Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

             

 

Номер……41……           14.03.2019 година                  град Хасково

             

                             В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд                                          наказателен състав

На деветнадесети февруари                                         Година 2019

В публичното заседание в следния състав:

                                      Председател: СТРАТИМИР ДИМИТРОВ

                                             Членове:1.БОРЯНА БОНЧЕВА

                                                             2.КРАСИМИР ДИМИТРОВ

секретар Петя Делчева

 Прокурор

като разгледа докладваното от                   чл. с. Боряна Бончева

ВНАХ дело                            № 89         по описа за 2019   година

произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

             

 

 

 

С   Решение № 458/27.12.2018год., постановено по АНД № 1678/2018год. Хасковският районен съд е признал обвиняемия Д.Г.Д., роден на *** ***, ********, ******** гражданин, живущ ***, с ********  , ********, ***********, *******, ЕГН-********** за виновен в това, че към 24.09.2018 год. в гр.Хасково без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества, а именно : марихуана /коноп ,канабис/ с нетно тегло от 0.0631 грама , със съдържание на активен наркотично действащ компонент „тетрахидроканабинол " от  4.4 % (тегловни проценти) на стойност 0.38 лева и метамфетамин с нетно тегло от 0.403 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент „метамфетамин 99 % /тегловни проценти/ - високорискови наркотични вещества на обща стойност 10.46 лв.,  като случаят е маловажен- престъпление по чл. 354а ал.5, вр.ал.3 т.1 от НК, поради което и на осн. чл.78а ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 400  лв. На осн. чл.354а ал.6,вр.чл.53 ал.2 б“а“  от НК е отнел в полза на държавата предмета на престъплението- остатъка от  наркотичното  вещество след изследването,а именно:    0.383 грама метамфетамин със съдържание на активен наркотично действащ компонент  „метамфетамин“ 99 % (тегловни проценти), предаден на съхранение в ЦМУ към Агенция “Митници“, който е постановил да бъде унищожен. Осъдил го е и за разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал обвиняемият Д.Г.Д., който го е обжалвал в законния срок чрез защитника си адв. В.Г.. Според жалбоподателя решението е неправилно и явно несправедливо. Изложени са аргументи за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Искането е обвиняемият Д. да бъде оправдан и да му бъде отменено административното наказание глоба.

Срещу жалбата е постъпило възражение от Районна прокуратура – Хасково, в което се излагат аргументи за неоснователност на същата.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства по, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваното решение, намери за установено следното:

Жалбата на Д.Д. е неоснователна.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото по реда на глава XXVIII и постановяване на решението е приложил правилно закона за извършеното престъпление, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

Жалбоподателят Д. се признава за виновен и твърди, че всичко описано в постановлението на районна прокуратура е вярно. Изразява съжаление за стореното. С оглед самопризнанието на обвиняемия, събраните по ДП№ 1235/2018год. по описа на РУ – Хасково и в хода на съдебното следствие по АНД № 1678/2018год. по описа на Хасковския районен съд доказателства, първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че Д.Г.Д. е извършил престъпление по чл. 354а, ал.5, във връзка с ал.3, т.1 от НК.

Установената фактическа обстановка по делото е следната:

