Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик

04,02,2020г

  В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

        Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното

заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета  година, в състав:                                                                                                                                                                             

                           Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

 

при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА нахд № 1918/19г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството  по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалбата В.С.Ш., ЕГН ********** - земеделски производител с ЕГН ********** , чрез адв. Б., против НП № 13-001759/ 27.09.2019г.  на директора на ДИТ Пазарджик, с което на жалбоподателя на основание чл.416 ал.5 КТ вр. с чл.414, ал.3 КТ е наложена в качеството му на работодател глоба в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева.

 С  жалбата се изразява недоволство от атакуваното НП и се иска отмяната му с подробни и твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон.

Това становище се поддържа и в с.з. от процесуалния представител на жалбоподателя на базата на оспорвани факти по нарушението чрез ангажираните доказателства.

 Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, настоява да се потвърди НП.

Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, Съдът установи:

От шест години жалбоподателят е регистриран земеделски производител ( ЗП) и отглежда маслодайна роза в землището на с. Главиница. В дейността се включват съпругата му св. Ш. и останалите членове на семейството . Освен това, поради обема на работа,  наема и други лица, основно в процеса на розобера.

 През 2019г. розоберът започнал от средата на м. май 2019г.  

 На 22,05,19г. , поради получен сигнал в ДИТ - Пазарджик, инспекторите св. С., св. М., св. Д. и св. Г. предприели проверка в масива с розите на този ЗП, като били придружавани от полицейски служител.

На място установили, че  масивът е разделен от селскостопански път и се разделили на два екипа по двама: М. - С. и Д. - Г.. Забелязали в целия масив много работници, берящи розов цвят в чували, които изсипвали под навес в сборен пункт. Започнали проверка на лицата на място, чиито лични данни били записвани в съставян на място протокол ( л.22) според предоставената от тях информация. Част от лицата записали лично данните си, а друга част само се подписали до отразените такива от инспекторите. Имало лица, които не успявали да предоставят пълни идентифициращи ги данни. Поради това, след проверката на място, били изискани данни от ОД МВР Пазарджик и предоставен списък ( л.21) с коректни три имена и ЕГН.

Едно от заварените на място лица, които извършвало дейност по беритба на рози било Т.ж..  Неговите имена и рождена дата били отразени в съставения ръкописно протокол на място и той се подписала срещу тях - виж на л.22 (виж показанията на М. и С.)

На място бил установен син на ЗП, комуто била връчена призовка с указания,  че ЗП следва да предостави данни за начина, по който е уредил отношенията си с наети от него  лица, предоставящи му работната си сила за извършваната от него селскостопанска дейност.

На 27 май в ДИТ Пазарджик били представени писмени документи за дейността на ЗП, вкл. и във връзка с наети от него лица за престиране труд при осъществяване на дейността му. Въз основа на впечатленията си при фактическата проверка, представените от ЗП документи и като направили справка в НАП за сключените договори, контролните органи установили, че за лица, предоставяли към датата на фактическата проверка  работната си сила не са били сключени трудови договори в писмена форма.

Затова били съставени 36 АУАН-ия по чл. 62, ал.1 от КТ вр. чл. 1, ал.2 от Кодекса, вкл. и за извършено такова нарушение във връзка с работата на лицето, посочено в акта. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, предявен му е и му е връчен препис. 

Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП, с което за описаното и квалифицираното в акта нарушение е наложена глоба в размер на 1500 лв.

Претенциите против него са в процесуално - правен и материално -правен аспект и са подробно развити в жалбата и в писмено становище.

Процесуалните са заявени досежно посочената година в датата на АУАН, посочен като основание за издаване на НП и идентификацията на субекта, спрямо който е реализирана отговорността.

 В НП е отразено, че се издава въз основа на акт с посочен осемцифров номер и дата 12,08,2018г. Няма спор и се установи, че настоящото административно-наказателно производство е образувано въз основа на акт, чиито номер е идентичен с посочения в НП, но  от 12,08,2019г. Именно този акт, който е приложен и към преписката , предоставена от АНО по повод процесната жалба, е поставил началото на това производство, той е бил предявен на нарушителя и от него е връчен препис. Подадено е възражение против него . Несъмнено е, че в НП е допусната техническа грешка при изписване на годината в датата на съставяне на процесния  акт, тъй като фактическата проверка на място и според признанията  на съпругата на ЗП - св. Ш. е на 22,05,2019г. Несъмнено е, че актът, който реално е послужил като основание за издаване на санкционния документ, е от 12,08,2019г. Така, че техническата неточност, допусната при изписване на годината в датата на АУАН, посочен в НП, нито засяга възможността за преценка на сроковете по чл. 34 от ЗАНН ( които не са нарушени) , нито  засяга правото на защита на нарушителя, а не осуетява и възможността за съдебен контрол върху НП.

          С последното е наложена глоба на ЗП“ В.С.Ш.“ гр.Пещера, като е посочен  ЕИК в десет цифри, които всъщност съставляват ЕГН на физическото лице В.С.Ш.. Както от описателната част на постановлението,  така и от санкционната, става ясно, че нарушител е земеделският производител, който е посочен само с това си качество и с трите имена, идентифициращи физическото лице, регистрирано като земеделски производител. На такава регистрация подлежат физически и юридически лица и както става ясно от карта за регистрация на ЗП л.61,  той  е регистриран като земеделски производител като физическо лице, а не като юридическо лице,  с посочен ЕГН. Всъщност, по този начин той е описан и в акта, като само в НП десетцифрения код за ЕГН е представен  като „ЕИК“. Това обаче не променя възприетия като нарушител правен субект - физическото лице , земеделски производител, за което са посочените точно лично, бащино и фамилно име и адрес по регистрация. Наистина, има техническа неточност, доколкото ЕГН е отразен като „ЕИК“, с който се идентифицират юридическите лица. Тъкмо в тази връзка се правят резонни, но неоснователни,  възражения, че имало неясна воля кой е правният субект, който следва да понесе отговорността и че след като е посочен ЕИК, то той ще е юридическо лице.  Но-  в случая в НП не е посочено седалище и адрес на управление, не се сочи законов представител, не се сочи дори правно-организационна на юридическо лице ( ООД, АД , ЕООД и т.н.) . Представените данни за правния субект, възприет като нарушител и като субект на отговорността са съответни за физическо лице с посочената горе техническа грешка при изписване на „ЕИК“, вместо „ЕГН“  пред  10-цифреното число, което е уникално за всеки български гражданин и което служи за административен идентификатор на физическите лица ( ЗГР).

Наред с горното и по конкретни доводи на защитата, се извърши и служебната проверка на евентуални процедурни неизправности. В хода на този съдебен контрол не установиха никакви нарушения  на процедурата по  образуване на административно-наказателното производство със съставянето на АУАН, предявяването му и връчването на препис. Описанието на нарушението е с достатъчно по обем и яснота факти, а съответна на него е възприетата квалификация.

Несподелени от Съда останаха и възраженията по същество. Заварените в имота работници  не били доведени от жалбоподателя, а на място контрол върху осъществявания от тях розобер бил извършван от сина на жалбоподателя. Установи се от всички доказетелствени източници , че розите били отглеждани от името и за сметка на жалбоподателя като ЗП и трудът е бил полаган именно във връзка с тази негова дейност( за което конкретни данни се съдържат в показанията на неговата съпруга св. Ш.). Без значение за този извод е, че лицето, което директно е общувало за наемането на заварените на работа лица и това, което осъществявало в деня на проверката контрол, не е бил самият жалбоподател, а други лица, участващи  в процеса на работата му .

 От показанията на свидетелите М. , С.,  Д. и Г. - инспектори от ДИТ, потвърдени от съставения на място ръкописно протокол с имена и лични данни л.22 и сл.  и списък, предоставен с коректни данни от ОД МВР л. 21, се установи, че на място в масива с рози били заварени много лица, които ги берели в чували и изсипвали същите на сборен пункт. Започнали проверка, при която на място съставили протокол с лични данни, които предоставяли лицата. Част от тях можели да посочат само две имена, или само рождена дата без година. Грамотните собственоръчно отразили данните си, но по-голяма част продиктували същите на инспекторите. Срещу предоставените данни лицата полагали подписите си.   За да бъде точна информацията, впоследствие инспекторите проверили данните чрез ОД МВР Пазарджик, които ги посочили в списъка на л. 21, където се съдържат трите имена и ЕГН. .

Установено е, че едно от заварените на място лица е Т. Ж., за която в списъка ,съставен на място, били отразени имената и рождена дата, които той съобщил). Положил подписа си срещу тях.

          Фактът, че с част от работниците в процесния ден не бил сключен трудов договор, не е спорен. Защитната теза настоява причините за това да бъдат възприети като фактори, определящи маловажния характер на нарушението.  Тази теза се базира на показанията на св. Ш. - съпруга на ЗП, която споделя , че през тази селскостопанска година изкупчикът им не превел авансова сума и това ги затруднило със закупуването на договорите. Тя и съпругът й отишли да „закупят“ договори сутринта на същата дата, на която била извършена проверката, но поради големия брой 200, успели само да внесат осигурителни и здравни вноски по тях и поради технологичното време, необходимо за изготвяне на бланките на еднодневните трудови договори по чл. 114а,ал.1 от КТ, те не били готови веднага и им ги предоставили на следващия ден. От банковите документи са л. 63 и сл.  е видно, че на този ден действително са били заплатени задължителните вноски за обществено осигуряване за 200 договора по чл. 114а, ал.1 от КТ , които се заплащат предварително преди издаване на договорите и са условие за тяхното предоставяне. От част от платежните нареждания става ясно, че ЗП е закупувал 100 договора на 16 и 18 май 2019г. , тъй като е платил вноски за тях.  Като се има предвид, че  ЗП е закупувал вече такъв вид договори, той е напълно наясно ( а и съпругата му) с технологичните особености при издаването им, на които се позовава в претенцията си за маловажност на случая. Така, че дори и тези твърдения да са верни, той е следвало да се подготви за това и да го съобрази в дейността си. Както, всъщност, и средствата, които са му били необходими за дейността, респ. за вноските за договорите. А, като се има предвид, че цветът на розата е нетраен и се реализира веднага на пазара „ Ш. ), а 2019г.  розоберът е започнал седмица по-рано от проверката  ( на 16 и 18 май 2019г. са издадени и вероятно попълнени 100 договора на розобери) , би следвало ЗП да е реализирал печалба от продукцията си. Но дори и да не е, той осъществява тази дейност от шест години ( св. Ш.)  и следва да е напълно наясно с целия процеси вложенията, които следва да направи в него . Освен това, не стана ясно защо точно на авансовата сума от изкупчикът следва да разчита ЗП, а не на реализираната до момента печалба или на тази от предходните години. Защото, ако не е реализирал такава, би било съвсем нелогично да продължава да се занимава, а и цялото му семейство, с отглеждане на този вид продукция.

Относно заявеното от Ш., че с „десет човека само имали сключени договори, защото те били постоянни, а другите днес дойдели, утре-не“,  следва да се отбележи, че договорите, както е видно от представените бланки, важат за целия месец май 2019,който , както и следващия е активен за розобера.

Не може да се споделят като оневиняващи и заявените от Ш. факти, че лицата, които наемали не искали да си предоставят личните данни, не си носели личните карти и не си давали имената и ЕГН и самите те не искали с тях да се сключват трудови договори, защото ползвали различни обезщетения и помощи. Първо - не може по този начин да се прехвърля отговорността от наемащия работната сила върху наетия. И второ- попълнения в хода на проверката от инспекторите списък на л.22, съдържащ лични данни, доказва, че са напълно установими личните данни на лицата . Освен това - още с възражението против акта л. 8 е заявено, че договори на чл. 114 а КТ били сключени само с три лица, а граждански - със само още четири. Наемникът на работна сила следва сам да организира работата си така, че  да установява необходимите му данни, за да установи отношенията между него и наетото на работа лице в съответната законова форма. Все пак, събра се информация, че се ползва посредник, който не само открива, но дори и откарва лицата до обекта.

Тази организация и контрол от друга страна се осъществяват именно от страна на работодателя  ( вкл.и чрез други наети за тази цел от те него лица) , тоест това е критерий за установяване на вида на възникналите отношения. Съпоставката между трудовия договор и договорът за изработка е наложителна, доколкото по делото е заявено и неоспорено, че с част от заварените розобери били сключени  граждански договори, което означава, че ЗП счита тази форма на уреждане на отношенията с наети от него лица за правилна. Затова , като се имат предвид твърде близките елементи на тези два вида отношения, които дават възможност на злоупотребилите „работодатели“ да представят облигационни отношения, като трудово-правни, преценката  следва да се прави адекватно на възможността за такава спекулация.По начало има твърде прилики между трудовият договор и този за изработка. Трудовият договор се сключва между работника и служителя за възмездно предоставяне на работна сила на работника/служителя( чл. 61, ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от КТ). С трудовия договор, съгласно чл. 66, ал.1 от КТ, се уреждат мястото и характера на работа и трудовото възнаграждение, което се дължи. Работодателят упражнява контрол и предоставя материали, ако е необходимо за работата.Съгласно чл. 158 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна възложителя, който от своя страна следва да му заплати за изработеното.   Но - както вече се посочи и при трудовия договор съществува възможност да се плати според изработеното, което е особено важимо при договора по чл.- 114а, ал.1 от КТ . Работното време е елемент на трудовото правоотношение ( гл. VІІ на КТ); аналогично трудовото възнаграждение за лицето, изпълняващо труда е възнаграждението, което полага за труда, без значение последният в рамките на какъв вид отношения се полага. Трудовото възнаграждение може да бъде определено „според изработеното“ - чл. 247, ал.1 , пр.ІІ КТ , а заплащането на изработеното също е според резултата. При договора за изработка може да се договори да се работи с материали на клиента, но може и с материали на изпълнителя, както е при трудовия договор. Няма пречка изпълнителят да договори по договора за изработка време на работа, което да е с продължителността на работния ден и с полагаемите в него почивки. Този паралел показва какви затруднения могат да произтекат при установяване вида на едно правоотношение, когато договореното по него може да бъде елемент на трудово или на облигационно отношение. В настоящия случай обаче трудът е полаган на обект на ЗП, който е създавал необходимата организация за полагането му - време, място, средства, лица, които да приемат и отчитат, вкл. записват за всеки работник, набрания цвят, създаден е пункт за предаването/събирането, от където се извозва към изкупвача. Всички тези особености определят отношенията именно като трудово-правни, а не като облигационни и поради това е следвало да те бъдат „облечени „в съответната форма, която не се спори в случая е договорът по чл. 114а, ал.1 от КТ . 

Представеният по делото еднодневен трудов договор от 22,05,19г. - л. 60, несъмнено се установи, че е попълнен след тази дата. Така, отразената в него дата е недостоверна. Договорът не представя достоверна информация, той е съставен с цел да се избегне или смекчи отговорността . Твърденията на Ш., че били двамата със съпруга й в процесния ден до Пазарджик именно да закупуване на договори и дори ги били платили, но технологичното време за издаване на бланките отнело часове ( до следващия ден) , следва да се възприемат предвид нейния личен интерес от депозиране на твърдения в подкрепа на защитната теза, тъй като в цялата дейност на ЗП било включено цялото семейство. Както се изясни от представения договор и разпечатки на л. 38 и сл. първата бланка на 200-те договора е разпечатана в 10,28 ч. , а проверката е започнала около  9 ч. (М.), тоест час и половина по-рано - време, достатъчно, за да реагира ЗП за „закупуване“ на договорите , за да може да го ползва по избрания от защитата начин в този процес.Дори и хипотетично да се приеме, че финансови затруднения са довели до невъзможност за закупуване на договорите по-рано, то както се обсъди горе, ЗП е бил длъжен да организира и финансира дейността си така, че да не изпада в такива ситуации. За него те съвсем не са инцидентни, тъй като има дългогодишна практика .

Накрая, ако е вярно заявеното от Ш., че „ не били сключвали предните дни еднодневни договори,  работили тези с гражданските договори и членовете на семейството“ , остава логичния въпрос какво е станало със заплатените  на 16 и 18 май 2019г. 100 броя договори по чл.114 а, а.1 от КТ - виж на л. 63 и сл. . Ако те не са били ползвани в периода 16 -22,05,19г. , както твърди Ш., тогава те са разполагали с бланки ( и по тях платени осигуровки) за май 2019 г. и нищо не е налагало да чакат последния ден - 22 май , за да закупят бланки за този ден, а и установените на място розобери били около 60. Ако пък бланките са били ползвани, това означава, че е набрана продукция, имало е реализация и респ. - печалба, която е следвало да се инвестира в новите суми за вноски. А с оглед на този коментар следва и изводът, че  заключителната част на показанията на Ш. само потвърди становището горе за нейната заинтересованост.

Предвид горния анализ  налице са обективните елементи от състава на възприетото нарушение - работодателят ( чието качество жалбоподателят обладава - §т.1 ДР на КТ)  не е уредил отношенията си с Т. Ж. по предоставяне на работната  сила като трудови и не е сключил към датата на престиране на труда трудов договор с него в указаната от закона форма - писмена. Съгласно чл.115 от КТ „ С трудовите договори по чл. 114а се определят  условията по чл. 66, ал. 1 КТ ..“ ,а това по т.3 е „ датата на сключването му и началото на неговото изпълнение“, а според чл. 61, ал.1 - „трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа“.  В самата бланка( виж на л. 60)  се вижда, че има дата на сключване и дата с „начало и край на работния ден“ , тоест ясно са диференцирани датата на сключване и тази на полагане на труда, като последната може да се попълни на съответната дата на труда при един предварително сключен договор.

Установено е, че наложените с НП глоби са по 37 НП и не се спори между страните, че те са все като процесната - по 1500 лв. и предвид това се претендира приложение на принципа на пропорционалност и правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания. Неоснователно се настоява, че законодателството ( и реализирането му с процесните санкции) не е ясно и точно и прилагането му не било предвидимо. От съдържанието на представения КП от проверката л.10-20 е видно, че в него са отразени констатациите на контролните органи от процесната проверка на място и последвалата такава по документи . Липсват предписания ( както невярно се твърди в защитната теза) - виж на последната страница, където КП е и подписан от ЗП. Освен това дори и  да са били дадени , те са за отстраняване на нарушенията , наред с което субектът може да понесе и отговорност за извършването им.

Дори и разгледано в контекста на останалите 36 аналогични казуса , налагането на процесната глоба не е неоправдано и не е в противоречие с „принципа за пропроционалност“. Наистина, той е задължителен при преценка на наложената  санкция, тъй като е основен  сред принципите на правото на Европейския съюз. Съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз, държавите- членки имат законен интерес да вземат подходящите мерки за защита на своите  интереси. С Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-210/10, т. 23 и цитираната там съдебна практика е установено, че : „при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите- членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те, въпреки това, са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността.” Тоест правна уредба по правото на Съюза препраща по този въпрос към националните разпоредби, но  с член 4, § 3 от ДФЕС относно принципа за лоялното сътрудничество е пердвидено  държавите-членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер –(Решение от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-382/09, т. 44 и цитираната в същото съдебна практика). В т. 24 от цитирано решение по делото M. U. - т. 24 и цитираната съдебна практика, е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, „санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели” . В Решение  на Общия съд, VІІІ, 17 март 2016 година по дело T-817/14, в т.50 отново се застъпва становището, че „ Във връзка с това следва да се напомни, че принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в член 5, параграф 4 ДЕС, изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. Следователно не става дума да се установи дали приетите от законодателя на Съюза мерки са единствените или най-добрите възможни, а дали те са явно неподходящи по отношение на преследваната цел (вж. решение ATC и др., т. 31 по-горе, EU:T:2013:451, т. 98 и 99 и цитираната съдебна практика).

