Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 18.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
РАДМИЛА
МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Сн. Апостолова, като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 3744 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от „Г.“ ЕООД
срещу „А.за П.на П.“ ООД: за установяване със сила на присъдено нещо, че ищецът
е собственик на движима вещ - термопомпено външно
тяло Geotok 20AW, с два
вентилатора, модел MOUA-60HN1-R, фабричен № 021231777015113160006, и за осъждане на
ответника да му предаде фактическата власт върху вещта. При условията на
евентуалност ищецът претендира на основание чл.57, ал.2 от ЗЗД осъждане на
ответника да му заплати сума в размер на 2 160 лв., представляваща
стойността на движимата вещ.
В
исковата молба се излага, че „Г.“ ЕООД се явява собственик на описаното по-горе
термопомпено външно тяло, създадено от ищеца чрез преработка на закупен
от фирма „М.-Д“ ЕООД климатик „MIDEA MOUA-60HN1-ROUTDOOR“. На 2.02.2016 г. управителят на
„Г.“ ЕООД получил запитване от лицето К.К.С.(представил
се първоначално като К.Н.) за доставка и монтаж на термопомпено
външно тяло на адрес в гр. София, кв. „Бояна“, ул. „*******, поради което процесната вещ била закарана на адреса на клиента. В
съставената проформа фактура № 84/2.02.2016 г. и в
стокова разписка № 2569/2.02.2016 г. била отразена продажната цена на
въпросната техника – 2 160 лв. с ДДС. На адреса на ул. „*******, гр. София
К.С.посрещнал монтажната група, транспортираща вещта, но в преговорите по
закупуването не се стигнало до съгласие и не бил сключен договор за
покупко-продажба. Въпреки това, К.С.не позволил разтоварената в двора техника
да бъде натоварена обратно и върната на „Г.“ ЕООД, като дори се стигнало до
скандал и до намеса на полицията. В образуваното досъдебно производство станало
ясно, че К.С.действал от името на ответното дружество.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявените искове.
Твърди, че се е намирал в облигационни отношения по покупко-продажба по
отношение на процесната вещ не с ищеца, а с „М.-***“
ЕООД. Оспорва да е получавал вещта.
СРС е уважил иска по чл.108 от ЗС, като въз основа на събраните
доказателства е заключил, че ищецът се явява собственик на вещта и че същата се
владее от ответника без правно основание за това.
Срещу решението на СРС е подадена въззивна жалба
от „А.за П.на П.“ ООД. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно,
необосновано и неправилно. Сочи, че съдът не е обсъдил събраните доказателства,
от които се установява липсата на облигационни правоотношения между страните.
Счита, че СРС е кредитирал на доверие представени от ищеца счетоводни
документи, игнорирайки разпоредбите на чл.116, ал.1 от ЗДДС и чл.8 от ЗСч. Излага,
че нито един от представените документи не е подписан от получател. Отново
твърди, че са налице облигационни отношения във връзка с термопомпа между него
и „М.-***“ ЕООД, но не между него и ищеца.
„Г.“ ЕООД счита въззивната жалба за неоснователна.
Заявява, че действително между страните по делото не е възникнало облигационно
правоотношение, но това е без правно значение, доколкото по делото са
установени правно релевантните факти, че „Г.“ ЕООД е собственик на вещта и че
фактическата власт върху последната се упражнява от „А.за П.на П.“ ООД.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл.269, изр. второ от ГПК въззивният съд
следва да отговори на повдигнатите в жалбата въпроси.
Съдът изцяло споделя изводите на СРС, че от съвкупната преценка на
събраните доказателства, както и от обясненията пред съда на управителя на „А.за П.на П.“ ООД А.К., може да се направи
обоснован извод за това, че „Г.“ ЕООД се явява собственик на процесната вещ, че същата е била транспортирана и оставена
на адреса, визиран по-горе, който се явява личен адрес на К.С.– един от
собствениците на капитала на дружеството-жалбоподател, който в случая е действал
от името на дружеството; че вещта е останала във фактическата власт на „А.за П.на
П.“ ООД.
Правно ирелевантни са твърденията в жалбата, че
между жалбоподателя и „Г.“ ЕООД не са налице възникнали облигационни
правоотношения. За да бъде уважена ревандикационната
претенция, по делото следва да бъдат доказани три предпоставки: ищецът да е собственик на вещта,
вещта да се намира във владение на ответника,
владението да е без правно основание.
Закупуването на климатик „MIDEA MOUA-60HN1-ROUTDOOR“ от „Г.“ ЕООД се установява по
несъмнен начин от проформа фактура №
196908/19.01.2016 г., фактура № 3103747/27.01.2016 г. и преводно нареждане от
12.02.2016 г., а преработката му от същото дружество в термопомпено
външно тяло – от показанията на свидетеля Д. Игнатов, които въззивният
съдебен състав кредитира като непротиворечиви, убедителни и базирани на
непосредствени възприятия. Транспортирането на термопомпеното
външно тяло до адреса на ул. „*******, на който се намира имот на лицето К.С., и
оставянето му там, е видно от приетия пътен лист и от показанията на свидетеля Д.
Игнатов, като за това е налице признание и от управителя на „А.за П.на П.“
ООД. В обясненията си по реда на чл.177 от ГПК последният е признал и
обстоятелството, че по отношение на процесната вещ К.С.,
съдружник в дружеството-жалбоподател, е действал като представител на
последното. Същевременно от страна на „А.за П.на П.“ ООД не са ангажирани
доказателства, че дружеството упражнява фактическо владение върху термопомпеното външно тяло на законно основание. В тази
връзка съдът съобразява, че представената от жалбоподателя фактура №
85/6.10.2015 г. се отнася до закупена от него „климатична техника“ на стойност
2 250 лв., като по делото не се установява идентичност между така
посочената стока по фактурата и процесната вещ.
При формирането на горните изводи съдът съобразява, че във визираната
по-горе проформа фактура са налице ръкописни
дописвания, но счита, че същите не правят счетоводния документ невалиден,
доколкото дописванията нямат отношение към същинското му съдържание.
Изложеното обуславя потвърждаване на обжалваното решение като
законосъобразно и правилно.
Ответникът по жалбата има право на 350 лв. разноски за адвокат.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 26.10.2017 г. на СРС, ІІІ Г.О., 142 състав, постановено по гр. дело № 27337 по описа за 2016 г.
ОСЪЖДА „А.за П.на П.“ ООД да заплати на
„Г.“ ЕООД разноски пред СГС в размер на 350 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.