№ 4964
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20251100103337 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от Й. К. И., с
ЕГН:********** и адрес: гр. София, ж.к. ********, чрез адвокат Л. Б., срещу Прокуратура
на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“, № 2, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, с които се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетения за незаконно повдигнато
обвинение по ДП №322/2021г. по описа на СО-СГП, пр. пр. №НСН 14/2024г. по описа на
Софийска районна прокуратура, производството по което е прекратено с постановление за
прекратяване на наказателното производство от 02.10.2024г., както следва:
-сумата от 50 000 лв., представляваща частичен иск от такъв с общ размер на 100
000лв., представляващ обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца
болки и страдания, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение за периода
от 02.10.2024г. до окончателно изплащане на вземането;
-сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатените адвокатски хонорари по досъдебното и съдебното
производства, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение за периода от
02.10.2024г. до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че с Постановление за привличане в качеството на обвиняем от
16.11.2023г., по ДП 322/2021г. по описа па СГП - Следствен отдел, ищецът е бил привлечен
като обвиняем за това, че за времето от 9:20 часа на 31.10.2020г. до 8:01 часа на 01.11.2020 г.,
на територията на ФР Германия, Р. Австрия, Р. Унгария и Р. България при условията на
продължавано престъпление - с тринадесет деяния, осъществяващи поотделно един и същи
състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, противозаконно
присвоил чужди движими вещи, закупени чрез карта DKV № 704310.512579.0135 - гориво и
консумативи на обща стойност 894,13 лв., собственост на „Бул Логистик" ЕООД.
представлявано от М.Д.Е. - управител.
Твърди, че още от 2021г., когато е образувано наказателното производство, ищецът
многократно е викан на разпити и е давал сведения, активно е участвал, като е съдействал
1
на органите на разследването и е представял доказателства във връзка с установяване
предмета на досъдебното производство, а именно за повдигнатото му обвинение по смисъла
на чл. 206, ал. 1, вр. с чл. 26. ат. 1 от Наказателния кодекс.
С Определение от 22.02.2024 г. на Софийски районен съд, НО, 11 с-в по НОХД №
1466/2024г. на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство
поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила.
На 02.04.2024г. от СРП е внесен повторно обвинителен акт срещу Й. К. И. за
извършено от него престъпление по чл. 206. ал. 1, вр. с чл. 26, ал 1 от НК. Съдът отново
прекратил съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила. Досъдебното производство е продължило до 02.10.2024г., когато е
окончателно прекратено с Постановление за прекратяване на наказателното производство.
Твърди, че за периода от 2021г. до 02.10.2024г., т.е. в продължение на почти 3 години
държавната репресия се стоварва с пълна сила върху Й. И. - той бива неоснователно
привлечен като обвиняем и подсъдим, съдейства на разследването и се явява на съдебни
заседания, като знае, че има възможност да бъде пратен в затвор, въпреки че е абсолютно
невинен. Необосновано дългият период, почти 3 години, през който ищецът е бил подсъдим
е повлиял неблагоприятно психиката и положението му в обществото, като това следва да се
вземе в предвид при изчисляване на сумата за обезщетение на неимуществени вреди.
Освен това ищецът заявява, че в хода на наказателното производство е бил
представляван от адвокат, за което е направил разходи в размер на общо 900 лева.
С оглед на всичко това моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
претърпените от него имуществени и неимуществени вреди.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковата молба като нередовна. При условията на евентуалност Прокуратурата
оспорва исковете по основание и по размер. Според ответника ищецът не е ангажирал
доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение. Нямало доказателства за съществуващата пряка причинна връзка
между вредите, включително и влошеното здравословно състояние, и дейността на
Прокуратурата на Република България.
Твърди, че цялото наказателно производство е приключило в разумен срок от около
три години. Видно от справката за съдимост ищецът е осъждан, като срещу него в исковия
период са се водили и други наказателни производства, които също са се отразили върху
състоянието на ищеца.
На следващо място смята, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди в
размера на 50 000 лева е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди,
на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи
/включително и тази на ЕСПЧ/. При съобразяване на размера на евентуалното обезщетение
смята, че следва да се отчете, че наказателното производство се е развило в кратки срокове.
Ответникът оспорва и претенцията за обезщетение на имуществени вреди -
направени разходи за адвокатско възнаграждение общо в размер на 900 лева, тъй като
липсват ангажирани доказателства за договорен и платен адвокатски хонорар от ищеца по
процесното наказателно производство. Прокуратурата смята, че дори и възнаграждение в
размер на претендираното обезщетение да е било платено, то би било прекомерно и
несъответно на реално положения от адвоката труд, поради което моли съда ако евентуално
приеме, че обезщетение се дължи, да го намали до минималното съгласно Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за МРАВ на ВАС.
Оспорва и претенциите за присъждане на законна лихва върху присъжданите
обезщетения, като счита, че процесното постановление за прекратяване на наказателното
производство е постановено на 02.10.2024г., но е влязло в сила на 11.10.2024 г.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
2
По допустимостта:
Съдът намира, че производството е допустимо, поради което и следва да се
произнесе по съществото на делото.
По основателността:
От приетите по делото писмени доказателства се установяват твърденията на ищеца
в исковата му молба, че на 16.11.2023г. прокурор към СРП е изготвил постановление за
привличането на Й. И. в качеството на обвиняем по ДП 322/2021г. по описа па СГП -
Следствен отдел, за това, че за времето от 9:20 часа на 31.10.2020г. до 8:01 часа на 01.11.2020
г., на територията на ФР Германия, Р. Австрия, Р. Унгария и Р. България при условията на
продължавано престъпление противозаконно присвоил чужди движими вещи, закупени чрез
карта DKV № 704310.512579.0135 - гориво и консумативи на обща стойност 894,13 лв.,
собственост на „Бул Логистик" ЕООД – престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК.
Постановлението е предявено на ищеца на 12.12.2023 г. На същата дата ищецът е
бил разпитан в това му качество и му е определена мярка за неотклонение „подписка”.
На 16.01.2024 г. на ищеца е предявено разследването (протокола, л. 63 , том 5 от
досъдебното производство), а на 31.01.2024 г. прокуратурата е внесла в съда обвинителен
акт срещу Й. И. за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
По образуваното съдебно производство е проведено само разпоредително заседание
с участието на ищеца, на което производството е прекратено и делото е върнато на СРП за
отстраняване на процесуални нарушения при изготвянето на постановлението за привличане
на обвиняем.
Така на 08.03.2024 г. е изготвено ново постановление за привличане на ищеца като
обвиняем, което му е било предявено на 25.03.2024 г., когато е и бил разпитан в това му
качество. След това, на 29.03.2024 г. отново е изготвен обвинителен акт, който на 02.04.2024
г. е внесен в съда. Отново в проведеното разпоредително заседание съдебното производство
е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на процесуални нарушения. Това
определение е било протестирано от прокуратурата и потвърдено от горната инстанция.
След връщането на делото на СРП, то е прекратено на 02.10.2024 г. с постановление
за прекратяване на наказателното производство.
На същата дата е отменена и взетата мярка за неотклонение „Подписка”. През
цялото времетраене на съдебното производство ищецът е бил с най-леката мярка за
неотклонение - "Подписка". От привличането на ищеца като обвиняем до прекратяването на
наказателното производство е изминала по-малко от една година (322 дни), през които
спрямо Й. И. не са вземани други мерки за процесуална принуда.
За защитата си по наказателно дело № 4841/2024 на СРС ищецът е заплатил 900,00
лева на адвокат, видно от договора за правна защита и съдействие (л. 36).
От писмените доказателства и от заключението на съдебно-психологичната
експертиза се установява, че в резултат на неоснователно повдигнатото обвинение на Й. И.,
при него са били налице негативни емоционални преживявания на напрегнатост, гняв,
фрустрация (емоционално състояние на човек излъган в своите очаквания и/ или лишен от
възможността да постигне силно желана цел). Предизвиканите у ищеца преживявания не
могат да бъдат ясно свързани единствено с процесното обвинение, доколкото са в контекста
и на други стресори със сходен характер (по данни от анамнезата, същият работодател не му
изплатил полагащи му се възнаграждения; било му образувано друго дело за щети по
камиона с „фалшив запис на заповед“ за 10 000 евро; през 2021г.-2023г. имал проблеми с
некоректно поведение от страна на други работодатели в транспортния бранш, като за
случай от 2023г. имал дело за дължимо възнаграждение) в същия времеви период (2021г.-
2024г.).
Анализът на споделеното от Й. И. и резултата от експертното изследване дава
3
основание да се приеме, че във връзка с неоснователно повдигнатото му обвинение не е
установена възникнала психопатологична симптоматика с клинични характеристики на
психично разстройство. От това може да се направи извод, че няма последици за здравето и
психиката на ищеца.
По делото е разпитана и свидетелката Д.Б. – сестра на ищеца. От свидетелските й
показания се потвърждават установените търпени от ищеца негативни преживявания на
стрес, нервност и притеснение от наличието на обвинение в извършено престъпление. Не се
установяват допълнителни вреди, които да са по-големи от обичайните.
За да бъде основателен иск по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ ищецът следва да докаже
елементите на следния фактически състав: незаконно обвинение в извършване на
престъпление, производството по което е завършило с постановяване на оправдателна
присъда, претърпени вреди, причинна връзка между незаконното обвинение и вредите, както
и размер на вредите. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр.
д. № 3/2004 г. отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е обвързана от наличието или
липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.
По иска за неимуществени вреди:
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е
нормално такива вреди да са търпени. С Решение № 427/19.06.2020 г. по гр.д.0273/2009 г. на
ВКС, III г.о., е прието, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че
ищецът е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Налице е
човешка презумпция, че незаконното наказателно преследване създава страх от
неоснователно осъждане, засяга честта и достойнството, води до укор от близките и
ограничения в личния и обществен живот.
Предвид гореизложеното фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установено, че вследствие на незаконното обвинение ищецът е претърпял неимуществени
вреди, поради което и съдът намира, че искът е доказан по своето основание.
Размерът на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди следва да се определи по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Постоянната съдебна практика приема, че при иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за
няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от
тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата
мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца,
конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу
него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и пр.
Съдът отчита следните обстоятелства, касаещи незаконното обвинение, а именно: на
ищеца е повдигнато обвинение по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, наказуемо с
лишаване от свобода до шест години, т.е. за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от
НК. В процесния случай два пъти е внасяно обвинение в съда, но съдебното производство е
прекратявано поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, след
което е наказателното производство окончателно е прекратено с постановление на
прокурора от 02.10.2024 г. От момента на привличането на ищеца като обвиняем до
оправдаването му са изминали около 10 месеца. Ищецът е проявявал активност в
наказателното производство, като е бил разпитан два пъти в хода на досъдебното
производство и се е явил на двете разпоредителни съдебни заседания. Следва да се отчете,
че в хода на цялото наказателно производство той е бил с мярка за неотклонение "подписка"
и други мерки за принуда срещу него не са вземани.
Съдът отчита следните обстоятелства, касаещи личността на ищеца и начина, по
4
който се е отразило незаконното обвинение върху него:
- наказателното производство е започнало когато ищецът е бил на около 42 години,
т.е. млад човек в разцвета на силите си;
- наказателното производство не е било разгласено и не е станало публично;
Съдът отчита и променената икономическата обстановка и жизнения стандарт в
страната към момента на прекратяването на производството, съпоставени с момента на
привличането на ищеца като обвиняем.
Предвид гореизложеното и като взе предвид чл. 52 ЗЗД настоящият състав намира,
че сумата от 2000,00 лв. най-точно би репарирала претърпените от ищеца неимуществени
вреди от процесното незаконно обвинение.
За разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 50 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За да отхвърли иска за разликата му до пълния предявен размер съдът съобрази
следните обстоятелства:
По делото няма събрани доказателства за влошено здравословно състояние на
ищеца извън търпените морални болки и страдания. Не са събрани доказателства да са
настъпили трайни, тежки и необратими увреждания на психиката на ищеца. Въобще липсват
данни за търпени вреди, по-големи от обичайните като воденото производство се е
осъществило на фона на други фактори, причиняващи стрес.
Постоянната съдебната практика приема, че при определени професии -
напр.полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр., очакванията и
изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително
завишени. По общо правило, незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни
професии в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху
неимуществената им сфера. Казаното е относимо в още по-голяма степен за случаите, когато
обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната
професионалната реализация. В процесния случай по делото няма събрани доказателства за
отражение на незаконното обвинение върху професионалната реализация на ищеца. Същият
не упражнява професия, върху която наказателното производство да се е отразило пряко.
По време на наказателното производство ищецът не е бил задържан и е бил с най-
леката мярка за неотклонение.
Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в
себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само
по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното (Решение № 100 от 08.07.2019 г.
по гр. д. № 2682/2018г., г. к., ІV г. о. на ВКС).
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД обезщетението за вреди от деликт се дължи от момента на
увреждането, тъй като това е най-ранният момент, към който то може да бъде определено.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 4 от ТР № 3/2005 г. по т..д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС и съдебната практика на ВКС ( виж Решение № 197 от 17.05.2011 г. по гр. д.
№ 1211/2010 г. на ВКС, III г.о., Решение № 437 от 02.07.2014 г. по гр. д. № 1020/2012 г. на
ВКС, ІV г.о. и Решение № 191 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 6686/2015 г. на ВКС, ІV г.о.)
началният момент на забавата (съответно началния момент на дължимостта на мораторна
лихва) и началният момент на погасителната давност при незаконни актове на правозащитни
органи, изразили се в незаконно обвинение за извършено престъпление, възниква от влизане
в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, съответно от
влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление.
Постановлението на прокурор за прекратяване на предварителното производство на
основание чл. 243, ал. 4 (предишна, ал. 3) НПК не влиза в сила поради предвидената с
разпоредбата на чл. 243, ал. 10 (предишна, ал. 9) НПК възможност това постановление да
бъде служебно отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура в срок до две години,
5
когато производството е образувано за тежко престъпление, или в срок до една година в
останалите случаи, от издаването му.
В този смисъл е и разрешението, прието в отговор на правен въпрос в решение №
197/17.05.2011 г. по гр. д. № 1211/2010 г. на ВКС, III г.о.. Като се позовава на разпоредбите
на чл. 243, ал. 9 (сега, ал. 10) и, ал. 5 (сега, ал. 6), т. 1 и т. 2 НПК съставът на ВКС обосновава
отговора, че от цитираните разпоредби е видно, че прокурорският акт за прекратяване на
наказателното постановление не влиза в сила, дори когато е съобщен на всички засегнати
лица по чл. 243, ал. 3 (сега, ал. 4) НПК и не е обжалван, защото може служебно да бъде
отменено от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалвано. Следователно, стабилитетът на
постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 на ТР №
3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на държавата
за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на
лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ и лицето да не е поискало
наказателното производство да продължи и то да завърши с оправдателна присъда.
В настоящия случай не се спори, че ищецът е узнал за прекратителното
постановление на СРП. По делото липсват твърдения и не са представени доказателства,
постановлението да е обжалвано пред съд от ищеца. В този случай и при липса на твърдения
и доказателства този акт на СРП да е отменен от прокурор от по-горна прокуратура, следва
да се приеме, че постановлението от 02.10.2024г. се е стабилизирало към датата на
постановяването му и за ищеца се е породило правото да получи обезщетение за вредите,
претърпени от незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.
199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, признато като такова с
прекратяването на наказателното производство. От този момент следва да се приеме, че
ответникът е и в забава /аргументът за последното от т.4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр.
д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС и Решение № 353 от 06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г., г. к.,
ІV Г. О. на ВКС/.
Предвид гореизложеното съдът намира, че законната лихва върху главницата, се
дължи считано от 02.10.2024г.
По иска за имуществени вреди:
В наказателното производство не е предвидена възможност лицето, което е
признато за невинно или срещу което наказателното производство е прекратено, да
претендира направените от него разноски в хода на наказателното преследване. Липсата на
процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес от
лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че направените
разходи от него в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда,
представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение съгласно чл. 4
ЗОДОВ. В този смисъл е и трайната практика на ВКС обективирана в следните решения:
Решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение №
126/10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 433/23.06.2010 г. по гр. д.
№ 563/2009 г., на ВКС, ІV г.о.; Решение № 355 от 03.08.2010 г. по гр. д. № 1651/2009 г., г. к.,
ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 332 от 04.01.2016 г. по гр. д. № 2807/2015 г., ІІІ г. о. на ВКС.
С оглед на изложеното, заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в
наказателния процес, представлява имуществена вреда, която подлежи на обезщетяване.
Направата на разходи в общ размер на 900,00 лева се установи от представения договор за
правна помощ. Ответникът е „оспорил” договора за правна помощ, но не е навел твърдения,
че частния документ е с невярно съдържание. Съгласно задължителните разяснения, дадени
в ТР № 6/ 06.11.2013 г. по т.д. № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, формата за доказване на
договора за адвокатска услуга, включително и на размера на договореното възнаграждение,
е писмена, като заплащането на възнаграждението следва да е удостоверено в самия договор
- ако е платено в брой. Поради това съдът приема, че ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в посочения размер. След като сумата е била реално заплатена и направена
с цел осигуряване на защитата на лицето срещу обвинението, тя следва да се присъди в
6
негова полза.
С оглед основателността на главната искова претенция, основателна се явява и
акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата. Същата е дължима считано от 02.10.2024 г. до окончателното й
изплащане.
По възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение в наказателното производство:
Когато ответникът - процесуален субституент на държавата в производството по
ЗОДОВ, възрази, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното
дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно
обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с
оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и
очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на
защитата. Съдът не намалява размера на платеното адвокатско възнаграждение, а намалява
обезщетението. Възражението по същество е относимо към обстоятелствата по чл. 5 ЗОДОВ.
То е от фактическо естество и се въвежда от ответника в срока за отговор на исковата молба,
но при неговото предявяване страната не е длъжна да се служи с езика на закона и
тълкуването му. За да е надлежно въведено възражението, достатъчно е в процесуалния срок
да се изтъкне, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е
прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело.
В случая с отговора си на исковата молба Прокуратурата е възразила, че заплатените
900 лева на адвокат са уговорени за съдебната фаза по наказателното дело, която в случая е
приключила на разпоредителното заседание. Следва обаче да се има предвид, че при
уговаряне и заплащане на възнаграждението няма как предварително да е известно, че
производството няма да се развие в пълнотата си, поради което съдът приема, че при
уговарянето на възнаграждението от 900 лева ищецът е положил дължимата грижа. Поради
това искът му е изцяло основателен и съдът го уважава.
По разноските:
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, при частично уважаване на иска, съдът следва да
осъди ответника да заплати разноските по производството и да заплати на ищеца внесената
държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е направил разноски за държавни такси в размер на 10,00 лв., които следва
да му бъдат присъдени. Той е бил представляван безплатно от адвокат, на когото се дължи
възнаграждение, което с оглед на фактическата и правна сложност на делото съдът определя
на 3 000 лева, от които съразмерно с уважената част от исковете му се дължат 170,92лева.
Освен това от бюджета на съда за заплатени 400лева за изготвеното заключение за
експертиза, от които съразмерно с уважената част следва да осъди ответника да заплати
сумата от 22,79лв., които прокуратурата следва да заплати.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша
№ 2, да заплати на Й. К. И., с ЕГН:********** и адрес: гр. София, ж.к. ********, чрез
адвокат Л. Б., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, обезщетения за вреди от незаконно
повдигнато обвинение по досъдебно производство №322/2021г. по описа на СО-СГП, пр. пр.
№НСН 14/2024г. по описа на Софийска районна прокуратура, производството по което е
прекратено с постановление за прекратяване на наказателното производство от 02.10.2024г.,
7
както следва:
1.сумата от 2000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.10.2024г. до окончателното
изплащане на сумата;
2.сумата от 900,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
(разходи за възнаграждение за адвокат в наказателното производство), ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.10.2024г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за неимуществени вреди за
разликата до пълния предявен размер от 50 000 лева, представляващ част от обща претенция
в размер на 100 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша
№ 2, да заплати на Й. К. И., с ЕГН:********** и адрес: гр. София, ж.к. ********, чрез
адвокат Л. Б., сумата от 10,00 лева, представляваща направени по делото разноски за
държавна такса
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша
№ 2, да заплати на адвокат Л. К. Б., ЕГН **********, сумата от 170,92лева, представляваща
адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша
№ 2, да заплати по сметка на СГС сумата от 22,79 лева, представляваща сторените разноски
за вещи лица от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8