Решение по дело №3875/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 712
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 3 юни 2020 г.)
Съдия: Мариана Михайлова Михайлова
Дело: 20197180703875
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 712

 

 

гр. Пловдив,  13.04.2020 год.

 

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р. П. и участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 3875 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът, С. А. А., ЕГН : **********,***, чрез пълномощника адвокат Д.П. ***,с адрес за кореспонденция ******, иска ответникът Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7 да бъде осъден да заплати сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД № 4349/2019 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното й изплащане, както и сторените съдебни и деловодни разноски в настоящото производство.

Исковата претенция се основава на факта, че на С. А. А. е издадено Наказателно постановление/НП/ № 19-0444-000038 от 04.04.2019г., от Началник  05 РУ към ОД на МВР - Пловдив, за нарушение на чл.25,ал.2 от Закона за движението по пътищата, което е обжалвано от А., и е било отменено с Решение № 1914/24.10.2019г. по АНД № 4349/2019г. на Районен съд Пловдив. Решението на ПРС не е обжалвано и е влязло в законна сила на 14.11.2019год. За да упражни правото си на защита, ищецът е ангажирал адвокат, за което е сключил Договор за правна защита и съдействие по АНД № 4349/2019 на Районен съд Пловдив. По този договор, А. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., представляващ размера на причинените му имуществени вреди.

С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.

Ответникът – Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи счита предявения от ищеца иск за неоснователен и недоказан като оспорва същия както по основание така и по размер. Подробни съображения излага в отговора на исковата молба. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Претендира се съответното юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че исковата молба е основателна и следва да бъде уважена.

Пловдивският Административен Съд – дванадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

От данните по делото се установява, че на С. А. А. е издадено Наказателно постановление/НП/ № 19-0444-000038 от 04.04.2019г., от Началник  05 РУ към ОД на МВР - Пловдив, за нарушение на чл.25,ал.2 от Закона за движението по пътищата, с което е наложена глоба в размер на 150 лв. Посоченото НП е обжалвано от А. ***,  за което е образувано АНД № 4349 по описа за 2019 г. на същия съд (приложено по настоящото дело). По това дело е постановено Решение1914/24.10.2019 г., (влязло в законна сила на 14.11.2019г..), с което процесното НП е отменено. Пред ПРС А. е представляван от адв.Д.П., съгласно пълномощно от 26.06.2019г.(приложено в заверено копие на л.5 от АНД № 4349/2019г. и договор за правна защита и съдействие от 26.06.2019г. (приложен в заверено копие на л. 6 от АНД № 4349/2019г.), като съответно А. е заплатил по договора изцяло и в брой дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Съгласно установената съдебна практика подобно вписване в договора за правна помощ се счита за разписка за реално плащане в брой на договорения адвокатски хонорар. В този смисъл е приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.дело № 6/2012г. на ОСГК на ВКС разрешение, че при вписан в договора начин на плащане „в брой“, то вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.

  Истинността на въпросните документи не е оспорена по надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства опровергаващи тяхното съдържание. Липсват основания, поставящи под съмнение доказателствената им стойност, поради което и следва да бъдат ценени като достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за правна защита и съдействие.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна:

На първо място следва да бъде съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е  задължително, и от което се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление/ЕФ/, следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

На следващо място при разрешаване на настоящия административноправен спор следва да бъде съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Изложеното до тук съотнесено към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена;  пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление/електронен фиш, каза се следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт). В този смисъл предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че Наказателно постановление  19-0444-000038 от 04.04.2019г., издадено от Началник  05 РУ към ОД на МВР - Пловдив, за нарушение на чл.25,ал.2 от Закона за движението по пътищата, е отменено по съответния ред Решение № 1914/24.10.2019г., постановено по АНД № 4349/2019 г. по описа на ПРС).

.От материалите по приложеното АНД № 4349 по описа за 2019 г. на ПРС и според констатациите на решаващия съд изложени в отменителното решение, Наказателно постановление/НП/ № 19-0444-000038 от 04.04.2019г., от Началник  05 РУ към ОД на МВР - Пловдив, за нарушение на чл.25,ал.2 от Закона за движението по пътищата, е издадено в нарушение на закона и като такова се явява незаконосъобразно. Решението на съда (№1914/24.10.2019г.) е влязло в законна сила на 14.11.2019г., т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

            Няма съмнение и спор, че от издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесното НП.  В случая ищецът, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда. В този смисъл, както бе казано е  Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

           В обсъждания контекст и с оглед доводите на ответника, следва да се посочи, че адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от на Република България и е регламентирана дейност със Закона за адвокатурата. Тази защита е задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика не може и не следва да се изключва възможността за ангажиране на лице с юридическо образование от всеки, който прецени, че не е в състояние сам да упражни своевременно и в пълнота правото си на защита в съдебно производство и в частност при обжалване на НП.  Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е регламентирано в Закона за задълженията и договорите и пресъздадено в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 4 от този закон предвижда, че „държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице“. Едно от условията на чл. 204 ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, каза се, е административния акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по административен или/и/ съдебен ред. Не е задължително обжалването да бъде осъществено с помощта на адвокат, но това, както бе описано по – горе не изключва възможност за ангажиране на квалифицирана помощ. След като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по съответния ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл по някаква причина сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая НП/ и е непосредствена последица от него. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено правно средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В този смисъл заплащането на адвокатско възнаграждение в случая не може да се възприеме като израз на доброволен акт и резултат от свободното договаряне между равнопоставени страни, което не е било задължително и неизбежно. ака и в този смисъл е Решение № 5996 от 15.05.2017 г. на Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, постановено по адмело  2210/2016 г. и други).

 Все в обсъждания контекст и с оглед доводите на ответника за прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по АНД №    4349/2019г. по описа на ПРС, е необходимо да се посочи следното:

            В мотивите на цитираното по-горе Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. (чл. 18 ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.). Минималният размер на адвокатските възнаграждения обаче, е само долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият  размер (на адвокатското възнаграждение) се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният минимален размер (на адвокатското възнаграждение) не е равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗА.

           В конкретния случай, оказаната правна помощ от адв.П.  по  АНД № 4349/2019г. на ПРС се изразява в изготвяне на жалба срещу НП от и осъществено процесуално представителство в проведените по делото две открити съдебни заседания. В случая минималния размер на адвокатско възнаграждение за този вид работа, с оглед  разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във вр. с  чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, каза се е 300лв.  

Ето защо, в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение, който е в минималния размер, следва да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован".

Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди. Казано с други думи, искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.

Основателна при това положение се явява претенцията на ищеца за начисляване на законна лихва. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК, според което обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в размер на 310 лв. – заплатените държавна такса за образуване на съдебно производство в размер на 10лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 300, 00 лв. В случая, и с оглед възражението на представителя на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съгласно договора за правна защита и съдействие пред настоящата инстанция, следва да се посочи, че възнаграждението не е прекомерно, като не са налице основания за присъждането на по-нисък размер на разноските в тази им част, по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. В случая с оглед материалния интерес по настоящото дело (300лв.), минималния размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредбата е 300,00 лв. Ето защо, в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение, е в минималния размер и като такъв следва да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован", с оглед осъществената процесуална защита.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският Административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,

 

                            Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7,  да заплати на С. А. А., ЕГН : **********,***, сумата в размер на 300,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление/НП/ № 19-0444-000038 от 04.04.2019г., издадено от Началник  05 РУ към ОД на МВР - Пловдив, представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 4349/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив) разноски за договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.12.2019г. до окончателното изплащане на посочената  главница.

ОСЪЖДА Областна дирекция гр.Пловдив на Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ № 7, да заплати на С. А. А., ЕГН : **********,***, сумата в размер на 310, 00 лв., представляваща направените по настоящото дело разноски за държавна такса и заплащане на адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: