Определение по дело №2059/2018 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 2777
Дата: 25 октомври 2019 г.
Съдия: Албена Георгиева Миронова
Дело: 20181620102059
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

25. 10. 2019 год.,  гр. Лом

 

            Ломският районен съд, І граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2059 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявени са искове от М.Ц.Ц., ЕГН **********,***, срещу Е.В.Д., ЕГН **********,***, за  незпълнени задължения по договор за заем.

Правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 11 700 лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 6 000 евро, дадени му в заем, както следва: - на 12.08.2015 год. – 2000 евро, на 12.09.2015 год. – 2000 евро и в края на м. април, 2016 год. – 2000 евро, заедно със законната лихва върху сумите от постъпването на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

            Иска е допустим – налице е интерес от търсената с иска защита;

Процесуална легитимация на страните – иска е предявен от и срещу надлежна страна;

            Писмени доказателства, представени с исковата молба:

1.      Разписка за банков превод от 12.08.2015 год.,

2.      Разписка за паричен превод от 12.08.2015 год.

 

Доказателствени искания, направени от ищеца:

1.                              Да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане от ищеца четирима свидетели – по двама за всеки от последните две заети суми.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника. 

            Доказателствени искания от ответната страна: няма.

Писмени доказателства, представени с отговора на ответника: няма.

След като провери редовността и допустимостта на предявения иск, и като  намира същият за редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 157 от ГПК следва да приеме приложените към ИМ писмени доказателства.

Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във вр. с ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 157 от ГПК, във вр. с чл.129 във вр. чл.128 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПРИЕМА исковата молба от М.Ц.Ц., ЕГН **********,***, срещу Е.В.Д., ЕГН **********,***, за  незпълнени задължения по договор за заем.  

1.      ПРИЕМА писмените доказателства, представени с исковата молба: Разписка за банков превод от 12.08.2015 год.,

2.      Разписка за паричен превод от 12.08.2015 год.

 

ПО ИКАНЕТО  за допускане до разпит на свидетели съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.

 

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 11.12.2019 г. от 10,00  часа, за която дата да бъдат призовани страните.

 

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

 

Искове с правно основание чл. 240, ал. 1,  вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД..

Ищцата посочва, че с ответникът се познават от повече от 30 години. През 2015 год. той се бил установил в Италия, където работел. В телефонен разговор я помолил да му заеме сумата от 2000 евро, за да плати свои задължения и да се прибере в България. На 12.08.2015 год. ищцата му заела исканата сума, която изпратила чрез системата мъниграм. На 11.09.2015 год. ответникът й гостувал в гр. Бургас и поискал още 2000 евро в заем, за да започне някакъв бизнес, като обещал в рамките на около половин година да върне получените до момента суми. Ищцата му се доверила и дори била съгласна да изчака повече от половин година. През м. Февруари, 2016 год. тя все пак го попитала по телефона кога ще й върне заетата сума, но той казал, че е заминал по-късно за Италия, но вече е там и няма да има забавяне.

В края на м. Април, 2016 год. ответникът й се обадил, че отново е в България и се видели в с. Плачковци, обл. Габрово, където била тогава ищцата и дори я посетил там, като докарал два скутера, за да докаже, че е сериозен и бизнесът му ще потръгне. Имал нужда обаче от допълнителни средства за закупуването на стока и поискал още 2000 евро. Обещал, че до края на лятото на 2016 год., дори и да не потръгне бизнеса ще й върне всички пари, заети му до момента. След това се чували по телефона, като ответникът все отлагал. После, от края на 2016 год. контактите им замрели, до пролетта на 2018 год., когато, през м. Юни ищцата се срещнала с ответника в гр. Лом, за да си иска парите. Той отново признал, че дължи парите, но се оправдал със затруднения, които имал. Ищцата се съгласила и на връщане на вноски, като този път поискала да оформят и някакъв документ. Ответникът се съгласил по принцип, но помолил да изчакат до м. Август.

Ищцата за пореден път се съгласила, но когато го потърсила през м. Август осъзнала, че той просто я разиграва и няма намерение да й върне заема.

За това ищцата се обръща към съда.  

Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 11 700 лв., представляваща левовата равностойност на сумата от 6 000 евро, дадени му в заем, както следва: - на 12.08.2015 год. – 2000 евро, на 12.09.2015 год. – 2000 евро и в края на м. април, 2016 год. – 2000 евро, заедно със законната лихва върху сумите от постъпването на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника. 

Всяка от страните носи доказателствената тежест на твърдените в нейна полза обстоятелства.

В този смисъл, ищецът ще следва да докаже, че преведените средства са именно в изпълнение на сключен между страните договор за заем че между страните съществува твърдяната облигационна връзка.

С оглед процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между тях няма спорни обстоятелства.

Съдът УКАЗВА на страните възможността да постигнат съгласие зазапочване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят взаимоотношенията си със спогодба.

               На основание чл.239,ал.1,т.1,предл.2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие,страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.

Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните за сведение и изпълнение.

 

Р. СЪДИЯ: