№ 188
гр. Пловдив, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Миглена Ил. Площакова
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело №
20215300900748 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по исковата молба,
подадена на 21.10.2021 год. от името на „Юропиън Техникъл Трейдинг“
/ЮТТ/ дружество, учредено и съществуващо според законите на Кралство
Белгия, против „Варас“ ЕООД /Варас/, със седалище с. Марково, община
Родопи, обл. Пловдив. Предявен е осъдителен иск за присъждане на парична
сума.
Исковата претенция се основава на следните фактически
обстоятелства:
Ищецът бил дружество, което търгува с информационни и
комуникационни технологии. То не предлагало стоки с отложено заплащане,
всички стоки се продавали в режим за on-hold проверка, което означавало, че
склад на трета страна са използва за проверка, задържане и прехвърляне на
стоките на клиента само след писмено разрешение на ЮТТ; третата страна
получавала и проверявала изпратените продукти и информирала всяка от
страните за състоянието им; въз основа на този отчет клиентът извършвал
плащането. Стоките се съхранявали в склада, посочен от клиента, докато
ЮТТ потвърди, че е получил плащането. След получаването на плащането
ЮТТ давал разрешение да предостави /„пусне“/ стоката на клиента.
1
Следвайки тази процедура, стоките не можели да напуснат склада без
разрешението на ЮТТ. Тази процедура била описана в договор между ЮТТ и
склада. Партньор на ЮТТ бил Samsung. При направена поръчка на стоки с
марка Samsung едно от условията на ЮТТ било клиентът да приема само
фабрично запечатани кутии, които са опаковани в оригинални кутии на
Samsung, с положен печат за оригиналност, който не трябва да бъде
нарушаван до доставянето на клиента.
На 06.07.2020 год. ответното дружество „Варас“ ЕООД поръчало на
ЮТТ 3000 бр. microSD 256 GB от марката Samsung при цена от 31,71 евро за
брой и на обща стойност 95 130 евро плюс 720 евро транспортни разходи.
Поръчката била направена чрез онлайн приложение за комуникация след
проведена кореспонденция между Й.Е., като представител на ЮТТ и М. Р.,
представител на „Варас“ ЕООД. От онлайн кореспонденцията било видно
описанието на продуктите, тяхната цена, и складът, който ще приеме
поръчката от ЮТТ, посочен от „Варас“ ЕООД, а именно „Ел Логистик“,
Италия. Отново в имейл кореспонденция ЮТТ изпратили на 06.07.2020 год. в
прикачен файл потвърждение за поръчката, данни за номера й /VO.20070056/,
проформа фактура, ведно с условията за продажба в писмен вид. Стоките
били продадени при условие, че клиентът предварително заплати 10% от
договорената сума, а останалите 90% са платими след доставката.
Депозитът от 10% или 9 585 евро бил заплатен от ответника на
08.07.2020 год. С това „Варас“ ЕООД официално се съгласявал с условията и
приемал поръчката. На 17.07.2020 год. била издадена от ищеца фактура за
цялата дължима сума по поръчка VO.20070056, която била изпратена по
електронната поща на ответника, като отново към фактурата били прикачени
условията за продажба в писмен вид.
Стоките били доставени в склад на ЮТТ от официален дистрибутор на
Samsung в Белгия в оригинални запечатани и подпечатани кутии. След това
ищецът изпратил продуктите чрез куриерска фирма Fedex до посочения от
ответника склад на „Ел Логистика“ в Италия. Чиповете били изпратени на
17.07.2020 год. и доставени на 20.07.2020 год., 10,45 ч. Протоколът за
доставка бил подписан от лице с име К.. Стоките били разпределени в склад
за изчакване на проверка на състоянието, като след получаването на пълната
сума по договора и получаване на разрешение от ЮТТ, следвало да бъдат
2
изпратени на „Варас“ ЕООД. На 21.07.2020 год. бил изготвен доклад от
инспекцията от склада на „Ел Логистикс“, който щателно проверил стоките,
съставил справка за складова наличност, в която констатирал, че няма
повредени кутии и нарушаване на целостта на чиповете. Според твърденията
в исковата молба „Варас“ ЕООД забавил плащането на сумата 2 седмици,
позовавайки се на различни причини. На 27.07.2020 год. ответникът изпратил
съобщение до ищеца, че не може да заплати останалата част от договорената
сума, тъй като техният клиент се отказал от поръчката; направили опит да
намерят друг купувач, но не успели. При тази ситуация „Варас“ ЕООД
признали на ЮТТ правото да задържи депозита от 10%, без да заявяват
претенции за връщането му.
На 04.08.2020 год. ЮТТ получило чрез Fedex пратка от Италия –
запечатани кашони, като на пръв поглед същата изглеждала редовна, кутиите
отгоре били цели, а пломбите били непокътнати. Пратката била складирана
неразопакована, в помещение на ЮТТ до намирането на друг купувач. Тъй
като ищецът рядко търгувал с подобни чипове, срещнал затруднение в
намирането на купувач. След повече от 2 месеца ЮТТ намерило купувач за
част от чиповете на стойност 6900 евро – „Гаджет Мобайл“, Украйна.
Купувачът обаче непосредствено след доставката подал оплакване, че стоката
е фалшива. След проведено вътрешно разследване, било установено, че
върнатите чипове не са марка Samsung. Те не били същите, които били
изпратени от ищеца на „Варас“ ЕООД, оригиналните кутии, в които били
опаковани чиповете, били срязани от долната страна и оригиналните
продукти били подменени с фалшиви. Срезът бил маскиран толкова добре и
кражбата била така умело прикрита, че служителите на ищеца изобщо не
били забелязали липсата.
Ищецът се позовава на клаузата на чл. 10, ал. 2 от условията за
доставка, прикрепени към изпратената от ЮТТ и получена от „Варас“ ЕООД
фактура, според която рискът от щети, загуба, кражба или разрушаване на
стоките изцяло се прехвърля на купувача от датата на доставката.
От представените с исковата молба документи било видно, че пратката
чипове е била доставена в посочения от „Варас“ ЕООД склад в добро
състояние и без наранявания. След извършването на редовна доставка
ответникът се отказал едностранно от покупката поради причини, за които
3
ЮТТ не отговарял. Следователно ответникът носел риска от кражбата на
стоката, настъпила след доставката. Ищецът счита, че кражбата е станала
в италианския склад, който бил подбран именно от „Варас“ ЕООД, а ЮТТ
единствено били изпълнили указанията на купувача. Следователно, съгласно
чл. 10, ал. 2 от условията за доставка, отговорността за надлежния избор на
склад за съхранение на стоката е на „Варас“ ЕООД, които не успели да
намерят надеждно място за доставка.
Предвид изложените фактически обстоятелства от ЮТТ е предявен иск
срещу „Варас“ ЕООД да заплати сумата 86 265 евро, съставляващи вреди във
връзка с поръчка на чипове, направена на 06.07.2020 год., дължима на
основание чл. 10, ал. 2 от условията за доставка, разпределяща риска от щети,
загуби, кражба или разрушаване. Главницата се претендира ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до
окончателното плащане. Ангажирани са доказателства. Претендират се
сторените по делото разноски.
В отговора на исковата молба ответникът „Варас“ ЕООД оспорва иска
като неоснователен и настоява същият да бъде отхвърлен.
Признават се част от фактическите твърдения, изложени в исковата
молба, но ответникът счита, че описанието им е непълно и неточно.
Разяснява, че на 01.07.2020 год. техен клиент – „ИБД Солюшън“ е отправил
към ответника запитване по електронен път за 3000 броя карти/чипове, тъй
като сам имал поръчка от друг свой клиент. На същия ден ответникът
отправил запитване както до ищеца, така и до друг свой партньор - „All go“.
Във връзка със запитването, на 02.07.2020 год. ищецът поискал от „Варас“
ЕООД посочване на целева цена и последният посочил 41 евро за 1 чип. На
същата дата „All go“ направил на ответника предложение за цена от 41 евро и
поискал заплащане на депозит от 10%, а „Варас“ ЕООД заявил, че принципно
е съгласен, но очаква потвърждение.
На 06.07.2020 год. започнали разговори с ЮТТ, които заявили, че имат
търсеното количество чипове и могат да го доставят в срок от 10 дни при
цена от 31,71 евро за чип. Според ответника не отговаряло на истината
твърдението, че ищецът е закупил чиповете директно от представител на
Samsung, използвал е свой доставчик със седалище в Люксембург.
Предложението на ЮТТ за доставка на чиповете при предложената от него
4
цена било прието, след като ответникът получил одобрението на своя клиент
„ИБД Солюшън“. „Варас“ ЕООД издал проформа фактура PI-2020-0207I и
„ИБД Солюшън“ заплатил сумата 10 000 евро по сметка на ответника. От
своя страна, на 08.07.2020 год. „Варас“ ЕООД превел сумата 9 585 евро по
сметка на ищеца. На 20.07.2020 год. ЮТТ съобщил на ответника, че стоката е
пристигнала в Италия. Но „ИБД Солюшън“ уведомил „Варас“ ЕООД, че
неговият клиент, за който е поръчал чиповете, се отказва от поръчката и не
може да плати. Ответникът направил опит да открие друг клиент за стоката и
след като не успял, на 27.07.2020 год. съобщил на ищеца, че се отказва от
поръчката и признал правото му да задължи платения депозит от 10%. С
описанието на събитията в хронологичен ред се оспорва и твърдението в
исковата молба, че ответникът е допуснал двуседмично забавяне в отговора
си дали ще заплати стоката или не. Акцентира се, че дори според твърденията
на ищеца при връщането на кутиите в Белгия на 04.08.2020 год., същите са
били цели, а пломбите са били ненарушени. На 13.11.2020 год. ответникът
бил уведомен от ищеца, че по повод на доставката на част от картите на
украински клиент, било установено, че същите са били друг модел, както и че
стоката е била фалшива. На 19.11.2020 год. ищецът изразил съмнение пред
ответника, че стоката е била подменена от клиента на „Варас“ ЕООД в склада
на „Ел Логистика“. Ответникът откликнал на искането на ищеца да му
съдейства при провеждане на разследването и му предоставил данни за своя
клиент, за който е направил поръчката, в т.ч. за преведения депозит.
С оглед така уточнената фактология, ответникът оспорва твърдението
ищецът да е доставил в склада в Италия оригинални чипове, които са били
предмет на поръчката, а впоследствие да са му били върнати фалшиви.
Индиция за това било обстоятелството, че предложената от ищеца цена била
почти 30% по-ниска от заложената от ответника цел. Оспорва се твърдението
на ищеца в склада на „Ел Логистика“ да е била извършена кражба или
подмяна на стоката. Акцентира се върху обстоятелството, че представител на
„Варас“ ЕООД никога не е виждал стоката, не е имал досег до нея. От
представената документация било видно, че проверката на стоката, която „Ел
Логистика“ е направила, представлява „преброяване на кутиите“, като по този
начин се оспорва твърдението на ищеца да е била направена щателна
проверка.
Твърди се, че ответникът е в дългосрочни търговски отношения с
5
ищеца, с който до момента не са имали проблеми и спорове, с „All go“, с
клиента си „ИДБ Солюшън“, а фирмата „Ел Логистика“ е една от най-
големите логистични фирми в Италия.
Възразява се срещу редовността на исковата молба с довод, че за
ответника не била налице яснота на какво основание се претендира
процесната сума – договорно или извъндоговорно основание.
Оспорва възникването на договорно правоотношение във връзка с
процесния случай, тъй като до сключването на окончателен договор не се
стигнало, ищецът отменил издадената от него фактура от 17.07.2020 год., не я
е осчетоводил и не е платил ДДС; ответникът също не бил осчетоводил тази
фактура и не я е включвал в дневниците си за продажба. Счита, че стоката е
била застрахована, за което можело да се съди от груповия чат и от чл. 5.1 от
Общите условия. Ако ищецът е получил застрахователно обезщетение за
стоката, не би имал право да претендира процесната сума от ответника.
В допълнителната исковата молба ищецът отново подчертава, че
основава исковата си претенция на чл. 10, ал. 2 от условията на доставката,
разпределяща риска от щети, загуба, кражба или разрушаване. Между
страните са възникнали договорни отношения, обективирани в представените
с исковата молба потвърждение за поръчка и фактура; именно на основание
сключения договор ответникът е направил авансово плащане в размер на 10%.
Ответникът не съдействал на ищеца, за да го подпомогне в защитата на
правата му, не му е посочил имената на своя краен клиент, което съдържало
потвърждение, че е свързано лице с него.
Уточнява се, че ищецът не е твърдял стоките да са доставени в Италия
директно от доставчика на Samsung. ЮТТ членувал в организация за
комбинирани покупки /Itresellers/ с цел постигане на по-добра цена. Негова
люксембургска компания се е свързала с организацията за покупки, която
направила заявка до официалния дистрибутор на Samsung /**/. Стоките са
били доставени от ** на ЮТТ - Люксембург и в рамките на същия ден са
достигнали до ЮТТ - Белгия и оттам изпратени до „Ел Логистика“, където са
пристигнали на 18.07.2020 год. На 21.07.2020 год. „Ел Логистика“ извършила
проверка на стоката и потвърдила количеството и целостта на опаковката.
Във връзка с твърденията на ответника за счетоводно неотразяване на
фактурата, ищецът заявява, че на 04.08.2020 год. стоките са кредитирани с
6
посочена причина – „клиентът не може да плати баланса; депозитът ще бъде
задържан като неустойка“; тази фактура била изпратена и получена от
„Варас“ ЕООД. Всички фактури били декларирани и регистрирани от ЮТТ в
ДДС декларация, интрастат и интраком извлечения.
Твърди се, че ЮТТ е имало сключена единствено транспортна
застраховка на стоките, но не и застраховка, покриваща вреди от подмяна на
стоката. ЮТТ не е предявявал и получавал застрахователно обезщетение във
връзка с процесния случай.
В отговора на допълнителната искова молба се поддържа
първоначалния отговор. Оспорват се твърденията, че ответникът не е
съдействал на ищеца и не му е предоставил имената на своя клиент. Оспорват
се твърденията на ищеца, че е сключил единствено транспортна застраховка,
с довод, основан на бланков договор на „Ел Логистика“. Отново се акцентира
върху обстоятелството, че след пристигането на стоката в склад на „Ел
Логистика“, той не предоставя достъп на никой до стоката, докато
собственикът не я освободи, което се случва след плащането на цената.
По предварителните въпроси:
Съдът е сезиран с редовна искова молба, с която е предявен осъдителен
иск за присъждане на обезщетение за вреди на договорно основание.
Правното основание на предявения иск за присъждане на обезщетение за
вреди на договорно основание е по чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД /в
съответствие с чл. 39, ал. 1 КМЧП, когато определянето на приложимото
право зависи от квалификацията на фактическия състав или на отношението,
тя се извършва по българското право/.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
С доклада по делото съдът е оповестил като безспорни между страните
следните обстоятелства: че между тях са съществували правоотношения по
повод поръчката от страна на ответника на 3000 бр. чипове МВ-
МС254НА/EU microSD 256 GB от марката Samsung при единична цена от
31,71 евро за брой; заплащането от ответника по сметка на ищеца на сумата
9585 евро, съставляваща 10% от цената на чиповете; достигането на
поръчката до склад на „Ел Логистикс“ в Италия; незаплащането на пълния
7
размер на цената от страна на ответника, респ. неговия клиент; уведомяването
на ищеца, че ответникът се отказва от поръчката; връщането на стоката на
ищеца на 04.08.2020 год.; липсата на искане от ответника за връщане на
платения аванс; проведената електронна кореспонденция от представители на
двете страни.
От приетите по делото писмени доказателства, в т.ч. разменена
електронна кореспонденция, относно автентичността на която страните не
спорят, се установява следното хронологично развитие в процесните
отношения:
На 01.07.2020 год. /сряда/ лице на име М., действащо от името на „ИДБ
Солюшън“, Италия, за което се твърди от ответника, че е негов клиент, е
направило запитване до „Варас“ ЕООД за възможността да бъдат доставени
3000 бр. Микро SDXC U3 MB-МС256НА/EU 256 GB при целева цена от 42-
43 евро.
Непосредствено след отправянето на това запитване, „Варас“ ЕООД са
предприели действия по откриване на доставчик за търсената стока.
Отправили са запитване до „All go”, посочвайки, че търсената цена е 41 евро
или по-добра. На 02.07.2020 год. от „All go” са потвърдили възможността да
осигурят доставката на стоката при цена от 41 евро, 10% депозит веднага и
доставка в периода от 24-27.07. в „Ел Логистик“. Потвърждение от „Варас“ не
е направено.
На 01.07.2020 год. служител на „Варас“ с име М. /не се спори, че това е
служителят М. Р./ е отправила запитване и до Й.Е. служител на ЮТТ, който е
приел да направи проучване за предлагането на търсената от „Варас“ стока.
На 02.07.2020 год. представителят на „Варас“ ЕООД е подновил запитването,
като е уточнил, че целевата цена е 41 евро. В 18,13 ч. на 02.07.2020 год. Й.Е. е
информирал представителя на „Варас“, че е открил доставчик на търсената
стока, който може поне частично да осигури търсеното количество, а
предлаганата цена е 31,95 евро. На 06.07.2020 год. /понеделник/ Й.Е. е
потвърдил, че може да достави цялото количество от 3000 бр. за 10 работни
дни. Представителят на „Варас“ ЕООД е поискал да се чуе с клиента си, след
което е потвърдил, че желае доставката при предложената от ЮТТ цена. Й.Е.
е потвърдил възможността да достави цялото количество стока, като е заявил,
че доставчикът е много надежден. На въпрос на „Варас“ дали могат да
8
изпратят снимка на стоката, представителят на ищеца е заявил, че нямат
наличност от нея, стоката тепърва ще се поръчва. Очевидно поради по-
добрата цена, предложена от ЮТТ, която е с повече от 20% по-ниска от
целевата цена от 41-42 евро, ответникът е потвърдил поръчката на ЮТТ и
съответно не е потвърдил поръчката пред „All go”.
В имейл от 06.07.2020 год. представител на „Варас“ ЕООД е поискал от
Й.Е. проформа фактура, като в отговор проформа фактурата е изпратена на
ответника.
На 06.07.2020 год. ЮТТ са издали „потвърждение за поръчка“ №
VO.20070056 на името на “Варас“ ЕООД за продажбата на карта памет
Самсунг плюс 2020 Микро 256GB-MB-MC256HA/EU256GB, количество 3000
бр., единична цена 31,71 евро, на обща стойност 95130 евро, ведно с
транспортни разходи от 720 евро, или общо 95850 евро, при нулева ДДС
ставка, като вътреобщностна доставка. Като служител продажби в
потвърждението е посочено името на Й.Е., а поръчката е индивидуализирана
и чрез името на служителя на „Варас“ ЕООД, с който е осъществявана
електронната комуникация – М. Р.. Отразено в потвърждението за поръчка е,
че адресът за доставка е „Ел Логистика“, **, Италия, както и че доставката ще
се извърши чрез FedEx. Посочено е също, че 10% от цената са платими
предварително, а 90% при доставка. В потвърждението за поръчка е
посочено, че общите условия са на гърба на документа или на адрес h**. В
потвърждението се съдържа и текст, според който в случай на повредена
опаковка или етикети, купувачът трябва незабавно да провери стоките и ако
те не съответстват на неговата поръчка, не може по никакъв начин да приеме
стоките; ако повредената опаковка все пак е приета, тогава това представлява
неотменимо приемане на стоките, които се считат, че съответстват на
поръчката на купувача и са без видима повреда, което би могло да се
отбележи при извършване на проверка. На гърба на потвърждението са и
условията за продажба. От служебна справка на посочения електронен адрес
са установява, че общите условия за продажба действително са достъпни на
посочения в потвърждението на поръчката сайт на ЮТТ.
В електронното писмо от 06.07.2020 год., изпратено от Й.Е. до „Варас“
ЕООД, към което е приложена поръчка VO.20070056/06.07.2020 год., е
отправена молба поръчката да бъде върната обратно на ЮТТ с подпис и печат
9
за потвърждението на поръчката. По делото липсват доказателства молбата
на Е. за полагане на подпис и печат върху потвърждението за поръчка да е
удовлетворена.
От своя страна на 06.07.2020 год. „Варас“ ЕООД е издало проформа
фактура на своя клиент, за когото е поръчал картите – „ИДБ Солюшън“ със
седалище в Неапол, Италия. Същата е издадена за продажбата на 3000 бр.
микро SDXC карти при единична цена 40,50 евро, на обща стойност 121500
евро. Условията на плащане са: 10% депозит на 06.07.2020 год., а остатъкът -
до 3 дни след пристигането на стоката. На 08.07.2020 год. „ИДБ Солюшън“ са
наредили по сметка на „Варас“ ЕООД сумата 10 000 евро аванс по проформа
фактурата. От своя страна, на същата дата – 08.07.2020 год. „Варас“ ЕООД са
превели по сметка на ЮТТ депозит в размер на 9585 евро, съставляващ точно
10% от договорената между страните стойност на стоката, ведно с
транспортните разходи според потвърждението за доставка, издадено на
06.07.2020 год.
На 17.07.2020 год. ЮТТ са изпратили на електронния адрес на „Варас“
ЕООД издадената фактура № VF.20070212 за продажба за сумата 95800 евро.
Тук индивидуализацията на стоката е следната: карта памет Самсунг EVO
плюс 2020 Микро SDXC 256GB-MB-MC256HA/EU256GB, с допълнение - код
на стоката 85423290, произведена в Китай. Към фактурата отново са
приложени общите условия. Във фактурата е посочено, че доставката е при
условията DAP DAP **. Общоизвестно е, че DAP е условие за доставка по
Инкотермс 2010 - Delivered At Place, според което пратката се доставя до
местоназначение, предварително определено по взаимно съгласие на страните
преди изпращането й. Следователно рискът по транспортирането на стоките
лежи върху продавача до момента на достигането на стоката в
местоназначението.
