№ 17
гр. София , 08.01.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ в закрито заседание на осми
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20201110144094 по описа за 2020 година
7. I. С искова молба ищцата С. И. Ж. е предявила обективно кумулативно
съединени искове против ответника „*****************, с които се иска:
прогласяване на нищожността на клауза по чл.7.1 от Договор за потребителски кредит
№ ***********/29.07.2019г., сключен между страните, поради противоречие със
закона, добрите нрави и като неравноправна; осъждане ответника да заплати на
ищцата сумата от 200лв., представляваща получена сума без основание въз основа на
нищожна клауза – чл.7.1 от Договор за потребителски кредит №
***********/29.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от 09.09.2020г. до
изплащане на вземането; осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 6000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – претърпени
негативни емоции и душевни терзания, безпокойство, дискомфорт, разочарование,
огорчение, притеснения, стрес, чувство на безизходица и безсилие, отчаяние, изпитан
страх, тревожност, загуба на време, причинени от противоправно поведение на
ответника, изразяващо се в неразглеждането на исканията на ищцата за прилагане на
Механизъм №1, невземане на решение от страна на ответника по исканията за
отсрочване, в срок, неприлагане на частния мораториум спрямо нея, в нарушение на
Реда за отсрочване и уреждане на задължения, утвърден от БНБ и Насоките на ЕБО,
начисляване на наказателни лихви, без да са дължими в противоречие със ЗМДВИП,
отнасяне на задълженията в просрочие, ведно със законната лихва от 09.09.2020г. до
изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че между страните има сключен Договор за потребителски кредит №
***********/29.07.2019г., в който в чл.7.1. била включена еднократна такса за оценка на
риска в размер на 974.39лв., която е твърди, че била нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1
ЗЗД вр. чл.10а, ал.4 ЗПК, така и била неравноправна по см. на чл.146 ЗЗП вр. чл.143 ЗПК,
147, ал.1 ЗЗП. На следващо място, заобикаляла закона по см на чл.21, ал.1 ЗКП, така и била
уговорена във връзка с усвояване/управление на кредита, поради което била нищожна и на
основание чл.10а, ал.2 ЗПК. Въз основа на същата клауза ответникът събрал съответната
1
част от сумата в размер на 200лв., от събраните вноски до 05.03.2020г., поради което
ответникът дължал връщане на сумата, като получена при начална липса на основание
(чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД).
На следващо място, до м.03.2020г. ищцата редовно заплащала вноските по кредита, но
м.02.2020г. изпитала финансови затруднения предвид разпространението на COVID-19.
Ищцата живеела в чужбина, поради което баща посещавал няколко пъти офис на
ответника, за да обясни, че ищцата имала затруднения в изплащането на кредита, поради
оставянето без работа, но от банката единствено предлагали подписване на нов договор,
но отказвали изпращането му за запознаване и обяснявали, че ищцата следвало да се върне в
България, за да преуредят отношенията си. Поради нежеланието на ответника за
разрешаване на проблема ищцата ангажирала адвокат, който м.03.2020г. установил, че
сключената към договора застраховка „Нежелана безработица“ имала териториално
покритие само за България, поради което застраховката, сключена към процесния договор,
не можела да покрие оставането без работа на ищцата в Холандия. Ищцата твърди, че при
сключване на договора обяснила на служител на ответника, че работи и живее в Холандия,
но ответниците отказвали да признаят, че са я въвели в заблуждение за териториалния
обхват на застраховката. В опит за намира на решение относно застраховката, м.05.2020г.
ищцата успяла да прекрати застраховката.
Във връзка с обявените на 03.04.2020г. от БНБ Насоки на ЕБО, на 06.04.2020г. ищцата
изпраща писмо до банката, на ел.адрес, обявен в договора, за предприемане на действия за
облекчаване плащането по кредита, но имейлът бил неактивен, като от ответника, в
телефонен разговор с ищцата, отказали да посочат друг имейл. На 07.04.2020г. писмото
било депозирано от ищцата в писмен вид в банката с вх.№ ТС518073.
На 10.04.2020г. от БНБ бил утвърден Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми
задължения към банки, който представлявал частен мораториум върху плащанията по
кредитите във връзка с COVID-19, по смисъла на Насоките на ЕБО, било предвидено
отсрочване на задълженията на клиенти до 6м. според Механизъм 1, в който било
предвидено, че правилата се прилагат по отношение на клиенти, отговарящи на определени
условия, като отсрочване можело да се иска най-късно до 22.06.2020г., а кредиторът
следвало да вземе решение до 30.06.2020г. Въведеният принцип с моратирума бил, че
отсрочването и облекчението не водило до прекласифициране на експозиции под формата
на преструктуриране или неизпълнение. Ответникът обявил на интернет страницата си, че
прилага утвърдения от БНБ частен моратируим.
Ищцата твърди, че поради безуспешните опити за уреждане на отношенията с
ответника на 11.04.2020г. депозирала до БНБ жалба за съдействие. На 15.04.2020г. ищцата
попълнила качената в страницата на банката електронна форма – искане за отсрочване като
посочила, че желае да се ползва от механизъм 1. Ищцата не получила отговори от
ответника. На 16.04.2020г. ищцата получава отговор от БНБ, според БНБ задължавал
ответника да отговори на поставените въпроси. Едва след отговора на БНБ на 22.04.2020г.
получила от ответника отговор с имейл, в който уклончиво било съобщено, че екипът на
2
ответника не можел да се свърже с ищцата на посочения телефон, като молят ищцата да
предостави български, като разясняват, че можела да се възползва от облекченията приети
от БНБ и посочват телефон за връзка. Това отново огорчило и разочаровало ищцата, защото
писмото не съдържало нищо конкретно по отношение на заявеното искане да се ползва от
механизъм 1, вкл. у нея се създало впечатление, че банката не желаела да приеме
облекченията спрямо нея, подвеждала я и поставяла в позиция на нередовен длъжник. На 22
и 23.04.2020г. ищцата изпратила до банката гневни писма, в които изразявала възмущението
си от поведението и некоректността. В отговор получила позвъняване от служител, който
обяснил, че можела да вземе нов кредит с по-висока месечна вноска за покриване на
текущия кредит. В отговор, ищцата изпратила имейл с прикачена молба, в който отново
настоява за прилагане на механизъм 1. Писмо със същото съдържание било входирано на
24.04.2020г. (вх.№ ТС 522632/24.04.2020г.). Едва на 27.04.2020г. получила отговор от
ответника по повод жалбата до БНБ, който не съдържал нищо по отношение на искането
за прилагане на механизъм 1, от който ищцата останала безкрайно разочарована, защото се
наложило пак да сезира БНБ, за да получи „някакъв“ отговор, но ответникът продължавал да
злоупотребява и да я подвежда.
В началото на м.05.2020г. ищцата получава съобщение, че дължи сумата от 1008.89лв.
което също изпитала дискомфорт и негативни емоции, защото въпреки че отговаряла на
условията и поискала многократно да бъде приложен механизъм 1, банката продължавала
да остава пасивна, дори я считала за длъжник, нарушавайки ЗМДВИП. На 11.05.2020г.
ищцата отново сезирала БНБ с жалба, вкл. поради отчаянието си пратила жалби до КЗП и до
две сдружения в защита на потребителите. На 28.05.2020г. все още нямало отговор от
сезираните институции, поради което прави запитване до институциите за липсата на
отговор. На 01.06.2020г. получила отговор от Национална Асоциация за защита на
потребителите, който потвърдил позицията за правота, поради което ищцата отново
изпраща на 01.06.2020г. писмо до служител на ответника, в което иска приложение на реда
приет от БНБ, изразява натрупаните си негативни емоции, вкл. прилага искане за прилагане
на механизъм 1, както и дава срок на банката за отговор. Ответникът не се произнесъл с
решение до 30.06.2020г.
На 13.07.2020г. ищцата получила обаждане от служител на ответника за дължима сума
от 2080лв., като в периода м.02 до м.07. бащата на ищцата многократно посещавал офиси на
ответника, но получавал уклончиви отговори, предложения за сключване на нов договор,
при нови лихвени условия за по-дълъг срок с увеличавана на вноската. На 18.08.2020г. бил
получен отговор от КЗП, съгласно който жалбата била препратена на БНБ, вкл. в хода на
проверката били констатирани нередности, като било установено, че банката не изпълнявала
реда за отсрочване.
През цялото време ищцата комуникирала с адвоката си, изразявайки притесненията и
разтревожеността си. Така и цялото семейство на ищцата било запознато и ангажирано с
отношенията на ищцата с ответника. Така и за целия период от м.02. до м.06.2020г. ищцата
многократно отправяла искане за отсрочване на задълженията си, но въпреки всички молби
3
и до момента банката не била взела решение, въпреки че била задължена да го стори до
30.06.2020г., вкл. начислила наказателна лихва за периода м.04.2020г. до 15.07.2020г., в
противоречие с чл.6 ЗМДВИП, така и поставил ищцата в позицията на нередовен длъжник,
с лиша кредитна история. Всичко това причинило на ищцата неимуществени вреди –
претърпени негативни емоции и душевни терзания, безпокойство, дискомфорт,
разочарование, огорчение, притеснения, страх, чувство на безизходица и безсилие,
тревожност, загуба на време, които оценява на 6000лв.
Представя писмени доказателствени средства под опис, прави искане за събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел в режим на довеждане и прави
искане за допускане на ССчЕ.
1. II. В срока по чл.131 ГПК е получен отговор на исковата молба от ответника, в
който намира исковете за недопустими и неоснователни.
Твърди, че на 29.07.2019г. между страните имало сключен договор за потребителски
кредит, по силата на който банката предоставила в заем сумата от 9094.28лв., от които
7000лв. потребителски кредит за общо ползване, 554.40лв. застрахователна премия по
застраховка Живот на кредитополучателя, финансирана от банката по нареждане на ищцата
на застрахователя ************, 565.49лв. премия по застраховка Безработица,
финансирана от ответника по нареждане на ищцата и платена на застрахователя
************, 974.39лв. еднократна такса за оценка на риска, финансирана от ответника,
дължима в деня на подписване на договора, която се възстановявала от потребителя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. В чл.3 от договора били отразени
личните данни на ищцата с посочване на постоянен адрес (************), телефон за
контакт (**********) и имейл адрес: **************@*****.***).
По иска за нищожност на клаузата на чл.7.1 от Договора – намира същия за
недопустим и неоснователен, защото с едностранно решение на Банката описаната
еднократна такса за оценка на риска в размер на 974.39лв. била „анулирана“, като с пълния
размер на таксата била намалена оставащата главница по договора, за което се представя
детайлна разбивка – справка за движение по кредит № ***********/18.11.2020г., така и
претенцията за сумата от 200лв., като получена без основание, била отправена при липса на
правен интерес, доколкото Банката била възстановила сумата чрез приспадането от
главницата не само на платената част от таксата, но и оставащата за плащане такса.
По иска за неимуществени вреди излага следната фактическа обстановка:
По отношение на разменената кореспонденция между страните твърди, че: на
07.04.2020г. имало получено съобщение в електронната система на Банката с № ТС 518073,
с което ищцата желаела да преуреди отношенията си с банката; на 13.04.2020г. била
получена жалба вх.№ 0800/0647, която ищцата обжалвала липсата на отговор на банката на
искането от 07.04.2020г., искала издаване на подробно извлечение от сметката по чл.11,
ал.1, т.12 ЗПК и искала връщане на платените от нея застрахователни премии; на
13.04.2020г. банката направила опит за контакт по посочения в договор за кредит телефон,
4
но на номера отговорило друго лице; на 22/23.04.2020г. имало разменена кореспонденция
между страните по имейл, от която било видно, че банката правила многократни неуспешни
опити да се свърже с ищцата на оставените от нея телефони; на 22.04.2020г. банката
направила втори опит да се свърже с телефона оставен от ищцата в договора за кредит, на
който отговорило друго лице; на 24.04.2020г. банката изпратила отговор до ищеца изх.№
0200/8983, с който отговорила на искането от 07.04.2020г. и на жалбата от 13.04.2020г.; на
30.04.2020г. банката изпратила отговора си от 24.04.2020г. до БНБ, с копие от АББ; на
30.06.2020г. Банката изпратила допълнителните отговор на ищеца, към жалбата от
13.04.2020г. и проведените допълнителни разговори, с които я информирали, че договорът
можел да бъде променян само с писмено споразумение между страните (анекс); на
03.08.2020г. в банката постъпило искане вх.№ 0100/7052 за становище по жалба на ищцата
пред КЗП‘ на 07.08.2020г. банката изпратила отговор до КЗП.
Искът за неимуществени вреди се оспорва по основание с твърдения, че не е било
налице противоправно поведение на банката, изразяващо се в неразглеждане на искане на
ищеца за прилагане на Механизъм 1, съответно невземане на решения по искането на
ищцата за отсрочване в срок, защото прилагането на механизма било двустранна сделка и
банката имала право да откаже искането, поради което и се оспорва твърдението, че само
едностранното изявление на потребител за избор на механизъм бил достатъчен, същият да
бъде приложен в отношенията с кредитора, т.е. неприемане на искането за отсрочване било
право на банката, а не задължение и не можело да се квалифицира като противоправно
поведение, доколкото не било в противоречие с Реда за отсрочване. На следващо място,
ищцата отказвала съдействие за постигане на взаимно съгласие за избор на механизъм за
отсрочване по Реда за отсрочване, поради което не ставало въпрос за отказ от страна на
Банката да „вземе решение“, защото за периода м.май-м.септември 2020г. в Банката
постъпили 2377 бр. искания за отсрочвания, по които нямало отказ и с всеки
кредитополучател бил сключен анекс към договора, определящ избрания механизъм.
Твърди се, че Банката била поставена от ищцата в невъзможност да сключи анекс, поради
физическото отсъствие от България, като в хода на кореспонденцията от банката били
предложени три начина за подписване на анекс (да издаде нотариално заверено
пълномощно на роднина, да подпише анекса с КЕП или да подпише анекса с еднократна
парола изпратена на мобилен номер), но въпреки разменената кореспонденция ищцата не е
предприела нито едно действие, за да осигури възможност да се подпише предлагания
анекс. На следващо място, при сключване на договора ищцата представила невярна или най-
малкото заблуждаваща информация за своите контактни, като в хода на кореспонденцията
се оказало, че адресът на ищцата бил в Холандия, телефонът посочен за контакт бил на баща
, а тя ползвала такъв на холандски оператор, вкл. декларираният имейл бил друг –
******************@*******.*** . Поради това за банката изначално съществувала обективна
невъзможност да прави контакт с ищцата, а на база декларираните данни, предоставено от
ищцата, банката имала възможност да използва различни правни инструменти, които да
позволят да се спазят изискванията на ЗКИ за спазване на банковата тайна, за предоставяне
5
на информация само на титуляря и т.н. вкл. ако банката била запозната, че ищцата е с
постоянно пребиваване в Холандия, то не биха одобрили предоставяне на кредита. Отделно
от това, банката не била забавила нито един отговор на жалба на ищцата, вкл. по чл.39, ал.2
ЗПК, както и в чл.24, ал.1 от договора за кредит се предвиждало 30дн срок за отговор на
жалби, поради което (вкл. наличие на взаимна договорка) било неприемливо едната страна
(в случая ищцата) да кани другата да дава отговори в по-кратки срокове. Всички официални
отговори на банката била в договорно и законово определения срок, вкл. и в по-кратни
срокове. Оспорва се изцяло твърдението, че за периода 13.03.2020г. до 13.05.2020г. били
начислени неустойки или обезщетения за забава. Оспорва се наличието на причинна връзка
между твърдяното противоправно поведение на банката и претендираните вреди, защото
първо, липсвала забава в разглеждане на молбите на ищцата, липсвал отказ от страна на
банката да приложи избрания механизъм, доколкото многократно е уведомявала ищцата, че
за да бъде приложен трябва да има двустранно подписан документ, но субективно ищцата
отказвала тълкуването на банката и предприела необяснима за банката кореспонденция с
други субекти с цел доказване своята теза, че единствено искането за отсрочване е
достатъчно, за да задължи Банката да приложи механизъм. Ответникът твърди, че
поведението му не е в причинно-следствена връзка с твърдените вреди – освен, че
действията на банката не били противоправни, същите били и последователни – не давала
противоречиви указания, а винаги е поддържала, че следва да има подписан двустранен
анекс, уреждащ избора, вкл. активно е търсела начин с налични технически средства да
осигури възможност на ищеца да подпише цитирания анекс, но ищецът отхвърлял тезата на
банката, считайки, че неправилно е тълкуван Редът, а от друга отхвърлил и предложения
компромисен вариант за подписване от разстояние. В тази връзка усилията, загубеното
време и негативните емоции са могли да бъдат решение, ако ищцата била предприема
адекватни действия, но вместо да избере този подход, продължавала да поддържа тезата си,
че едностранното изявление било достатъчно.
Искът за неимуществени вреди се оспорва и по размер с твърдения, че размерът на
претендираното обезщетение е несправедливо и прекомерно, вкл. са изложени доводи, че
липсата на съдействие от ищцата е довело до невъзможност за Банката да предостави
исканото отсрочване, вкл. ищцата не се снабдила с КЕП, нито издала пълномощно на трето
лице с право да подписва от нейно име споразумения по договора, каквито били вариантите,
които бил предложение, за да може отсрочването на задължението да бъде оформено в
изискуемата правна форма.
Ответникът оспорва представената от ищцата електронна кореспонденция между нея и
трети лица, различни от Банката като счита, че същата е неистинска. Оспорват се
представените разпечатки на съобщения за дължими суми изпратени от Банката до ищеца –
с твърдения, че същите са неистински, от друга се твърди, че са неотносими към спора.
Оспорва се искането за разпит на свидетел, така и за допускане на ССчЕ, доколкото банката
била анулирала спорната еднократна оценка на риска, поради което установяването от
експертизата би било безпредметно, а на следващо място по твърденията за начисляване на
6
наказателни лихви – изследването на въпроса би било предмет на друг спор относно
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, какъвто иск предстоял.
Представя и моли за приемане 8бр. писмени доказателства, представя 1 бр. CD
(електронен носител) с 5бр. аудио записа от разговори на ищеца със служители на банката.
III. Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните
по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация тежест на доказване:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове:
1) Отрицателен установителен иск по чл.26, ал.1, пр.1 вр. чл.146, ал.1 ЗЗП и пр.4 ЗЗД
за прогласяване на нищожността на клауза по чл.7.1 от Договор за потребителски кредит №
***********/29.07.2019г., сключен между страните, поради противоречие със закона като
неравноправна по чл.146, ал.1 ЗЗП и поради противоречие с добрите нрави.
В тежест на ищцата е да докаже, че между страните е има сключен договор с
атакуваната клауза (безспорно), в който случай в тежест на ответника е да докаже, че
договорната клауза не е в противоречие с добрите нрави, съответно е валидна, така и следва
да докаже, че клаузата е индивидуално определена, потребителят е имал възможност да
влияе върху съдържанието й, същата да отговаря на изискванията за добросъвестност, не
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя – до степен на нееквивалентност.
2) Осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на
ищцата сумата от 200лв., представляваща получена сума без основание въз основа на
нищожна клауза – чл.7.1 от Договор за потребителски кредит № ***********/29.07.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от 09.09.2020г. до изплащане на вземането;
Възникването на спорното право по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната
сума да е излязла от патримониума на ищцата; 2) тя да е постъпила в имуществения
комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в
имуществото на ответника да е без правно основание, т. е. без да е било налице годен
юридически факт, без да е било правоотношение между страните в настоящото съдебно
производство.
Ищцата следва да докаже, че е платила сумата от 200лв. на основание нищожна клауза
по договора, с която сума ответникът се е обогатил (с оглед отговора на исковата молба е
безспорно). По възражението за прихващане – ответникът следва да докаже пълно и главно
наличието на насрещно, ликвидно и изискуемо вземане, т.е. в конкретния случай следва да
докаже, че ищцата има задължение спрямо ответника, което е намалено със сумата от 200лв.
(с оглед твърденията следа да докаже, че е „възстановил“ сумата с приспадането от
главницата по договора за кредит, като съдът указва на ответника по чл.146, ал.2 ГПК, че не
сочи доказателства).
3) Осъдителен иск по чл.49 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на
ищцата сумата от 6000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
7
вреди – претърпени негативни емоции и душевни терзания, безпокойство, дискомфорт,
разочарование, огорчение, притеснения, стрес, чувство на безизходица и безсилие, отчаяние,
изпитан страх, тревожност, загуба на време, причинени от противоправно поведение на
ответника, изразяващо се в неразглеждането на исканията на ищцата за прилагане на
Механизъм №1, невземане на решение от страна на ответника по исканията за отсрочване,
в срок, неприлагане на частния мораториум спрямо нея, в нарушение на Реда за отсрочване
и уреждане на задължения, утвърден от БНБ и Насоките на ЕБО, начисляване на
наказателни лихви, без да са дължими в противоречие със ЗМДВИП, отнасяне на
задълженията в просрочие, ведно със законната лихва от 09.09.2020г. до изплащане на
вземането.
В тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване – че е
претърпяла твърдените неимуществени вреди в резултат на противоправно поведение на
служители при ответника, като в конкретния случай следва да докаже, че отговаряла на
условията по Реда за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки, отправила
искане за прилагане на Механизъм 1 в отношенията, но в резултат на противоправно
поведение на служители на ответника, изразяващо се в неразглеждане на искане на ищеца
за прилагане на Механизъм 1, съответно невземане на решения по искането на ищцата за
отсрочване в срок, претърпяла описаните неимуществени вреди.
В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване
фактическите обстоятелства, въз основа на които почиват възраженията, а именно: че
ищцата отказвала съдействие за постигане на взаимно съгласие за избор на механизъм за
отсрочване по Реда за отсрочване, като в че в хода на кореспонденцията банката предложила
три начина за подписване на анекс, но въпреки разменената кореспонденция ищцата не е
предприела нито едно от посочените действия, за да осигури възможност да се подпише
предлагания анекс; че всички официални отговори на банката била в договорно и законово
определения срок; че активно е търсела начин с налични технически средства да осигури
възможност на ищеца да подпише цитирания анекс;
2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване: Отделя
за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните има сключен Договор
за потребителски кредит № ***********/29.07.2019г.
3. По доказателствените искания на страните:
Следва да бъдат допуснати представените от ищцата и ответника писмени
доказателства, като по отношение на оспорената с отговора на исковата молба
кореспонденция между ищцата и трети лица, както и представените разпечатки на
съобщения за дължими суми, изпратени от Банката до ищцата – ответникът следва да
заяви, с оглед формулираното оспорване на „истинността“ – дали оспорва автентичността,
т.е. авторството, или оспорва верността, т.е. доказателствената стойност на тези частни
свидетелстващи документи, за което съдът УКАЗВА, че дава възможност да вземе
становище до приключване на първото по делото заседание.
8
Искането за допускане до разпит на свидетел е основателно и допустимо.
Искането за допускане на ССчЕ е основателно и следва да бъде уважено.
Във връзка с представеното веществено доказателства – CD, съдът намира, че
следва да назначи съдебно аудио-техническа експертиза, вещото лице по която да даде
заключение, в което да опише текстово хронологично съдържанието на записа, разменените
реплики между участващите лица.
4. Други:
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото
съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът
може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение
прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 25.03.2021 г. от 13:00 ч., за
която дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като им указва,че най-късно до
първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложени към исковата и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел в
режим на довеждане на страната на ищцата.
ДОПУСКА съдебно аудио-техническа експертиза, вещото лице по която да даде
заключение, в което да опише текстово хронологично съдържанието на записа, разменените
реплики между участващите лица. НАЗНАЧАВА за вещо лице ****************, като в
призовката бъде посочено, че заключението следва да бъде представено не по-късно от една
седмица преди съдебното заседание с преписи за страните.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, със задачи, подробно
формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 250 лева, вносим от ищеца в
9
едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за ВЛ
****************** като в призовката бъде посочено, че заключението следва да бъде
представено не по-късно от една седмица преди съдебното заседание с преписи за страните.
ОПРЕДЕЛЯ депозит от 250 лева, вносим от ответника в едноседмичен срок от днес
по сметка на СРС, като в призовката до вещото лице бъде отразено, че експертизата трябва
да бъде представена в съда, поне една седмица преди съдебното заседание с копие за
страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10