РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 712
гр. Пловдив, 13.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Р. П. и участието
на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 3875
по описа за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът, С. А. А., ЕГН : **********,***,
чрез пълномощника адвокат Д.П. ***,с адрес за кореспонденция ******, иска ответникът Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на
вътрешните работи с адрес: град
Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7 да бъде осъден да заплати сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение по АНД № 4349/2019 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив,ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба, до окончателното
й изплащане, както и сторените съдебни и деловодни разноски в
настоящото производство.
Исковата претенция
се основава на факта, че на С. А. А. е издадено Наказателно постановление/НП/ № 19-0444-000038 от 04.04.2019г., от Началник 05 РУ към ОД на МВР - Пловдив, за нарушение на
чл.25,ал.2 от Закона за движението по пътищата, което е обжалвано от А., и е
било отменено с Решение № 1914/24.10.2019г. по АНД № 4349/2019г. на Районен съд
Пловдив. Решението на ПРС не е обжалвано и е влязло в законна сила на 14.11.2019год.
За да упражни правото си на защита, ищецът е ангажирал адвокат, за което е
сключил Договор за правна защита и съдействие по АНД № 4349/2019 на Районен съд
Пловдив. По този договор, А. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв., представляващ размера на причинените му имуществени вреди.
С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.
Ответникът – Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на
вътрешните работи счита предявения от ищеца иск за неоснователен и
недоказан като оспорва същия както по основание така и по размер. Подробни
съображения излага в отговора на исковата молба. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Претендира
се съответното юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че
исковата молба е основателна и следва да бъде уважена.
Пловдивският Административен Съд – дванадесети състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
От данните
по делото се установява, че на С. А. А. е
издадено Наказателно постановление/НП/ № 19-0444-000038 от 04.04.2019г., от Началник
05 РУ към ОД на МВР - Пловдив, за нарушение на чл.25,ал.2 от Закона за
движението по пътищата, с което е наложена
глоба в размер на 150 лв. Посоченото НП е обжалвано от
А. ***, за което е образувано АНД № 4349 по описа
за 2019
г. на същия съд (приложено по настоящото дело). По това дело е постановено
Решение № 1914/24.10.2019 г.,
(влязло в законна сила на 14.11.2019г..), с което процесното НП е отменено. Пред ПРС А. е представляван
от адв.Д.П., съгласно пълномощно от 26.06.2019г.(приложено в заверено копие на л.5 от АНД № 4349/2019г. и договор
за правна защита и
съдействие от 26.06.2019г. (приложен в заверено копие на л. 6 от АНД № 4349/2019г.), като
съответно А. е
заплатил по договора изцяло и в брой
дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Съгласно
установената съдебна практика подобно вписване в договора за правна помощ се
счита за разписка за реално плащане в брой на договорения адвокатски хонорар. В
този смисъл е приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по
т.дело № 6/2012г. на ОСГК на ВКС разрешение, че при вписан в договора начин на
плащане „в брой“, то вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характер на разписка.
Истинността на въпросните документи не е
оспорена по надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства
опровергаващи тяхното съдържание. Липсват основания, поставящи под съмнение доказателствената им стойност, поради което и следва да бъдат
ценени като достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между
извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за
правна защита и съдействие.
След
анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от
правна страна:
На първо място следва да бъде
съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за
съдебната власт е задължително, и от
което се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за
вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,
разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК,
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление/ЕФ/, следва да се
преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от
административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна
дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното
постановление, с което се налага административно наказание, да не е
индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
На следващо място при разрешаване на
настоящия административноправен спор следва да бъде
съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк.
д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното до тук съотнесено
към конкретиката на настоящия казус налага да се
приеме следното:
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава единадесета, а
за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
За да
възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на
няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или
по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена
или неимуществена; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите
на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да
бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление/електронен фиш, каза се следва да се преценява като
отменен незаконосъобразен административен акт). В
този смисъл предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че
Наказателно постановление № 19-0444-000038 от
04.04.2019г., издадено от Началник 05 РУ към ОД на МВР - Пловдив, за нарушение
на чл.25,ал.2 от Закона за движението по пътищата, е
отменено по съответния ред (с Решение
№ 1914/24.10.2019г., постановено по АНД № 4349/2019 г. по описа на ПРС).
.От материалите
по приложеното АНД № 4349 по описа
за 2019 г. на ПРС и според констатациите на решаващия
съд изложени в отменителното решение, Наказателно
постановление/НП/ № 19-0444-000038 от 04.04.2019г.,
от Началник 05 РУ към ОД на МВР -
Пловдив, за нарушение на чл.25,ал.2 от Закона за движението по пътищата, е издадено в нарушение на
закона и като такова се явява незаконосъобразно. Решението на съда (№1914/24.10.2019г.)
е влязло в законна сила на 14.11.2019г., т.е. налице е
първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията,
изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.
Няма съмнение и спор, че от издаването
на обсъждания противоправен акт, за ищеца са
настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството
по обжалване на процесното НП. В случая ищецът, не би заплатил
адвокатско възнаграждение и
респективно това не би представлявало
вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща
дейност длъжностното лице бе съобразило
материалния и процесуалния закон за налагане
на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда.
В този смисъл, както бе казано е Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което
при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла
на чл. 4 от този закон.
В обсъждания
контекст и с оглед доводите на ответника,
следва да се посочи, че адвокатската защита е конституционно гарантирана
от чл. 56 от на
Република България и е регламентирана дейност със Закона за адвокатурата. Тази защита е задължителна само по определена категория дела и за
определен кръг от лица, но на практика не може и не следва да се изключва възможността за ангажиране на лице с юридическо образование от всеки, който прецени,
че не е в състояние сам да упражни
своевременно и в пълнота правото
си на защита в съдебно производство и в частност при обжалване на НП. Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е регламентирано в
Закона за задълженията и договорите и пресъздадено в Закона за отговорността
на държавата и общините за
вреди. Член 4 от този закон предвижда,
че „държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното
лице“. Едно от условията на
чл. 204 ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по
чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, каза се, е административния
акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по административен
или/и/ съдебен ред. Не е задължително
обжалването да бъде осъществено с помощта на адвокат, но това, както бе описано по – горе не изключва възможност за ангажиране на квалифицирана помощ. След като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по съответния
ред и след като в тези производства
гражданина е ползвал адвокатска
защита, защото не е могъл по
някаква причина сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване
на тази защита не е нищо друго, освен имуществена
вреда, която е в пряка причинна връзка
с отменения като незаконосъобразен административен
акт /в случая НП/ и е непосредствена последица от него. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено правно средство за защита на лицето, което твърди,
че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В този смисъл заплащането на адвокатско възнаграждение в случая не може да се възприеме като израз на доброволен акт и резултат
от свободното договаряне
между равнопоставени страни,
което не е било задължително
и неизбежно. (Така
и в този смисъл е Решение № 5996 от 15.05.2017 г. на Върховният административен
съд на Република България - Трето отделение, постановено по адм.дело № 2210/2016 г. и
други).
Все в обсъждания контекст и с оглед
доводите на ответника за прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по АНД № 4349/2019г.
по описа на ПРС, е необходимо да се посочи следното:
В мотивите на цитираното
по-горе Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и справедлив", тоест да е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в
които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв.
(чл. 18 ал. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г.). Минималният размер на адвокатските възнаграждения обаче,
е само долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение
за оказаната от тях правна помощ, а самият размер (на адвокатското
възнаграждение) се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор
с клиента. Това означава, че въпросният минимален размер (на
адвокатското възнаграждение) не е равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗА.
В конкретния случай, оказаната правна помощ от адв.П. по АНД № 4349/2019г. на ПРС се изразява в изготвяне на жалба срещу НП
от и осъществено процесуално представителство в
проведените по делото две открити съдебни заседания. В случая минималния размер на адвокатско
възнаграждение за този вид работа,
с оглед разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, каза се е 300лв.
Ето защо, в процесния
случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение, който
е в минималния размер, следва да се определи като съразмерен и съответстващ на
критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и
обоснован".
Тези съображения обосновават извода на
съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред),
за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди. Казано с други думи,
искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.
Основателна при това положение се
явява претенцията на ищеца за начисляване на законна лихва. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК,
според което обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да
се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми,
а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване
на вредите. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо
от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния
административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от
момента на неговото издаване. От така определените моменти на изискуемост,
започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна
лихва.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски
в размер на 310 лв. – заплатените държавна такса за образуване на съдебно
производство в размер на 10лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на
300, 00 лв.
В случая, и с оглед
възражението на представителя на ответната страна за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, съгласно договора за правна
защита и съдействие пред настоящата инстанция, следва да се посочи,
че възнаграждението не е прекомерно, като не са
налице основания за присъждането на по-нисък размер
на разноските в тази им част,
по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. В случая с оглед материалния интерес по настоящото дело (300лв.), минималния размер на адвокатското
възнаграждение, съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредбата
е 300,00 лв. Ето защо,
в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер
на адвокатското възнаграждение, е в минималния размер и като такъв следва да се определи
като съразмерен и съответстващ на критериите на чл.
36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата - "справедлив
и обоснован", с оглед осъществената процесуална защита.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският
Административен съд, ІІ
отделение, ХІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7, да
заплати на С. А. А., ЕГН : **********,***, сумата в размер на 300,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление/НП/ № 19-0444-000038 от 04.04.2019г.,
издадено от Началник 05 РУ към ОД на МВР
- Пловдив, представляващи сторените в
хода на съдебното обжалване (по АНД № 4349/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив) разноски
за договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 16.12.2019г. до окончателното
изплащане на посочената главница.
ОСЪЖДА Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7, да заплати на С. А. А., ЕГН : **********,***, сумата в размер на 310, 00 лв., представляваща направените по настоящото дело разноски за държавна такса и
заплащане на адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: