№ 33
гр. Разград, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Валентина П. Димитрова
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20223300500043 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №5/6.І.2022г. по гр.д.№1867 по описа му за 2021г., състав на РРС е уважил предявените от
А.К. срещу М.К. искове като на осн.чл.49 и без да се поизнася по въпроса за вината прекратил бракът им като
дълбоко и непоправимо разстроен; Местоживеенето на родените от брака малолетни деца е определено като
такова по адрес на майката, на която с решението си РРС е предоставил и упражняването на родителските права
върху децата. По отношение на бащата е определен режим на лични отношения с децата и същият е осъден с
дължимата им се месечна издръжка, съответно в размер на 290,00лв. за родената на 31.III.2009г. Х. и в размер на
230,00лв. за родената на 21.XII.2016г. Х. , включително и в период на една година преди дата на иска, ведно със
законна лихва.
Недоволен от така постановеното решение, чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв.Пл. Х.,
ответникът М.К. обжалва същото като неправилно, необосновано и незаконосъобразно в частта, касаещ
размера на издръжките. Счита присъдената издръжка за завишена, несъответна на нуждите на децата и на
податните му възможности, съответно за детето Х. в размера над 200,00лв., а за детето Х. - в размера над
180,00лв.
В с.з., позовавайки се на релевираните с жалбата основания, чрез повереника си въззиникът пледира за
отмяна на решението в обжалваните му части и за постановяване на ново такова, с което съдът да отхвърли като
неоснователни предявените срещу него искове за издръжка на децата, съответно за разликата над 200,00 до
290,00лв. за тринадесет годишната Х. и за разликата над 180,00 до 230, 00лв.. за пет годишната Х..
В законоустановения и предоставен за това срок, чрез процесуалния си представител по пълномощие-
адв.Н.Х., насрещната по жалбата страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва основателната . При
редовност в призоваването , вззиваемата не се явява в насроченото по същество на жалбата с.д.
1
Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването страна
жалбата е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. Съдът не констатира основания, релевиращи извод за отмяна на
решението в атакуваните му части. Същото е валидно, а в обжалваната си част и допустимо постановено.
Възведените от първоинстанционния съд правни изводи кореспондират с установената по делото фактическа
обстановка и съответстват на приложимия материален закон. Пред тази инстанция не се ангажират допустими по
см. на чл.266 ГПК доказателства, от които да следва за установена фактическа обстановка, различна от
възприетата такава от първоинстанционния съд.
Съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от СК "Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. "
В чл. 142, ал. 1 и ал. 2 от СК е предвидено изрично, че "Размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. "
В чл. 59, ал. 5 от СК изрично е казано, че "Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот
на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка
родител. "
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния
живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други
обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в
размери, стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се
използват извън целите на издръжката /така т. 4 ППВС № 5/1970г/. Конкретният размер на издръжката се
определя от нуждите на децата и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК. Според чл. 27
от Конвенцията за правата на детето / в сила за Р България от 1991 г. /, на всяко дете се признава правото на
жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално
развитие, а родителите имат първостепенна отговорност да осигуряват в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето.
Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние
и квалификация /съгласно дадените указания още с ППВС № 5/1970г, т. 5/. Според т. 6 от цитирания тълкувателен
акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на
всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е,
че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във връзка с отглеждането
на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител дължи.
Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо
имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и
квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението.
Съгласно ал. 2 на чл. 142 СК минималният размер на издръжката е определяем като една четвърт от
размера на минималната работна заплата/съгласно ПМС № 331/26.11.2020 г. / от 650 лв. или 162, 50 лв. Този
размер на издръжката би се дължал и когато родителят не реализира никакви доходи и е безработен.
След като упражняването на ежедневно дължимите към децата грижи и отговорности е възложено на
майката, то бащата следва да бъде осъдена да заплаща издръжка.
Вярно, че не са ангажирани доказателства за актуалните месечни доходи на бащата М. Б. КЬ. , но
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК вменява в задължение на родителите да издържат своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като
нуждите на ненавършилите пълнолетие деца да изведени в приоритет пред задоволяване на собствените на
родителите нужди.
От една страна не се твърди и не се представят доказателства, че е въззивникът е неработоспособен
2
поради влошено здравословно състояние или да има задължения към други, нуждаещи се по закон от издръжката
му лица.
По делото се следа за установено, че относимо към периода на установената с възиваемата фактическа
раздяла, както и към дата на предявените срещу него искове, въззиникът е установил пребиваването си в Англия,
където работи и реализира, неустановени в съдебното производство доходи.
Показател за определяне размера на издръжката за ненавършилите пълнолетие деца са брутните
доходи на задължените с издръжката им родители. Въз основа на доказателствата и обективираното от страна на
въззивника бездействие по отношение на вменените му в тежест на доказване обстоятелства, съдът приема, че
във възможностите на същия е реализирането на трудов доход в размер на установената за страната минимална
работна заплата.
Този размер от 162. 50 лв. към момента на приключване на устните състезания, би могъл да бъде
определен от съда за новородено, чиито родители са в обективна невъзможност да работят и си осигуряват по-
високи месечни доходи, но не и за дете на почти 12 години и 8 месеца с млади и трудоспособни родители.
Максимален размер на издръжката не е въведен от законодателя.
По отношение на майката е установено, че същата реализира месечен доход от трудово възнаграждение в
размер на мин. раб. заплата от 650,00лв.
С оглед протичащите в страната инфлационни процеси и конкретните социално-икономически
условия, като съобрази и пазарните цени на стоките и услугите, чието закупуване е в непосредствена връзка с
отглеждането и възпитанието на децата (в т. ч. цени на хранителни стоки, лекарства, медицински консумативи,
дрехи и обувки, транспорт и др.), стойностите на учебните помагала /предвид обучението в електронна среда/ и
допълните дейности, в този си състав съдът, приема, че за нуждите на децата се следва месечна издръжка,
съответно в общ размер на 490,00лв. за тринадесет годишната Х. и 400,00лв. за пет годишната Х..
От така определения общ размер, бащата следва да поеме издръжката на Х. в размера на 290,00лв., а от
дължимата такава за детето Х. - в размера на 230,00лв. Като разликите се поемат от майката, върху която са
преките,непосредствени и ежедневно дължими грижи по отглеждането и възпитанието на двете деца. Този
размер на издръжката не би трябвало да съставлява особено затруднение за въззивника предвид трудоспособната
му възраст и липсата на данни за причини от здравословен или друг характер, които обективно да препятстват
способността му работи и реализира
В съответствие с направения всестранен анализ на доказателствата, правилно и законосъобразно РРС е
обосновал извод за размера на дължимата за всяко от децата издръжка, отчитайки нуждите им от такава и
възможностите на задължените с осигуряването техни родителите, Изложените в тази насока мотиви от
фактическа и правна страна се споделят от настоящата инстанция, поради което и в условията на чл.272 ГПК се
следва препращане към същите. В обжалваните си части, като правилно, обосновано и законосъобразно,
Решението следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви и в хипотеза на чл.272 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно, обосновано и законосъобразно Решение № №5/6.І.2022г. по гр.д.№1867/
2021г по описа на РРС в частите, с които на осн. чл.5 СК М. Б. КЬ., ЕГН********* е осъден да заплаща на
малолетните си деца, чрез тяхната майка и законна представителка А.К. К., ЕГН********** месечна издръжка,
съответно в размер на 290,00лв. за родената на 31.III.2009г. Х. М. К. и в размер на 230,00лв. за родената на
21.XII.2016г. Х. М.К.а .
В останалата си част Решение № №5/6.І.2022г. по гр.д.№1867/ 2021г по описа на РРС не е обжалвано и е
влязло в сила.
Решението на РОС е окончателно и по арг. на чл. 280, ал.3, т.2 ГПК не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4