Така, при приложение на принципа на пропорционалност и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза - следва да се има предвид преследваната цел с реализиране на създадените с НП неблагоприятни за нарушителя последици – а тя е защита на регулираните обществени отношения.  В случая това са това са обществените отношения, които са свързани с гарантиране на правата на двете страни по еднодневния трудов договор и особено на работника, който се приема като по-уязвимата страна в тази връзка. За работника се създават не само гаранции за спазване на трудовите му, но и на осигурителните му права ( здравно и обществено осигуряване). Тъкмо поради спецификата на регулираните обществени отношения законодателят е въвел договорите по чл. 114а,ал.1 от КТ - за краткотрайна сезонна работа между регистриран земеделски производител и работник може да се сключва еднодневен договор.  Практически, начина на предоставяне на такива договори е ясен между страните и обяснен от Ш. и представените от защитника платежни нареждания - празните бланки на  договорите се получават в ДИТ след заплащане на дължимите вноски за обществено осигуряване от работодателя, който обаче си ги приспада при заплащане на трудовото възнаграждение ( виж  в долна лява част на л. 52). Спецификите на този вид трудов договор са резултат от особеностите , наложени от необходимото време за сключването му - един ден, затова и при тях са съобразени задълженията, които имат работодателите при сключване на трудов договор. Спецификите на договорите по чл. 114а, л.1 от КТ се свеждат до това, че те не се регистрират в НАП ( чл. 114а, ал. 6 вр. чл. 62, ал. 3 и  КТ)  , не се връчва на работника длъжностна характеристика ( чл. 114а, ал. 6 вр. чл.  127, ал. 1, т. 4  КТ), не се зачита този ден за трудов стаж ( чл. 114, а, ал.1, in fine ) С тези договори обаче са запазени основните права на работниците - лично и на ръка се получава трудовото възнаграждение - чл. 114а, ал.5 от КТ. Работниците по тези договори ( виж КТ чл. 114 а и сл.  и § 26 и 27 от Заключителните разпоредби на ЗИДКТ да промени в КСО и ЗЗО) - подлежат на осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест; осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за тях се внасят авансово (върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО) ; имат право на паричните обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест на тези работници се изплащат за срока на неработоспособността, но за не повече от 90 календарни дни; доходът от трудов договор по чл. 114а, ал. 1 КТ се взема предвид при изчисляване размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст (времето, през което сключилите еднодневни трудови договори са работили при пълното законоустановено за тях работно време, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране); работниците по чл.114а, ал.1 от КТ подлежат на здравно осигуряване, като здравноосигурителните вноски се внасят авансово от работодателите, заедно с вноските за социално осигуряване. С едни от последните изменения в от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) -чл. 20, ал. 3, т. 4 ЗНЗ - „регистрацията в бюрата по труда като безработни на лица не се прекратява при  полагане на труд по реда на чл. 114а от КТ“, като е въведен уведомителен режим за положения труд и полученото възнаграждение ( ал.10).  С едни от последните изменения в КСО (чл. 54а, ал. 1, т. 3 и чл. 54д, ал. 1, т. 1 ) - „лицата, сключили през месеца трудов договори по чл. 114а, запазват правото си на отпускане и изплащане на обезщетение за безработица, независимо, че работят и са осигурени“. Този подробен коментар всъщност представя значимостта на обществените отношения, регулирани  с посочените норми относно договора по чл. 114а, ал.1 от КТ, чиято цел е да гарантира  както възможността на лицата, които се занимават със растениевъдство и за които наемането на работна сила е пряко свързано с кампанийността на определени дейности, така и правата на наетите  за това лица, които практически често получават само дневното си възнаграждение / „надница“ . Спецификата на регулираните ( и обсъдени) обществени отношения, която конкретно се преценява в претендирания от защитата контекст на 37 те подобни случая, тоест 37 лица, с които не са били сключени еднодневни трудови договори и те са били ощетени от последващите от тези договори права за тях , дава основание да се направи изводът, че неблагоприятните за нарушителя мерки съвсем не са „ явно неподходящи по отношение на преследваната цел“. 

Като се има предвид уреденото с ал.4 на чл. 114а от КТ съдържание на този договор - като вид трудов договор за него важи изискването на чл. 62, ал.1 от КТ за сключването му в писмена форма и общото задължение именно в такава форма да се уреждат съществуващите като трудово-правни отношения - чл. 1, ал.2 КТ. Установено е по делото, а всъщност и безспорно, че  за възникналите на процесната дата трудово-правни отношения между земеделския производител - жалбоподател по делото и лицето, предоставило труда си , трудов договор в законоустановената форма не е сключен. Така, че правилно е било вменено , предвид и дефинитивната норма на §1, т.1 от ДР на Кодекса , нарушението по чл. 62, ал.1 от КТ вр. чл. 1, ал.2 от с.к.

Правилно за извършеното нарушение е била ангажирана административно-наказателната отговорност в случая под формата на глоба на основание чл.414, ал. 3 КТ като е наложена минимално предвидената по размер.

Претенцията за признаване маловажността на случая по смисъла на чл. 415в, ал.1 от КТ е неоснователна предвид законодателната забрана  по ал.2 на същата норма - да се счита за маловажно нарушение от процесния вид.  

  На основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд:

 

                                  

    Р   Е   Ш   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 13-001759/ 27.09.2019г.  на директора на ДИТ Пазарджик, с което на В.С.Ш. - земеделски производител, от гр. Пещера , ****************, ЕГН ********** , на основание чл.416 ал.5 КТ вр. с чл.414, ал.3 КТ е наложена глоба в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пазарджик в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.    

                                                                                                                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: