Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.*, 06.12.2018г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 978 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пряк иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от деня на увредата до окончателното изплащане.
Ищецът Д.С.Б. от гр.*, чрез пълномощника си адв.Ст. П. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че на 12.02.2018 г., около 13 ч. е управлявал собствения си л.а. марка Пежо модел „307" с peг. №* по бул. "*", като към горе посочения час се е намирал непосредствено преди кръстовището на бул. *, ** и ул."*". Сочи, че се е намирал в лентата за продължаване по ул."*", след кръстовището, т.е. крайната дясна лента на кръстовището. Сочи, че непосредствено преди да влезе в кръстовището е бил ударен отзад от движещият се след него в посока гр. София л.к. автомобил „Фолксваген Туарег„ с ДК№*, управляван от собственика му Ю. П.. Твърди, че вината за настъпилото ПТП е изключително на водача на л.а. Фолксваген Туарег- Ю. П., който не е спазил дистанцията до предно движещият се и вече престроил се лек автомобил Пежо 206 управляван от Д.Б., което се доказва от съставения двустранен протокол №02772/12.02.2018 г. приложен от същия по преписката при ответното дружество-№ **********12. Сочи, че произшествието е било посетено след обаждане от страна на ищеца на тел. 112. от служителите при Сектор ПП- ОД МВР * ст.инспектор М. А. и мл. авто-контрольор А. З., които са констатирали, че вината за ПТП е на водача П.. Твърди, че са изпробвали двамата водачи за употреба на алкохол, като пробата е била отрицателна. Сочи, че двамата участници в ПТП са съставили горепосочения двустранен протокол. Твърди, че виновният за ПТП водач Ю. П. е застраховал Гражданската си отговорност в ЗД „*,, АД със Застрахователна полица № BG 11/117003021651, валидна към момента на застрахователно събитие. Твърди, че в резултат на допуснатото по вина на Юлиан П. ПТП са му причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреди в областта на задна лява врата, заден ляв калник, броня задна, дясно задно ляво стъкло на обща стойност 3000 лв. Сочи, че е уведомил застрахователя на деликвента - ЗД "А." АД на 27.02.2018 г., като е заведена преписка при застрахователя за щета под № 14018100*12 от 12.02.2018 г. Сочи, че след кореспонденция с ответното дружество и представяне на исканите от дружеството - застраховател документи му е отказано изплащане на обезщетение. Моли съда, като увредено лице по смисъла на чл. 432 от КЗ, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност", сключена с виновният за ПТП водач Ю. П., застрахователна полица № BG 11/117003021651, валидна към момента на застрахователното събитие, да му заплати исковата сума от 3000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - увреждане на собственото му МПС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на увредата - 12.02.2018г. до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото съдебни разноски.
В СЗ, ищецът, чрез пълномощника си адв.Ст. П. от ВТАК, поддържа предявеният иск.
Ответникът ЗД "*" АД със седалище гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си ЮК Е. П., депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявения иск и на акцесорната претенция за законна лихва. Признава факта на сключен договор за застраховка "ГО" на автомобилистите, полица №BG/11/117003021651, сключен между ЗАД "А." АД и собственика на автомобил "Фолксваген Туарег" с рег.№*, валидна към датата на настъпване на процесното ПТП. Оспорва отговорността на ответното дружество по предявения иск с довод, че не са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността му на основание чл.432 от КЗ. Навежда, че процесното произшествие и вредоносния резултат са настъпили единствено вследствие на виновното и противоправно поведение на водача на л.а. "Пежо 307" рег.№* - Д.Б., ищец по делото, който е допуснал нарушения на чл.25 ал.1 и чл.36 ал.1 от ЗДвП. Оспорва описания в ИМ механизъм на ПТП, причинно - следствената връзка между ПТП и твърдените увреждания по л.а. "Пежо 307" рег.№*. Оспорва твърдението, че произшествието е настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение от страна на водача на л.а. "Фолксваген Туарег" с рег.№*. Оспорва твърдението, че всички увреждания са настъпили в резултат на процесното произшествие. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а. "Пежо 307" рег.№* - Д.Б. на основание чл.51 ал.2 ЗЗД. В условията на евентуалност, оспорва размера на претендираната от ищеца главница като необосновано завишена. С писмения отговор претендира направените по делото съдебни разноски, вкл. ЮК възнаграждение. Релевира възражение по чл.78 ал.5 от ГПК, в случай, че заплатеният от ищеца адв. хонорар надвишава минималния, съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съвкупният анализ на събраните по делото писмени /Двустранен КП на ПТП от 11.02.2018г./, гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ю.П., последните преценени по реда на чл.172 от ГПК, но които съдът кредитира, доколкото кореспондират на събраните доказателства, както и САвТЕ, доказва по безспорен начин, че на 11.02.2018г., около 13,00ч. ищецът е управлявал собственият си л.а. марка Пежо модел „307" с peг. №* в гр.* по бул. "*", като към горе посочения час се е намирал непосредствено преди кръстовището на бул. *, ** и ул."*". Намирал се е в лентата за продължаване по ул."*", след кръстовището, т.е. крайната дясна лента на кръстовището. Непосредствено преди да влезе в кръстовището е бил ударен отзад от движещият се след него в посока гр. * л.к. автомобил „Фолксваген Туарег" с ДК№*, управляван от собственика му и разпитан по делото свидетел Ю.П.. От писменото заключение на ВЛ по САвТЕ, неоспорено от страните и което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано, по безспорен и категоричен начин се установи, че вината за настъпилото ПТП е изключително на водача на л.а. Фолксваген Туарег - свид. Ю.П., който, поради неправилна преценка на пътната обстановка, не е спазил дистанцията с отпред движещия се л.а. "Пежо 307", както и е извършил неправилно престрояване върху пътното платно при промяна траекторията на движение, предвид предприетото направление на движение направо и на запад по бул."*", с които действия дезориентира водача на отпред движещия се л.а. "Пежо 307" и създава условия за възникване на екстремална пътна ситуация и настъпване на ПТП, което е изведено от ВЛв писменото заключение по САвТЕ като причини за настъпване на ПТП. Установеният по-горе механизъм на ПТП, както и че вина за настъпване на ПТП е на водача на л.а. „Фолксваген Туарег", поради неспазена дистанция, се доказва и от показанията на свидетеля Ю.П..
В резултат от процесното ПТП на дата 11.02.2018г. по собствения на ищеца л.а. "Пежо 307" са причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреди в областта на задна лява врата, заден ляв калник, броня задна, дясно задно ляво стъкло, с пазарна стойност на вредата към датата на ПТП без овехтяване в размер на 3441,80лв., съгласно писменото заключение на ВЛ по САвТЕ.
Между страните не е спорен факта, че виновният за процесното ПТП водач - свид. Ю.П. е застраховал Гражданската си отговорност в ответното ЗД със застрахователна полица №BG/11/117003021651, валидна към момента на застрахователното събитие.
Преди предявяване на настоящият иск ищецът е отправил до ответника - застраховател, съобразно чл.380 ал.1 от КЗ, писмена застрахователна претенция с молба от 12.02.2018г., получена от ответника на същата дата, в която е отразено, че ищецът отделно е предоставил на ответния застраховател пълни и точни данни за банковата си сметка. Правният си интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с отказ на ответния застраховател да му изплати застрахователно обезщетение на основание чл.496 ал.2 б."б" от КЗ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Процесното застрахователно събитие - ПТП, реализирано на дата 11.02.2018г., е при действащият КЗ, в сила от 01.01.2016г., поради което предявеният от ищеца пряк иск на увредено лице намира правното си основание в чл.432 ал.1 от КЗ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от деня на увредата до окончателното изплащане. На основание чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. С оглед нормата на чл.498 ал.3 от КЗ, предявеният от ищеца иск по чл.432 ал.1 от КЗ е процесуално допустим, доколкото ищецът е спазил изискванията на чл.380 ал.1 от КЗ - отправил е до ответния застраховател писмена застрахователна претенция, получена от последния на 12.02.2018г., в която е отразил, че отделно му е предоставил банковата си сметка, и предвид последвалият от застрахователя отказ за плащане на претендираното застрахователно обезщетение.
Разгледан по същество искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
За основателността на прекият иск по чл.432 ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че в пряка причинно - следствена връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответния застраховател, е претърпял твърдяните в процеса имуществени вреди по собственото му увредено при ПТП МПС, както и иска си по размер.
Безспорно от съвкупният анализ на събраните по делото писмени, гласни доказателства и САвТЕ се установи настъпването на процесното застрахователно събитие - ПТП на дата 11.02.2018г. по описаният по -горе механизъм, при което е настъпил удар между управлявания от ищеца л.а. "Пежо 307" и управлявания от свид. Ю.П. л.а. "Фолксваген Туарег", вследствие виновното поведение на водача на л.а. "Фолксваген Туарег", което се установава вкл. и от САвТЕ, който, в нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП, поради неправилна преценка на пътната обстановка, не е спазил дистанцията с отпред движещия се л.а. "Пежо 307", както и е извършил неправилно престрояване върху пътното платно при промяна траекторията на движение, предвид предприетото направление на движение направо и на запад по бул."*", с които действия дезориентира водача на отпред движещия се л.а. "Пежо 307" и създава условия за възникване на екстремална пътна ситуация и настъпване на ПТП. В пряка - причинно следствена връзка с настъпилото по вина на застрахования по ГО при ответния застраховател водач на л.а. "Фолксваген Туарег" Ю. П. процесно ПТП по собствения на ищеца л.а. марка "Пежо 307" с рег.№* са причинени описаните в ИМ имуществени вреди с пазарна стойност без включено овехтяване към датата на ПТП от 3441,80лв., съгласно САвТЕ. Водачът на л.а. "Фолксваген Туарег" с ДК №СА 22 57 МВ - застрахован, отговорен спрямо ищеца, е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите под формата на застрахователна полица №BG/11/117003021651 с ответното ЗАД, валидна към датата на процесното ПТП - 11.02.2018г., поради което и предявеният от ищеца - увредено лице пряк иск по чл.432 ал.1 от КЗ против ответния застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" е доказан по основание. Същият, с оглед писменото заключение на ВЛ по САвТЕ, е доказан изцяло и в претендираният размер от 3000лв., доколкото пазарната стойност на вредата към датата на увреждането без вкл. овехтяване, с оглед пълно обезщетяване на вредите, е в размер на 3441,80лв., като искът следва да се уважи в предявеният размер, доколкото е недопустимо произнасяне със свръхпетитум. На възстановяване подлежат всички вреди, претърпени от увреденото лице, поради което релевантна за уважаване на иска е пазарната стойност на вредата без включено овехтяване. Основателността на иска предполага произнасяне от съда по евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, което, с оглед механизма на ПТП и даденото писмено заключение от ВЛ по САвТЕ и изслушването му в СЗ, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед изложените от ВЛ по САвТЕ причини за настъпване на ПТП от експлоатационно - техническа гледна точка не е налице твърдяното от ответника в писмения отговор виновно противоправно поведение у ищеца като водач на л.а. "Пежо 307", поради което и същият не е съпричинил вредоносния резултат. Това е така, доколкото, видно и от САвТЕ, траекторията, по която се движи л.а. "Фолксваген Туарег" /в ляво от траекторията на движение на л.а Пежо/ с нищо не подсказва на водача на л.а. "Пежо", че л.а. "Фолкваген Туарег" ще продължи движението си в посока направо, на запад към гр.*, предвид на което водачът на л.а. "Пежо", движейки се пред л.а."Фолксваген Туарег" основателно продължава предприетата от него маневра на ляво по външната страна на завоя /през пресечката/ с цел включване в движението по ул."*".
Основателността на главният иск води до уважаване и на акцесорната претенция за законна лихва върху уважената главница от 3000лв. Законната лихва върху главницата обаче не е дължима от ответния застраховател от датата на увредата, както е претендирана, а на основание чл.409 от КЗ е дължима след изтичане срока по чл.405 КЗ. На основание чл.497 ал.1 от КЗ законната лихва върху главницата в случая е дължима и следва да се уважи, считано от по-ранната дата, следваща изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 от КЗ, или, считано от 07.03.2018г. до окончателното изплащане, респ. се отхвърли за периода, считано от 12.02.2018г. до 06.03.2018г. вкл.
На основание чл.236 ал.1 т.7 от ГПК банковата сметка, по която следва да се преведат присъдените суми е:****** с титуляр ищеца.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски. Възражението на ответника в писмения отговор по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адв. възнаграждение за един адвокат от 800лв. е основателно, съобразно фактическата и правна сложност на делото, приключило в рамките само на едно СЗ, приети писмени доказателства, разпитан само един свидетел и изслушана САВТЕ, поради което следва да бъде уважено, като съдът намали заплатеното от ищеца адв. възнаграждение от 800лв. до минималният размер от 440лв., съгласно чл.7 ал.2 т.2 от "Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид горното, ищцовата претенция за съдебни разноски следва да бъде уважена в доказан размер от 720лв. /от които 120лв. вн. ДТ, 160лв. за ВЛ по САвТЕ и 440лв. адв. възнаграждение/.
Изходът на делото обуславя неоснователност на претенцията на ответника за съдебни разноски, която следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл.432 ал.1 от КЗ, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД "А." АД със седалище и адрес на управление гр.* *, район *, ул."*" №*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Б. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди - увреждане на собственото му МПС л.а. марка "Пежо", модел "307" с рег.№*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2018г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция на ищеца за законна лихва върху главницата за периода, считано от 12.02.2018г. до 06.03.2018г. вкл., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
На основание чл.236 ал.1 т.7 от ГПК банковата сметка, по която следва да се преведат присъдените суми е: ***- титуляр Д.С.Б..
ОСЪЖДА ЗД "А." АД със седалище и адрес на управление гр.* *, район *, ул."*" №*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Б. ***, с ЕГН **********, сума в размер на 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/, представляваща направени по делото съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ЗД "А." АД със седалище гр.* за присъждане на направени по делото съдебни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........