От представената по искане на ответника справка за вътреобщностни
доставки, издадена от Федералната публична служба в Брюксел, се
установява, че процесната фактура е декларирана за ДДС периода м. 07.2020
год., като е включена в подадена ДДС декларация на 28.08.2020 год.
Установява се, че доставката на стоката, поръчана от ответника, е
извършена чрез FedEx по маршрута от Дронген, Белгия до **, Италия.
Стоката е изпратена на 17.07.2020 год. /петък/ и е доставена на адреса на
10
склада на 20.07.2020 год. /понеделник/ в 10,45 ч., получена от служител на
име М.К..
„Ел Логистика“ с адрес **, Италия е съставило разписка за складова
наличност № 895/21.07.2020 год. за стоката, предназначена за „Варас“ ЕООД.
Дадено е описание на продуктите – 3000 бр. карти памет Микро SD Samsung
Evo Plus 256Gb; повредени кутии: не; оригинални запечатани кутии.
Състоянието на стоката е описано така: задържана – доставчик-собственик;
теглото на стоката е 60 кг., в 6 пакета. Описани са извършените проверки,
които се изразяват в преброяване на кутиите с размери 60х40х30.
От проведената кореспонденция се установява, че на 23.07 и на
24.07.2020 год. Й.Е. е отправил запитвания до М. Р. за новини от клиента на
„Варас“ ЕООД, за който е поръчана стоката, свързани със заплащането на
стоката. Представителят на „Варас“ е заявил, че крайният клиент в Италия е
блокиран от данъчните и ще трябват няколко дни, за да вземат решение и да
„оправят нещата“; поискали с 2-3 дни да се отсрочи опцията за плащане, в
случай, че ЮТТ се съгласят на това. Постигнато е съгласие клиентът да се
изчака да плати до понеделник.
На 27.07.2020 год. /понеделник/, т.е. шест дни след съставянето на
разписката за складова наличност, в т.ч. почивните събота и неделя, а не
както се твърди в исковата молба – след две седмици, М. Р. е уведомила Й.Е.,
че клиентът им не може да реши проблема си и ЮТТ могат да продават
стоката. Самата М. е уведомила Й.Е. на 28.07.2020 год., че също е предлагала
продукта през целия предходен ден, но никой не е проявил интерес към
закупуването му, че този продукт е нов за нея, което затруднява пласирането
му от нейна страна.
От товарителницата на FedEx се установява, че стоката е върната от **,
Италия до Дронген, Белгия, като е предадена за доставка от склада на „Ел
Логистика“ на 31.07.2020 год. /петък/ и е доставена в Белгия на 04.08.2020
год. /вторник/.
На същата дата – 04.08.2020 год. ЮТТ са издали кредитно известие №
VF20080034 към поръчка VO.20070421, респ. CN VO.20070056/VF.20070212.
причината за издаването на кредитното известие е описана така: “Клиентът
не може да плати остатъка; депозитът ще бъде задържан като неустойка“. По
дефиниция кредитното известие /Credit note/ е първичен счетоводен документ,
11
с който се намалява данъчната основа на доставка или се нулира данъчната
основа при развалянето на доставка, за която доставка вече е била издадена
фактура. Основание за издаване на кредитно известие възниква при разваляне
на сделка за доставка или извършена доставка, за която търговецът вече е
издал търговска фактура на клиента. Ищецът не е представил доказателства за
осчетоводяването на кредитното известие, представено от ответника,
попадащо в следващия отчетен период след периода на осчетоводяването на
фактурата от 17.07.2020 год. /м. 08.2020 год./, но кредитното известие,
представено от ответника с отговора, не се оспорва в процеса от ЮТТ и няма
основание да се приеме, че не е осчетоводено при издателя му. Признание за
издаването му се съдържа в писмото на ЮТТ от 18.06.2021 год. на л. 21-23 от
делото. Следователно, по счетоводни данни непогасен дълг на ответника към
ищеца по процесната фактура не би следвало да съществува.
На 14.09.2020 год., т.е. месец и половина след връщането на стоката,
ЮТТ са продали 300 бр. от процесните чипове, при единична цена 22,50 евро
/значително по-ниска от придобивната стойност/ на дружество със седалище
Украйна – „Гаджет Мобайл“ ООД. За продажбата е съставена фактура №
VF.20090104 на стойност 6900 евро с транспортните разноски.
По делото липсват преки писмени доказателства в подкрепа на
твърденията на ищеца, че стоката е върната от украинското дружество на
ищеца и причината, която това дружество е изтъкнало за връщането; липсват
доказателства за твърдяната рекламация. Косвени данни за връщането на
стоката от украинското дружество на ищеца след доставката по фактурата от
14.09.2020 год. се съдържат в разменена писмена и електронна
кореспонденция между ЮТТ и ЕЛ Логистика и ЮТТ и ответника, но тази
кореспонденция не е двустранна, тя съдържа единствено твърдения на
представители на ищеца за осъществена подмяна на стоката, без каквото и да
е потвърждение на този факт от насрещната страна в кореспонденцията.
На 13.11.2020 год. представителят на ЮТТ Й.Е. е заявил пред М. Р. в
скайп кореспонденция, че предишния ден клиентът, на който са продали 300
бр. от чиповете /два месеца след продажбата им на 14.09.2020 год./, се е
свързал с тях и се е оказало, че това е „напълно сгрешен продукт“; кутиите
били добре, но вътре имало „леко различен модел“; ЮТТ проверили и
наличностите в техния склад и установили, че всички продукти „изглеждат“
12
сгрешени. В продължение на същата кореспонденция и в отговор на
запитването на ищеца, „Варас“ ООД са посочили пред ЮТТ името на
клиента, за който са поръчали картите – „ИДБ Солюшън“, като на 19.11.2020
год. са изпратили на ЮТТ пълните му данни. Поради това неподкрепено
остана твърдението на ищеца в допълнителната искова молба, че ответникът
никога не е пожелал да даде координати на своя клиент и така саботирал
вътрешното разследване, което потвърждавало подозрението им, че са
свързани лица и ищецът има участие в /съпричастен е с/ подмяната.
На 18.11.2020 год. от ЮТТ, отдел Международни продажби и покупки, са
изпратили писмо до „Ел Логистика“, в което сочат, че при стара доставка са
установили проблем с върнати стоки и са поискали становище. Липсва
представен по делото отговор на това писмо и данни за становището на
склада по повдигнатия от ЮТТ въпрос.
Според текста електронно писмо, изпратено на 20.11.2020 год. от ** /от
домейна на чийто електронен адрес може да се съди, че е представител на
Самсунг/, става въпрос за фалшиви стоки; не са установени нередности по
отношение на процесната пратка както в Самсунг, така и в К. и считат, че
това се е случило след доставката до ЮТТ. Заключението е направено въз
основа на снимки на върнатите карти памет; Самсунг не произвежда и не
доставя показаните им продукти.
С цел установяване на произхода на стоката и лицето, от което ищецът е
придобил продаваемите продукти, в изпълнение на вменените му задължения
по чл. 190 ГПК същият представя две фактури, както следва:
Фактура № 3227425/14.07.2020 год., свързана с поръчка от 08.07.2020
год., с която „К. Белгия“ са фактурирали на името на „Ай Ти Реселърс груп“,
със седалище Антверпен, Белгия 3000 бр. SAM-MB-MC256HA/EU microSD
EVO PLUS 256GB Class 10, при единична цена от 28,50 евро за брой. От
дистрибуторски договор, приложим за 2021 год., сключен от Самсунг
Електроникс Бенелюкс, клон Белгия и „Ай Ти Реселърс груп“ /л. 258-259/
може да се съди, че К. са официални дистрибутори на едро на продуктите на
Самсунг, в т.ч. на SD, като според електронното писмо от 28.09.2022 год. са
имали това качество и през предходната 2020 год. Фактурата е придружена с
опаковъчен лист № ********* от 14.07.2020 год., издаден от „К. Белгия“, в
който се съдържат данни, че поръчката е изпратена с DHL Express до адрес за
13
доставка - фирма „ЮТТ“, Люксембург.
От своя страна „Ай Ти Реселърс“, Антверпен е префактурирал стоките на
името на „Юропиън Техникъл Трейдинг“, Люксембург, с фактура №
21000212/15.07.2020 год., при цена от 29,88 евро. Не е представен опаковъчен
лист.
Не е представена последваща фактура, удостоверяваща продажбата на
стоката от „Юропиън Техникъл Трейдинг“, Люксембург на ищцовото ЮТТ
със седалище в Кралство Белгия. Видно от изписаното седалище и ДДС
номер, дружеството ЮТТ със седалище в Люксембург е различен правен
субект от ищцовото дружество, регистрирано по законите на Кралство
Белгия.
По искане на ответната страна и по реда на чл. 190 ГПК от ищеца са
представени и два договора:
Единият е застрахователна полица от 25.06.2020 год., сключена от ЮТТ
с „Булаарс и Ламберт“, досежно превоза на стоки. Съдът намира, че същият
няма пряко отношение към предмета на делото. Обстоятелството, че едно
лице има право на застрахователно обезщетение, което не е получило, не го
лишава от прекия му иск спрямо евентуалния причинител на вреда.
Другият договор е договор за складиране на стоки до поискване, сключен
между ЮТТ и „Ел Логистика“ /наричан доставчик на услугите/, със седалище
в Италия още през 12.02.2018 год. Наличието на дълготрайни преки
договорни правоотношения на ищеца с „Ел Логистика“, уредени с писмен
договор, сключен две години и половина преди процесните правоотношения,
е в противоречие с тезата на ищеца, че ответникът е направил произволен и
лош по характера си избор на склад, за който избор следва да понесе изцяло
имуществената отговорност за вреди. С този договор доставчикът на услугите
„Ел Логистика“ е декларирал и гарантирал, че неговата складова база е добре
защитена и подходяща за безопасно съхранение на стоките; че отговаря за
всички загуби или щети на стоките до размера на тяхната стойност,
възникнали от или във връзка с извършването на услугите по този договор.
Описана е процедурата, която доставчикът на услуги ще следва при
складиране на стоките: при пристигане на стоките в склада, доставчикът ще
издаде протокол от входящ контрол и ще го изпрати на доставчика и на
купувача; в протокола ще се съдържат следните данни брой на палети/кашони
14
и брутно тегло; състояние на опаковките; количество и номер на модела на
стоките; права на трети лица /доставчикът като действителен собственик на
стоките/. На „Ел Логистика“ е забранено да изважда стоките от склада без
писменото потвърждение на ЮТТ, като ЮТТ си е запазил правото да
извършва посещения без предизвестие до доставчика на услугите, за да
проверява дали се спазва стриктно процедурата по складирането на стоките.
Липсват твърдения и доказателства за това ищецът да е предприел действия
по реализация на предвидената в договора с „Ел Логистика“ имуществена
отговорност – „за всички загуби или щети на стоките до размера на тяхната
стойност, възникнали от или във връзка с извършването на услугите по този
договор“.
По реда на Регламент 2020/1783 на ЕП и Съвета относно
сътрудничеството на държавите членки при събирането на доказателства по
граждански и търговски дела, са разпитани като свидетели двама служители
на ищеца.
Свидетелят Е.Й. /участващ в електронната кореспонденция с ответника/
се занимава с продажби и администрация при ЮТТ. Сочи, че ** е официален
дистрибутор на Самсунг. Тук следва да се посочи, че използваното от
свидетеля наименование за официален дистрибутор на Самсунг е ** /не само
в превода, но и в официалния протокол за разпит/, а първоначалният
доставчик според представената фактура от 08.07.2020 год. е друго лице – **.
Според показанията на свидетеля, в случая продуктът е бил на Самсунг, като
този доставчик /**/ дава най-добрите цени и е най-надежден. Не е налице
яснота дали е допусната правописна грешка в протоколирането на
показанията или свидетелят има предвид друг доставчик на стоки на Самсунг
със сходно наименование, с който ЮТТ също работи. Фактурата за покупка
на стоките била изпратена от неговия колега Ф.Р. а фактурата за продажбата
на стоките от ЮТТ на „Варас“ ЕООД била съставена от него. Фактурите са
електронни и се изпращат на имейл. Стоката е била изпратена в Италия по
искане на клиента /в лицето на М. Р./. Свидетелят разяснява, че много често
са изпращали стоки до „Ел Логистика“ в Италия, който е известен склад,
действащ с изчакване /on hold/. Обикновено клиентът плащал в срок от три
дни след приемо-предавателен протокол/инспекционен доклад, който се
съставял при доставка в склада в Италия. В този случай докладът бил
положителен. След като плащането не било извършено в рамките на седмица,
15
станало ясно, че има проблем с клиента на „Варас“ и плащане няма да
последва. Много рядко се случвало в практиката на фирмата поръчка да бъде
отказана по този начин.
Свидетелят Д.С. е ** при ЮТТ и отговаря за върнатите пратки и
приемането им. ЮТТ изискали вземането на стоките от Италия чрез FedEx,
куриерът доставил върнатите стоки при тях. Стоката била в кашони, около
3000 бр., разпределени в 6 мастър бокса на Самсунг с оригинален печат-марка
/original factory sealed/. Свидетелят сам извършил проверката на върнатите
стоки – същите били изпратени в Италия с оригинален фирмен печат, който
не бил увреден. След връщането на стоките в Белгия същите се съхранявали в
помещение с ограничен достъп, като само свидетелят имал код за достъп до
него. Една част от стоката била изпратена на клиент в Украйна, който подал
оплакване. Едва по повод на оплакването проверили кашоните. Установено
било, че горната им страна е без увреждане. Долната им страна не била
проверявана - такова нещо не се било случвало преди, поради което нямало
практика кашоните да се проверяват отдолу.
Въз основа на така събраните доказателства съдът формира следните
фактически и правни изводи:
На първо място съдът приема, че на 06.07.2020 год. между страните са
възникнали валидни правоотношения по договор за международна продажба
на стоки.
Договорът не е сключен в писмена форма. Въпреки искането на
представителя на ищеца в разменената електронна кореспонденция,
изпратеното в електронен вид потвърждение за поръчка от 06.07.2020 год. да
бъде върнато на продавача с подпис и печат, подписана и подпечатана от
ответника фактура или потвърждение за поръчка не са представени по делото.
Но законът не съдържа в себе си изискване за писмена или по-тежка форма за
валидност. Според нормата на чл. 293, ал. 1 ТЗ за действителността на
търговска сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите,
предвидени в закона, а в случая с продаваемите движими вещи нормативно
изискване за форма няма.
Договорът за търговска продажба на стоки е неформален и
консенсуален. Той се счита за сключен в момента на съвпадането на двете
насрещни по посока и еднакви по съдържание волеизявления на страните.
16
Преговорите са продължили в периода от 01 до 06.07.2020 год., като
съвпадението на волеизявленията на страните по делото досежно
съществените елементи от договора за продажба /предмет, цена, условия на
доставка/ е станало факт към 06.07.2020 год. При обменената между
служителите на страните електронна кореспонденция ищецът ЮТТ е
потвърдил, че може да изпълни поръчката и ще достави търсената от „Варас“
ЕООД стока: 3000 карти памет, при цена по ниска от целевата, а именно при
цена от 31,71 евро за брой, с адрес на доставката „Ел Логистика“, Италия. С
това волеизявленията са съвпаднали и консенсуалният договор се счита
сключен. Волята у ответника за сключването на договора е допълнително
потвърдена с плащането на аванса от 10% на 08.07.2020 год.
Ето защо съдът приема за неоснователни доводите на ответника, че
между страните са били налице единствено преддоговорни отношения, респ.
че сключеният от тях договор е предварителен, а предвид непредаването на
фактическата власт върху стоката, той не се е превърнал в окончателен. В
момента на съвпадението на насрещните волеизявления на страните е
сключен договор, който има окончателен характер. Договореностите досежно
заплащането на остатъка от цената и предаването на стоката са елементи от
неговото изпълнение, а не от фактическия състав по сключването му. Поради
това без значение за възникването на договорните правоотношения е
последващото прекратяване/разваляне на договорната връзка. Без правно
значение е и обстоятелството дали ответникът „Варас“ ЕООД е осчетоводил
фактурата или не. Осчетоводяването на фактурата е фактическо действие по
спазване на данъчното законодателство, а не елемент от фактическия състав
на сключването на договора. Осчетоводяването на фактурата би имало
функцията на признание за сключването на договора само в случай, че за
волята на купувача липсват други недвусмислени доказателства, каквито в
случая са налице.
Приема се, че договорът е сключен при общи условия. В потвърждението
за поръчка от 06.07.2020 год., издадено от ЮТТ, ясно е посочено, че Общите
условия са на гърба на документа, като същевременно същите са и
публикувани на сайта на компанията. Със съзнанието, че договорът е при
общи условия, ответникът е платил уговорения аванс, цитирайки в
преводното нареждане от 08.07.2020 год. номера на поръчката, съдържаща
данните за общите условия.
17
Според нормата на чл. 298, ал. 1 ТЗ търговецът може да установи
отнапред общи условия за сключването от него сделки; те стават
задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема или
когато е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги е
оспорила незабавно.
В случая общите условия към договора за доставка не са приети писмено
от ответника, но той ги е знаел, тъй като са му изпратени както като част от
текста на потвърждението за поръчки, така и като част от фактурата от
17.07.2020 год. Наред с това ответникът е бил длъжен да ги знае, тъй като
отново в потвърждението за поръчка и във фактурата е изрично посочено, че
общите условия са достъпни на посочения електронен адрес h**. Липсват
както твърдения от ответника, така и доказателства да е оспорил общите
условия. Поради това се приема, че Общите условия обвързват „Варас“
ЕООД и те са част от съдържанието на сключения между страните договор.
Следва да се подчертае, че с текста на чл. 12.2. от Общите условия
страните изрично са изключили приложението на Виенската конвенция за
договорите за международна продажба на стоки. Чл. 6 от Конвенцията
допуска страните да изключат приложението й, поради което и Виенската
конвенция е неприложима в процесните правоотношения. Именно поради
това съдът не квалифицира предявеният иск с привръзка към норми от
Конвенцията, а единствено по материалното право на съда по седалището на
ответника /подробни съображения, изложени в доклада/.
Според чл. 9 от Общите условия поръчките се заплащат веднага в
момента на изпълнението на договора, като в случай на неплащане или забава
на плащането, ЮТТ може да прекрати договора незабавно без предизвестие
за неизпълнение, без каквото и да е предварително съдебно разрешение, и да
продаде стоките.
С доклада по делото е обявено като безспорно между страните
обстоятелството, че пълният размер на договорената цена /разликата над
платения аванс от 10% до пълната дължима сума по фактурата/ не е заплатена
от ответника и той е в неизпълнение на основното си задължение по договора
за продажба. Това е породило право за доставчика да прекрати договора, от
което свое право се е възползвал. Това право не е оспорено от ответника в
нито един момент от развитието на правоотношенията. Ответникът е приел,
18
че виновно не е изпълнил задълженията си по договора да заплати пълния
размер на цената и е зачел правото на продавача да задължи платения аванс,
на който страните са придали и характер на задатък.
Прекратяването/развалянето на договора е видно както от изискването на
връщането на стоката от склада в Италия в склада на ЮТТ в Белгия, така и
фактическото й връщане на 04.08.2020 год. – обстоятелство, обявено за
безспорно между страните, подкрепено и от приетите по делото писмени
доказателства.
Като окончателен елемент от фактическия състав на прекратяването на
действието на договора е издаването от страна на ищеца на кредитно известие
/credit note/ № VF.20080023/04.08.2020 год., каквото както се спомена, се
издава при прекратяване/разваляне на договора.
Ето защо, несъмнено е, че към 04.08.2020 год. процесният договор за
продажба на стоки е прекратен, според терминологията на общите условия
/terminate/. Юридически издържано според българското законодателство е да
се приеме, че договорът е развален с едностранно изявление на продавача
поради неизпълнението на задължението за парична престация от страна на
купувача. Безспорен между страните факт е, че платеният аванс е задържан от
продавача и не е върнат на купувача.
Развалянето на договора поради неизпълнението му /прекратяването му
по терминологията и реда на общите условия/ принципно не води до
цялостното отпадане на обвързаността на страните от клаузите на договора. И
след прекратяването на договора продължават да бъдат в сила клаузите,
предвиждащи отговорностите на страните, респ. последиците от
неизпълнението. Принципно обвързваща страните е и клаузата на чл. 10, на
която ищецът основава исковата си претенция.
Според текста на чл. 10 от Общите условия, доставените стоки остават
пълна собственост на ЮТТ, докато купувачът изпълни своето задължение да
изплати възнаграждение на ЮТТ, включващо цената, разходите, лихвите и
щетите /чл. 10.1/; рискът от щети, загуба, кражба или разрушаване на
стоките изцяло се прехвърля на купувача от датата на доставката (the date
of delivery) /чл. 10.2./; докато действително се прехвърли собствеността върху
стоките на купувача в съответствие с тези общи условия, купувачът няма
право да се разпорежда със стоките по никакъв начин /чл. 10.3./.
19
Общите условия са сравнително лаконични, те не съдържат дефиниции
на използваните понятия, в т.ч. на понятието „доставка“ и „дата на
доставката“. Но от общия смисъл на използвания в чл. 10.2. термин
„доставка“ в текста на общите условия може да се съди, че доставката на
стоката е завършена с пристигането на стоката в местоназначението й,
определено по взаимно съгласие, в съответствие с клаузата DAP - в случая с
приемането й в склада на „Ел Логистика“ в Италия, ** и изготвянето на
протокола за проверка /протокол за входящ контрол според договора на
ищеца с „Ел Логистика“/. Собствеността на стоката според общите условия се
прехвърля върху купувача едва с плащането на пълната цена, но рискът
преминава върху купувача по-рано, а именно с постъпването на стоката в
склада на „Ел Логистика“ и положителните констатации в протокола за
входящ контрол.
За да възникне правото на продавача по чл. 10.2. от ОУ да претендира
обезщетение за щети, загуба, кражба или разрушаване – рисковете по тази
разпоредба, същият следва да установи две основни групи обстоятелства:
първо, че предвидените в нормата на чл. 10.2. факти, предвидени в
сочената разпоредба - щети, загуба, кражба или разрушаване , са настъпили
обективно в правния мир;
и второ – че описаните факти са настъпили именно и само след момента
на преминаването на риска върху купувача според клаузите на договора, а
именно след достигането на стоката в местоназначението й – склада на „Ел
Логистика“ и изготвянето на протокола за входящ контрол.
При внимателния анализ на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че не се установиха по пътя
на пълното главно доказване нито една от двете групи факти.
На първо място не се установи по категоричен начин за ищцовото
дружество да са настъпили вреди в патримониума на ищеца.
За да настъпят вреди за продавача от рода на изброените в чл. 10.2., е
необходимо той да е собственик на продаваемите вещи. Тук следва да се
посочи, че ако за действителността на договор за покупко-продажба на стоки
/движими вещи/ не е необходимо да е установено, че продавачът е собственик
на продаваемата стока, то за претендирането на вреди от загуба, кражба,
подмяна, това е необходимо. Според чл. 78, ал. 1 от ЗС който придобие по
20
възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на
приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае
това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на
собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или
нотариална заверка на подписите. Следователно, купувачът би станал
собственик на продаваемите вещи ако добросъвестно и на възмездно
основание ги закупи от своя продавач, независимо от това дали той е
собственик. Но продавачът ще претърпи преки щети и загуби от
увреждането/загубването на продаваемите вещи само ако е бил техен
собственик. Предвиденото в чл. 10.2. право на обезщетение не е за
пропуснати ползи от реализирането на приходите от продажбата, а за преки
щети от загубата, подмяната и увреждането на собствената му стока, стоката,
върху която притежава вещни права.
В тази връзка, съдът отчете, че по искане на ответника ищецът бе
задължен на основание чл. 190 ГПК да представи по делото сключения между
него и неговия доставчик договор във връзка с придобиването на процесните
чипове. Ищецът представи доказателства в тази насока. Тук може за пълнота
да се посочи, че липсата на идентичност на процесната стока със стоката,
описана във фактурите на предходни доставчици, на която се акцентира от
ответника в писмените му бележки, не се установява. Откриват се известни
различия в описанието на Сим картите, но съдът приема същата за
несъществена. Но представените от ищеца писмени доказателства не
установяват завършената верига по придобиването на собствеността върху
картите от ищеца ЮТТ - дружество, учредено по законите на Кралство
Белгия. Представените от ищеца писмени доказателства установиха
продажбата на 3000 бр. микроSD карти от „К. Белгия“ на „Ай Ти Реселърс
груп“, Антверпен, Белгия и последващата продажба от „Ай Ти Реселърс груп“
на „Юропиън техникъл трейдинг“ SARL, със седалище в Люксембург. Сам
ищецът в молбата на л. 209 сочи, че последно посоченото дружество е негово
дъщерно дружество в Люксембург, т.е. същото е отделен правен субект.
Последваща продажба от „Юропиън техникъл трейдинг“ SARL, със седалище
в Люксембург на ищцовото дружество не е документално удостоверена.
При липсата на доказателства, че ищцовото дружество е придобило
собствеността върху продаваемите стоки, тяхната последваща подмяна с
21
други „фалшиви“ стоки не съставлява щета конкретно за ЮТТ, която да
подлежи на обезщетяване на основание чл. 10.2. от ОУ, тъй като процесните
вещи, след като не са придобити от ЮТТ, не са и напуснали неговия
патримониум.
На следващо място, не се установи по категоричен начин твърдението в
исковата молба, че твърдяната подмяна на стоките е настъпила след момента
на преминаването на риска според чл. 10.2, а именно след момента на
доставката - в склада на „Ел Логистика“, след съставянето на протокола за
складова наличност от 21.07.2020 год. до връщането на стоката по инициатива
на ищеца обратно в склада му в Белгия.
В тази връзка съдът приема за обосновано възражението на ответната
страна, че липсват доказателства направената в „Ел Логистика“ проверка,
удостоверена в разписката за складова наличност № 895/21.07.2020 год., да е
щателна и пълна, каквато се настоява от ищеца да е била извършена. Изрично
посочено в текста на разписката е, че извършените проверки се изразяват в
преброяване на кутиите, и са посочени резултатите от тези проверки - 6 броя
преброени кутии, с общо тегло 60 кг. и размери на кутиите 60х40х30; че
кутиите са запечатани и неповредени.
Както се установява и от гласните доказателства, при връщането на
стоките в Белгия на 04.08.2020 год., никой не е проверявал целостта на
кутиите от долната им страна, такова нищо никога не се е случвало преди
според свидетеля Д.С. и не е имало практика кашоните да се проверяват
отдолу. След като при самия доставчик на стоки, при който същите се
връщат, не се извършва обстойна проверка на целостта на кутиите от
всичките им страни, тъй като никога не се е налагало да подлагат на съмнение
целостта от долната им страна, логично е, че подобна практика – за проверка
на кутиите отдолу, е липсвала и при „Ел Логистика“. Още повече, че според
клаузите на писмения договор между ищеца и „Ел Логистика“, проверката
при доставчика на услугите по складиране на стоки до поискване включва
единствено формални дейности по посочване на брой на кашони и брутно
тегло, състояние на опаковките, количество и номер на модела на стоките.
Липсва изискване за полагане на по-голяма грижа от формален количествен
по характера си оглед на стоката.
Съдът приема за логически издържан довода на ответника, развит в
22
писмените му бележки, че след като процесните 3000 бр. карти, изпратени до
склада в Италия, са били разпределени в 6 фабрично запечатани кашона, то в
един кашон е имало по 500 бр. карти. След като ищецът е продал на
украинското дружество 300 бр. от картите, то очевидно е следвало да
разпечата един от кашоните, за да отдели физически продаваемите 300 бр. от
общо поместените в него 500 бр. Предвид твърденията в исковата молба, че
нарушаването на целостта на кашоните е установена едва по повод
рекламацията на украинското дружество, то очевидно нарушената цялост от
долната страна не е забелязана от ЮТТ дори при отварянето на един от
кашоните и отделянето на картите, предназначени за украинския клиент. След
като дори при пряка работа с конкретен кашон по отделянето на
необходимите бройки, нарушената му цялост не е била забелязана, то тази
нарушена цялост не е била забележима с просто око на служител, занимаващ
се по занятие с доставка на стоки, при обикновено преместване и досег до
кутията и потвърждава извода, че при обикновения, традиционния общ
преглед на кашоните в италианския склад, нарушената им цялост не била
забелязана, тъй като е била незабележима, а е можела да се открие едва при
полагане на усилия, които са по-големи от обичайно дължимите грижи на
добрия търговец в ситуацията.
Липсват доказателства щателен оглед на стоката и опаковките й да е бил
извършен преди достигането на стоката в склада в Италия, за да се приеме, че
там именно, в италианския склад, след датата на доставката и момента на
преминаването на риска, е била нарушена целостта на опаковката от долната
страна на кашоните по незабележим дори за ЮТТ начин /останал незабелязан
през целия период от 04.08.2020 год. до изпращането на част от стоката до
Украйна и дори до твърдяното оплакване от украинския клиент/. Преди да
достигането на стоката в склада в Италия, същата е била предадена от „К.
Белгия“ /за който се твърди да е официален дистрибутор на Самсунг за
Бенелюкс/ на DHL Express; преминала през владението на „Ай Ти Реселърс“,
със седалище в Антверпен; доставена е на „Юропиън Техникал трейдинг“ със
седалище Люксембург; не е налице яснота как е преминала във фактическата
власт на ищеца, който от своя страна е осигурил транспортирането на стоката
до склада в Италия чрез друг курирер – FedEx. Следователно твърдяната от
ищеца подмяна хипотетично би могла да се осъществи във всеки етап от
установената дълга верига от фактически действия по предаването на стоката
23
от всеки един неин купувач на курирер, до следващ купувач и ангажиран от
него курирер до достигането й в местоназначението – склада в Италия.
Наред с това, доколкото се приема, че от текста на разписката за складова
наличност, съставена от „Ел Логистика“, не се установява да е осъществен
„щателен“ контрол, включващ детайлно обследване на долната част на
кутиите, то не може да се приеме за доказано в процеса, че твърдяното от
ищеца нарушаване на целостта на кутиите е настъпило като единствена
възможност и реален факт именно в склада в Италия; това би могло да се
случи хипотетично и по-късно, след прекратяването на договора, по обратния
път на стоката от Италия към склада в Белгия, осъществен в периода
31.07.2020 до 04.08.2020 год. от FedEx.
Ищецът представя своето писмено запитване до „Ел Логистика“ във
връзка със случая, отправено на 18.11.2020 год., но не представя отговора на
италианския склад, участващ в правоотношението по доставката и неговата
версия за твърденията на ищеца.
Следва да се акцентира и върху обстоятелството, че всъщност по делото
липсват и убедителни доказателства, установяващи по пътя на пълното
главно доказване, че кражба/подмяна на стоките е изобщо надлежно
установена като обективно осъществил се факт в правния мир. Липсват
доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че продадените на
украинското дружество 300 бр. карти памет, като част от върнатите от склада
в Италия 3000 бр., са върнати от това дружество на ищеца с рекламация, че не
отговарят на изискванията. Липсват и убедителни преки доказателства, че
именно върнатите карти са фалшивите стоки, за които се говори в
електронното писмо от представителя на Самсунг - **, датиращо от
20.11.2020 год. От текста на писмото е видно, че произнасянето на
представителя на Самсунг е направено въз основа на споделени от ищеца
снимки на продукти, без доказателства от кой са направени те и че това са
снимки категорично на впоследствие върнатите продукти.
Тук може да се посочи, че още в момента на сключването на договора на
06.07.2020 год. ответникът е поискал от ищеца в разменената електронна
/скайп/ кореспонденция снимка на стоката, но ищецът не е удовлетворил
искането с твърдението, че няма тази стока на склад, а я е поръчал на свой
доставчик и не разполага с нея. Липсата на идентичност на стоките, предмет
24
на процесната продажба и стоките, върнати в склада на ищеца на 04.08.2020
год., според настоящия състав може да бъде установено само посредством
използването на специални знания по реда на чл. 195 и сл. ГПК, а не въз
основа на становище на служител на Самсунг, направено по снимков
материал с неустановен произход.
При отговор на въпроса дали са налице основания за ангажиране на
имуществената отговорност на ответника, следва да се посочи за пълнота и
следното:
При противоречие между клаузите на Общите условия и клаузите на
конкретния договор, предимство имат конкретните клаузи, съдържащи се в
индивидуалния договор – чл. 298, ал. 3 ТЗ. В потвърждението за поръчка от
06.07.2020 год. и в самата фактура от 17.07.2020 год. е изписан текст,
предвиждащ право на купувача да направи проверка на стоката, като провери
дали е налице повредена опаковка или етикети и право да провери дали
доставената стока съответства на неговата поръчка. Едва ако повредената
опаковка все пак е приета, това означава, че стоката е приета от купувача и
лишава последния от възможност за последваща рекламация срещу липса на
идентичност между поръчано и доставено. Така, конкретните индивидуално
договорени клаузи на договора предвиждат, че купувачът може да направи
собствена проверка на целостта на опаковката и съответствието на
доставената стока с поръчаната, която е последваща и независима от
положителните констатации на склада на „Ел Логистика“ за видима цялост на
опаковките. За да може обаче купувачът да реализира гарантираното в
договора право на възражения срещу целостта на опаковката и съвпадението
на поръчана стока и доставена, стоката следва да му е предадена за преглед от
склада.
В случая е несъмнено, че купувачът „Варас“ ЕООД изобщо не е имал
възможност да огледа стоката, доколкото правоотношенията между страните
са прекратени преди предаването на фактическата власт, респ. преди
визуалното запознаване със състоянието на опаковките и съдържанието на
кутиите. Недопустимо е, купувачът да може да възрази срещу целостта на
опаковката при предаването на стоката и съответствието на стоката с
поръчаното, а такова право напрактика да му се отрича ако не е имал каквато
и да е възможност за визуална проверка на доставеното. Недопустимо е върху
25
него да се възлага отговорността от кражба/подмяна на стоката, която никога
не му е предавана във фактическа власт, без да му е предоставяна
възможността да упражни предвиденото в индивидуалните клаузи на
договора материално право на възражения срещу целостта на опаковката.
Доводите на ищеца, че обективната /безвиновна/ отговорност на ответника
произтича от факта на лошия избор на склад, са несъстоятелни, при
положение, че сам ищецът е в трайни договорни отношения с „Ел Логистика“
– известен склад, с който ЮТТ много често работи по думите на разпитания
свидетел Е.Й..
С оглед изложените мотиви, съдът приема, че не се е осъществил
състава на нормата на чл. 10.2. от Общите условия към договора за продажба,
пораждащ правото на продавача да търси обезщетение за вреди във връзка с
поръчка на чипове, направена на 06.07.2020 год. Ето защо предявеният
осъдителен иск е неоснователен. Като такъв следва да се отхвърли.
По въпроса за разноските:
Предвид отхвърлянето на иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски. За
разноските си ответната страна представя списък по чл. 80 ГПК. Според
същия разноските на ответника са в размер на 6000 лв. адвокатско
възнаграждение и 108 лв. разноски за превод на български език на съставени
на чужд език документи. Разноските на ответника са установени с
представени разходно-оправдателни документи. Срещу размера на
претендираното възнаграждение не се прави възражение от ищцовата страна.
Ето защо в полза на ответника следва да се присъдят сторените по делото
разноски в размер на 6108 лв.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ЮРОПИЪН ТЕХНИКЪЛ ТРЕЙДИНГ“
/European Technical Trading/, дружество учредено и съществуващо по
законите на Кралство Белгия, с фирмен номер 0677.702.574, с адрес: Бойебос
24, 9031 Ганд, Белгия, представлявано от Т.Г., със съдебен адрес в ***, адв.
Ир. Г., против „ВАРАС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Марково, общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. „Цар Самуил“ № 6,
26
представлявано от управителя В.Н.К., за присъждане на сумата 86 265 евро,
съставляващи вреди във връзка с поръчка на чипове, направена на 06.07.2020
год., дължима на основание чл. 10, ал. 2 от условията за доставка,
разпределяща риска от щети, загуби, кражба или разрушаване, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба –
21.10.2021 год. до окончателното плащане.
О С Ъ Ж Д А „ЮРОПИЪН ТЕХНИКЪЛ ТРЕЙДИНГ“ /European Technical
Trading/, дружество учредено и съществуващо по законите на Кралство
Белгия, с фирмен номер 0677.702.574, с адрес: Бойебос 24, 9031 Ганд, Белгия,
представлявано от Т.Г., със съдебен адрес в ***, адв. Г., на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК да заплати на „ВАРАС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. Марково, общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. „Цар
Самуил“ № 6, представлявано от управителя В.Н.К., сумата 6 108 лева
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
27