№ 180
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20241001000933 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Дженерали
Застраховане“-АД - ответник в първата инстанция против решение №1216 от
10.09.2024 г. на СГС, ТО, VI-14 състав, постановено по т.д.№ 262/2023 год., с
което застрахователното дружество е осъдено да заплати на съищеца
„МОТО ПФОЕ“-ЕООД сумата 25 500 лева, представляваща частично
предявено застрахователно обезщетение на основание чл.405,ал.1 КЗ, по
Застрахователна полица № 0320219907012828 по имуществена застраховка,
от сумата от общо 56 700 лева, представляваща 70% от
застрахователната сума в размер на 81 000 лева, ведно със законната лихва
върху нея от 07.02.2023г. до окончателното изплащане, както и разноски в
производството в размер на 5 600 лева, платими в полза на първоначалния
ищец „Прес енд Фреш“-ООД..
Жалбоподателят излага доводи за недопустимост и неправилност на
решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон и
необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана.
Твърди, че съдът е разгледал искове, с които не е бил надлежно
сезиран, тъй като съгласно приетия доклад по делото, определящ правната
рамка на спора, ищец е само „Прес енд Фреш“-ООД, като липсва приета за
разглеждане претенция, основана на чл.134 ЗЗД.Тъй като предмета на делото
се давал с приетия доклад по делото,отговор на претенция с правно основание
1
чл.134 ЗЗД не е даван.
Твърди, че съдът без промяна в доклада по делото и без определение
по чл.214 ГПК мълчаливо допуснал изменение на исковете, като неправилно
добавил нова страна и нови правопораждащи твърдения в предмета на делото
/основания, че ищецът е кредитор, че длъжника бездейства/, както и реално
нов петитум, вече основан на разпоредбата на чл.134 ЗЗД. Поддържа, че
разпоредбата на чл.214 ГПК не допуска едновременно изменение на
правопораждащите основания и искането, с което първоначално съдът е бил
сезиран. Затова твърди, че решението е недопустимо.
Излага и доводи за неправилност на решението, които са подробно
развити в жалбата.
Моли за обезсилване на решението като недопустимо, евентуално за
неговата отмяна като неправилно и отхвърляне на предявения иск.
Въззивната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е процесуално допустима.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца в първата
инстанция „ПРЕС ЕНД ФРЕШ“-ООД чрез пълномощника му адв.Г. Б., в
който излага подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба,
като напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд. Подробни
доводи са развити в отговора.
Конституираният съищец в производството „МОТО ПФОЕ“-ЕООД
не е депозирал отговор.
Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства,
приема следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Решението на първоинстанционния съд е недопустимо, поради което
подлежи на обезсилване.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба и нейния
петитум, първоинстанционния съд е бил сезиран с предявени от „ПРЕС ЕНД
ФРЕШ“-ООД срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“-АД искове по чл.405
КЗ и по чл.86 ЗЗД с искане да бъде осъден ответника да заплати на
собственика на застрахования автомобил „МОТО ПФОЕ“ ЕООД сумата 25
500 лв., представляваща частично предявено застрахователно обезщетение
по застрахователна полица № 0320219907012828 по имуществена застраховка,
от сумата от 56 700 лв., представляваща 70 % от застрахователната сума в
размерна 81 000 лева, ведно със законната лихва върху нея от 07.02.2023 г, до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че с полица №
2
0320219907012828 със срок на валидност от 06.07.2021 г. до 05.07.2022 г.
между ответното дружество „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“-АД и „МОТО
ПФОЕ" ЕООД като застраховащ и собственик на автомобила, е сключен
Договор за имуществена застраховка "Каско" за л.а. марка „Волво", модел „ХС
90", с per. номер ******** при уговорено покритие - пълно „Каско" на
рисковете, съгласно "Общи условия" на предлаганата застраховка за
застрахователна сума в размер на 81 000лева /41 415 евро/./л.6/
Твърди също така и прведставя доказателства от които е видно, че на
01.07.2021г. между „МОТО ПФОЕ" ЕООД като собственик и лизингодател и
„ПРЕС ЕНД ФРЕШ“-ООД като лизингополучател е сключен Договор за
отдаване на автомобили при условия на оперативен лизинг /л.27/. Предмет на
договора е именно лекия автомобил, застрахован при ответника – л.а. марка
„Волво", модел „ХС 90", с per. номер ********, който лизингополучателят да
ползва за срок от 60 месеца срещу заплащане на лизинговата цена, платима
съгласно погасителен план.
Твърди, че на 05.03.2022 г., в гр. София, бул. „Черни връх"
настъпило ПТП, при което застрахования лек автомобил бил увреден. Вина за
настъпването на ПТП имал водача на застрахования лек автомобил Г. С., който
изгубил контрол на него, в резултат на което се ударил в бордюра от дясно на
пътя и в стълб и самокатастрофирал. В същия момент л.а. марка
„Фолксваген", модел „Голф" с per. № ******** поради несъобразена с пътните
условия скорост ударил л.а. марка „Волво", който от удара се изместил и
блъснал спрелия пред него л.а. марка „Хюндай", като за настъпилото ПТП на
виновния водач Б. К. е издадено НП №22-4332-004417 от 29.03.2022 г., което е
влязло в законна сила.
В резултат на гореописаното събитие и подадено от „МОТО ПФОЕ"
ЕООД Уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС", в „Дженерали
Застраховане“ АД била образувана преписка по щета № *********/2022 г.
Основание за ангажиране на договорната отговорност на ответното дружество
било настъпилото застрахователно събитие - ПТП. Извършен бил оглед на
увредения л. а. марка „Волво", модел „ХС 90" с per. номер ********. След
извършен оглед и констатиране на увредите по л.а. е установено, че
ремонтирането на л.а. е нецелесъобразно, т.е. налице е т.нар. „тотална щета".
На 09.03.2022г. ищецът, в качеството си на лизингополучател на
увредения автомобил, е предявил претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение в ответното дружество, на което е получил отказ за изплащане.
Впоследствие е входирано възражение с вх. № 310В020292, но с писмо изх. №
*********/11.08.2022 г. застрахователят отказал изплащане на
застрахователно обезщетение. От страна на ищеца била депозирана жалба с
вх. № 310В021051/18.08.2022 г., като с писмо с изх. № *********/25.08.2022
г., ответникът го уведомил, че отново отказва да изплати застрахователно
обезщетение поради обстоятелството, че водачът е напуснал мястото на ПТП.
Мотивирано в същата изложил и фактите, че на водача Г. С. е издаден акт за
3
установяване на административно нарушение за нарушение на чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП, което по смисъла на закона е административно нарушение и се
позовали на задължителната практика на ВКС, съдържаща се в многобройни
решения, като Решение № 86/18.07.2014 г. по т.д. №2230/2013 г. на ВКС, II ТО,
Решение № 22/12.09.2013 г. по т.д. № 679/2011 г. на ВКС, II ТО, Решение №
102/02.10.2012 г. по т.д. IV 615/2011 г. на ВКС, I ТО, които категорично
установяват предпоставките за възникване правото на застрахователя по
чл.408, ал.1, т.3 КЗ да откаже плащане.
Ищецът твърди, че ако конкретното неизпълнено договорно
задължение на застрахования, дори и укоримо, не се е отразило
неблагоприятно върху проявлението на риска или върху възможността за
ограничаване и предотвратяване на вредите, респективно на техния обем до
степен, която не позволява застрахователят да го носи, то липсва основание да
се приеме, че за последния е възникнало правото на отказ да плати
застрахователната сума или обезщетение. Поради това твърди, че т.16, във вр с
т.16.24 и т.16.25 от Общите условия по застраховка „Каско на МПС", на
основание на които застрахователят отказва изплащане на застрахователно
обезщетение, е нищожна съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД, като противоречаща с
повелителните норми на Кодекса за застраховането. С допълнителната искова
молба е направил възражение за нищожност на клаузите и на основание
чл.143 ЗЗП като неравноправни.
Ответното дружество „Дженерали застраховане" АД не изплатило
застрахователно обезщетение, поради което за ищеца възникнал правен
интерес от предявяване на претенцията по съдебен ред.
ОТВЕТНИКЪТ „Дженерали застраховане“ АД с писмения си
отговор е оспорил иска за присъждане на застрахователно обезщетение и
акцесорната претенция за законна лихва, като недопустими и
неоснователни. Оспорил е активната процесуална легитимация на ищеца
да предявява иск за застрахователно обезщетение за вреди, причинени на
лекия автомобил, собственост на „Мото пфое“ ЕООД. Не оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение по застрахователен договор,
валиден към датата на застрахователното събитие и настъпването му, но е
възразил, че не дължи застрахователно обезщетение, тъй като е реализиран
риск, изрично изключен от застрахователното покритие по т.16 от Общите
условия. Алтернативно, оспорва иска по размер, като твърди, че не всички
вреди са настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие.
С определение от 18.05.2023г., постановено на основание чл.374 ГПК
/л.77/, съдът е изготвил проект на доклад /л.78/, разпределил е
доказателствената тежест между страните и е определил правната
квалификация на иска като такава по чл.405 КЗ. С това определение е указал
на ищеца да уточни исковата молба, като представи и доказателства в
подкрепа на твърдението си, че е легитимиран да предяви иск от свое име за
4
застрахователно обезщетение, като в този случай да коригира и петитума на
исковата молба относно това, в чия полза се иска да бъде платено
обезщетението. Ако твърди, че предявява чужди права пред съд, да посочи въз
основа на какви обстоятелства и да представи доказателства за това.
Преди провеждането на първо открито с.з., с молба от 19.06.2023г.
/л.86/ трето неучастващо в делото лице „Мото пфое“ ЕООД е поискало
предявените искове да се считат предявени от „Мото пфое“ ЕООД чрез
пълномощника си „ПРЕС ЕНД ФРЕШ“-ООД по силата на изрично
пълномощно за това, приложено към молбата.
Ответникът „Дженерали застраховане“ АД с молба от
20.06.2023г./л.91/ е изразило становище, че ищецът не е изпълнил дадените
указания – искането на „Мото пфое“ ЕООД да встъпи като ищец, заменяйки
първоначалния ищец, не е изпълнение на указанията. Замяната на страна по
делото, уредена в чл.228 ГПК, е допустима само със съгласието на двете
страни и на лицето, което встъпва като страна по делото, а ответникът
изрично е заявил, че не дава съгласие за замяна на ищеца в производството.
В проведеното открито съдебно заседание, с протоколно
определение съдът е дал повторна възможност на ищеца да уточни исковата
молба и да представи доказателства в изпълнение на указанията, дадени в
предходното определение с доклада по делото.
С молба от 30.06.2023г. /л.95/ ищецът отново описва наличието на
споменатите по-горе правоотношения между страните – наличието на
лизингов договор между него и „Мото пфое“ ЕООД за пострадалия при ПТП-
то л.а. марка „Волво“ от една страна, и наличието на застрахователен договор
между „Мото пфое“ ЕООД и ответното дружество „Дженерали Застраховане“
АД.
Позовава се на разпоредбата на чл.134 ЗЗД, която подробно
анализира. В нея посочва, че лизингодателят, който е титуляр на
имуществените права, бездейства, като не упражнява тези свои права, с което
заплашва удовлетворяването на ищеца. Позовава се на т.22.2 от лизинговия
договор, съгласно която лизингополучателят носи риска и пълна имуществена
отговорност пред лизингодателя при погинало имущество в размер на
застрахователната стойност на лзинговия автомобил. Затова е заявил, че иска
следва да се счита предявен на основание чл.134 ЗЗД, във вр. с чл.405 КЗ и
чл.86 ЗЗД. Заявил е първоначалния петитум, формулиран в първоначалната
искова молба /л.96/.
На основание чл.26,ал.4 ГПК, тъй като е предявил чуждо право, е
поискал съдът да конституира като съищец и лицето, чието право е предявено,
т.е. „Мото пфое“ ЕООД.
С молба от 24.07.2023г. ответникът „Дженерали Застраховане“ АД е
заявило, че ищецът с описаното по-горе уточнение на ИМ всъщност е
предявил изцяло нов иск, с ново основание по чл.134 ГПК. По него отговор не е
даван. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.214 ГПК, в първото заседание
5
за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск,
ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Твърди, че
първото заседание вече е минало, а промяната на основанието на иска не е
уместно и ще затрудни значително ответника, поради което моли съда да не
допуска такова изменение на иска.
В последвалото о.с.з. от 10.10.2023г. /л.108/ съдът на основание
чл.134,ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.26,ал.4 ГПК е конституирал като страна
съищец „Мото пфое“ ЕООД.
С протоколно определение от 16.01.2024г. съдът е конституирал по
искане на ответника, поддържано в отговора на ИМ, като трето лице негов
помагач ЗК „Лев Инс“-АД, като е мотивирал това с факта, че гражданската
отговорност на вторият участник в ПТП е застрахована в „Лев Инс“-АД.
В проведеното на 12.03.2024г. о.с.з./л.128-гърба/ , след като е
конституирал всички страни, отново е докладвал делото съобразно проекта
за доклад, съобщен на страните с определението от 18.05.2023г., т.е. че
предявените искове са с правно основание чл.405 КЗ и по чл.86 ЗЗД.
По-нататък са събрани допуснатите доказателства, вкл. съдебна авто
техническа експертиза и делото е прието за решаване.
С постановеното решение съдът е осъдил ответното дружество
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД по предявен от „ПРЕС ЕНД
ФРЕШ“ООД иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ, да заплати на
съищеца „Мото пфое“ ЕООД сумата от 25 500 лв……
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по
недопустим иск.
Според разпоредбата на чл.26,ал.2 ГПК, освен в предвидените от
закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.
Един от случаите, предвидени от закона, е разпоредбата на чл.134,ал.1 ЗЗД,
съгласно която кредиторът може да упражни имуществените права на
длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на
кредитора…
Съдебната практика на ВКС е безпротиворечива, че е налице правен
интерес и процесуална легитимация за лизингополучател, твърдящ, че е
кредитор на бездействащ лизингодател, да предяви при условията на чл.134
ЗЗД правото на лизингодателя да получи застрахователно обезщетение при
настъпил риск. Такъв иск той може да предяви обаче при наличие на правен
интерес. А наличието на правен интерес от предявяване на иск по чл.134 ЗЗД
се преценява от твърденията в исковата молба за качеството кредитор на
ищеца. В този смисъл са Решение № 313 от 06.03.2019 г. по т.д. №3012/2017 г.,
II ТО на ВКС, Решение № 107 от 14.01.2020 г. по т.д. №893/2018 г., 1 ТО на
ВКС и др.
6
В настоящия случай, нито в исковата молба, нито в
уточнителните такива, ищецът е изложил фактически обстоятелства от
които да е видно, че е кредитор на лизингодателя „Мото пфое“ ЕООД – че
има ликвидно и изискуемо вземане срещу него и на какво основание е това
вземане, нито са представени каквито и да било доказателства в тази насока.
Ищецът не сочи и не доказва висящи задължения на лизингодателя към него,
които да го определят като кредитор. Точно обратното, на основание
договореното между страните в Договора за оперативен лизинг, единствено
ищецът има ликвидни и изискуеми задължения към лизингодателя и
последният му се явява кредитор.
Твърди се в уточнителната молба, че същият бездейства и че всички
искания за изплащане на застрахователното обезщетение, отправени до
застрахователя, са направени от ищеца-лизингополучател. Последното
всъщност е опровергано, тъй като именно лизингодателят е предявил пред
застрахователното дружество претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение.
Всичко това обаче е въпрос по същество. Същественото в случая е,
че с уточнителната молба /л.95/ всъщност ищецът не е изменил предявения
иск, не е предявил такъв по чл.134,ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.405 КЗ, тъй като
изявлението, че предявява иска на това основание, без да сочи конкретни
фактически обстоятелства, обосноваващи качеството му на кредитор на
лизингодателя и обосноваващи посочената правна квалификация и заявен
петитум, не означава изменение на иска. Подробният анализ на разпоредбата
на чл.134 ЗЗД също не означава изложение на фактически обстоятелства, въз
основа на които съдът да даде вярната правна квалификация на предявената
претенция. А за да предяви иск на това основание, ищецът следва чрез
излагане на конкретни факти да обоснове правния си интерес от
предявяването му и активната си процесуална легитимация. В случая това не
е сторено. Затова в обобщение може да се заключи, че изложените в
първоначалната искова молба факти не са променени. Предявеният иск е по
чл.405 КЗ.
Всъщност съдът така е докладвал делото в изготвения от него проект
за доклад, обективиран в определението от 18.05.2023г./л.78/, както и в с.з. от
12.03.2024г. /л.128-гърба/, след уточняването на страните. А с докладът се
дава и определя правната рамка на спора, определя се предмета на делото. В
него липсва приета за разглеждане претенция, основана на чл.134 от ЗЗД.
С петитума на първоначалната искова молба, както и с
уточнителната такава, ищецът е пискал осъждане на ответното
застрахователно дружество да заплати на „Мото пфое“ ЕООД - собственик на
застрахования автомобил, пострадал при процесното ПТП, сумата 25 500 лв.,
представляваща частично предявено застрахователно обезщетение по
застрахователна полица № 0320219907012828 по имуществена застраховка…
Именно с такъв диспозитив се е произнесъл и съдът, отговаряйки на
7
заявения петитум, като е уважил иск по чл.405,ал.1 от КЗ.
Както бе посочено обаче, според разпоредбата на чл.26,ал.2 ГПК,
освен в предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое
име чужди права пред съд.
Ищецът „ПРЕС ЕНД ФРЕШ“ООД е предявило пред съда искова
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по сключена
застрахователна полица с ответника в защита на чужди имуществени права –
тези на „Мото пфое“ ЕООД, който е застраховащо лице и застрахован по
тази полица, както и лизингодател на ищеца.
Такъв иск според императивната разпоредба на чл.26, ал.2 ГПК е
недопустим. Като се е произнесъл по недопустим иск, съдът е постановил
недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по
предявения иск прекратено.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателя-
въззивник, но такива не са претендирани.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение №1216 от 10.09.2024 г.
на СГС, ТО, VI-14 състав, постановено по т.д.№ 262/2023 год.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска, предявен от „ПРЕС ЕНД
ФРЕШ“ООД с ЕИК-********* против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
с ЕИК-********* по искова молба вх.№ 11239/07.02.2023г., с искане да бъде
осъден ответника да заплати на „Мото пфое“ ЕООД сумата 25 500 лв.,
представляваща частично предявено застрахователно обезщетение по
застрахователна полица № 0320219907012828 по имуществена застраховка, от
сумата от 56 700 лв., представляваща 70 % от застрахователната сума в
размерна 81 000 лева, ведно със законната лихва върху нея от 07.02.2023 г, до
окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9