Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 07.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в закрито заседание на седми април през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Мария
Малоселска
като разгледа докладваното
от съдия Мазгалов ч.гр.дело №5075
по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 463 вр.чл.278 от ГПК.
Образувано
е по жалба вх.№2911/09.03.21
от Столична Община, отдел "Ревизии и събиране на вземания", Дирекция
"Общински приходи" по изп.д.№20198500400319 по описа на ЧСИ А.Б., срещу извършено разпределение от 04.03.2021г. на сумата от 9700000лв. Жалбоподателят излага, че неправилно
за него е заделена само сумата от 196608 лв.- задължения за данъци към
07.01.2021г. Твърди, че ЧСИ е следвало да отчете дължимия данък със законовата
лихва към датата на разпределението (04.03.2021г.) и дължимата такса за битови
отпадъци (ТБО) за имота, която съставляват публично вземане по смисъла на чл.136,т.2
и т.6 от ЗЗД и чл.722 от ТЗ, и е в размер на 1064874,85лв. твърди също така, че
ЧСИ неправилно е приложил привилегията по чл.136, т.З от ЗЗД, а е трябвало да направи
преизчисление във връзка с разпоредбите на чл.111, б.“в"от ЗЗД. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на лихвите. Моли извършеното
разпределение да бъде отменено, като на С.О.бъде разпределена пълната сума за
дължим данък недвижими имоти и такса битови отпадъци. Моли да бъде назначена
съдебно- счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите: какъв е
размерът на дължимите данък недвижими имоти и такса битови отпадъци към
04.03.2021г. за имотите, предмет на публичната продан; какъв е размерът на
договорната лихва и законната лихва по. т. 3), т. ІV и т.V от протокола за
разпределение суми, съгласно разпоредбата на чл.111, б.„в.“ от ЗЗД; как
приложението на чл.111, б.“в“ от ЗЗД влияе върху разпределението на сумата от
9700000лв.; какъв е размерът на дължимата сума за ТБО алтернативно по чл.136,
т.6 от ЗЗД, разпределена по кредитори в случай, че са налице предпоставки за
преразпределяне на сумата.
Взискателят "Л.И."АД, в подаденото в срок възражение изразява
становище за неоснователност на жалбата. Излага, че с посочената в жалбата специална
привилегия по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД се ползват вземанията на държавата за
данъци върху недвижими имоти, а вземанията на С.О.за ТБО нямат характера на
държавни вземания за данъци по смисъла на посочената разпоредба. Твърди, че по
своята същност ТБО се различава от данъците към държавата и общината- данъкът е
публично държавно вземане, установено от закона, срещу което държавата или съответно
общината, не дължи насрещна престация, докато ТБО е заплащане за извършена от
съответната община услуга. Твърди също така, че дължимата такса битови отпадъци
не се ползва и с привилегията на чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, тъй като нямат
публично общински характер съгласно чл.162, ал.2, т.3 ДОПК, вр.чл.6, ал.1,
б."а" от ЗМДТ, а публичният характер на едно вземане не го превръща
автоматично в привилегировано по смисъла на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. Оспорва
твърдението на жалбоподателя за аналогия между реда на вземанията в
изпълнителното производство по ГПК и този на несъстоятелността по Търговския
закон, по отношение на вземанията за ТБО, както и това че уредбата на ЗЗД не е
синхронизирана с актуалната уредба на данъчното законодателство, поради което
следвало да се приеме, че вземанията за ТБО се ползват от привилегията на чл.
136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. Не следвало да се начислява и законовата лихва върху дължимия данък върху недвижимия имот към
датата на разпределението, тъй като ЧСИ е обвързан от уведомлението от жалбоподателя,
в което са посочени дължимите данъци и лихви по отношение на недвижимите имоти.
Счита възражението за погасителна давност относно лихвите по т. (iv) и т. (v)
от протокола за разпределението за недопустимо. Моли жалбата да бъде оставена
без уважение. Претендира разноски.
ЧСИ
е изложил подробни мотиви за недопустимост и неоснователност на подадената жалба.
Софийски градски
съд като прецени материалите по изпълнителното дело и обсъди доводите на
страните, съотнесени към релевантния закон, и при така очертания от жалбата
предмет на спора, прие следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя "Л.и."АД
срещу длъжниците „А.К.“ЕООД и „Г.И.9“ЕАД за дължими суми по издадени изпълнителни
листове по ч.гр. д.45918/12г. на СРС, ГО, 46-ти състав и по т.д.№2425/2013г. по
описа на СГС, ТО, VІ-8 състав за сумите съответно 8237806,04 евро, 123033 евро,
2030,85 евро и 491668,63 лева по първия изпълнителен лист от 11.01.2013г. и 657908,18
лева по втория изпълнителен лист от 26.09.2016г.. Вземането по посочените
изпълнителни листове е обезпечено с договорна ипотека №133 от 01.08.2008г.,
рег.№12041, дело №1378/2008г. на нотариус И.Н.№040 на Нот.камара в полза на взискателя.
Върху имотите са наложени предварителни обезпечителни мерки (възбрана) с
постановление от 12.03.2019г. на СО, за обезпечаване на вземанията на С.О.за
сумата от 1749399,21 лева за дължими данъци за недвижимите имоти и такса битови
отпадъци, които предстои да бъдат установени с възложена на 28.12.2017г.
ревизия.
С уведомление от 10.06.2019г. СО е уведомила ЧСИ, че за имотите има
задължения за данък недвижим имот в размер на 285732 лева и лихва в размер на
123914,15 лева, както и задължение за такса битови отпадъци в размер на
1256277,62 лева и лихва 461900,90 лева.
След проведена публична продан на имотите в периода от 29.07.2019г. до
29.08.2019г. за купувач е обявен взискателя "Л.и."АД за сумата от
9700000 лева.
За разпределение на постъпилата по изпълнителното дело сума от публичната
продан на имота, насрочено за дата 27.09.2019г. от 10:00 часа, всички страни са
били уведомени.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя редът
за удовлетворяване вземанията на взискателите и какви суми се полагат за
пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Когато събраната по
изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели
/чл. 460 ГПК/, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред
отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания
по съразмерност. Редът на предпочтително удовлетворение на вземанията се определя
съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването
им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред. В
разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на
изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по право или по
искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са
предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право
служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК.
По направените оплаквания в жалбата срещу разпределението, извършено от
ЧСИ рег.№850 с протокол от 27.09.2019г., настоящият състав на съда, с оглед на
ТР № 3/12.07.2005 г. по тълк. дело № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, действа като
контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалваното действие
на ЧСИ.
Подлежаща на разпределение в поредността на чл. 136 ЗЗД е получената сума
от 9700000 лева от извършената публична продан на недвижими имоти, ипотекирани
в полза на взискателя.
Правилно от същата са били разпределени най-напред подлежащите на
удовлетворяване в пълен размер вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД /разноски
по изпълнението при съобразяване с изпълнителния способ, при прилагането на
който са постъпили/. Поради това, съдът намира че същите са били правилно
определени от съдебния изпълнител като е съобразена заплатената от взискателя
такса по т. 20 ТТР към ЗЧСИ и разноски за вещо лице.
Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД с право на предпочтително
удовлетворение се ползват вземанията за разноски по обезпечаване и принудително
изпълнение спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски, т.е. не
всички разноски по изпълнителното дело попадат в приложното поле на цитираната
норма. В първия ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите
разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ,
тъй като по изпълнителното дело не се извършва общо разпределение на
постъпленията, а разпределение на постъпления от отделни изпълнителни способи.
Такива необходими разноски по начало са таксите към ЧСИ за образуване на
изпълнителното дело, за цялостното проучване имущественото състояние на
длъжника, изпращането на призовки, уведомления и книжа, налагане на запор върху
вещи или вземания, както и възбрани върху недвижими имоти, извършване на опис и
публична продан на вещта и др. подобни.
Съобразно указаното в чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД в полза на С.О.правилно
са били разпределени сумите от 158740лв.- дължим данък недвижим имот за
последните 5 години и 32626,98 лева лихва.
Законосъобразно ЧСИ е разпределил по реда на чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД
/вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или
ипотекирани имоти/ остатъка от сумите подлежащи на разпределение в полза на
взискателя, чието вземане е обезпечено с ипотека.
Настоящия състав счита за неосноватилни изложените от жалбоподателя С.О.възражения,
че неправилно в разпределението не е била заделена и сумата от 1064874,85лв - такса
за битови отпадъци. Последната не представлява вземане, което следва да се
удовлетвори по реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, а по реда на чл. 136, ал. 1,
т. 6 ЗЗД. Това е така, защото съгласно чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД привилегировани са
вземанията на държавата за данъци върху определен имот. Действително, както задължението
за данък върху недвижим имот, така и таксата за битови отпадъци представляват
публични общински вземания (чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК). Публичният
характер на вземането обаче не го прави автоматично привилегировано по смисъла
на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, тъй като вземанията на общините за такса битови
отпадъци, макар и публични вземания, са различни по своя характер от вземанията
за данъци. Таксата битови отпадъци представлява вземане за извършена услуга,
определена като такава в чл. 62 от ЗМДТ. В същото време в чл.1 от ЗМДТ е
направено изчерпателно изброяване на видовете местни данъци, като по този начин
са диференцирани различните видове публични вземания.
От друга страна, в разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД като
основание за съществуването на привилегията са посочени само данъците и
настоящият състав намира за недопустимо разширителното й тълкуване чрез
включване в същата и на местните такси. Недопустимо е при определяне на
привилегията да се изхожда и от качеството на взискателя като публично-правен
субект, а не от вида на претендираното вземане (в този смисъл Решение №1896/25.07.2019г. по в.гр.д.№3654/2019г. на САС и
Решение №147 от 01.01.2019г. по в.ч.гр.д.№124/2019г. на САС).
Следователно, правилно частния съдебен изпълнител във втория ред
привилегировани вземания по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД е включил само вземанията
на общината за данъци за имота, предмет на принудителното изпълнение, но не и
за ТБО, които са извън обхвата на тази разпоредба.
Третото по ред привилегировано вземане в случая е вземането на взискателя-
ипотекарен кредитор "Л.И."АД, като след разпределяне на посочените в
разпределението суми не остава сума, с която да се погасяват вземанията от
следващия ред- по чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД и в който ред се включва вземането
на С.О.за такса битови отпадъци.
Направеното с жалбата възражение за изтекла погасителна давност е извън
пределите на настоящото производство, което касае единствено законосъобразното
извършване на разпределението на събраните по изпълнителното дело суми.
С оглед изложеното съдът намира, че извършеното разпределение е
законосъобразно извършено при спазване разпоредбите на чл. 456 - 463 ГПК и
предвидените в чл. 136 ЗЗД привилегии съгласно дадените разяснения с
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК от 26.06.2015 г., поради което
жалбата на Столична община, като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, Софийски Градски Съд:
РЕШИ:
ОТВЪРЛЯ жалбата на С.О.срещу извършеното по реда на чл.460 от ГПК
разпределение по протокол от 27.09.2019г. по изп.дело №20198500400319 на частен
съдебен изпълнител А.Б., №850 при КЧСИ с район на действие СГС.
На основание чл.463, ал.2 ГПК настоящото решение подлежи на обжалване с частна жалба
пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.