РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Бургас , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА С. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ И. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА С. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20202120104471 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „С.Б.М.Д.“ ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Несебър, 8230, к.к. „Слънчев бряг“, х-л
Кубан, област Бургас, с управител Александр Юрьевич Бухольц, против „АКВА ТУР БГ“
ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Средец, бул.
„Васил Левски“ № 15-17, с управителя Румяна Йорданова Евтимова, сумата 4 430, 63 лева с
ДДС за предоставени основни и допълнителни услуги от ищеца, в качеството му на
хотелиер, на ответника, в качеството му на туроператор, по договор от 01.08.2017 година за
хотелско настаняване за сезон лято 2018 година, както и сумата 1 993, 78 лева,
представляваща неустойка в размер 45 % от сумата, уговорена в т. 6 от договора, както и за
присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основа на следните фактически твърдения:
В исковата молба е посочено, че след като ответникът изпълнил задължението за
плащане на по – голямата част от сумата дължал сумата 12 659, 41 лева, като сбор от
главница и неустойка по посочения по – горе договор. Забавата настъпила считано от
31.10.2018 година, когато е изтекъл срока за плащане, съгласно т.2 от Общите условия на
договора. След изпратена покана ответникът заплатил на ищеца сумата 4 300 лева на
19.02.2020 година, а относно разликата заявил, че ще бъде платена до един месец. Той не
изпълнил задължението си до момента на предявяване на иска. Поради това ищецът заявява,
че ответника му дължи посочените по – горе суми, за които задължения са издадени
фактури: фактура № ********** от 12.09.2018 година за сума в размер от 1 664, 22 лева и
1
фактура № ********** от 05.09.2018 година за сума в размер от 7066, 41 лева, по която е
извършено частично плащане. Поради изложеното ищецът предявява исковете си.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, ответникът, който се счита
уведомен на основание чл. 50 вр. чл.47 от ГПК не е дал писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат С.,
поддържа предявения исковата молба и сочи доказателства. В заседание по същество на
спора ищецът искане за постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат
уважен, както и да бъдат присъдени разноските, направени по водене на делото.
В съдебно заседание ответникът не се представлява.
По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема
следното:
Исковете са с материално правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл.288 от ТЗ и чл.92 от
ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установява следното от фактическа страна:
Посочените в исковата молба фактури / фактура № ********** от 12.09.2018 година
за сума в размер от 1 664, 22 лева и фактура № ********** от 05.09.2018 година за сума
7066,41 лева/, са приети като писмени доказателства по делото и в тях като основания за
издаването им е посочено хотелско настаняване. Посочените счетоводни документи не са
подписани от страните по делото. От заключението на вещото лице изготвила допуснатата
по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че тези фактури са осчетоводени
в счетоводството на ищцовото дружество, а ответното дружество е ползвало право на
приспадане на данъчен кредит на начисления ДДС за тези доставки. В експертизата е
посочено, че на 19.02.2020 година ответникът е платил на ищеца сума в размер от 4300 лева.
Ответникът по делото твърди, а и от представените доказателства не се установява
погасяване на останалата част от задълженията в общ размер от 4 430, 63 лева.
Предвид установеното от фактическа страна настоящият състав приема следното:
В решение № 198 от 13.05.2016 година, постановено по търговско дело № 2741/2014
година на ВКС , I т.о., е прието следното: „ Факта на отразяване фактурата / съдържаща
индивидуализиращите облигационното правоотношение елементи / в счетоводството на
длъжника по установимия с фактурата неформален договор за търговска продажба, факта на
включването й в дневника за покупки по ДДС и факта на ползването на данъчен кредит по
2
нея, представляват недвусмислено признание на задължението на купувача и доказват
неговото съществуване.“ Предвид установеното по делото ползване на право на приспадане
на данъчен кредит от ответната страна по посочените в исковата молба фактури, както и
предвид установеното частично плащане, настоящият състав приема, че между страните е
сключен договора, предмет на спора, както и че услугата е доставена от името на ищеца на
ответника. Поради изложеното предявеният иск за заплащане на уговорената цена е
основателен и доказан.
По отношение на иска за осъждане на ответника да плати на ищеца неустойка
настоящият състав приема следното:
Съгласно чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение и за по – големи вреди.
В случая неустойката е уговорена в Раздел IV, т.6 от Общите условия е посочено, че
в случай, че туроператорът не изпълни задължението по част IV, т.2 /за извършване на
разплащане/ в посочения срок той дължи неустойка за забава на хотелиера в размер на 3 %
от дължимата сума за просрочен ден до изплащането й, но не повече от 45 %.
Уговорката за заплащане на неустойка се съдържа в общи условия, приложени по
делото на дружеството, което е ищец, но този документ не е посочено от кого е подписан за
ответника като автор на подписа, за да се установи, че той е приел тези общи условия и
съответно да бъда отговорен за неизпълнение на задълженията съобразно посоченото в тях.
Приемането на общите условния е необходимо съгласно чл.16 от ЗЗД, в който е посочено, че
когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа
писмено потвърждение на общите условия. В случая общите условия носят два подписа, но
не се установява от кого конкретно са подписани за ответника, по делото не е представен
друг документ, изходящ от ответника, за да се установи, че той е известен за тях. Поради
изложеното настоящият състав приема, че страните не са били обвързани с тази договорна
уговорка.
На следващо място следва да бъде посочено, че в случая претенцията за неустойка е
предявена в размер от 1993, 78 лева за неплатена главница към датата на предявяване на
иска в размер от 4430, 63 лева. Неустойката е уговорена за неизпълнение на парично
задължение в срок. Едно от условията за преценка за това дали уговорка за неустойка е
нищожна към момента на сключване на договора е съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. В случая е
налице неизпълнение на парично задължение и вредите следва да се приемат, че биха
настъпили в обичайния случай в минимален размер в размера на законната лихва /чл.86 от
ЗЗД/. Съгласно ал.2 от Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера
на законната лихва по просрочени парични задължения, дневният размер на законната
3
лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от годишния размер,
определен по ал. 1. Съгласно ал.1 от това постановление: Определя годишния размер на
законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент
на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година
плюс 10 процентни пункта. За посочения период годишният размер на лихвата за забава е 10
% и 1/360 е равна на 0,028 %. В конкретния случай претенцията за неустойка е в размер от
3 % дневно, но не повече от 45 %. Предвид посочения размер на задължението формулиран
по този начин и общият размер до който може да бъде претендирана неустойката
настоящият състав приема, че частта от общите условия, в която е посочена неустойката е
нищожна като противоречаща на добрите нрави /чл.26 от ЗЗД/. В мотивите на Тълкувателно
решение № 1 от 2009 година от 15.06.2010 година по тълкувателно дело № 1 от 2009 година
на ОСТК, ВКС, е посочено , че „Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата
на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл
ограничението се отнася както за гражданските, така и за приватизационните договори, а
също и за търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ.“ В случая настоящият състав приема, че
неустойката излиза извън присъщите й излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
По изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният иск за
осъждане на ответника да плати на ищеца неустойка е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат възложени разноски, направени от ищеца по водене на делото съответно на
уважената част от исковете. Разноските, направени по водене на делото, са в общ размер
1518, 48 лева, предвид представените по делото доказателства и списъка на разноските по
чл.80 от ГПК. Не следва да бъде присъждана държавната такса в пълния размер, за който по
делото е представено доказателство /за сума в размер от 393, 83 лева/, тъй като дължимата
държавна такса е в общ размер от 256, 98 лева и разликата подлежи на възстановяване по
искане на страната. На основание т.5 от Тълкувателно решение №6 по тълкувателно дело
№6/ 2012 година на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени и разноските, направени в
обезпечителното производство, за които по делото са представени доказателства /платена
държавна такса и платено възнаграждение за адвокат/. Съответно на уважената част от
исковете ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата 1047,23 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „АКВА ТУР БГ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район Средец, бул. „Васил Левски“ № 15-17, с управителя Румяна
Йорданова Евтимова, да плати на „С.Б.М.Д.“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Несебър, 8230, к.к. „Слънчев бряг“, х-л Кубан, област Бургас, с управител
Александр Юрьевич Бухольц, сумата 4 430, 63 лева /четири хиляди четиристотин и тридесет
лева, шестдесет и три стотинки/ с ДДС за предоставени основни и допълнителни услуги от
ищеца, в качеството му на хотелиер, на ответника, в качеството му на туроператор, за които
задължения са издадени и до момента не са платени изцяло фактура № ********** от
12.09.2018 година за и фактура № ********** от 05.09.2018 година, ведно със законната
лихва върху главницата от 4 430, 63 лева /четири хиляди четиристотин и тридесет лева,
шестдесет и три стотинки/, считано от датата на подаване на исковата молба на 11.08.2020
година до окончателното й плащане, както и сумата 1047, 23 лева /хиляда четиридесет и
седем лева, двадесет и три стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на
делото съответно на уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „С.Б.М.Д.“ ООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Несебър, 8230, к.к. „Слънчев бряг“, х-л Кубан, област Бургас, с
управител Александр Юрьевич Бухольц, против „АКВА ТУР БГ“ ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район Средец, бул. „Васил Левски“ № 15-17,
с управителя Румяна Йорданова Евтимова, за осъждане на ответника да плати на ищеца
сумата 1 993, 78 лева, представляваща неустойка в размер 45 % от сумата, уговорена в т. 6
от общите условия на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба, както и за присъждане на разноски, направени по водене на
делото в размер на разликата между присъдената на това основание сума от 1047, 23 лева
/хиляда четиридесет и седем лева, двадесет и три стотинки/ до пълния предявен размер на
претенцията от 1518, 48 лева /хиляда петстотин и осемнадесет лева, четиридесет и осем
стотинки/.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Вярно с оригинала
А.Т.
Съдия при Районен съд – Бургас: ______/П/_________________
5