МОТИВИ към
ПРИСЪДА по НЧХД №325/2017г. по описа
на РС Берковица
Б.Г.Ц. *** е повдигнал обвинение срещу М.Т. *** за това,
че на 02.07.2017г. в с.Бързия умишлено му е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се причиняване на болка и страдание ,без разстройство на здравето, а именно хематом с охлузна рана 2см в областта на
главата,хематом в областта на левия пекторален мускул , болки в лявата раменна
става без видими външни белези,хематом в лявата подбедрица,хематом в областта
на втори пръст на лявата ръка.
Частният
тъжител Ц. е предявил срещу подсъдимия П. и граждански иск, да бъде осъден да му заплати сумата 3 000
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразени като болки и страдания в резултат на причинените му от него на 02.07.2017г.
в с.Бързия леки телесни повреди и 40лв. имуществени вреди.
Съдът е
конституирал частния тъжител като граждански ищец и е приел за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявения граждански иск.
В съдебно заседание
тъжителят се явява лично и се представлява от процесуален представител
/повереник/-адв.Б.Ц. от МАК. Повереникът поддържа тъжбата и изложените в нея
фактически обстоятелства, относно извършено от подс.П. престъпление по чл.130,
ал.2 от НК. Приема, че обвинението се явява доказано от обективна и субективна страна. Становището
си повереникът аргументира със събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства и писмени такива. Моли съда да признае подсъдимия за виновен по
възведеното му с тъжбата престъпление, като му наложи предвиденото в закона
наказание, без да го конкретизира по вид и размер. Пледира за уважаване в пълен
размер на предявената гражданска претенция, ведно със законната лихва от деня
на увреждането до окончателното изплащане на сумата както и сторените разноски
в хода на процеса.
Така се поддържа частната тъжба и гражданския иск.
Подсъдимият не се признава за виновен. Дава подробни обяснения. Излага своя фактическа обстановка, която е
различна от сочената от тъжителя в тъжбата. Не отрича факта, че между него и
тъжителя е имало спречване .Сочи обаче,
че не е нанасял удари,а само го е бутнал ,за да мине,защото чул че в същото
време жена му вика за помощ. Отрича да е нанесъл удари на тъжителя. В предоставената му от съда
„последна дума” моли съда за признаването му за не виновен и постановяване на
оправдателна присъда.
Защитникът му – адв.А.Х. *** пледира за постановяване
на оправдателна присъда, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен и
категоричен начин, както за отхвърляне на предявения граждански иск. Защитникът излага
аргументирани доводи, в които сочи, че в хода на съдебното следствие не са
събрани никакви безспорни доказателства, от които може да се заключи за
авторството на дееца в инкриминираната престъпна проява. Приема, че изнесените
от тъжителя факти се опровергават от другите събраните по делото гласни и
писмени доказателства. В защитната си реч адвокатът изтъква, че са налице дори
значими противоречия и разминавания между описаното от тъжителя престъпно
посегателство и конкретни правно релевантни факти, които изтъкват разпитаните в
хода на съдебното следствие свидетели. Пледира
неговият подзащитен да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, а
предявеният от тъжителя граждански иск да бъде отхвърлен изцяло, като
неоснователен. Претендира за осъждане на тъжителя, който да заплати сторените
от подсъдимия разноски по ангажирането на процесуален представител в хода на
процеса.
Подсъдимият М.Т.П. е роден на ***год. в
с.Бързия , живущ ***, с ЕГН **********,
българин,бълг.гражданин, женен,неосъждан, със средно образование,пенсионер.
Подсъдимият
и частният тъжител са съседи.
Съдът,след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,взаимна връзка и логическо единство,обясненията на
подсъдимия,показанията на разпитаните по делото свидетели ,както и приетите
такива по реда на НПК,изложеното в тъжбата, доводите и становищата на страните
,прие за установено следното от фактическа и правна страна :
В депозираната се развиват доводи,че на 02.07.2017г. сутринта тъжителят се прибирал от работа с лекия си
автомобил,който спрял пред гаража си. Видял,че на улицата от другата страна подс.М.П.
бил завързал конете си на оградата в близост до други два леки автомобила. Като
видял подсъдимия,тъжителят му обърнал внимание да отвърже конете от оградата и
да ги премести,тъй като има опасност да увредят автомобилите. На това
подсъдимият отговорил,че ако конете увредят автомобилите ,той ще плати.
Тъжителят отново настоял пред подсъдимия,да премести конете си. Това ядосало
подсъдимия,който приближил до тъжителя и му нанесъл удар по лицето.След това взел
една тояга и започнал да го удря.Нанесъл му два удара по главата ,при което
контузил показалеца на лявата му ръка,с която се опитал да се предпазва.Нанесъл
му и удар в гърдите от лявата страна и
по лявото рамо и левия крак.От нанесените удари тъжителят преживял болки и
страдания.
На следващия ден Б. Ц. отишъл на преглед в МБАЛ гр.Берковица.
От
медицинско свидетелство (за пред съда), издадено от д-р Е.Дойков на 03.07.2017г., е видно, че на тъжителя е
извършен преглед, при който е установено: хематом с охлузна рана 2см в областта
на главата,хематом в областта на левия пекторален мускул , болки в лявата
раменна става без видими външни белези,хематом в лявата подбедрица,хематом в
областта на втори пръст на лявата ръка, получени според съобщеното на 02.07.2017г.
към 07:30ч. при нанесен му побой от познато лице.
Медицинското свидетелство (за пред съда) установява,че тъжителят е
имал наранявания,но по никакъв начин не установява всъщност кой е причинил тези
наранявания и дали са получени по начина,описан от него.
В хода на производството по делото съдът установи доста различна
фактическа обстановка от изложената в тъжбата и твърдяната от упълномощения да
представлява тъжителя адвокат.
Съобразно спецификата и характера на воденото
наказателно частен характер дело, съдът анализира и постави на преценка
представените от тъжителя доказателства в насока на възведеното обвинение по
отношение на подсъдимия П., при което установи следното:
На първо място, съдът прие
за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че няма никакво съмнение, че на 03.07.2017г. /когато е
прегледан /,т.е 1 ден след инцидента, у
тъжителя са били налице твърдяните от него телесни увреждания. В подкрепа на извода, че
тъжителят е имал нанесени травматични увреждания се явява издаденото от дата 03.07.2017 година Медицинското свидетелство (за пред съда). По делото не се
представиха доказателства за наличието на тези увреждания в деня на инцидента
02.07.2017год.,въпреки обстоятелството,че инцидента е станал рано сутринта
около 8.00часа. По делото не бяха представени доказателства какво е било
здравословното състояние на пострадалия непосредствено след инцидента.Нито един
от двамата,разпитани по негово искане свидетели не свидетелства в тази
насока.Те не са го видели след това,за да установят имал ли е тъжителя
наранявания в резултата на видяните от тях удари.
В тази връзка за съда бе
наложително на следващо място да извърши преценка и анализ на събраните в хода
на съдебното дирене доказателства и като съобрази, дали в действителност автор
на описаното в тъжбата престъпление се явява подс.М.П. или това обстоятелство
се явява недоказано по безсъмнен и категоричен начин. Съдът прие, че от
събраните по делото доказателства не може да се даде еднозначен отговор на този
въпрос. И това е така, тъй като в хода на съдебното дирене не бяха събрани
никакви доказателства, от които да може да се заключи за съпричастност на
подсъдимия П. към възведеното му обвинение за извършено престъпление по
чл.130,ал.2 от НК. В тази насока могат да се изложат следните правни
съображения:
На първо място, в хода на
съдебното следствие бе разпитан св.Мара
Иванова , която бе посочена от страна на тъжителя, че е станала „очевидец” на това, как подс.П. е
нанесъл побой на тъжителя Б.Ц.. В показанията си пред съда този свидетел на
първо място не уточни нито деня ,нито часа на инцидента,за който
свидетелства.На следващо място свидетелката твърди,че видяла подсъдимия да удря
шамар на тъжителя.След това видяла как подсъдимият взел „тояга,която не беше
пръчка,а тояга” и с нея нанесъл на тъжителя удари отзад,т.е. в гръб,докато
същият държал с ръце синджира на конете,защото отвързвал коня на
подсъдимия.Свидетелката твърди ,че е видяла нанесени 2-3 удара на тъжителя
отзад.Обяснява също,че не е видяла други удари
по краката или тялото.Свидетелката твърди,че от къщата си и по-точно от
мястото,на което се е намирала виждала всичко,но в същото време твърди,че не е
виждала сина на тъжителя и не е разбрала защо пищи съпругата та подсъдимия. Възприятията на този свидетел относно случилото се са
непоследователни и избирателни. Съдът прие, че соченият свидетел не изложи конкретни факти относно
датата и времето на инцидента на който е станала свидетел, от които да може да
се заключи, че същата е станала свидетел на случилото се именно на
02.07.2017год.,а не на друг инцидент ,станал по друго време.
В хода на съдебното следствие
също по искане на тъжителя бе разпитан и
св. Цв.Бисеров.Той твърди,че сутринта
около 8 ч. и нещо или към 9 часа ,видял в пресечката,в която живее брат му как
подсъдимият бие тъжителя.Това той успял да види пътувайки с автомобил по
улицата в с.Бързия , като „спрял за секунди”,а след това продължил.Обяснява,че
имал намерение да отиде при брат си,който живее в същата пресечка.Свидетелят
твърди как видял два удара по главата,нанесени от подсъдимия на тъжителя с
„тънко дърво”.Едновременно с това твърди,че видял съпругата на подсъдимия да
носи дърво и как сина на тъжителя издърпал от ръцете й дървото.Свидетелят
заявява също,че тъжителят Б. „се вардеше с ръцете докато М. го удряше”.
Двамата свидетели твърдят,че не са
видели тъжителят да пада.
Съдът
установи съществено противоречие в показанията на двамата свидетели на първо
място по отношение вида на предмета,с който се твърди,че са нанасяни ударите на
тъжителя.Единият свидетел твърди,че това е било дърво,а другия тънко дърво.На
следващо място,оказва се,че двамата свидетели са наблюдавали инцидента по едно
и също време,но са видели различни неща.Свид.Иванова видяла удар в лицето
–шамар и 2-3 удара отзад,като твърди,че в това време тъжителят държал синджира
на коня.А пък свид. Бисеров твърди,че в момента на нанасяне на двата удара в
главата,тъжителят се пазел с ръцете си.В тъжбата си,тъжителят също твърди за 2
нанесени удара в главата.Това означава,че двамата свидетели следва да са
възприели именно тези два удара,но описват различна фактическа
обстановка.Свид.Бисеров твърди,че не е останал дълго,но пък свид.Иванова
свидетелства,че е наблюдавала до момента,в който се чул писъка на жената на
подсъдимия и боя бил преустановен,т.е до края на инцидента.Въпреки
това,противно на твърденията на тъжителя, че са му били нанесени удари по
рамото,тялото и крака,свидетелката
твърди,че други удари не е
видяла.
Съдът
констатира и още едно противоречие в показанията на тези двама
свидетели.Гледайки едновременно,макар и от различни места,свид.Иванова
твърди,че изобщо не е виждала сина на тъжителя,а свид.Бисеров пък твърди,че той
е бил там и е издърпал дърво,което съпругата на подсъдимия държала в ръцете си.
Пълно разминаване в
твърденията на тъжителя и събраните доказателства има и относно времето на настъпване на
инцидента.Видно от медицинската документация,приложена по делото,тъжителят е
подавал информация за инцидент станал на 02.07.2017год. към 7,30часа сутринта.В
тъжбата същият не е посочил времето на настъпилия инцидент. В показанията си
свид.Бисеров говори за инцидент,станал към 8 и нещо -9 часа.Свидетелката Мара
Иванова не определя времето,когато е станала свидетел на нанесен на тъжителя
побой,а съпругата на подсъдимия и самият подсъдим също говорят за скандал
,възникнал в 8.00часа сутринта. Поради тази причина неизяснено остава времето
на възникване на инцидента и получаване на нараняванията,както и
обстоятелството ако всичко се е случили към 8.00 часа сутринта,то защо тъжителят
е потърсил медицинска помощ едва на другия ден.
В противовес на изложеното от тъжителя, че
подс.П. му е нанесъл побой и с това описаните в тъжбата травматични увреждания,
се явяват обясненията на самия деец. В тях същият не отрича,че с тъжителя са
имали спречкване,но отрича да му е нанасял удари с тояга. Напротив. Сочи, че е бил на улицата пред
дома си и е вързал коня си на оградата,но не на оградата на тъжителя.В това
време се появил тъжителят и отвързал коня.Подсъдимият му казал,да не я отвързва
и отново я завързал.През това време тъжителят извикал сина си,който дошъл ,
влязъл при съпругата на подсъдимия и започнал
да я бие.Виждайки това , подсъдимият бутнал с ръце тъжителя,за да
мине.Допуска,че тъжителят е паднал. В този смисъл деецът изцяло отрече
описаната фактическа обстановка в тъжбата, че е нанесъл на тъжителя побой.
Разпитана в съдебно
заседание съпругата на подсъдимия –свид.Цветана Поплалова описва идентична на
описаната от подсъдимия фактическа обстановка.Същата макар и заинтересована от
изхода на делото,установява времето на възникналия инцидент.Тя твърди,че
срещата между съпруга й и тъжителя се е осъществила на 02.07.2017год. към 8.00
часа.Тя е категорична,че свид.Мара Иванова,по време на инцидента изобщо не е
била в двора си,защото рано сутринта я е видяла да отива на градината си.
Съобразявайки изложените обстоятелства от страните и факта, че по делото
няма установени безспорни доказателства, от които да може да се заключи, че
извършител на престъпното деяние се явява подс.П., съдът прие, че
възведеното в тъжбата обвинение се явява недоказано и спорно. Съобразно чл.80,
ал.1 от НПК тежестта на доказване по дела, образувани с „частна тъжба” лежи изцяло върху частния тъжител. Той е този, който следва да докаже
виновното поведение на подсъдимия за извършеното от него престъпление,
което подлежи на наказателно преследване. Обвиняемият не е длъжен да доказва това, че
е невинен, при условие, че съобразно НПК действа принципът за „невиновност до
доказване на противното”. Ето защо, съдът при обсъждане на събраните в хода на
съдебното дирене доказателства постави на преценка има ли извършено деяние,
извършено ли е то от подсъдимия, извършено ли е виновно, както и останалите
въпроси, визирани в разпоредбата на чл.301 от НПК. Само тогава,
когато обвинението се докаже по безсъмнен начин, съдът се произнася с
осъдителен диспозитив /арг. от чл.303, ал.2
от НПК/. В този аспект присъдата не може и не следва да почива на
предположения, съмнения и догатки, който принцип е заложен в новелата на чл.303,ал.1
от НПК.
Изложеното мотивира съда да
приеме от правна страна, че застъпената с тъжбата обвинителна теза се явява
несъстоятелна и недоказана. Същата не установява по безсъмнен начин виновното
поведение на подс.Поплалав, изразяващо се в осъществяване на престъпления
по чл.130, ал.2 от НК.
Водим от изложените правни съображения съдът
прие, че подсъдимият М.Т.П. ***, с ЕГН **********
не е
осъществил от обективна и суб.страна състава на престъпление по чл.130,ал.2 от НК и на основание чл.304 от НПК го оправда по възведеното му обвинение да е причинил на тъжителя
Б.Г. *** лека
телесна повреда, изразяваща се в хематом
с охлузна рана 2см в облаастта на главата,хематом в областта на левия
пекторален мускул ,болки в лявата раменна става без видими външни
белези,хематом в лявата подбедрица,хематом в областта на втори пръст на лявата
ръка, обусловили
болка и страдание без разстройство на
здравето.
Съдът, след като призна
подс.П. за невинен по повдигнатото му с тъжбата обвинение, отхвърли и
предявеният от страна на тъжителя Б.Г.Ц. граждански иск в размер на 3 000
/три хиляди/ лева, съставляващ претендирано обезщетение за причинени с деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на настъпване на
увреждането - 02.07.2017 година, до окончателното изплащане на сумата,както и
сумата в размер на 40лв. за имуществени вреди , като го намери за неоснователен
и недоказан по размер.
На осн. чл.190, ал.1 от НПК
съдът постанови тъжителят Б.Г.Ц. да заплати на подсъдимия М.Т.П. сторените от
него съдебни разноски в размер на 300.00
/триста/ лева, с оглед ангажиране на адвокатска защита в хода на съдебното
производство,както и по сметка на БРС сумата от 5лв. ДТ в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист..
По
горните съображения, съдът постанови настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: