№ 293
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20241001000225 по описа за 2024 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от Националната агенция за приходите, гр.
София, ул. “Княз Дондуков” № 52 против Решение № 230 от 12.02.2024 г., постановено по
т. д. № 1091/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен, предявеният от
Национална агенция за приходите установителен иск с правно основание чл. 694 от
Търговския закон и чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване
на публични вземания за републикански данъци и задължителни осигурителни вноски в общ
размер на 211 589,16 лв., от които главници - 180 992,86 лв. и лихви - 30 596,30 лв.,
включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети вземания на кредитори
на „КОНЦЕПТ ПРО” ЕООД, ЕИК ********* по чл. 685, ал. 1 от Търговския закон. В
жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на
решението.Иска се да бъде постановено решение,с което обжалваното решение да бъде
отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде уважен.
Въззиваемото дружество не е взело становище по делото.
Синдикът на въззиваемото дружество е представил отговор,с който оспорва жалбата и
моли съда да потвърди обжалваното решение.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства
намира следното от фактическа и правна страна:
1
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Производството
е по предявени от Националната агенция за приходите срещу „Концепт Про“ ЕООД (в
несъстоятелност) искове за признаване за установено по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, че
приетите в производството по несъстоятелност на ответника публични вземания за главници
в общ размер 180 992,86 лв. и лихви в общ размер 30 596,30 лв., за които са наложени
запори, вписани в ЦРОЗ под №2021082001977, №2021082001991 и №2021110301483, имат
ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Ответното дружество не е взема становище по по делото.
В представеното становище по делото синдикът на дружеството е подържал,че предявения
иск е неоснователен.
По реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ от съдържанието на обявените актове
по партидата на „Концепт Про“ ЕООД в търговския регистър, съдът е приел за
установено,че процесните публични вземания са включени в съставен от синдика на
„Концепт Про“ ЕООД списък на приетите вземания.С определение на съда по
несъстоятелността от 29.11.2022г. по т.д. №2125/2021г. на СГС, ТО, VI-7 с-в е оставено без
уважение възражение на Националната агенция за приходите срещу реда за удовлетворяване
по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, с който вземанията са приети в производството по несъстоятелност
на дружеството. Определението от 29.11.2022г. е обявено в търговския регистър на
30.11.2022г., а исковете са предявени с искова молба, подадена на 14.12.2022г., тоест в
рамките на 14-дневния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ, поради което са допустими. С решение от
04.08.2022г. по т.д. №2125/2021г. на СГС, ТО, VI-7 с-в е открито производство по
несъстоятелност на „Концепт Про“ ЕООД.По делото са представени копия от:
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С210022-022-0009347/12.02.2021
г., Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С210022-022-
0026466/19.04.2021 г. и с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №
С210022-022-0060394/17.08.2021 г., издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП
София, за обезпечаване на публични вземания на държавата срещу длъжника, установени с
подробно изброени в приложена към молбата справка за размера на обезпечените вземания
срещу „КОНЦЕПТ ПРО” ЕООД изпълнителни основания, са наложени запори върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително
управление, собственост на длъжника, находящи се в посочените в постановленията
търговски банки. Запорите са вписани в Централния регистър на особените залози под №
2021082001977, № 2021082001991 и № 2021110301483.
За да отхвърли предявения иск съдът е приел,че налагането на запори за обезпечаване на
процесните публични вземания с постановления на публичен изпълнител и вписването на
запорите в ЦРОЗ преди решението от 04.08.2022г. по т.д. №2125/2021г. на СГС, ТО, VI-7 с-в
за откриване на производство по несъстоятелност на „Концепт Про“ ЕООД не обуславя
наличие на привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ по отношение на вземанията. Съдът е
2
приел,че тълкуването на текста на цитираната разпоредба не е съответно на действителното
й съдържание, тъй като извод, според който кредитор с вписан запор по реда на ЗОЗ има
право на предпочтително удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ пред останалите
кредитори на масата на несъстоятелността, освен че не е съответен на регламентираните в
ЗОЗ последици от вписването на запора, ще е и в пряко противоречие с разпоредбата на чл.
638, ал. 6, изр. 2 ТЗ .Съдът е приел,че публичните вземания, за чието обезпечаване е вписан
запор по реда на ЗОЗ преди откриване на производството по несъстоятелност, имат
предвидена в закона привилегия спрямо вземанията на останалите кредитори на масата на
несъстоятелността, но тя не се изразява в право на предпочтително удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ на вземанията от стойността на запорираното имущество при
осребряването му в производството по несъстоятелност, а във възможността за провеждане
на индивидуално принудително изпълнение на тези вземания и след откриването на
производство по несъстоятелност срещу длъжника по реда на чл. 193, ал. 1 ДОПК, вр. чл.
638, ал. 1 ТЗ и в срока по чл. 193, ал. 4 ДОПК.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното решение е валидно
и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в
жалбата.
Подържа се в жалбата,че в противоречие с разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ,
първоинстанционният съд е приел, че вписването на запор по реда на Закона за особените
залози не предоставя никаква привилегия на кредитора в производството по
несъстоятелност.Според жалбоподателя волята на законодателя е ясна и създава
привилегия за кредитор, чиито вземания са обезпечени със запори, вписани по реда на
Закона за особените залози, да удовлетворят предпочтително вземанията си при
разпределение на суми, получени от реализация на имуществото, върху което са наложени
обезпечителните мерки.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно и
противоречи със съдебната практика по поставения въпрос. Съгласно
чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ вземанията, възникнали до откриването на
производството по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека,
или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ се ползват с право на
предпочтително удовлетворение от получената сума при реализацията
на обезпечението. В теорията се възприема становище за необходимостта
от корективно тълкуване de lege lata на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в частта,
предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията,
обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. Приема се,
3
че вписването на запор има за последица противопоставимост на правата
на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е
учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество /чл. 12, ал.
2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ/, като при принудително изпълнение заложният
кредитор ще има качеството на хирографарен, а не за обезпечен. В този
смисъл вписването на запора не дава право на взискателя да се
удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден
залога, като такова право не може да има и кредиторът с прието вземане
в производството по несъстоятелност. При това тълкуване се отчита, че
целта на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не е
създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство
при конкуренция на различните способи на принудително реализиране
на заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително
изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към
изпълнение от страна на заложния кредитор /чл. 32а ЗОЗ/. Съгласно
специалните правила, уреждащи действието на запора и възбраната,
взискателят, ползващ се от обезпечението, няма предимство при
удовлетворяването си спрямо конкуриращи кредитори /чл. 459, ал. 1 вр.
457, ал. 1 и чл. 460 ГПК, т. 7 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.
на ВКС, ОСГТК и чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194, ал. 5 ДОПК/. В тази насока
са : Определение № 519 от 15.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 515/2019 г., I т.
о., ТК/, Решение № 11829 от 10.08.2020 г. на САС по т. д. № 598/2020 г.
Нормата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ урежда ред на отчитане на основания,
пораждащи привилегиите, но не може да създаде такова предимство, ако
не е налице друго материалноправно основание, което да налага
предпочитание на съответния кредитор. Сама по себе си нормата не
създава привилегия, нито дава право на предпочтително
удовлетворяване, тъй като се отчитат различните правни
характеристики на ипотеката и залога (като признати от закона
обезпечения, изрично предоставящи право на ипотекарния или заложен
кредитор да се удовлетвори предпочтително от вещта, предмет на
обезпечението) и на запор и възбрана (като обезпечителни процесуални
мерки, целящи запазване на имуществото на длъжника, но не и право на
предпочтително удовлетворяване). Запорът и възбраната не осигуряват
привилегия, а само относителна недействителност на извършените от
4
длъжника разпореждания с имуществото след тяхното налагане - чл.452
от ГПК; чл.206 от ДОПК. Нито в ЗЗД - чл.136, нито в ДОПК - чл.194,
законодателят не урежда вземания, обезпечени със запор или възбрана
като привилегировани.
В настоящия случай следва да се има предвид и следното: За да
обоснове искането си за привилегията по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ
жалбоподателят се позовава на запор вписан по реда на ЗОЗ.В настоящия
случай дори и да се приеме,че е налице вписване ,то следва да се прецени
и доколко същото е законосъобразно.Вписването на запора наложен по
реда на ДОПК в ЦРОЗ е било предвидено като процесуална възможност в
чл.26,ал.3,т.11 от ЗОЗ за периода от изменението на закона с ДВ, бр. 108
от 2007 г.,когато е създадена разпоредбата,до изменението й с ДВ, бр. 105
от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.,когато е отпаднала възможността за
вписване на посочените запори.В настоящия случай вписването, от което
претендира права жалбоподателя, е направено през 2021г. когато ЗОЗ не
е предвиждал вече такава възможност.От обстоятелството,че в ЦРОЗ
незаконосъобразно е вписан, наложен по реда на ДОПК запор,
жалбоподателя не може да черпи каквито и да било благоприятни
правни последици,каквато е привилегията по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ
С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 230 от 12.02.2024 г., постановено по т. д. № 1091/2023 г. по
описа на Софийски градски съд.
Решението е постановено при участието на синдика на „КОНЦЕПТ ПРО” ЕООД, ЕИК
********* -в несъстоятелност.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280,ал.1 от
ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6