,
освен наличие на влязъл в сила акт, с който ищците са оправдани, последните
следва да докажат и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер,
както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране
подлежат само действително настъпилите вреди (съгласно приетото в т. 11 от
Тълкувателно решение (TP) № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3//2004 г. на ОСГК на
ВКС).
Специалният
закон предвижда отговорността за държавата за вреди причинени от действията на
нейните органи, когато между двете
съществува причинно-следствена връзка, което следва и от общата
разпоредба на чл.51, ал.1, изр. 1 от ЗЗД, която връзка не може да се
предполага. По силата на чл.154, ал.1 от ГПК същата трябва да бъде доказана от
ищеца, извън случаите, когато се претендират вреди в рамките на обичайните
такива, което бе установено по делото.
От
доказателствата по делото се установи, че срещу ищците е било образувано и
проведено наказателно производство, като са били обвинени в престъпление от общ
характер, по което са били оправдани с влязла в сила присъда, което е основание
да бъде ангажирана отговорността на държавата, чрез нейните органи.
Оправдателната присъда е постановена на първа инстанция, същата е била
протестирана и е потвърдена от въззивния съд. С действията си по предявяване,
поддържане на обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление от общ
характер, по което ищците са били оправдани, по протестирането на
оправдателната присъда и вземането по отношение на ищците на мярка за
неотклонение „подписка“, на същите са причинени неимуществени вреди, изразяващи
се в настъпването на описаните в исковата молба вреди от ищците, изразяващи се
в негативно отражение на психологическото им състояние, стрес, унижение и
притеснения от наказателна репресия срещу тях. В съдебната практика трайно е
прието, че в случай на незаконно обвинение следва да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление,
за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване. В тази именно връзка е и възприетото в съдебната
практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не
бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства - решение
№480/23.04.2 013 година, постановено по гр. д. № 85/2012 година по описа на
ВКС, ГК, IV г. о.; решение № 55/11.03.2013 година, постановено по гр. д. №
1107/2012 година по описа на ВКС, ГК, IV г. о. и др. Когато се твърдят да са
причинени болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, те следва да се докажат от ищеца съгласно разпоредбата на чл.154
от ГПК.
С оглед на
изложеното, въз основа на събраните гласни доказателства съдът намира за
установено по делото, че в резултат на незаконното обвинение на ищците са
причинени морални страдания, изразяващи се в негативно отражение върху
социалния им живот, както и общо върху емоционалното и психическото им
състояние.
Размерът на
обезщетението на претърпените вреди следва да бъде определен от съда по
справедливост.
Според ППВС № 4/23.12.1968 г. при определяне
размера на обезщетението за неимуществените воеди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В т. 11 от
Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС е
разяснено, което се приема и от съдебната практика на ВКС - решение № 175/14.06.2016
г. по гр. д. № 6268/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, че понятието
„справедливост“, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда. Такива са вида,
характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно
при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ такива правно релевантни
обстоятелства - критерии за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за
едно или за няколко отделни престъпления - умишлени или по непредпазливост, за
които ищецът е оправдан; продължителността на наказателното производство,
включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането
му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца
ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин
всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му
състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална
реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от
деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ се определя глобално за всички
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на приключилото с
оправдателна присъда, незаконосъобразно наказателно преследване срещу него.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за
увреждане на нематериални права, блага или правнозащитими интереси, а вредите
се изразяват в нравствени, емоционални, психически, психологически терзания на
личността, накърнена чест, достойнство и добро име в обществото. Целта на
обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото,
емоционалното и психологическо равновесие на пострадалото лице. Следва да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, което е обвинено
в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така изпитва притеснение и несигурност;
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното
му общуване. В този смисъл е решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012
г., Г. К„ IV Г. О. на ВКС.
Съвкупната преценка на обсъдените
доказателства обосновава несъмнен извод, че ищците са претърпели неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат
на обезщетяване от ответника Прокуратура на Република България, на основание
чл. 2, ал.1, т.3, вр. чл. 4 от ЗОДОВ. В случая от
приобщените по делото доказателства се установиха всички предпоставки за
уважаване на предявените искове, като възраженията на Прокуратурата на
Република България, за неоснователността им в цялост, са несъстоятелни. Отговорността
на ответника е обективна, при констатиране на т.нар. незаконосъобразно
обвинение - влязла в сила оправдателна присъда, както и настъпили вследствие на
това незаконно обвинение неимуществени вреди, които предпоставки се установяват
от събраните по делото доказателства. Не е налице и никоя от хипотезите на чл.5
ал.2 ЗОДОВ, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Ответникът не е
установил увреждането да е причинено поради изключителна вина на пострадалите,
а доказателствената тежест за това е негова.
В случая се
установи, че ищците са били обвинени в извършването на тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл.93,т.7 НК-
предвиждащо
лишаване от свобода повече от пет години. С присъда от 14.02.2017г. двамата подсъдими - Ч.
и С. са признати за невиновни, която е потвърдена с решение № 1279/27.11.2017г.
на СГС и същата е влязла в законна сила на 27.11.2017 г. От предявяване на постановленията за привличането им
в качеството на обвиняеми до влизане в сила на оправдателната присъда ищците са
били с мярка за неотклонение „подписка“, като следва да се отчете, че мярката
за неотклонение, взета по отношение на ищците, е била възможно най-леката. При определяне размера на
дължимото обезщетение следва да се съобрази
продължителността на наказателното преследване - считано от датата на
привличането на ищците като обвиняеми - 26.05.2011г. до влизане в сила на
присъдата 27.11.2017 г. е измнал период от 6 години, 7 месеца и 1 ден,
който период надвишава
значително разумния срок за разглеждане на делото. От материалите по наказателното
дело се установява, че повдигнатите обвинения са били поддържани от
прокуратурата и присъдата е била протестирана пред СГС, което обуславя извода,
че за теченето на срока намеса има и СРП, като възраженията на прокуратурата,
че досъденото производство е продължило едва 2 месеца, са неоснователни и
продължителността на наказателното производство не може да бъде пренебрегната
при определяне на размера на обезщетенията.
От всичко
изложено по-горе следва, че ищците са търпели вреди от незаконното обвинение в
извършване на тежко престъпление, като се установиха негативните промени, които
са настъпили в живота им в резултат на същото. Конкретни негативи се установиха
от събраните гласни доказателства по делото.
Относно ищеца Ч.
- свидетелката Ч.сочи, че вследствие на обвинението съпругът й бил потиснат, не
можел да подхване работа, с оглед характера на извършваната от него работна
дейност, близки и съседи разбрали за случката, гледали ги по различен начин,
страняли от него. Съпругът й станал нервен, разстроен, да не влезе в затвора за
нещо, което не е извършил. Така описаните от свидетелката Ч.негативни отражения,
които обвинението е имало върху ищеца Ч., не надхвърлят обичайните такива.
Наведените от свидетелката данни за възникнали трудности във връзка с
намирането на работа от ищеца са твърде общи и по-скоро се дължат на характера
на извършваната от ищеца трудова дейност, сезонността й и липсата, според
изложеното от свидетеля, на уседналост и постоянност на трудовата дейност,
както правилно е отбелязал и първостепенният съд. Поради изложеното, следва да се приеме, че
ищецът Ч. е претърпял вреди в обичайния размер, които би имало всяко едно
обвинение за „тежко" престъпление, по отношение на всеки един човек.
Правилно
първостепенният съд е приел, че не така стои въпросът с другия ищец С.. При
него се установяват вреди в размер над обичайния такъв. Показанията на
свидетелката Свиленова установяват, че ищецът С. е воден принудително пред СРС,
което е станало достояние на съседи. Само по себе си това обстоятелство е
свързано с преживяването стрес и уплах с по-висок интензитет. Правилно
първоинстанционният съд е съобразил и обстоятелството, че доколкото участието
му в наказателното производство е задължително, с оглед обвинението, се е
налагало при всяко открито съдебно заседание, ищецът да пътува от чужбина,
където работил, до София, после - обратно, което допълнително е довело до
неприятни изживявания и трудности за ищеца.
При определяне
размера на дължимото обезщетение следва да се съобразят и свидетелствата за
съдимост по досъдебното и съдебното производство, и представено пред първоинстанционния
съд.
Ищецът С., с
влязла в сила на 10.06.1999г. присъда по дело № 33-96, е бил осъден за
престъпление по чл.195,ал.1,т.5 НК във връзка с чл.194, ал.1, вр. с чл.26 вр.
чл.63, ал.1,т.3 НК и чл.54 НК - осъден на 1 година лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено, с три години изпитателен срок.
Ищецът Ч. -
е бил осъждан, както следва: по НОХД № 4480/2000г. , с присъда, влязла в сила
на 16.11.2001г., за престъпление по чл.198, ал.1 НК, извършено на 19.02.1999г.
с наложено наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за 3
години; и по дело № 8101/01 г., за престъпление по чл.195, ал.1, извършено на
01.11.1996г., с наложено наказание лишаване от свобода 6 месеца, чието
изтърпяване е отложено за срок от 3 години.
Действително по
отношение на ищеца С., на основание 86,ал.1 НК е настъпила реабилитация по
право, доколкото няма данни ищецът С. в срока на условното осъждане да е
извършил друго умишлено престъпление от общ характер, като същото се отнася и
до ищецът Ч.. Но неправилно първоинстанционният съд не е отчел наличието на предишни
осъждания при ищците, поради настъпилата реабилитация. Тези
обстоятелства следва да се отчетат като относими, както е указано в ТР
№3/2005г. ОСГК на ВКС и неговото значение е разяснено и в практика на ВКС /решение
№ 112/2011 г. по гр.д. № 372/2010 г. на 4-то г.о., решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о.,
ГК/. Когато едно лице е осъждано и за други престъпления, интензитетът на
страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по отношение на което
за първи път се повдига обвинение. В случая, предишните осъждания на ищците,
включително за тежки умишлени престъпления, обосновават намаляване на
обезщетението.
По отношение
криминалистичните регистрации спрямо ищецът С., настоящият съдебен състав
споделя извода на първостепенния съд, че не могат да се съобразят при
определяне размера на обезщетението, нито по отношение на причинната връзка и
вредите, тъй като съгласно разпоредбата на чл.31,ал.3 КРБ, обвиняемият е
невиновен в престъплението до установяване на противното е влязла в сила
присъда, а по криминалистичните регистрации няма данни за повдигане на
обвинение.
Съгласно
съдебната практика, като ориентир за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди, следва да служи още и стандартът на живот в страната към
периода на увреждането, както и да се отчете обстоятелството, че осъждането на
държавата в лицето на процесуалния й субституент - Прокуратурата за заплащане
на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като
размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Размерът
на паричното обезщетение, като еквивалент на претърпените неимуществени вреди
се определя с оглед критерия справедливост по чл.52 от ЗЗД. Този критерий
включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите
блага са имали за своя притежател. Справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Относно критериите, въз основа на които следва да бъде
определено „по справедливост“ обезщетението за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на незаконосъобразно наказателно преследване, приключило с
оправдателна присъда е постановена задължителна съдебна практика - т. 11 (т.
II) от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и т. 13 от TP № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на
ВКС, както и решение № 175/14.06.2016 г. по гр. д. № 6268/2015 г. на IV ГО на
ВКС, която настоящият съдебен състав съобрази. Обезщетението за неимуществени
вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ се определя глобално за
всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на приключилото с
оправдателна присъда, незаконосъобразно наказателно преследване срещу него.
В случая
повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление, а взетата спрямо
обвиняемите мярка за неотклонение е най-леката предвидената в закона.
Производството е продължило по-дълго от разумния срок, с оглед неговата
фактическа и правна сложност.
Съгласно
практиката на Върховния касационен съд (решения по гр. д. № 820/2012 г., IV г.
о. и по гр. д. № 2829/2015 г., IV г. о.), при предявен иск за обезщетяване на
неимуществени вреди в хипотезите по чл. 2 от ЗОДОВ, за размера на обезщетението
е от значение как неоснователното обвинение се е отразило върху личния,
обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на
увредения. В конкретния случай не се установява ищецът Ч. да е претърпял вреди над обичайните такива, да е претърпял
вреди във връзка с професионалната му реализация, които да са вследстие от
незаконното обвинение. Ето защо, в конкретния случай справедливостта не изисква
определяне на обезщетение за търпените неимуществени вреди в по-голям размер от
обичайния.
При ищеца С. се
установяват вреди в размер над обичайния такъв, настъпили във връзка с
принудителното му довеждане пред СРС, което е станало достояние на съседи и е
свързано с преживяването стрес, уплах и унижение с по-висок интензитет, както и
във връзка пътуванията му от чужбина до София с оглед задължителното му явяване
в проведените о.с.з. по наказателното дело.
Предвид всички
установени по делото обстоятелства и посоченото им значение за размера на
процесните обезщетения, както и предвид социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната (минимална работна заплата от 650 лв.), настоящият съдебен състав намира за
справедливо обезщетение от 6000 (шест хиляди) лв.
за ищеца С.Г.Ч. и обезщетение от 8000 (осем хиляди) лв. за ищеца Н.Н.С.,
които биха репарирали процесните неимуществени вреди, търпени от двамата ищци
(доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично
обезщетение), което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до тяхното
неоснователно обогатяване. Този размер на обезщетението съответства на
характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида на
упражнената спрямо ищците процесуална принуда.
Поради
изложеното съдът приема, че искът е основателен и доказан до посочения размер
от 6000 лева за ищеца С.Г.Ч. и до
посочения размер от 8000 (осем хиляди) лв. за ищеца Н.Н.С., а в останалата им част – до
пълните предявени размери от по 20 000 лв. същите са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени. Съдът счита, че, така определени, размерите на обезщетенията справедливо
ще поправят вредите, които ищците са понесли от незаконно повдигнатото
обвинение срещу тях. В останалата част
исковите претенции са неоснователни и следва да се отхвърлят, тъй като не се
доказаха други извън приетите от съда вреди и като завишени, съобразно
критериите по чл.52 от ЗЗД.
Върху така
определените обезщетения за неимуществени вреди се дължи законна лихва, считано
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 27.11.2017 г.
При този изход на делото право на разноски има Прокуратурата на
Република България, която не е представила доказателства за направата на
такива, поради което не следва да й бъдат присъдени разноски.
При тези мотиви,
Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
266072 от 05.11.2019 г. по гр.д. № 20789/2019 г. по описа на СРС - ГО, 125
състав в частта, в която ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес:
гр. София, бул. „Витоша“ № 2, е осъдена да заплати на С.Г.Ч., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата над 6000 лева до уважения размер от 7000 лева като обезщетение за неимуществени вреди на
основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ от повдигнати и поддържани от
Прокуратурата на Република България за периода от 26.05.2011 г до 27.11.2017г.
обвинения в извършване на престъпления по чл.269,ал.1 НК, по които с влязла в
сила на 27.11.2017г. присъда по нохд № 24498/2011г. по описа на СРС, НО, 12- ти
състав ищецът е признат за невиновен, и
в частта, в която е присъдена законна лихва върху главницата - за разликата
от 6000 лв. до 8000 лв., считано от 27.11.2017г. до плащането, както и в частта, в която Прокуратурата
на Република България, гр.София, бул. „Витоша“ №2 е осъдена да заплати на Н.Н.С.
ЕГН **********, с адрес: ***, ж.к.******сумата
над 8000 лева до уважения размер от 10 000 лева като обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ от
повдигнати и поддържани от Прокуратурата на Република България за периода от
26.05.2011г. до 27.11.2017г. обвинения в извършване на престъпления по чл.269,
ал.1 НК, по които с влязла в сила на 27.11.2017г. присъда по нохд№
24498/2011г.по описа на СРС, НО, 12-ти състав ищецът е признат за невиновен, и в частта, в която е присъдена
законна лихва върху главницата - за разликата от 8000 лева до 10 000 лева,
считано от 27.11.2017г. до плащането, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***
против Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, иск с правно снование чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ за сумата над 6000 лева до уважения размер от 7000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди
от повдигнати и поддържани от Прокуратурата на Република България за периода от
26.05.2011 г до 27.11.2017г. обвинения в извършване на престъпления по
чл.269,ал.1 НК, по които с влязла в сила на 27.11.2017г. присъда по нохд №
24498/2011г. по описа на СРС, НО, 12- ти състав ищецът е признат за невиновен, както и иска за законната лихва върху
главницата - за разликата от 6000 лв. до 7000 лева, считано от 27.11.2017г. до
плащането,
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Н.С. ЕГН **********, с адрес: ***,
ж.к.******против Прокуратурата на
Република България, гр.София, бул. „Витоша“ №2 иск с правно основание чл.
2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ за
сумата над 8000 лева до уважения размер от 10 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди от повдигнати и поддържани от Прокуратурата
на Република България за периода от 26.05.2011г. до 27.11.2017г. обвинения в
извършване на престъпления по чл.269, ал.1 НК, по които с влязла в сила на
27.11.2017г. присъда по нохд№ 24498/2011г.по описа на СРС, НО, 12-ти състав
ищецът е признат за невиновен, както и
иска за законната лихва върху главницата - за разликата от 8000 лв. до
10 000 лв., считано от 27.11.2017 г. до плащането,
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 266072 от 05.11.2019 г. по гр.д. № 20789/2019 г. по описа на СРС - ГО, 125
състав в останалите му части.
Решението в отхвърлителната му час като необжалвано от
ищците е влязло в сила
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.