Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Бургас, № 2071 / 14.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито заседание на двадесет
и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар М.Вълчева, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 2071 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.156 и сл., вр. чл.144, ал.1, вр. чл.107, ал.4 от ДОПК.
Жалбоподателят
Х.И.К., с адрес ***, е оспорил писмо изх.№ 94-Х-50#1/26.02.2018г., писмо изх.№
94-Х-50#3/06.06.2018г. и писмо изх.№ 94-Х-50#4/30.06.2018г. на директора на ТД
на НАП Бургас, с които му е отказано издаването на акт за установяване на
задължения.
Жалбоподателят
твърди, че по данъчно осигурителната си сметка има задължения за лихви в размер
на 1 067,38 лв., които са изтеглени от органа без да бъдат дължими. По
тази причина е поискал да му бъде издаден акт за установяване на задължения, от
който да се установи въз основа на каква главница и за какъв период са начислени
тези лихви и да се предостави възможност на жалбоподателя, ако е недоволен от
така определените задължения, да ги обжалва по надлежния ред.
С
атакуваните писма административният орган е заявил, че подадената от
жалбоподателя годишна декларация за 2013г. с вх.№ 023581707568415/09.10.2017г.
е коректна, не са установени несъответствия и за това липсва законово основание
за издаване на акт за установяване на задължения. Жалбоподателят твърди, че по
съществото си това е отказ, който представлява административен акт и подлежи на
обжалване.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, поддържа
жалбата и иска съдът да отмени обжалваните откази, както и дължимостта на
сумата в размер на 1 067,38 лв., описана в данъчно осигурителната му
сметка като задължение за лихва.
Ответникът,
чрез представител по пълномощие, иска жалбата да бъде оставена без разглеждане
и производството да бъде прекратено, тъй като няма годен за обжалване
административен акт. В условията на евентуалност иска жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
ФАКТИ:
С
декларация обр.6 за 2013г. вх. № 023581403559121 от 28.04.2014г. жалбоподателят
е декларирал сума за дължими вноски за здравно осигуряване в размер на 1 458
лв. Сумата е била обвързана с направените авансови плащания през годината,
както и с вноски от 2014г.
В
подадената декларация липсвал посочен размер на дължими осигурителни вноски за
годишно изравняване за фонд ДОО.
Към
31.12.2014г. в подсметка „Банка ДОО” на жалбоподателя имало надвнесени суми в
размер на 3 436,51 лв., но при липса на декларирани задължителни
осигурителни вноски за годишно изравняване по ДОО за 2013г., с тази налична по
сметката сума са погасявани други суми на възникнали задължения по декларация
обр.1 за 2014г.
На
09.10.2017г. жалбоподателят е подал редовна декларация обр.6 за 2013г. с вх. №
023581707568415, в която е декларирал дължими вноски за фонд ДОО в размер на
3 471,66 лв., които представляват дължими авансови вноски за 2013г. плюс
вноските за годишно изравняване, съгласно справка 1 от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ
за 2013 година. Така декларираните през 2017г. задължения възникнали през
2013г. са погасени с 10 вноски, направени от жалбоподателя в подсметка „Банка
ДОО”, подробно описани на л. 12 от делото.
На
основание чл.113 от КСО върху невнесени осигурителни вноски за ДОО, посочени в
годишната декларация обр.6 за 2013г., подадена през 2017г. е начислена
законната лихва за периода от 01.05.2014г. до датата на всяка от вноските, с
която частично е погасено задължението до пълното му погасяване.
Според
ответникът само при наличието на несъответствия в подадената декларация,
засягащи основата за данъчно облагане или размера на задължението, които не са
отстранени по реда на чл. 103 от ДОПК, следва да се издава акт за установяване
на тези задължения. При това следва според органа да са налице кумулативно
следните условия: 1.да е подадена декларация, в която задълженото лице само е изчислило
размера на осигуровките; 2.да е установено несъответствие, което засяга
данъчната основа или изчисляването на размера на задълженията и 3. лицето да е
поканено в срока по чл.103, ал.1 от ДОПК да отстрани несъответствията, но не го
е сторило или това е направено след 14-дневния срок. Тъй като в случая според
органа няма несъответствия, не е налице и основание за издаване на акт за
установяване на задължения.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Неоснователно
е възражението на ответника, според което атакуваните писма нямат характер на
административен акт.
Жалбоподателят
е сезирал органа с искане да му бъде издаден АУЗД, тъй като е установил, че е
платил задължения за лихви в размер на 1 067,38 лв., които счита, че не
дължи.
С
първото от писмата – изх.№ 94-Х-50#1/26.02.2018г. административният орган в
прав текст е заявил, че липсва основание за издаване на АУЗД, което тълкувано
граматически означава отказ на органа да издаде такъв акт.
С
второто писмо изх.№ 94-Х-50#3/06.06.2018г. административният орган е препратил
към първото писмо, в което се съдържа изричния отказ.
С
третото писмо изх.№ 94-Х-50#4/30.06.2018г. органът за първи път подробно е
изложил причините, поради които счита, че не дължи издаване на акт за
установяване на задължения, като е описал всички действия на жалбоподателя,
които са провокирали съответни действия на приходния орган.
Съдът
счита, че атакуваните писма, с оглед на съдържащото се в тях волеизявление на
административен орган, с което е отказано издаването на акт за установяване на
задължения, представляват годен за обжалване административен акт.
Доколкото
жалбоподателят е адресат на тези откази, той е надлежно легитимиран да ги
оспорва, поради което съдът счита, че жалбата е допустима за разглеждане.
Разгледано
по същество жалбата е основателна.
Неправилно
административният орган счита, че дължи издаване на акт за установяване на
задължения, само ако констатира несъответствие в декларацията, които засягат
основата за данъчното облагане или изчисляването на размера на задължението.
Съгласно
чл.107, ал.1 от ДОПК когато органът по приходите установява размера на дължимия
данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице
декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния
закон.
Според ал.3 на същия член размерът на
задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на
задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на
задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно
при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните,
получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103,
както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и
не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на
собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон
не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е
извършена ревизия.
От
така цитираната норма става ясно, че освен на основанията, изрично посочени от
органа, акт за установяване на задължения може да се издаде по изрично искане
на задълженото лице в 30-дневен срок от постъпване на това искане, като
издаването на акта на такова основание не е обвързано с кумулативното наличие
на други предпоставки, достатъчно е само лицето да поиска.
В
процесният случай жалбоподателят няколко пъти е сезирал органа с изрично искане
да му бъде издаден АУЗД, след като е разбрал, че дължи лихви в размер на
1 067,38 лв., за които не знае въз основа на каква главница са формирани и
за какъв период, и по отношение на които счита, че не са дължими.
За
това обжалваните откази следва да бъдат отменени, а преписката - върната на
органа за произнасяне по искането на жалбоподателя за издаване на акт за
установяване на задължения.
Жалбоподателят
е сезирал съда с жалба, с която иска освен отмяна на обжалваните откази и
отмяна дължимостта на определеното задължение за лихви, а в условията на
евентуалност - връщане на преписката на горестоящия орган, който да бъде
задължен да се произнесе по същество на спора за дължимостта на оспорената сума
за лихва.
Съдът
няма правомощия в конкретния случай да определя размера на задълженията, тъй
като спорът касае само отказът на административният орган да издаде акт за
установяване на задължения. Едва след като бъде издаден такъв акт, ако
жалбоподателят е недоволен от констатираното в този акт, той може да го обжалва
по реда на ДОПК пред съда и едва в това производство може да иска от съда да се
произнесе и за дължимостта на конкретната спорна сума за лихви.
Що
се отнася до преписката, тя следва да се върне на компетентният да издаде акт
за установяване на задължения орган, а не на горестоящият.
При
този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя в
размер на 210 лева, от които 10 лева платена държавна такса (л.5 и 6) и 200
лева платена възнаграждение за един адвокат (л.70).
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.160, ал.3, вр. чл.144, ал.1, вр. чл.107, ал.4
от ДОПК, Административен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба на Х.И.К., писмо изх.№ 94-Х-50#1/26.02.2018г., писмо изх.№
94-Х-50#3/06.06.2018г. и писмо изх.№ 94-Х-50#4/30.06.2018г. на директора на ТД
на НАП Бургас, с които е отказано издаването на акт за установяване на
задължения.
ВРЪЩА
преписката на орган по приходите при ТД на НАП Бургас да се произнесе по
искането на Х.И.К. за издаване на акт за установяване на задължения при
съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона
дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването пред Върховния
административен съд на Република България.
Съдия: