Р Е Ш Е Н И Е
№620
гр. Хасково, 18.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на
дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Гергана
Мазгалова
като разгледа
докладваното от съдия П.Костова административно дело №634/2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба от В.Т.Ж. от гр. С., със съдбене адрес гр. Х., бул.“Б.“ №…, ет… офис
.., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№19-0271-000116 от 19.04.2019 г., издадена от Началник РУ- Харманли към ОДМВР –
Хасково, с правно основание чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.
Жалбоподателят
счита оспорената заповед за незаконосъобразна. Сочи, че твърдяното в нея
обстоятелство, че е предоставил собствения си автомобил на лице, което е лишено
от СУМПС по административен ред, не отговаря на действителното положение. Моли
се за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна. В съдебно заседание
жалбата се поддържа от адв. З., пълномощник на жалбоподателя. Иска се присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът,
Началник РУ- Харманли към ОДМВР – Хасково, не ангажира становище по жалбата.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ)
№19-0271-000116 от 19.04.2019 г., издадена от ВПД Началник РУ- Харманли към
ОДМВР Хасково, на В.Т.Ж. е наложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6
месеца, а именно 180 дни.
Заповедта
е обоснована с това, че 18.04.2019г., в 13.20 часа в гр. С. В.Т.Ж., като
собственик на лек автомобил БМВ…..Д, с рег. № Х….КР е предоставил управлението
на същия на лице което е лишено от СУМПС по административен ред.
Видно
от разписката, инкорпорирана под текста на ЗППАМ №19-0271-000116 от 19.04.2019
г., препис от същата е връчен на В.Ж. срещу подпис на 25.04.2019 г. Жалбата
срещу тази заповед е подадена на 02.05.2019 г.
По
делото от страна на административния орган освен цитираната заповед не са
представени други доказателства, които да представляват образуваната от него
административна преписка по повод оспорения в настоящото производство акт.
Такива не бяха представени и след като с разпореждане от 27.05.2019г. съда
указа доказателствената тежест на всяка от страните в процеса.
При така установената по делото фактическа обстановка
и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е
в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт
и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква
„а”, т.6 и т.7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра
на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл.165, ал.1 от Закона за движение
по пътищата, което и е направено със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 год. на
министъра на вътрешните работи, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата няколко
основни структури на Министерство на вътрешните работи, като изрично са
посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи. По делото е
представена и приета като доказателство Заповед №272з-906 от 20.03.2019 год. на
директора на Областна дирекция на МВР – Хасково, за оправомощаване на
длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква „а”,
т.6 и т.7 от ЗДвП и като такива оправомощени лица са посочени началниците на РУ
в ОДМВР – Хасково / т.6 от заповедта /. В случая, оспорената заповед е издадена
именно от началник на РУ – Харманли към ОДМВР - Хасково, като действието на
тази заповед не е обвързано със срок и доколкото не е отпаднало правното
основание за издаването й, съдът приема, че обжалваният административен акт е
издаден от оправомощен материално и териториално компетентен орган.
Независимо от посоченото настоящия състав на съда намира, че оспорената в
настоящото производство заповед е постановена при неспазване на императивно
установените изисквания на чл.59 ал.2 т.4 АПК за съдържанието на административния
акт. За да се приеме че е спазено изискването на посочената законова норма
заповедта е следвало да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат
значение за релевантни юридически факти и обосновават наличието на
предпоставките на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. В обжалвания административен акт
освен позоваването на цитираната разпоредба и посочването с едно изречение, че Ж.
е предоставил управлението на собственото си МПС на лице което е лишено то
СУМПС по административен ред, други фактически и правни основания липсват. По
никакъв начин от заповедта не става ясно, кое е лишеното от СУМПС по
административен ред лице, поради което съда може само да гадае в действителност
съществува ли такова лице и дали това лице е лишено от СУМПС по административен
ред. Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай от страна на органа
не е спазено изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК , т.е. налице е допуснато нарушение
на административно-производствените правила при издаването на акта, касаещи
изискванията за неговото съдържание и мотивирането му, а именно - посочването
на конкретните фактически основания за неговото издаване.
Съгласно разпоредбата на чл.171,
т.2а, б.„а” от ЗДвП, в приложимата й към датата на издаване на
оспорената заповед редакция (Изм., ДВ,
бр.2 от 03.01.2018 г., в сила от 03.01.2018 г.),
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: „т.2а, б.„а” - прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което
са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.”. Така,
при тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за
налагане на мярката, в последната й хипотеза, е установено по надлежен ред
управление на МПС от лице, което не е собственик на управляваното МПС и което
не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния
кодекс.
В настоящото
производство административният орган е този, който следва да установи пред
съда, че издавайки акта си, правилно е приложил закона. С разпореждане от
27.05.2019г. съдът е дал конкретни указания за представяне на цялата преписка
по издаване на обжалваната заповед. В изпълнение на указанията на съда е
изпратена единствено оспорената в настоящото производство заповед. Отново със
същото разпореждане съдът е дал и указания за разпределяне на доказателствената
тежест и конкретно относно липсата на доказателства, кое е лицето лишено от
СУМПС по административен ред , съставен ли е срещу същото АУАН, издадено ли е
НП и влязло ли е то в сила. Въпреки това, административният орган не представи
такива. От фактите по делото, установени въз основа на приобщените
доказателства / представляващи единствено оспорената заповед/, съдът приема, че
в случая не е налице посоченото в заповедта правно основание за издаването
ѝ, тъй като с непредставяне на относимити по спора доказателства за съда остана
невъзможно да упражни контрол за материалната законосъобразност на
административният акт.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че като немотивирана и недоказана, наложената на
жалбоподателя принудителна административна мярка не е съобразена с материалноправните
разпоредби на закона и следва да бъде отменена.
При този изход на спора, на основание
чл.143, ал.1 от АПК, жалбоподателят има право на поисканите и реално извършени
разноски за производството, в размер на 10 лева – внесена държавна такса и 300
лева – заплатено по Договор за правна защита и съдействие от 12.07.2019 г. адвокатско възнаграждение за един адвокат, платими от
ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №19-0271-000116 от
19.04.2019 г., издадена от Началник РУ- Харманли към ОДМВР – Хасково.
ОСЪЖДА ОДМВР Хасково, РУ Харманли, да заплати на В.Т.Ж., ЕГН
**********, от гр. С., разноски по делото в размер на 310 (триста и десет)
лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: