Р Е Ш Е Н И Е
№ 260031
гр. Габрово, 29.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен
съд колегия в открито
заседание на десети юни
през две хиляди
двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : В. Генжова
при секретаря В.Килифарева
като
разгледа докладваното от съдията Генжова т..д.
№ 34 по
описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.422 ГПК, във вр. с чл. 79,
ал.1 и чл. 86 ЗЗД
Ищцът твърди в
исковата си молба, че подал до СРС молба по чл. 410 ГПК за издаване на Заповед за изпълнение за
парично задължение, по което било образувано ч.гр.д. № 718/2019г. Молбата му
била уважена и в негова полза била издадена исканата заповед. Същата била
връчена на длъжника и той подал възражение. Съдът указал на ищеца да предяви
иск за установяване на вземането. В законния срок предявил иска, като твърди, че по силата на Договор №
77 за възлагане на обществена поръчка с предмет”Доставка на медицински
изделия/консумативи, превързочни и хирургични
материали/, реактиви и консумативи за клинична лаборатория за нуждите на
„МБАЛ”Д-р Стойчо Христов” ЕООД град Севлиево” от 06.07.2018г. и Договор за
обществена поръчка за доставка на специализирана медицинска апаратура №
101/28.09.2018г., сключени между страните ищецът извършил доставки на стоки на
обща стойност 43 452,40 лв., като за доставките били изготвени и
осчетоводени фактури. Върху дължимите суми по всяка фактура били начислени и
съответните лихви за забава. Ответникът, в качеството си на възложител не изпълнил задължението си по договора да
заплати договорената цена.Въпреки многобройните разговори със служители на
ответника и отправените писмени покани, до плащане не се стигнало. Това
наложило и подаването на молба по чл. 410 ГПК. Издадена била заповед по ч.гр.д.
№ 718/2019г. от СРС, с която било разпоредено на ответника да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 44 608,90
лв., от които 43 537,42 лв.-главница и 1 071.48 лв. лихва за забава върху главницата, начислена
от деня следващ падежа на всяка от фактурите до 05.07.2019г.- деня на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, законната лихва в/у
главницата от подаване на заявлението и до окончателното й изплащане, както и
сумата от 2 572,19 лв. –разноски.Поради подадено възражение се наложило
ищецът да предяви настоящия иск.
След връчване на заповедта
за изпълнение ответникът заплатил само сумата от 85,02 лв. по два броя фактури,
които не били включени в настоящия иск и в тази част заповедта била обезсилена.
Счита, че от изложеното се
установявало валидно облигационно отношение между страните за доставка на
стоки. Въпреки, че ищецът добросъвестно изпълнил задълженията си и доставил на
ответника договорените стоки в срок, последният не му заплатил договорената
цена, поради което и на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД претендира да се установи
дължимостта й, ведно с мораторна лихва по 86 ЗЗД.
Претендира се да бъде
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 43 452,40 лв. –главница
и сумата от 1 069,19 лв. лихва за
забава върху главницата по всяка фактура, изчислена от деня следващ подежа до
05.07.2019г. – датата на подаване заявлението
по чл. 410 ГПК, както и сумата от 2 572,19 лв. разноски в
заповедното производство, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 718/2019г. на Севлиевски районен съд,
както и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът не е оспорил иска в частта, в която се
претендира заплащане на доставени стоки
по Договор № 77/06.07.2018г. и по ф-ри № 33551/04.01.2019г. за сумата от
42,76 лв.; № 33857/11.02.2019г. за 22,26 лв.; № 34135/21.03.2019г. за 194,44
лв.; № 33136/21.03.2019г. за 25.44 лв.; № 34288/12.04.2019г. за 138,24 лв. и №
34294/15.04.2019г. за 22,26 лв. Заявява, че стоките по тези фактури са
получени, фактурите са осчетоводени, но не са заплатени, поради което са дължими. Изрично е заявил, че признава
иска в тази част и до общ размер на тази претенция от 444.40 лв.
В останалата част, и досежно
претенцията на ищеца по Договор № 101/28.09.2018г. и издадените въз основа на договора ф-ри №
33941/21.02.2019г. за сума от 10752.00 лв.;№ 34129/20.03.2019г. за сума от
10752.00 лв.; № 34529/30.05.2019г. за сума от 10752.00 лв. и № 34530/30.05.2019г. за сума от 10753.00 лв.,
във връзка с доставката на стерилизатор оспорва иска изцяло. Твърди, че
посочените фактури не са получени от него и съответно същите не са
осчетоводени. Освен това твърди, че плащане по този договор не се дължи, тъй
като доставената вещ е с недостатъци.Описва по дати няколко повреди на
доставената вещ, за които ищецът бил сигнализиран своевременно. Тъй като
повредите на вещта били чести и той не можел да я използва по предназначение,
ответникът отправил молба до ищеца да замени доставената медицинска апаратура с
такава, съответстваща на уговореното с договора. На 21.06.2019г. ответникът
получил покана от ищеца да му бъде заплатена цялата стойност на договорената
апаратура. В отговор ответникът съобщил на ищеца, че не му дължи нищо
преди отстраняване недостатъците на
вещта. Счита, че ищецът отговаря за недостатъците на вещта на осн. чл. 193 ЗЗД
и тъй като е спазил срока по чл. 194 ЗЗД и е уведомил своевременно продавача за
недостатъците на вещта, то на осн. чл. 195 ЗЗД е предпочел да върне вещта и съответно не дължи заплащане
на цената й.
Моли иска да бъде отхвърлен изцяло.
В допълнителната искова
молба ищецът е доразвил съображенията си и е взел становище по възраженията на
ответника изложени в отговора на исковата молба. Твърди, че доставената стока
няма скрити недостатъци,а и чл. 195 ЗЗД не предвижда възможност купувача да иска замяна на вещта.Освен това
счита, че между страните не е спорен факта, че от доставката и въвеждане в
експлоатация на вещта, та и до предявяване на иска тя е в експлоатация, което
се установявало от подписани от двете страни сервизни протоколи. Възразява
срещу исканият разпит на свидетели от страна на ответника.
От събраните по делото
писмени доказателства се установява, че със Заявление по реда на чл. 410 ГПК,
въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 718/2019г. на Севлиевски районен
съд, в полза на „Елпак Трейдинг“ ЕООД – Варна е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
429/09.07.2019г., с която е разпоредено длъжникът МБАЛ“д-р Стойчо Христов“ ЕООД
– Севлиево да заплати на заявителя сумата от 43 537,42 лв. , за които са
издадени подробно описани 12 бр. фактури на различна стойност, както и сумата
от 1071,48 лв. – обща стойност на лихва
за забава върху тези фактури считано до 05.07.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 08.07.2019г. и до окончателното й изплащане, както
и сумата от 892,18 лв. разноски за д.такса и 1680 лв. за адвокатско
възнаграждение. В законния срок против така издадената заповед е подадено
възражение от длъжника. На заявителя е указано да подаде иск за установяване на
вземането си, като в законния срок е подаден настоящия иск за описаните в
исковата молба суми. Заповедният съд е обезсилил издадената заповед за
изпълнение в частта, в която за сумите
по заповедта за изпълнение не е подадена искова молба, а именно : за сумата от
15.90 лв. по ф-ра 33556/04.01.2019г. и лихва за забава от 0.54 лв. по същата;
за сумата от 69.12 лв. по ф-ра 33808 и лихва за забава по същата от 1,75 лв. и
е прекратил производството по делото в тези части.
От събраните по делото
доказателства, а и не е спорно между страните, че те са в търговски
взаимоотношения, обективирани в Договор
№ 77 за възлагане на обществена поръчка с предмет:“Доставка на медицински
изделия, реактиви и консумативи за клинична лаборатория за нуждите на МБАЛ“Д-р
Стойчо Христов“, ЕООД – Севлиево от
06.07.2018г. и Договор за обществена поръчка за доставка на
специализирана медицинска апаратура № 101/28.09.2018г., като във връзка с тези
договори са доставени от ищеца на ответника стоки и оборудване, фактурирани с 10 бр. фактури в
периода 04.01. 2019г. – 30.05.2019г. на обща стойност от 43 452,40 лв.
Ответникът не е оспорил доставката на стоките и оборудването. Признал е, че
претенцията на ищеца по договор № 77 /06.07.2018г. и по ф-ри: 33551/04.01.2019г. за сумата от
42.76 лв.; ф-ра № 33857/11.02.2019г. за сумата от 22.26 лв; по ф-ра №
34135/21.03.2019г. за сумата от 193,44 лв.; по ф-ра №34136/21.03.2019г. за
сумата от 25.44 лв.; по ф-ра № 34288/12.04.2019г. за сумата от 138.24 лв. и по
ф-ра № 34294/15.04.2019г. за сумата от 22.26 лв. е основателна, тъй като стоките са получени,
фактурите са осчетоводени, но плащане по тях не е извършено. С оглед на така
заявеното и тъй като по делото не бе установено по посочените фактури в хода на производството да е постъпило
плащане, съдът намира тази ищцова претенция за основателна и счете, че следва
да бъде уважена в пълния предявен размер. По отношение претенцията за лихви
върху тези суми, съдът намира иска също за основателен и доказан в размер на 83,94
лв., съобразно приетото по делото и неоспорено заключение на СИЕ.
По отношение претенцията на ищеца основаваща
се на вземане по Договор № 101/28.09.2018г. за доставка на специализирана
медицинска апаратура, по който са издадени ф-ри: - № 33941/21.02.2019г. за
сумата от 10 752 лв.; - № 34129/20.03.2019г. за сумата от 10752 лв.; - №
34529/30.05.2019г. за сумата от 10752 лв. ; - № 34530/30.05.2019г. за сумата от
10752 лв., съдът намира следното.
Тази претенция е оспорена
изцяло от ответника, с твърдения, че описаните фактури не са получени от него,
както и по съображения, че плащане не се дължи, тъй като вещта, предмет на
договора е с недостатъци , които съществено намаляват нейната годност за обикновена
употреба с оглед предназначението й, което съществено намалява цената й.
Твърди, че ищеца своевременно е бил уведомен за недостатъците на вещта и поради
това счита, че на осн. чл. 194 ЗЗД, не се дължи претендираната сума.
Не е спорно между страните,
че вещта , предмет на цитирания договор
е доставена и монтирана от ищеца в помещение посочено от ответника и се ползува
по предназначение от последния.Не е спорен между страните и размера на
незаплатената част от стойността на доставената машина.
По отношение възражението на
ответника за това, че доставената машина“ парен стерилизатор“ е с недостатъци,
които съществено се отразяват върху годността й , по делото се събраха писмени
и гласни доказателства и бяха изслушани
основно и допълнително заключения на вещо лице.
Видно от представените
рапорти, че месец след доставката на стерилизатора и въвеждането му в
експлоатация, той е показал повреда и е спрял да работи, за което доставчика е
бил уведомен. Негов служител е посетил ответника и отстранил повредата.
Многократно след този случай стерилизатора е получавал повреди от различен
характер, които са били отстранявани от служители на ищеца. Същевременно ищеца
е извършвал и сервизно обслужване на машината. От разпитаните свидетели, водени и от двете страни в процеса :, Н.,Г., И.и М.се установява, че действително машината, след доставката и
монтажа й при ответника, многократно е давала дефекти и е спирала работата си
дори по време на осъществяван цикъл на работа. Наложило се подмяна на софтуера
и сензори. Самата машина изисквала специални условия за работа, като от
съществено значение са показателите на
водата и въздуха.При промяна в тези показатели, машината спирала работа и
отчитала „грешка“.
От приетите по делото и неоспорени
основно и допълнително заключение на вещото от СТЕ – инж. Ц. се установява, че
машината „стерилизатор“ е доставена от ищеца и монтирана в помещение посочено
от ответното дружество. Машината била доставена с писмени указания за работа с нея и спецификация.
В тях било посочено, че за да се
осъществи нормален цикъл на работа е необходимо да се осигурят
оптимални условия за качество на въздуха и водата подавани към машината.При
извършена проверка на регистрите съхранявани от ответника вещото лице инж. Ц. е
констатирал, че за периода от септември
2019г. до изготвяне на заключението са регистрирани
52 съобщения за грешки. От тях 16 грешки били с индикация – прегряване на
помпата. Други от грешките показвали намаляване налягането на въздуха или промяна
в показателите на водата. В допълнителното заключение на в.л. Ц. се установява,
че от доставката и монтирането на
машината, до изготвяне на допълнителното заключение са отчетени 3833 работни
цикъла на стерилизатора. Посочил е, че възникналите дефекти в машината не са в резултат от фабричен дефект, а са
свързани с експлоатацията й или са следствие от употребата й . Изрично е записал, че част от
възникналите дефекти /грешки, които машината е отчела са от износено уплътнение
на вратата на работната камера, което е нормално износване в процеса на работа.
Освен това е посочил, че уплътненията са консуматив и имат срок на експлоатация
от 200-300 цикъла, а ответникът е ползувал уплътненията многократно над
посочения за тях брой работни цикли.
По делото е прието и заключение на СИЕ, изготвено от
в.л. А.. В същото е записано, че
посочените от ищеца фактури, изддадени на основание договора за доставка
и монтаж на стерилизатор са осчетоводени при ищеца, а при ответника липсва
отразяване на същите в счетоводството му. Експертизите са приети по делото и не
са оспорвени от страните и съдът ги възприема изцяло.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира предявеният иск относно плащане по Договор №
101/28.09.2018г. и издадените възоснова
на него ф-ри № 33941/21.02.2019г..;№ 34129/20.03.2019г.; № 34529/30.05.2019г..
и № 34530/30.05.2019г..,за основателен и
доказан. Установено е по делото, че между ищеца и ответника е сключен договор
за доставка и монтаж на стерилизатор с конкретно посочени технически параметри.
Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства
и показанията на разпитаните свидетели, че машината е била доставена и
монтирана от ищеца в помещения посочени от ответника. Не е спорно, че ответника
е бил предупреден за изискванията в
техническата документация придружаваща машината, за необходимите показатели на
ползуваните в процеса на работа на машината вода и въздух. Установява се, че след монтажа и
въвеждането в експлоатация на доставената машина, същата е започнала да дава
грешка при работа и в резултат на това, да не бъде довършван процеса на
стерилизация. За възникналите проблеми, ищеца е бил уведомяван своевременно и
той е изпращал представители, които да извършат необходимите действия, по отстраняване
на грешките/ софтуерни или механични/. От заключенията на СТЕ, които съдът прие
по делото, не са оспорени от страните и намира за обосновани се установява,
че спиране работата на машината и
отчитане на грешка, са по причини, които се коренят от начина на експлоатацията
и от ответника, а не представляват фабричен дефект. При тези констатации на
вещото лице, съдът намира възражението на ответника за доставка от страна на
ищеца на негодна за употреба машина, за неоснователно и недоказано.
Съобразно заключението на
СИЕ ищецът е фактурирал стойността
на машината, предмет на договор №
101/28.09.2018г. с четири броя фактури: - 33 941;34129;34529 и 34530 като общата стойност по всички фактури е
43008.00 лв. с ДДС. Тези фактури са осчетоводени при ищеца и посочени в
справките им към ТД на НАП. В счетоводството на ответника тези фактури не са
намерили отражение и съответно нямат отражение в счетоводните отчети към ТД на
НАП. По делото липсват доказателства установяващи тези фактури да са
изпратени от ищеца на ответника.
Същевременно по делото е приложено писмо – покана до ответника за заплащане на
процесните фактури. Тази покана не е оспорена от ответника, а дори в о отговора
на исковата молба, изрично е записано, че е получено от него. При тези данни,
съдът намира, че ответникът е бил своевременно уведомен за процесните четири
фактури, а това, че те не са намерили отражение в счетоводството му е
ирелевантен за делото факт.
С оглед на изложеното, ще
следва да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 43008.00 лв. с ДДС,
главница, представляваща стойността на машината доставена и монтирана по договор
№ 101/28.09.2018г. и фактурирана с
фактури № : - 33 941; 34129; 34529 и 34530, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 08.07. 2019г. и до окончателното й изплащане. Следва да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца и мораторна лихва по
посочените четири броя фактури в размер
на 143,36 лв., считано от 27.06.2019г.-
от получаване на поканата за доброволно изпълнение / л. 21 от д./до
окончателното й изплащане, като над уважения размер и до пълния такъв този иск
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските.
На ищеца следва да бъдат
присъдени разноските направени в заповедното производство за държавна такса в
размер на 873,61 лв. и 1645 лв. –разноски за адвокатско възнаграждение.
В исковото производство на
ищеца следва да му бъдат присъдени
разноски в размер на 4504,09 лв.,
съобразно уважената част от иска , представения списък по чл. 80 ГПК и приложените платежни документи.
С оглед изхода на спора на
ответника следва да му бъдат присъдени съобразно отхвърлената част от иска
разноски в размер на 97,80 лв.
На основание
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД, че Многопрофилна болница за активно лечение“ Д-р
Стойчо Христов“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр.
Севлиево,ул.“Стефан Пешев“,№ 147 дължи на „Елпак Трейдинг“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна,ул.“Д-р Иван Богоров“ № 12,ет.2,
сумата от 43 452,40 лв./
четиридесет и три хиляди четиристотин петдесет и два лева и четиридесет
стотинки/- главница по Договор № 101/28.09.2018г. и
издадените възоснова на договора ф-ри № 33941/21.02.2019г. за сума от 10752.00
лв.;№ 34129/20.03.2019г. за сума от 10752.00 лв.; № 34529/30.05.2019г. за сума
от 10752.00 лв. и № 34530/30.05.2019г.
за сума от 10753.00 лв. и Договор №
77/06.07.2018г. и издадените възоснова
на него ф-ри № 33551/04.01.2019г. за
сумата от 42,76 лв.; № 33857/11.02.2019г. за 22,26 лв.; № 34135/21.03.2019г. за
194,44 лв.; № 33136/21.03.2019г. за 25.44 лв.; № 34288/12.04.2019г. за 138,24
лв. и № 34294/15.04.2019г. за 22,26 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 08.07.2019г. и до
окончателното й изплащане; - на осн. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД сумата
от 228,32 лв./ двеста двадесет и
осем лева и тридесет и две стотинки/- мораторна лихва върху главницата от
падежа и до 05.07.2019г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ този иск над присъдения и
до пълния предявен размер от 1069,19 лв.;- както и сумата от 2518,61 лв. / две хиляди петстотин и
осемнадесет лева и шестдесет и една стотинки/ разноски в заповедното
производство, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 429/09.07.2019г., по ч.гр.д. №
718/2019г. по описа на Севлиевски
районен съд.
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение“ Д-р Стойчо
Христов“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. Севлиево,ул.“Стефан
Пешев“,№ 147 да заплати на „Елпак
Трейдинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна,ул.“Д-р Иван Богоров“ № 12,ет.2, сумата от 4504,09 лв./ четири хиляди петстотин и четири
лева и девет стотинки/ разноски в исковото производство на осн. чл. 78 ГПК.
ОСЪЖДА „Елпак Трейдинг“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,ул.“Д-р Иван Богоров“ №
12,ет. 2 да заплати на Многопрофилна
болница за активно лечение“ Д-р Стойчо Христов“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. Севлиево,ул.“Стефан Пешев“,№ 147, сумата от 97,80лв. / деветдесет и
седем лева и осемдесет стотинки/ разноски в исковото производство на осн. чл.
78 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред АС-В.Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: