М О Т И В И
към Решение № 104 от 30.06.2020 година
по АНД № 267/2020 година на
Районен съд – Свиленград
Производството
по делото е по реда на чл. 378 и сл. на глава 28 от НПК.
Бързото производство
(БП) № 176/2020 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 727/2020
година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, е внесено в Съда от Милена
Славова – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград с Постановление за
внасяне на делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК -
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на Х.Д.К., роден на *** ***, българин, български
гражданин, живущ ***, неженен, със средно образование, ЕГН **********,
неосъждан, за това, че
на 24.05.2020 година в село Малко
градище, област Хасково, управлявал моторно превозно средство (МПС) - мотопед
марка „КУМКО” с номер на рама: LC2U9000091101088, който не е регистриран по
надлежния ред - престъпление по чл. 345, ал. 2,
вр.ал. 1 от НК.
В съдебното заседание, проведено на 30.06.2020 година се явява
представител на Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована. Участващият по делото Прокурор Милена Славова поддържа обвинението. Изразява становище същото да е
безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена
фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и
установени съставомерните – обективни и субективни, признаци на вмененото
престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото извършване и
авторството му в лицето на обвиняемия. Поради това, Прокурорът пледира за
признаването му за виновен и освобождаването му от наказателна отговорност като му бъде наложено предвиденото в чл. 78а от НК админисративно наказание „Глоба” в минимален размер.
Обвиняемият Х.Д.К., редовно призован, се явява. За него се явява
адвокат В.Х. – упълномощен защитник от БП, редовно призован. Пледира пред Съда
за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК или алтернативно за налагане на
административно наказание „Глоба” в минимален размер.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства,
установи следното от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост рег.№ 2110 от 05.06.2020 година на Бюро за съдимост при Районен съд – Стара Загора, обвиняемият К. не е осъждан и не му е
налагано административно наказание по чл. 78а от НК.
От Характеристичната справка,
изготвена от служител на Участък Полиция – Любимец – Мл.ПИ Димитър Б.и приложена
в кориците на БП, става ясно, че Х.К. не се издирва, няма регистрирани
противообществени прояви и нарушения на обществения ред.
В
кориците на БП е приложена Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, от която е видно, че обвиняемият Х.К. няма деца, не притежава
недвижими имоти, ценни книжа и дялове в дружества, притежава МПС марка „Форд”,
модел „Мондео”, произведен през 1996 година, не притежава друго движимо
имущество с единична стойност над 1 000 лв., притежава разплащателна
сметка в „ОББ” АД със сумата от 1 200 лв. и работи при месечно
възнаграждение в размер на 680 лв.
Обвиняемият
Х.Д.К. купува на 23.09.2015 година
процесния мотопед
с Договор за покупко-продажба и Фактура
от град Хасково, но не го
регистрира по надлежния ред. При закупуването мотопедът няма
регистрационен номер.
На
24.05.2020 година обвиняемият привежда
мотопеда в движение и около 11.00 часа го управлява в село Малко
градище, област Хасково.
По
това време в село Малко градище,
област Хасково, свидетелите Г.С.Т.и
Д.Р.Б. извършват контрол по Закона
за движението по пътищата (ЗДвП) по
време на специализирана полицейска операция като извършват обход.
Около 11.00 часа полицейските служители
забелязват движещия се по улица „Васил
Левски” в селото мотопед без поставена
регистрационна табела.
Последват го със
служебния автомобил и извършват проверка на МПС и водача. Служителите
на Участък - Любимец към РУ – Свиленград установяват
самоличността на водача – обвиняемия Х.Д.К., който не носи
в себе си никакви документи за мотопеда, но влиза
в дома си и представя Австрийски
талон, Договор за покупко-продажба и Фактура
за закупуването му, като обяснява, че го е закупил преди доста
време, но не го е регистрирал защото все нямал време. Чрез
оперативния дежурен на РУ – Свиленград свидетелите Топузов и Б.установяват, че
процесният мотопед не е регистриран на територията на Република България.
На обвиняемия К., свидетелят Б.съставил Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН)
серия АА с бланков номер 874726 от 24.05.2020 година
за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП за управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред. Обвиняемият подписва
Акта без възражения.
От
Справка с рег.№ 351000-3281 от 10.06.2020 година на
РУ - Свиленград, става ясно, че процесното
МПС не е регистрирано никога.
От приложената по делото Справка за нарушител е видно, че обвиняемият е правоспособен водач на
МПС и са му били налагани
административни наказания за извършени от него нарушения по ЗДвП с влезли в сила Наказателни
постановления и Фишове.
Обвиняемият Х.К.
се признава
за виновен на фазата на БП, в престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Съжалява за извършеното. Дава обяснения по случая. В съдебната фаза
на процеса също се признава за виновен, като изразява пред настоящия Съдебен
състав съжалението си и искреното си разкаяние по повод на случилото се.
Гореизложената
фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от доказателствата –
писмени и гласни, събрани в хода на
проведеното предварително разследване (БП), които са приобщени във
фазата на съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на
основание чл. 378, ал. 2, вр.чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира
писмените доказателствени средства – Докладни записки; Договор за
покупко-продажба на МПС; Фактура; АУАН; Протокол за
оглед на веществено доказателство, ведно с Фотоалбум; Характеристична
справка; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Справка за съдимост и актуална такава - изискана в хода на съдебното производство и т.н. Така
също, още и свидетелските показания от БП, материализирани в съответните Протоколи
за разпит на свидетели, а именно – Г.С.Т.и Д.Р.Б., както и обясненията, дадени
от обвиняемия Х.Д.К., също в хода на БП пред разследващия орган. Изброените
гласни доказателства, се цениха от Съда в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК,
след надлежното им приобщаване, наред с другите писмени доказателствени
средства, по реда на чл. 283 от НПК и на посоченото правно основание.
В доказателствата
по делото - писмени и гласни, противоречия не се констатираха, поради което не
се налага подробното им обсъждане. Релевантно и достатъчно във връзка с
правната преценка на доказателствената съвкупност, Съдебният състав намира за
необходимо да отбележи, че кредитира изцяло с доверие свидетелските показания
на посочените по-горе свидетели, поради липсата на противоречия – вътрешни или
помежду им, тяхната изчерпателност и систематика, еднозначната им насоченост и
цялостна корелация с писмените източници, които ги подкрепят. В този смисъл
обосновано е и правдивото им звучене. Идентична е оценката и относно обясненията
на обвиняемия, депозирани в БП, с характер на самопризнания, които не се
опровергават от останалите доказателства.
Що се отнася до
писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или
истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна,
формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А
онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства
по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия – оглед, съответно имат необходимите реквизити,
съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в този
смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните
документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени
относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на обвиняемия и неговото имуществено
състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото се
наказание. Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства
се формираха фактическите и правни изводи относно времето, мястото и
изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и
авторството му.
При така изяснената фактическа обстановка, Съдът достигна до единствено
възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемият Х.Д.К. е осъществил състава
на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК.
Обвиняемият Х.Д.К. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в село ************. Не е женен, няма деца. Със средно образование е. Не е осъждан. Работи по трудово правоотношение в „К.В.Вину” ЕООД – град Стара Загора
при месечно възнаграждение в размер на 680 лв.
Непосредствен
обект за престъплението по чл. 345 от НК са обществените отношения във
връзка с регистрирането на МПС. Едва ли има спор, че регистрационният
номер е основният индивидуализиращ белег за всяко пътно средство (ПС), който
представлява контролен знак, издаден от надлежен компетентен орган за неговата
регистрация, с който се индивидуализира ПС. За Република България този орган е
службата - звената „Пътна полиция” (КАТ) към ОДМВР по постоянния адрес на собственика - за физическите лица
или по адреса на регистрация - за стопанските субекти. Действащият за тях
е регистрационен режим, с регламентация освен в нормативни актове от вътрешното
законодателство (ЗДвП и Наредба № І-45/2000 година на МВР), съобразена и със
законодателството на Европейския съюз (ЕС) като общите характеристики на регистрационните
номера за страните, членки на ЕС, са установени с Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета на ЕС от 3 ноември
1998 година.
Налице е съставомерно деяние по посочения текст от
НК и авторството на същото се установява категорично от показанията на
разпитаните свидетели Д.Р.Б. и Г.С.Т., от обясненията на обвиняемия, както и от писмените доказателствени
източници - всички обсъдени в съвкупност.
От обективна страна, по делото несъмнено е
установено, че обвиняемият Х.Д.К. е извършил
фактически действия по управление на мотопеда, който не е регистриран по надлежния ред. Този факт се признава в
депозираните от него обяснения в БП. Надлежният ред за регистрация
на ПС е регламентиран в ЗДвП и специалния подзаконов нормативен акт – Наредба №
I-45/24.03.2000 година за регистриране, пускане в движение и спиране от
движение на МПС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства (ППС), издадена от Министъра на МВР. Съгласно
§ 6, т. 11 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП „МПС” е ППС, снабдено с двигател за придвижване, с
изключение на релсовите превозни средства.”, а съгласно § 6, т. 14 от посочените ДР на ЗДвП „Мотопед” е дву- или триколесно ППС, което има
двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост
не надвишава 45 km/h.”. Ползването на МПС, каквото несъмнено е процесният мотопед съгласно
дефинициите, посочени по-горе в настоящото изложение, нерегистрирано по
надлежния ред е неправомерно. Няма спор, според правната уредба и вътрешното
законодателство на страната ни, установен е регистрационен режим за всички ППС
и тяхното движение по пътищата, отворени за обществено ползване е допустимо
единствено след тяхната регистрация, съгласно чл. 140 от ЗДвП и то пред
надлежния държавен орган, определен в Наредба № І-45/2000 година на МВР – чл. 2
от същата. Ползването на ПС без надлежна регистрация, който факт е доказан,
преценен в съвкупност разкрива неправомерността на това действие и доказва
мястото на престъплението, както и неговото авторство в лицето на обвиняемия Х.Д.К., с оглед изяснената му съпричастност към
ползването на мотопеда.
Иначе
казано при приетите за установени факти по делото, Съдът намери, че от правна
страна, обвиняемият Х.Д.К. е осъществил от
обективна страна състава на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, тъй
като на 24.05.2020 година в село Малко градище, област Хасково,
управлявал МПС - мотопед номер на рама: LC2U9000091101088, което не е регистрирано марка „КУМКО” с по
надлежния ред, предвиден
в Наредба № I-45
от 24.03.2000 година. Този ред изисква поставянето отзад на регистрационна табела. В случая регистрация няма извършена.
Престъплението е на просто извършване
и за неговото довършване не е нужно да са извлечени облаги или други ползи.
Субект на разглежданото престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно
лице (собственикът на МПС или всеки, който го управлява).
От субективна страна деянието е извършено от
обвиняемия Х.Д.К. виновно при форма
на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в
състояние на вменяемост. Същият е
съзнавал ясно, че управлява ПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като регистрация няма извършена, както и е бил наясно
с установения ред и правилата за регистрация на ПС, тъй като притежава
собствено МПС, т.е. бил е наясно, че не може да се движи без регистрационна
табела и че такава се издава от оправомощените органи след преминаването през
съответни процедури по регистрацията. Въпреки това, при ясно формирани в
съзнанието си тези представи, той напълно съзнателно управлявал мотопеда без
регистрация. От тук и еднозначният извод за наличието на пряк умисъл, при който
обвиняемият К. е съзнавал противоправността на деянието си, както и
общественоопасния му характер, следователно е имал представа и за
общественоопасните му последици, предвиждал е неизбежността от настъпването им,
като от волева страна се е съгласявал и искал тяхното настъпване. Наличието на
съзнание у дееца, че общественоопасните последици - предвиждани и съзнавани, са
неизбежен резултат от деянието, квалифицира умисълът му като пряк, в който
смисъл е и константната практика на ВКС.
В настоящия случай са налице материалноправните
предпоставки, даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а
от НК за освобождаване на обвиняемия Х.Д.К. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй
като за извършеното от К. умишлено деяние, инкриминирано
като престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от
свобода” до 1 година или наказание „Глоба” от 500 лв. до 1 000 лв.; обвиняемият К. не е осъждан за престъпление
от общ характер; не е осъждан за престъпление от общ
характер и към релевантния момент – датата на извършване на процесното
престъпно деяние; той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда
на Глава VIII, раздел IV от
НК, като именно към този период, според правната теория и съдебната практика,
се преценява дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК,
обвързващи императивно неговото приложение и в
резултат на извършеното престъпление не са причинени на трети лица имуществени
вреди. Не са налице и фактически
обстоятелства, субсумиращи което
е и да е от ограниченията, указани
в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това и при
кумулативното наличие на посочените предпоставки Х.Д.К. следва да бъде признат за виновен
в извършване на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, за което да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание - Глоба.
При индивидуализацията и конкретизацията на административната
отговорност на Х.Д.К., Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанията му, добрите му
характеристични данни (приложената по делото Характеристична справка разкрива положителна оценка
за личността му), допринесли за изясняване на обективната истина по делото, младата му възраст,
чистото му съдебно минало, доброто му процесуално поведение на фазата на БП, както и в съдебната
фаза, съдействието, което е оказал на органите на БП, изразеното
съжаление и декларираното желание да спазва правомерно поведение за в бъдеще. Отегчаващи
вината обстоятелства не се
констатираха. В този ред на мисли следва да се
посочи, че наложените му административни наказания за нарушения на ЗДвП са от
преди 3 до 10 години, поради което не следва да се вземат предвид като
отегчаващи вината обстоятелства; последното от наложените му наказания е от
2020 година, но въпреки това горният извод на Съда не се променя, тъй като явно
това е единична и инцидентна проява.
Обществената опасност на деянието и на дееца не
е завишена в сравнение с други „подобни” случаи.
Като подбуди за извършване на
престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемия и липсата на
морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република
България.
При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази
с финансовото състояние на обвиняемия – работи при месечно възнаграждение в
размер малко над минималната работна заплата, няма други доходи, с имотното му
положение - не притежава недвижими имоти и движими вещи с единична стойност над
1 000 лв., но притежава МПС (, което обаче е произведено преди около 25 години) и разплащателна сметка и със
семейното му такова – няма семейство и
не дължи издръжка на ненавършили пълнолетие деца.
С оглед на
гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината обстоятелства и при
незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови Решението
си, с което призна обвиняемият К. за виновен, освободи го от наказателна
отговорност и му наложи справедливо административно наказание при условията на
чл. 78а от НК за престъплението по чл. 345,
ал. 2, вр.ал. 1 от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв. В това си цифрово изражение
санкцията е съизмерима в размер на минимума, което кореспондира и е напълно
оправдано с оглед имотното състояние на обвиняемия, съобразно установеното по
делото относно доходите на лицето – обвиняемия. В този смисъл, Глобата в
наложения размер според Съда се явява справедливо наказание, съобразено с
имотното състояния на обвиняемия и съответно на тежестта на извършеното от него.
Така
индивидуализираното наказание - Глоба, ще въздейства в достатъчна степен върху
личността на нарушителя като предизвика положителни промени в съзнанието и го
мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда
да се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него К.
ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно
извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност и
гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни нарушения на
законовия ред. От друга страна определеното при горепосочените съображения
наказание на обвиняемия, Съдът намира за една адекватна
на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция, а именно - да се
въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Що се
отнася до наведените
доводи от страна на процесуалния представтел на обвиняемия за наличие на маловажен случай
за процесното деяние, Съдът
намира, че не са
налице предпоставките за това. Законодателят в чл. 9, ал. 1 от НК е дал легално определение
на „престъпление”, а в ал. 2 на същата норма е посочил и
обстоятелствата, които изключват неговата обществена опасност. Наличието на малозначителност се определя от всички фактически
обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние. Съгласно трайната
съдебна практика, за да е налице „маловажен случай” е необходимо извършеното престъпление
с оглед всички обстоятелства по делото, отнасящи се до деянието и дееца да
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от този вид. А според цитираната вече норма на чл. 9, ал. 2 от НК, не е престъпно деянието, което макар и формално и да осъществява
признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята
малозначителност, не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. За деянието по чл. 345, ал. 2 от НК не може да се говори, че изобщо не е общественоопасно или
обществената опасност е явно незначителна, тъй като регулира обществени отношения, свързани с
безопасността на транспорта, чието накърняване води до поставяне в опасност или
реално увреждане на имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг
от хора. На следващо място начинът на извършване на
престъпното деяние
(процесният мотопед не е бил регистриран около 5 години, считано от датата му
на закупуване) , времето (около
обед когато има най-голямо движение на МПС и най-голям пътникопоток) и мястото (в село Малко градище), на неговото
осъществяване, не водят до извода за по-ниска обществената опасност не само на
деянието, но и на дееца, следователно извършеното престъпление не е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.
Относно разноските:
По делото в хода на
производството не са направени разноски, като при признаването на К. за виновен по предявеното
обвинение, Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди обвиняемия да заплати единствено дължимата държавна такса в размер 5 лв, в случай
на служебно издаване на Изпълнителен лист, вносима по Бюджета на съдебната власт, по сметката на Районен съд – Свиленград.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)