На  неустановена дата и месец през 2018г. от неустановено лице обв. Д.Г.Д.  придобил  високорискови наркотични вещества - марихуана и метамфетамин. На 23.09.2018г., около 19.30 часа свидетелите Т.Д.Н., Д.М.Ч. и К.Я.А.се срещнали в с. Книжовник, обл. Хасково. Седнали на пейка до магазина в центъра на селото и консумирали бира. Малко по - късно към тях се присъединил и обв. Д.Д., който носел в себе си високорискови наркотични вещества - „метамфетамин", поставен в класьор за лични документи , „марихуана"  , поставена в кутия от цигари марка „LM“ , както и марихуана, оформена в цилиндрична форма /цигара/, която съхранявал в кутия от цигари „Карелия". Докато  разговаряли  обв. Д. предложил на св. К.А.да го „почерпи" с наркотик по повод  рожденния  му ден, който бил на 24.09.2018г. Двамата се отдалечили от останалите и обв. Д. извадил суха субстанция с белезникаво-жълт цвят, от класьор с личните си документи като казал, че това е метамфетамин и двамата употребили от него. Остатъкът от високорисковото наркотично вещество „метамфетамин"  продължило да се съхранява от обв. Д. в класьора му за лични документи. След това обв. Д. извадил цигара с марихуана, оформена в цилиндрична форма /цигара/, която съхранявал в кутия от цигари „Карелия" и двамата я изпушили. Цялата компания останали на пейката до 03:00 часа на 24.09.2018г., когато им свършили цигарите и взели решение да отидат до гр. Хасково, до денонощен магазин "******", за да си купят. Тръгнали за града с лек автомобил "Опел Корса" с per. № *********, бял на цвят,  управляван от св. А., въпреки че непосредствено преди това бил консумирал, както алкохол, така и високорискови наркотични вещества, предоставени му от обв. Д.. На предната седалка до св. А. пътувал св. Н., зад водача обв. Д., а до него св.Д.М.Ч.. Стигнали в гр.Хасково около 04:00 часа на 24.09.2018г. като отишли  в централна  градска част до денонощен хранителен магазин „******", откъдето обв.Д. закупил кутия с цигари. След като обв.Д. се качил в лекия автомобил, св. А. го привел в движение, като пътували в град Хасково по бул."******", след което се насочили към ул."*******" в посока ул."*******". По същото време след тях със служебния  автомобил се движели свидетелите П.А.П. и Б.С.Д.и двамата мл.инспектори при група „Охрана на обществения ред" при РУ на МВР - Хасково. В изпълнение на  служебните  си задължения  решили да извършват проверка на лекия автомобил и намиращи се в него лица, поради което подали светлинен сигнал. Сви. А.  възприел  полицейското разпореждане и спрял управлявания от него лек автомобил на ул."*****" до имот  *** в гр. Хасково. В същото време обв.Д. се притеснил, тъй като в себе си държал високорисковите  наркотични вещества и хвърлил под предна лява седалка на автомобила класьора с личните си документи, в който била поставена станиолова сгъвка, съдържаща суха субстанция с белезникаво-жълт цвят, а под предната дясна седалка на автомобила скрил кутия от цигари марка  „LM“, съдържаща суха зелена листна маса. При проверката на лицата и автомобила, св. Д. и св. П. открили под седалките на автомобила, скритите от обвиняемия вещи. Той признал,че са негови и ги предал с протокол за доброволно предаване. След това бил съпроводен до сградата на РУ на МВР- Хасково, където бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР.

           От заключението   на назначената  на ДП химична   експертиза е установено, че    предадената за изследване  суха зелена растителна маса е марихуана /коноп, канабис/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4.4 % /тегловни проценти/ с нетно тегло – 0.0631 грама преди изследването, като при анализа е изразходвано цялото количество без остатък. Заключението на назначената физико –химична експретиза установява също ,че сухата  субстанция с белезникаво-жълт цвят съдържа метаамфетамин със съдържание на активен наркотично действащ компонент 99  % /тегловни процента/ и нетно тегло 0.403  грама.

Описаната фактическа обстановка е била установена  от  обясненията на обв.Д. и  показанията на  свидетелите   Т. Н., Д.Ч.,К. А.,П.  П. и Б. С.   производство, подкрепени с протоколите за извършени следствени действия, от приобщените химична и  физико-химична  експертизи,както и  писмените материали,приобщени към доказателствения материал по делото  на основание чл.283 от НПК. 

Въззивната инстанция счита, че районният съд правилно е интерпретирал събраните по делото доказателства и в мотивите към обжалваното решение ги е анализирал, като е изложил своите логически и правни изводи. Въз основа на тях е установил описаната по-горе фактическа обстановка и е постановил решението си при несъмнено доказано обвинение.

Законосъобразно и правилно районният съд е приел, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъпление по чл.354а , ал.5, във връзка с ал.3 т. 1 НК, тъй като с оглед малкото количество наркотично вещество, ниската му стойност, критичното отношение към извършеното и чистото съдебно минало на Д., деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.93,т.9 НК и е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.

В процесния случай, възраженията на защитата, че са налице условия за приложението на разпоредбата на чл.9, ал.2 НК, са неоснователни. Условие за прилагането на спомената разпоредба е деянието, макар и да осъществява признаците на престъпление, поради своята малозначителност, да не е общественоопасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна.

Нормата на чл.354а НК засяга важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите. Според легалното определение на чл.10 НК общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото. Характерно за обществената опасност е, че тя е едно обективно и материално качество на престъплението, като не всяко обществено опасно деяние е престъпление, а само това, което съдържа това обективно качество, съобразно критериите на чл.9, ал.1 НК и по аргумент за противното от разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. Обществената опасност на деянието има съществено значение в две насоки – служи на законодателя при криминализацията на отделните деяния, а от друга страна степента на обществена опасност служи на съда при определяне на наказанието по чл.54 НК. Степента на обществена опасност зависи от различни фактори, които разкриват своеобразието на конкретното деяние – начина на извършване; време, място, обстановка; ценност на обекта на посегателство; начина на засягане на защитения обект /увреждане, поставяне в опасност/; вида и размера на причинените вреди, както и настъпването на други извън съставомерните вреди и др. В конкретния случай РС е оценил степента на обществена опасност при решаване на въпроса за приложение на чл.9, ал.2 НК, като е изложил задълбочени и подробни мотиви.

Съгласно цитираната разпоредба не е престъпно онова деяние, което макар да осъществява признаците на някое от предвидените в закона престъпления, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Преценката на обществената опасност на конкретното деяние следва да се направи на базата на всички посочени по- горе обстоятелства, отнасящи се до увреждането или застрашаването на обществените отношения- обект на конкретна защита. Видно от събраните доказателства, с деянието е реализирана обществена опасност, която не е явно незначителна и е засегнала обществените отношения в такава степен, която законът изисква, за да придобие качеството на престъпление. Установено е било, че обвиняемият е носил в себе си макар и в небрежно малки количества, но  различни по вид наркотични вещества, с които е „почерпил „  св. А., който след това е управлявал лекия си автомобил под въздействието на тези вещества. По този начин с деянието си обвиняемият е поставил в опасност св. А., който  е осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК след употребата на наротиците. Така обвиняемият с деянието си е засегнал  обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите, но не в незначителна степен.  

Първоинстанционният съд законосъобразно и правилно е приложил нормата на чл.78а НК и е освободил обвиняемия от наказателна отговорност. Д. не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, от деянието не са настъпили имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, и за извършеното умишлено престъпление по чл.354а, ал. 5 НК се предвижда наказание глоба до хиляда лева.

Настоящият съдебен състав, обаче, е на различна позиция от първата инстанция относно определяне на размера на административното наказание в хипотезата на чл.78, ал.5 НК. Действително за извършено престъпление по чл.354а, ал.5 НК е предвидено наказание "глоба" до 1000 лева. В случай, че съдът налага наказание на обвиняемия за извършено престъпление по чл.354а, ал.5 НК, то безспорно, предвид че не е предвиден минимум на размера на наказанието "глоба", е налице възможност същото да бъде от 100 до 1000 лв, съгласно общата разпоредба на чл.47, ал.1 НК. След преценка, обаче, на наличието на предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административното наказание, съдът следва да има предвид максималния предвиден размер на глобата, който не може да бъде надвишен, съобразявайки именно, че налагането на административно наказание вместо наказателна санкция е винаги по-благоприятния вариант за обвиненото лице. При това положение ограничението на разпоредбата на чл78а, ал.5 НК, че административното наказание глоба не може да надвишава размера на глобата, предвидена за извършеното престъпление не е приложима в конкретната хипотеза, тъй като размера на глобата по чл. 354а, ал. 5 е до 1000 лв, което е в съответствие с минималния размер на административното наказание глоба по 78а, ал.1 НК. В тази хипотеза налагане на административно наказание глоба над 1000 лв би се явило незаконосъобразно, тъй като ще надвиши размера на глобата ката наказателна санкция, предвидена за извършеното престъпление. Същевременно налагане на глоба, по-ниска от минималния размер на административното наказание, посочен в чл.78, ал.1 НК и по-конкретно прилагане на разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 се явява необосновано, с оглед съобразяване на обстоятелството, че обвиняемият, който се освобождава от наказателна отговорност с налагане на административно наказание ползва привилегията на закона да не бъде наказан за извършеното от него престъпление с наказателна санкция и последиците от нея. В обобщение при наличие на основание за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78 а НК за престъпление по чл354а, ал.5 НК единственият възможен размер на административната санкция "глоба" е 1000 лв, която е минималната предвидена в чл.78а ,ал.1 НК и която е съобразена с ограниченията, въведени в чл.78а,ал.5 НК да не надвишава размера на глобата като наказателна санкция.

При липса на протест, за въззивната инстанция липсват правомощия за изменение на решението в тази насока.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваното решение, съобразно чл.314, ал.1 НПК, съдът не констатира основания за неговата отмяна или изменение.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че жалбата на Д.Г.Д. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а постановеното решение следва да бъде потвърдено.

Воден от горните мотиви и на основание чл.334т.6 и чл.338 НПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 458/27.12.2018год., постановено по АНД № 1678/2018 г. по описа на Хасковския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: