Определение по дело №264/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 314
Дата: 17 юни 2020 г.
Съдия: Ванухи Бедрос Аракелян
Дело: 20203001000264
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ                      

гр. Варна, ………..2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                       МАГДАЛЕНА НЕДЕВА                                                                                                                       

Като разгледа докладваното от съдия Ванухи Аракелян в. ч. т. д. № 264/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на Н. Генадиева Р. и Д.А.Р., чрез адв. К.М. против решение № 129 от 11.02.2020 г. (имащо характер на определение), постановено по в. т. д. № 1503/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателите по чл. 250 от ГПК за допълване на решение № 1195 от 20.12.2019 г. по същото дело посредством произнасяне и по евентуалния иск на страната по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

В жалбата се излагат доводи за недопустимост, евентуално за неправилност на обжалвания съдебен акт. Считат, че е налице преграждане по повод на произнасянето по предявените искове в условията на евентуалност. Релевират аргументи по същество на спора. Сочат, че съдът се е произнесъл по непредявен иск предвид произнасянето и по суми за поддръжка и управление и по корпус „Б“, от където извеждат доводи за недопустимост и на последващо постановеното решение по чл. 250 от ГПК. Молят за отмяна на решението в обжалваната част (имаща характер на определение).

В законоустановения срок не е депозиран писмен отговор от насрещната страна „Миг-Маркет“ ООД.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Обжалваната част на решението има характер на определение, доколкото е приета липса на непълнота на решението от 20.12.2019 г.. Наличието на непълнота на решението представлява положителна предпоставка за допустимостта на искането, която липсва в настоящия случай. Поради което молбата следва да се остави без разглеждане с определение, подлежащо на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

С молбата си по чл. 250 от ГПК Н. Генадиева Р. и Д.А.Р. искат да се допълни решението чрез произнасяне по евентуалния иск за връщане на даденото по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за целия договор, евентуално относно т. 2. 1. от същия.

Пред Варненския районен съд са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 34 от ЗЗД и в условията на евентуалност – по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на „Миг-Маркет“ ООД да възстанови на Н. Генадиева Р. и Д.А.Р. заплатените от тях суми по Договор за поддръжка и управление на апартаментен хотел „Силвър Бийч“ от 17.12.2014 г., сключен между ищците в качеството им на възложители и ответника-като изпълнител, поради нищожност на договора поради противоречие със закона и т. 2. 1. от договора, представляващи вноски за 2015 г. и 2016 г. в размер на 4 805.29 лева, ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Решение № 1195 от 20.12.2019 г., постановено по в. т. д. № 1503/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, не е непълно. Недопустимо е за основанието на евентуалния иск да се изхожда от твърдения, представляващи основание по главния иск /така решение № 72 от 29.07.2013 г. по гр. д. № 402/2012 г. на ВКС/. Няма принципна разлика между правните последици на упражняване на иска за връщане на заплатени суми на основание чл. 34 от ЗЗД, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и този по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД – начална липса на основание поради нищожността на правното основание /в този смисъл решение № 176 от 13.06.2012 г. по т. д. № 1078/2010 г. на ВКС/. Предвид горното, при претендиране на връщането на сума, дадена при начална липса на основание по нищожен договор, не се касае за предявени два различни иска, съединени в условията на евентуалност. Подобни доводи се съдържат и в постановеното въззивно решение по същество на спора, чието допълване се цели.

Вън от горното и само за пълнота на изложението следва да се посочи, че доводите за произнасяне по недопустим иск не могат да обусловят различен извод в настоящото производство, доколкото същите биха могли да бъдат ценени при инстанционен контрол на въззивното решение, постановено по същество на спора.

С оглед гореизложеното, като е достигнал до идентичен резултат, съдебния акт на Варненския окръжен съд в обжалваната част е правилен и като такъв следва да бъде потвърден.

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 129 от 11.02.2020 г. (имащо характер на определение), постановено по в. т. д. № 1503/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на Н. Генадиева Р. и Д.А.Р. за допълване на решение № 1195 от 20.12.2019 г., постановено по в. т .д. № 1503/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.         

 

 

                                                                                              2.