Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                 

№                                                        14.03.2011г.                                 гр. Търговище

 

                                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Търговищкият районен съд                                                                  десети състав

 

на двадесет и втори февруари                                                                  2011 година

в публично съдебно заседание, в състав:

 

 

                                                                           Председател: Розалина Ботева

 

Секретар: Елисавета Петкова

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 2061 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с прано осн. чл.227, ал.1, б  “в” от ЗЗД за отмяна на дарение.

         Настоящето дело е образувано по искова молба, депозирана от Д.М.Ц. против Д.Ц.Ц., в който са релевирани доводи за сключен договор за дарение между ищцата и ответника, нужда от парични средства за лечение и лекарства, покана за издръжка до ответника и отказа за даване на същата. 

          В срока по чл. 13 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответната страна. В съдебно заседание същият изразява становище за неоснователност на предявения иск, като релевира доводи, че е заплащал извършването на ремонтни дейности в недвижимия имот, че към настоящия момент няма възможност да заплаща издръжка, както и, че за в бъдеще ще заплаща такава.

           Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

                Предявеният иск е обоснован с доводи за сключен договор за дарение между ищцата и ответника, нужда от парични средства за лечение и лекарства, покана за издръжка до ответника и отказа за даване на същата.

Не се спори между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че между страните е сключен договор за дарение, обективиран с нотариален акт № 80 от 27.12.2004г., т. VІІ, рег. № 8604, дело № 726 по описа за 2004г. на нотариус, вписан под № 223 в регистъра на Нотариалната камара, ищцата Д.М.Ц. е дарила на ответника Д.Ц.Ц., нейн син, собствените си 4/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ дворно място с пл. № 90, цялото с площ от 545кв.м.,  ведно с построената в него къща, изба, навес и кухня, за който имот е отреден УПИ .., цялото с площ от 580кв.м. по плана на гр. Търговище. (идентификационен № …. по Кадастралната карта на гр. Търговище, с площ от 563 кв.м.). Видно от нотариалния акт дарителите са си запазили правото на ползване върху процесния имот-пожизнено и безвъзмездно. Безспорно е по делото,че ответникът е син на ищцата. От приложеното удостоверение  от 16.09.2010г. се установява, че ищцата получава пенсия за изслужено време и старост в размер на 136,08лв. и добавка към нея по чл. 84 КСО- в размер на 31,30лв. От приложените писмени доказателства- епикриза, направления за изследване се установява, че ищцата страда от „хроничен обострен пиелонефрит”, което обуславя нуждата й от значителни средства, с които да покрива разходите за лечение и за осигуряване на лекарства. На следващо място, установява се по делото, а и не се спори, че ищцата е отправила покана до ответника да й заплаща месечна издръжка. От показанията на св. Й. се установява, че ищцата получава доходи само от пенсията за изслужено време и старост, и добавката към нея. Установява се още, че грижи за издръжката на ищцата полагали дъщеря й и нейния съпруг, като ответникът отказвал да дава такава. На следващо място, от показанията на св. Иванов се установява, че ищцата му споделила, че ответникът отказвал да й дава издръжка. Съдът счита, че на показанията на свидетелите следва да бъде дадена вяра. Същите се отнасят до основни факти от предмета на доказване,  кореспондират по между си. Действително, св. Й. е внучка на ищцата, но това обстоятелство не е основание за игнориране на нейните показания априори, а обуславя преценката им наред с всички останали доказателства. Нейните показания корелират с тези на св. И..

При така установеното съдът прави следните изводи: Съгласно разпоредбата на  чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД,  дарението може да бъде отменено, когато дарения откаже да даде издръжката, от която се нуждае дарителя. Задължението за издръжка по договор за дарение възниква не със сключването на договора, а след настъпването на нови факти - дарителят да изпадне в нужда и до поиска помощ от дарения, като отказа на дарения да изпълни задължението се санкционира от закона с възможността подареното да бъде отнето. Конкретиката на случая сочи, че са настъпили нови факти (промяна в здравословното състояние на дарителя), като основание са трансформиране моралното задължение на дарения за признателност в правно задължение за предоставяне на издръжка. От приложените писмени доказателства се установява, че доходът на ищцата е в размер на 167,38лв., като същата е с влошено здравословно състояние. В същото време, потребителският разход за един месеце е в размер на 247,95 лв., съгласно данни на Националния осигурителен институт. На следващо място, налице е и покана от ищцата до ответника- връчена по реда на чл. 47 от ГПК на 19.10.2010г. В случая- обстоятелството, че се касае до жена на 68 години, страдаща от „хроничен обострен пиелонефрит”, която ежемесечно се нуждае от 247,90лв. (по данни на НСИ), в които не са включени средства за медикаменти, при получавана от нея пенсия от 167,38 лв., без данни за странични доходи обуславя извод, че е налице нужда от издръжка. Обстоятелството, че ответникът е вложил средства в извършване на ремонтни дейности в дарения имот обуславя извод за повишаване стандарта на живот на дарителката, но не освобождава дареният от задължението му да дава издръжка. Не са налице категорични доказателства, че ищцата получава или е получила доходи от друг източник. Доводът на ответника, че неполучава доходи е ирелевантен. При възникнала нужда от издръжка за дарителя, възможностите на надарения да дава издръжка се преценяват съобразно подареното имущество. Дареният отговаря за помощта дължима на дарителя в рамките на подареното имущество. Дарителят не би следвало да търпи ограничения от намалените възможности на дарения да предоставя издръжка. Ограниченията за дарителя са в рамките на подареното имущество.В случая като се има предвид, че обект на дарението е недвижим имот, т. е. имущество със значителна стойност- временната липса на доход не може да бъде основание за отпадане на задължението за даване на издръжката, необходима на дарителя. Разпоредбата на чл. 227, б. "в" ЗЗД е подчинена на общите правни принципи за справедливост и отстояване на добрите нрави в правоотношенията между лицата, като възприетите морално-етични норми на живот не допускат дарителя да бъде поставен в положение на рисково оцеляване поради нужда от средства за издръжка, а надареният да запази притежанието на подареното имущество, отказвайки да дава издръжка. Ирлевантно за случая е обстоятелството, че пред завеждане на настоящия иск и вписване на исковата молба имотът е бил дарен от ответника. Извършването на разпореждане с имота- предмет на дарението преди вписването на исковата молба по чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД не се отразява нито на допустимостта, нито на основателността на предявения иск. Този извод следва от разпоредбата на чл. 227, ал. 5 от ЗЗД, която изрично урежда разрешението в подобна хипотеза (правата, които трети лица са придобили върху подарения имот преди отбелязването на исковата молба не се засягат, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил).

Изложеното обуславя извод за основателност на предявеният иск за отмяна на дарението.              

            Мотивиран от изложеното, съдът

    

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ извършеното с нотариален акт № 80 от 27.12.2004г., т. VІІ, рег. № 8604, дело № 726 по описа за 2004г. на нотариус, вписан под № 223 в регистъра на Нотариалната камара дарение, с което Д.М.Ц. ***, с ЕГН ********** е дарила на Д.Ц.Ц. ***, с ЕГН ********** собствените си 4/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ дворно място с пл. № 90, цялото с площ от 545кв.м.,  ведно с построената в него къща, изба, навес и кухня, за който имот е отреден УПИ .., цялото с площ от 580кв.м. по плана на гр. Търговище. (при поземлен имот, урбанизирана територия с идентификационен № … по Кадастралната карта на гр. Търговище, с площ от 563 кв.м.; друг вид сграда за обитаване, с идентификационен № …, със застроена площ от 62кв.м.; друг вид сграда за обитаване, с идентификационен № …, със застроена площ от 50кв.м.; селскостопанска сграда, с идентификационен № …, със застроена площ от 3 кв.м.; друг вид сграда за обитаване, с идентификационен № …, със застроена площ от 13кв.м. ), на осн. чл.227, ал.1, б. ”в” от ЗЗД.

              РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Търговище.

 

 

                                                                Съдия: